№ 8330
гр. София, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА АНД.
ХАДЖИМАРИНСКА
при участието на секретаря ТЕОДОРА СТ. ВЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА
Гражданско дело № 20231110139032 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от И. К. Д. срещу ..., с която са
предявени при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване
нищожността на клауза в сключен между страните Договор за кредит № ...г.,
предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане на искането за кредит, и за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 27,22 лв., недължимо платена по
нищожната клауза.
В исковата молба ищецът твърди, че е сключил с ответника Договор за кредит
№ ...г., по силата на който последният му е предоставил сумата от 200 лв., със срок на
погасяване до 27.03.2021г., при посочени в договора ГПР 49,20% и ГЛП 40,15%, и
предвидена дължима такса за бързо разглеждане на искането за кредит в размер от
27,22 лв. Поддържа, че в уговорения срок е погасил изцяло задълженията си, като
заплатил на ответника и таксата за бързо разглеждане. Навежда подробни
съображения, че процесният договор е нищожен. Посочва, че в договора не са указани
елементите, които включва ГПР и методиката за изчисляването му, а отделно от това
ГПР надхвърля допустимия съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК размер, тъй като в него следва
да бъде включена таксата за бързо разглеждане. Счита, че посочването в договора на
ГПР в размер, който не е реално прилаганият в отношенията между страните,
представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т.
1
1 ЗЗП. Поддържа, че клаузата, с която е уговорено заплащане на такса за бързо
разглеждане, е нищожна, съответно таксата се явява платена без основание, тъй като
съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК не се дължат такси във връзка с усвояване и управление на
кредита. С тези доводи ищецът обосновава правния си интерес от търсената искова
защита. Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба с
изразено становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва твърденията
на ищеца за нищожност на процесния договор, като поддържа, че същият е изцяло
съобразен с изискванията по ЗПК. Твърди, че ищецът е заявил получаване на
допълнителна незадължителна услуга за бързо разглеждане на искането за отпускане
на кредит, таксата за която не следва да се включва в ГПР. Моли за отхвърляне на
исковите претенции и за присъждане на сторените деловодни разноски.
Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, формира следните изводи от
фактическа и правна страна:
За успешното провеждане на предявените искове в тежест на ищеца е да
докаже наличието на сключен между страните договор със соченото в исковата молба
съдържание, и пороците, които твърди да влекат нищожност на договора, респ. на
оспорената клауза от същия, както и извършено плащане на исковата сума в погашение
на поето задължение за такса за бързо разглеждане на искането за кредит, докато
ответникът носи тежестта за доказване на валидно правно основание за получаване на
сумата.
По делото не е спорно и от събраните писмени доказателства се установява, че
на 22.03.2021г. между И. К. Д., в качеството на кредитополучател, и ... (с предходно
наименование „4финанс“ ЕООД), в качеството на кредитодател, е сключен Договор за
кредит № **********, по силата на който ответното дружество е предоставило на
ищеца сумата от 200 лв., срещу поето от последния задължение за връщането й в срок
до 27.03.2021г., при следните условия по кредита: ГПР – 49,20%, лихвен процент за
срока на кредита – 40,15%, дължима такса за бързо разглеждане – 27,22 лв. Посочено
е, че указаният в договора ГПР не включва разходите, които кредитополучателят може
да се наложи да заплати при неизпълнение на договорните си задължения и таксите за
допълнителни незадължителни услуги, предоставени му по негово искане.
Предвидената такса за бързо разглеждане е подробно регламентира в приложимите
към договора Общи условия, където в чл. 4.2 и чл. 4.4 е посочено, че представлява
такса за предоставяне на допълнителна незадължителна услуга по искане от страна на
кредитополучателя, която гарантира обработка на искането за кредит и отговор в
рамките на 15 минути от подаването му и която се изчислява спрямо сумата на кредита
и срока на договора.
2
Не се спори и от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено, се
установява, че кредитът е бил усвоен изцяло от ищеца. От експертното заключение се
установява също, че ищецът е заплатил в полза на ответника обща сума в размер от
227,22 лв., с която са погасени, както следва: 200 лв. – главница, и 27,22 лв. – такса за
бързо разглеждане. Съгласно констатациите на вещото лице с включване на таксата за
бързо разглеждане при изчисляване на ГПР по договора същият би бил в размер от
1579398,02%.
Спорът между страните се концентрира върху валидността на процесния
договор и съдържащата се в него клауза, предвиждаща заплащане на такса за бързо
разглеждане на искането за кредит.
Не се твърди и не са ангажирани доказателства за това предоставеният кредит
да е предназначен и използван във връзка с професионалната и търговска дейност на
кредитополучателя, поради което съдът приема, че ищецът е страна по така сключения
договор като потребител на финансовата услуга по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП,
предоставена му от кредитодателя – небанкова финансова институция, търговец по
смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. С оглед качеството на страните по него и естеството на
престациите договорът е по правната си същност договор за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9 ЗПК и отношенията между страните се регулират от специалния
закон. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на
договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка
друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне. Договорът се сключва в писмена форма – чл. 10, ал.
1 ЗПК, и трябва да отговаря на строго определени изисквания по ЗПК за неговото
съдържание. Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит
е недействителен. Следователно част от изискванията на чл. 11, ал. 1 ЗПК досежно
съдържанието на договора са императивни и нарушението им влече нищожност на
същия. Кредитополучателят по такъв договор се ползва и от потребителската защита
срещу неравноправни клаузи по чл. 143 и сл. ЗЗП, за които съдът следи служебно –
арг. чл. 7, ал. 3 ГПК.
От съдържанието на процесния договор се установи, че наред с главното
задължение по него в тежест на ищеца кредитополучател е възникнало и задължение
за заплащане на такса за бързо разглеждане на искането за кредит. Съгласно чл. 10а,
3
ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Целта на таксите
и комисионите по смисъла на цитираната разпоредба е да се покрият
административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга за
предоставяне на заемни средства. Нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК обаче установява
забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. В случая уговорената такса за бързо
разглеждане не би могла да се подведе под дефиницията за допълнителни услуги по
смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, за която дейност е предвидена законова възможност
кредитодателят да събира допълнителни възнаграждения. Тази такса е свързана с
предоставянето на кредита, т.е. с усвояването му, поради което попада в приложното
поле на установената в чл. 10а, ал. 2 ЗПК забрана. Съгласно предвиденото в Общите
условия на процесния договор таксата се дължи само при одобряване на кредита като
зависи от размера на заетата сума и срока на договора, т.е. размерът на таксата се
преценява във всеки конкретен случай спрямо параметрите на договора за кредит и в
този смисъл се явява пряко свързана с предоставянето на самия кредит. Липсват
данни, че при разглеждане на документите за отпускане на кредит кредитодателят
прави допълнителни и неприсъщи разходи, за които да събира отделна такса. Бързото
разглеждане на искането за отпускане на кредит само по себе си не представлява
допълнителна услуга, която да следва да се заплаща от потребителя отделно.
Отделно от горното, съдът намира, че е налице и нарушаване на
императивното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, съгласно която разпоредба
договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид,
в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1, т. 1 от ДР
на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
4
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК (в приложимата редакция обн. ДВ бр. 35/2014г.)
повелява императивно, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левова и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В
процесния случай уговорената такса за бързо разглеждане по съществото си
представлява разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на
годишния процент на разходите. В сключения договор за кредит е посочен размер на
ГПР 49,20%, с което формално са изпълнени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и
чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не
включва част от разходите за кредита, а именно таксата за бързо разглеждане, която се
включва в общите разходи по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и с която би се
формирал ГПР, надхвърлящ максималния допустим размер от 50%.
Изложеното налага извод, че макар формално процесният договор за кредит да
покрИ. изискуемите реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не
кореспондират реално на необходимото съдържание по т. 10, тъй като в него не е
посочен реалния размер на годишния процент на разходите по кредита. Разпоредбата
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не следва да се тълкува буквално, а именно, че при посочен,
макар и неправилно определен ГПР, се явява изпълнено изискването на закона за
съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част от същественото
съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед
необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на
договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните
кредитни продукти и да направи своя информиран избор. Затова и неяснотата или
подвеждащото му оповестяване законодателят урежда като порок от толкова висока
степен, че изключва валидността на договарянето – чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не
е оповестил действителния ГПР в договора за кредит при съобразяване на всички
участващи при формирането му елементи, кредитодателят е нарушил императивното
изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което съгласно чл. 22 ЗПК влече като последица
недействителност на договора.
Следователно, доколкото исковата сума за такса за бързо разглеждане е
заплатена по нищожен договор, включително по нищожна на собствено основание
уговорка в него, предвиждаща необходимост от заплащането й, като не съставлява
част от чистата стойност на кредита, тя подлежи на връщане като платена при начална
липса на основание.
Въз основа на изложеното съдът намира, че предявените искове са основателни
и следва да бъдат уважени, а като законна последица от уважаване на осъдителния иск
5
на ищеца се следва и законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на
исковата молба – 10.07.2023г. до окончателното плащане.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски
възниква в полза на ищеца, който своевременно е заявил искане за присъждане на
разноски и доказва сторени такИ. за държавна такса в размер от 130 лв. и за депозит
по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза в размер от 350 лв. или общо 480 лв.,
които следва да му се присъдят.
На основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. в полза на Еднолично адвокатско
дружество „Д. М.“, предоставило на ищеца безплатно процесуално представителство
съгласно уговорка в този смисъл в представения договор за правна защита и
съдействие, следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение, което
съдът, определя в размер от 480 лв. с вкл. ДДС, отчитайки липсата на фактическа и
правна сложност на делото и съобразявайки Решение на СЕС по дело С-438/22 от
25.01.2024г., съгласно което решаващият състав не е обвързан от минималните прагове
на адвокатските възнаграждения, приети от съсловната организация на адвокатите.
По горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА, по предявен от И. К. Д., ЕГН **********, с
адрес: ..., срещу ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ...., иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, клаузата в сключен между страните Договор за
кредит № ...г., предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане на искането за
кредит.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ...., да заплати на
И. К. Д., ЕГН **********, с адрес: ..., по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, сумата от 27,22 лв., представляваща платена без основание такса за бързо
разглеждане на искането за кредит по сключен между страните Договор за кредит №
...г., ведно със законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на
исковата молба – 10.07.2023г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ...., да заплати на
И. К. Д., ЕГН **********, с адрес: ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 480 лв.
– деловодни разноски.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ...., да заплати на
Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ под №
*********, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв., сумата от 480 лв. –
възнаграждение за предоставено на ищеца И. К. Д. безплатно процесуално
представителство.
6
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7