РЕШЕНИЕ
№ 131 04.06.2020
г. гр. Н.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Н.ският районен съд
граждански състав на двадесет и
седми май през две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Н.М.Б.
секретар А.Г.
като разгледа докладваното от с. Н.М.гр.д.№ 839 по
описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
повод исковата молба на „В.и к.” ЕАД- ***, против Т.П.Т., ЕГН **********, с
посочен адрес ***. Твърди се, че ответникът бил абонат на ищцовото дружество и
в качеството си на потребител бил използвал услугата, предоставяна от ищеца, а
именно доставка, отвеждане и пречистване на вода за обект- гр.Н., КК „С.б.”,
западна част, в.с. Б.*, гр.Е-офис, и гр.Е- бирария. Тези обстоятелства до
настоящият момент не били оспорвани от ответника, като ищеца редовно, точно и
добросъвестно осъществявал непрекъснато водоподаване до абоната. Съгласно
публично известните общи условия на оператора, за надлежно водене и
остойностяване на потреблението, била открита партида с абонатен номер 226635.
Доставените ВиК услуги били отчитани по електронен път посредством показанията
на измервателните средства- по един водомер, монтирани в санитарния възел на
всеки от имотите. Като абонат на дружеството Т. следвало да заплаща потребените
услуги в 30-дневен срок от датата на издаването на съответната фактура съгласно
чл.33, ал.2 от общите условия на ВиК оператора /ОУ/. По издадените фактури в
периода от 25.05.2018 г.- 25.09.2018 г. неплатените в срок задължения възлизали
на сумата от 464,47 лв., за потребени услуги през отчетния период 16.09.2017 г.
до 14.09.2018 г. Върху тази сума ответникът дължал обезщетение за забавено
изпълнение в размер на 12,38 лв. за периода от 26.06.2018 г. до 21.03.2019 г.
За тези суми било подадено заявление и била издадена заповед по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д. № 320/2019 г. по описа на РС- Н., за която длъжникът бил уведомен
чрез залепване на уведомление по реда на ГПК. С оглед изпратените на ищеца
указания се предявява настоящата претенция, са която се моли да бъде установено
наличието на задължение в сочените по- горе размери, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, както и за
сумата от 75 лв.- разноски в заповедното производство. Претендират се и
разноски в настоящото производство.
В месечният срок по чл.131 от ГПК по делото постъпи единствено „молба” от ответника, с която се моли да бъде
прекратено производството против него, като представя доказателства за
заплащане на сумата.
Преди провеждане на първото по делото заседание, от
страна на ищцовото дружество постъпи молба, с която се заявява, че ответникът е
изплатил изцяло задължението по издадената заповед като главница и лихва, без
присъдените в заповедното производство разноски. Тъй като плащането било
настъпило след завеждане на настоящото производство, се моли да бъде осъден Т.
да заплати сумата от общо 250 лв., представляващи разноски, както следва: 25
лв.- държавна такса, 50 лв.- юрисконсултско възнаграждение, двете сторени в
заповедното производство, 75 лв.- държавна такса и 100 лв.- юрисконсултско
възнаграждение, последните две относими за настоящото производство.
Съдът, като взе
предвид становището на страната, приложения по делото доказателствен материал и
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството е с правно основание чл.79 от ЗЗД във
вр. с чл.422 от ГПК.
Видно от приложеното към
настоящото производство ч.гр.д. № 320/2019 г., РС- Н. е издал заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 162/28.03.2019 г. против
ответника за сумата от 464,47лв., представляваща стойността на доставена,
отведена и пречистена вода за периода от 16.09.2017 г. до 14.09.2018 г., по
издадени фактури за периода от 25.05.2018 г. до 25.09.2018 г., ведно със
законната лихва върху сумата, начиная от 27.03.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането; сумата от 12,38 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 26.06.2018 г. до 21.03.2019 г., както и сумата от 75 лв.,
представляваща разноски по делото. Сумата касае потребление на вода за абонатен
№ 226635, за обект, находящ се в гр. Н., КК „С.б.”, кв.запад, в.с.Б.*, гр.Е-
бирария, и за обект, находящ се в гр. Н., КК „С.б.”, кв.запад, в.с. Б.*, гр.Е-
офис. С оглед направеното изявление от процесуалният представител на ищеца и
приложената счетоводна справка, подписана от изпълнителният директор на
дружеството, се установява, че е постъпило плащане, с което са погасени изцяло
всички вземания, с изключение на сторените съдебно- деловодни разноски по
заповедното производство. В този смисъл съдът намира, че така извършеното
плащане съставлява признание от страна на ответникът за наличието на вземането
и с оглед неговото погасяване искът се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По отношение обаче на
направеното искане на ищеца да му бъдат присъдени сторените разноски, съдът
намира същото за основателно. Предвид на това, че плащането е извършено на 13.01.2020
г. и 14.01.2020 г., т.е. след образуване на настоящото производство, ответникът
следва да понесе всички сторени съдебно- деловодни разноски и по двете
производства- заповедно и исковото, тъй като е станал причина за образуването и
воденето им. Видно от приложените към делото доказателства, ищцовото дружество
през цялото време е било представлявано от юрисконсулт. В този смисъл на ищецът
се дължи сумата от 100 лв.- юрисконсултско възнаграждение, в исковото
производство, която следва да бъде възложена в тежест на ответника.
С оглед на така изложеното предявените претенции
следва да бъдат отхвърлени като погасени, но ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата от общо 250 лв., представляващи разноски, както
следва: сумата от 25 лв.- държавна такса, и сумата от 50 лв.- юрисконсултско
възнаграждение, двете относими към заповедното производство, както и сумата от 75
лв.- държавна такса, и 100 лв.- юрисконсултско възнаграждение, последните две
относими за настоящото производство.
Мотивиран от горното, Н.ският
районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на “В.И К.” ЕАД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор Г.Й.Т.,
за приемане за установено по отношение на Т.П.Т., ЕГН **********, с посочен
адрес ***, съществуването на вземания в полза на ищеца в размер на 464,47лв.,
представляващи стойността на доставена, отведена и пречистена вода за периода
от 16.09.2017 г. до 14.09.2018 г., по издадени фактури за периода от 25.05.2018
г. до 25.09.2018 г., ведно със
законната лихва върху сумата, начиная от 27.03.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и за сумата от 12,38 лв., представляваща лихва за
забава за периода от 26.06.2018 г. до 21.03.2019 г., за които е била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 162/28.03.2019
г. против ответника по ч.гр.д. № 320/2019 г. по описа на РС- Н..
ОСЪЖДА Т.П.Т., ЕГН **********, с посочен адрес ***, да
заплати на „В.И К.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от изпълнителния директор Г.Й.Т., сумата от общо 250 лв. /двеста и петдесет лева/,
представляващи разноски, както следва: в заповедното производство- 25 лв.-
държавна такса, и 50 лв.- юрисконсултско възнаграждение; в исковото
производство- 75 лв.- държавна такса и 100 лв.- юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд- Бургас в двуседмичен срок от уведомяването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: