РЕШЕНИЕ
№ 1568
гр. Плевен, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №
20224430103115 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от И. М. Р. с ЕГН
**********, от ***, чрез адв.Ю. С. от ПАК, против ***, със седалище и адрес управление в
***, представлявано от ***. В ИМ се твърди, че ищецът е работил при ответното дружество
съгласно безсрочен Трудов договор №3 от 03,06,2020 г., изпълнявайки длъжността ***, с
място на работа - *** в завода, при осем часов работен ден. Твърди се, че съгласно чл.5 от
трудовия договор, било уговорено трудово възнаграждение в размер на 1 420,00 лева и
предвидено в чл.6 допълнително възнаграждение в зависимост от трудовия стаж, възлизащо
на 0.6% за всяка прослужена година, което следвало да се изплаща ежемесечно от страна на
ответника на 10-то и 25-то число на месеца, по банкова сметка на служителя. Твърди се, че в
чл.9 от трудовия договор било посочено, че служителят има право на 20 работни дни
основен платен годишен отпуск. Твърди се, че със Заповед №3 от 08,09,2021 г. трудовото
правоотношение между страните било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ,
считано от 11,10,2021 г., като в заповедта било посочено, че за неизползван платен годишен
отпуск следва да се заплати на служителя обезщетение по чл.224 от КТ. Посочено било
също така, че времето от 09,09,2021 г. до 08,10,2021 г. следва да се счита за предизвестие за
прекратяване на трудовия договор. Твърди се още, че горепосочената заповед била връчена
на ищеца на 04,10,2021 г. сутринта при започване на работа и след запознаване с нея
служителя отказал да я подпише, тъй като за посочения в заповедта период от 09,09,2021 г.
до 08,10,2021 г., касаещ предизвестието, служителя бил на работното си място и съвестно
изпълнявал трудовите си задължения, а такова предизвестие за прекратяване на трудовото
1
правоотношение от страна на ответника не му било връчвано. Навеждат се доводи, че
поради неспазване на срока на предизвестие, ответника дължи на ищеца обезщетение по
чл.220, ал.1 от КТ. Излага се, че считано от 05,10,2022 г. ищеца ползвал отпуск поради
временна неработоспособност и бил на болнично лечение. Твърди се, че след проверка в
НОИ - Плевен по повод болничните му листове и проверка в НАП, ищецът разбрал, че
работодателя бил прекратил трудовото правоотношение, считано от 01,11,2021 г., но тъй
като ответникът не му бил връчвал предизвестие, му дължал обезщетение в размер на едно
брутно трудово възнаграждение в размер 1 428,52 лева за неспазен срок на предизвестие.
Излага се, че в заповедта за прекратяване на трудовия договор било посочено да се изплати
на служителя обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по реда на чл. 224, ал. 1 от
КТ, но такова не било платено. Сочи се, че ищеца не бил ползвал 17 дни от полагащия се за
2021 г. платен годишен отпуск и дължимото за това обезщетение се изчислявало на 1 103,86
лева. Твърди се още, че ответника не е платил на ищеца полагащото му се трудово
възнаграждение за месец септември и месец октомври 2021 г., всяко от които в размер на
1 428,52 лева. Поради това от датите на падеж на задължението – 25-то число на съответния
месец до датата на завеждане на исковата молба, ответникът дължи обезщетение за забава в
размер съответно на 87,70 лева за забавено плащане на трудовото възнаграждение за месец
септември и 75,40 лева за забавено плащане на трудовото възнаграждение за месец
октомври 2021 г. Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на
решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца следните суми - сумата от
1 428,52 лева, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие за прекратяване на
ТД, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата; сумата от 1 103,86 лева, представляваща дължимо и неизплатено
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 17 дни за 2021 година; сумата от
2857,04 лева, от които 1428,52 лева, представляваща трудово възнаграждение за м.09.2021 г.
и 1428,52 лева, представляваща трудово възнаграждение м.10.2021 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 2857,04 лева, считано от датата на депозиране на исковата молба
до окончателното изплащане, както и мораторна лихва в общ размер на 163,10 лева,
формирана както следва - мораторна лихва в размер на 87,70 лева за неизплатено месечно
трудово възнаграждение от 1 428,52 лева за м.09.2021 г., за периода от 26,10,2021 г. до
03,06,2022 г. включително, и мораторна лихва в размер на 75,40 лева за неизплатено
месечно трудово възнаграждение от 1 428,52 лева за м.10.2021 г., за периода от 26,11,2021 г.
до 03,06,2022 г. включително. Претендират се и направените по делото разноски. С молба от
23,06,2022 г. ищецът е направил отказ от предявения иск за заплащане на обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск и с протоколно определение от 08,09,2022 г. съдът е
прекратил производството в тази му част. В с.з. на 08,09,2022 г. процесуалният представител
на ищеца е направил и отказ от исковете за неизплатено ТВ за м.септември и м.октомври
2021 г., и за иска по чл.86 от ЗЗД, като с протоколно определение от 08,09,2022 г. съдът е
прекратил производството по тези предявени искове. В с.з. проц.представител на ищеца
моли съда да постанови решение, с което да уважи предявеният иск за заплащане на
обезщетение за неспазено предизвестие. Посочва се, че не е установено по безспорен начин,
2
че на ищецът е връчено предизвестие при отказ. Твърди се, че разноски се дължат,
доколкото ответникът е станал причина за завеждане на делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, с който оспорва исковите
претенции. Твърди, че цитираната от ищеца заповед №3/08,09,2021 г. не е връчвана на
ищеца, тъй като същата е била отменена от работодателя, поради невъзможност за връчване,
и не е породила правно действие. Твърди се, че на 01,10,2021 г. на ищеца е било връчено
предизвестие, с което той бил запознат, но отказал да го получи, и това обстоятелство било
удостоверено с подписа на двама свидетели. От този момент на основание чл.326 от КТ
започвал да тече срока на предизвестието и същият е изтекъл на 31,10,2021 г., а трудовият
договор се считал за прекратен от 01,11,2021 г. Сочи се, че предизвестието било отработено
от ищеца, като за периода до 05,10,2021 г. той бил на работа, а от 05-ти октомври до
31,10,2021 г. бил в отпуск поради временна неработоспособност. Посочва се, че за периода
до 05,10,2021 г. ищецът е получил трудово възнаграждение, а за останалия период -
обезщетение поради временна неработоспособност. Посочва се, че ТВ за месец октомври
2021 г. възлизало на 230,71 лева и било изплатено на 18,11,2021 г., а обезщетението за
временна неработоспособност било изплатено от НОИ. Сочи се, че за м.септември 2021 г.
ищецът е бил на работа и е получил трудово възнаграждение в размер на 1108,50 лева,
преведени по банковата му сметка на 18,10,2021 г. Твърди се, че на ищеца било дължимо
обезщетение за неизползван отпуск в размер на 1 218,00 лева, което му било изплатено на
16,06,2022 г. В с.з. проц.представител на ответника сочи, че искът за обезщетение за
неспазено предизвестие следва да бъде отхвърлен, тъй като от събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че ищецът е надлежно уведомен за предизвестието,
но е отказал да го получи, което е удостоверено с подписа на двама свидетели. Твърди се, че
самият ищец е посочил в Сигнала си до Инспекцията по труда, че на 04,10, е проведен
разговор и е отказал да подпише каквото и да било. Посочва се, че предизвестието е
отработено, като първите три дни ищецът е бил на работа, за което му е платено, а след това
е ползвал отпуск поради временна неработоспособност, за което му е изплатено обезщетение
от НОИ, поради което не се дължи обезщетение за неспазено предизвестие. Заявява, че
обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ действително е заплатено след предявяване на иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
На първо място съдът счита за необходимо да отбележи, че с оглед направения отказ от част
от предявените искове, съдът ще обсъжда само доказателствата, относими към останалия за
разглеждане иск по чл.220, ал.1 от КТ.
От представеното копие на ТД №2/03,06,2020 г. се установява възникването на ТПО между
ищеца и ответното дружество. В ТД няма уговорен срок на предизвестие за прекратяването
му.
От представеното копие от Заповед №3/08,09,2021 г. се установява, че ТПО между страните
е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ, като няма данни тази заповед да е връчена
на ищеца.
3
От представеното копие от Удостоверение за декларирани данни от ТД на НАП от
11,04,2022 г. за действащи трудови договори за ЕГН на ищеца е видно, че на 01,11,2021 г. е
декларирано прекратяване на сключен на 03,06,2020 г. трудов договор между страните.
От представеното копие от Писмо до Инспекция по труда-Плевен от ищеца е видно, че
същото носи дата 11,11,2021 г. и в него ищецът сочи, че възразява относно неправомерното
прекратяване на болничен лист. В обстоятелствената част на писмото ищецът сочи, че на
04,10,2021 г. сутринта му е връчена заповед за прекратяване на трудов договор №3 от
08,09,2021 г., която отказал да подпише.
От представеното от ответника копие от Предизвестие от 01,10,2021 г. се установява, че от
страна на ответното дружество е отправено 30-дневно предизвестие към ищеца, с което го
уведомяват, че след изтичане на посочения срок трудовото му правоотношение ще бъде
прекратено на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ. В предизвестието е отразено, че същото е
връчено на 01,10,2021 г., като отказът на работника да го подпише е удостоверен с
подписите на двама свидетели.
От представеното копие от Платежен фиш на името на ищеца за м.октомври 2021 г. се
установява, че същият е имал 2 работни дни, за което са му платени безкасово 230,71 лева.
От представеното удостоверение от „Банка ДСК“ от 30,06,2022 г. се установява, че по
сметка на ищец от ответника са изплатени следните суми: 1108,50 лева на 18,10,2021 г.,
230,71 лева на 18,11,2022 г. и 1218,00 лева на 16,06,2022 г. с основание „обезщетение чл.224
КТ“.
От заключението на ВЛ Т. И. по изготвената СИЕ се установява, че през м.септември 2021 г.
ищецът е имал отработени 20 дни, за което на 18,10,2021 г. му е изплатено ТВ в размер на
1108,50 лева; за м.октомври 2021 г. е имал отработени 2 дни, за което на 18,11,2021 г. му е
изплатено ТВ в размер на 230,71 лева. ВЛ е посочило, че в платежната ведомост за
м.октомври 2021 г. на ищеца е начислено ТВ за два отработени дни и за три дни болничен за
сметка на работодателя – общо в размер на 278,90 лева брутна сума, като останалите дни за
обезщетение за временна неработоспособност се получават от ТП на НОИ. ВЛ сочи, че
размерът на обезщетението по чл.220, ал.1 от КТ следва да е в размер на 1428,52 лева, като
дължимостта му е правен въпрос.
От представената от ищеца с молба от 19,08,2022 г. разпечатка от ел.поща се установява, че
писмото е изпратено от ел.поща ************@***.** на 04 октомври 2021 г. 10:35, до
Балканкар Плевен, ползващо адрес на ел.поща **********@*******.***, относно –
„предизвестие“, прикачени файлове – „предизвестие И. Р.“, и текст на писмото „Изпращам
предизвестие. Не съм сигурна в длъжността. Вижта от първия документ и ако трябва
коригирайте. Предизвестието е от днес. Тече от 05,10,2021 г.“. С молбата от 19,08,2022 г.
ищецът представя и бланка на предизвестие от дата 04,10,2022 г., за която твърди, че е била
изпратена по ел.поща.
От показанията на св.И. И. се установява, че е работил заедно с ищеца в ответното
дружество до октомври 2021 г., като са ползвали една и съща служебна поща -
4
**********@*******.***. Свидетелят сочи, че не си спомня на пощата да е постъпвало
предизвестие, тъй като са получавани много файлове. Посочва се, че г-жа Папазян е
счетоводител на дружеството и в борда на директорите, като е посещавала завода в Плевен,
но не си спомня дали е идвала в началото на октомври 2021 г. както Папазян, така и ***.
От показанията на св.*** се установява, че работи в ответното дружество като счетоводител
и е член на Съвета на директорите. Посочва се, че след като встъпила в длъжност се
обсъждало намаляване на персонала поради намаляване обема на работа, и по-конкретно –
освобождаване на ищеца. Посочва се, че били провеждани разговори между единия
директор *** и ищеца, била изготвена заповед, която той отказал да подпише. Твърди се, че
на 01 октомври било петък, пътували до Плевен след поредния разговор между *** и ищеца,
като на място било изготвено предизвестие, което ищецът отново отказал да подпише и
реагирал остро, като тръшнал вратата. Свидетелката сочи, че след тази среща по пътя към
Русе обсъждали ситуацията, като *** се ядосал на поведението на ищеца и дори поискал да
се изготви директно заповед за прекратяване на трудовото правоотношение без спазване на
предизвестие. Посочва се, че в понеделник ищецът уж пак се съгласил да подпише
предизвестие и било изпратено ново такова, но той изобщо не се явил на работа и излязъл в
болнични от следващия ден. Твърди се, че *** искал да има подпис на ищеца на
предизвестието, затова поискал изготвянето на друго предизвестие. Свидетелката сочи, че
на 01 октомври, петък, в административната сграда на цех ***, присъствала на отказа на
ищеца да получи предизвестието, което било с дата 01 октомври.
Спорно между страните е дължи ли ответника на ищеца обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ.
Претенцията на работника, с която е сезиран съда, е за заплащане от страна на работодателя
на обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ. Със сочената разпоредба е предвидена възможност
страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, да го
прекрати и преди да изтече срока на предизвестието. В този случай обаче, тя дължи
обезщетение за неспазения срок на предизвестие. Съгласно разпоредбата на чл.326, ал.2 от
КТ срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, като е
предвидена възможност страните да уговорят и по-дълъг срок, но не повече от три месеца.
Ищецът се позовава на заповед за прекратяване на ТПО от 08,09,2021 г., считано от
11,10,2021 г. Същата е представена на л.7 от делото, но няма данни да е връчена по
надлежния ред на ищеца, за да породи своето действие. Нещо повече, видно от
удостоверението от ТД на НАП от 11,04,2022 г., дата на прекратяване на ТПО между
страните е 01,11,2021 г., което косвено потвърждава изложеното от ответника, че ТПО е
прекратено след изтичане на 30-дневното предизвестие, отправено към ищеца на 01,10,2021
г.
По делото от страна на ответника е представено Предизвестие от 01,10,2021 г., връчено на
ищеца при отказ. С оглед показанията на св.Папазян, съдът приема, че това предизвестие
отразява обективираните в него факти и обстоятелства, а именно – че на посочената дата на
ищеца е връчено предизвестие, което същият е отказал да подпише. Ето защо съдът приема,
че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено след изтичане на едномесечно
5
предизвестие, поради което обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ не се дължи и исковата
претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна. За пълнота следва да се отбележи,
че на практика за част от периода на предизвестието ищецът е бил на работа, за което е
получил съответното ТВ, а за останалата част е ползван отпуск поради временна
неработоспособност, тоест на практика даденото от работодателя предизвестие е отработено
от работника. Тук е мястото да се посочи, че ако работникът заболее в срока на
предизвестието – както е в процесния случай, същият няма пречка да ползва отпуск поради
временна неработоспособност, като срокът на този отпуск не удължава срока на
предизвестието. Следва да се отбележи също така, че представената с молбата от 19,08,2022
г. от ищеца празна бланка на предизвестие /за която се твърди да е изпратена по служебната
ел.поща на дружеството/ няма качеството на документ, доколкото няма съдържание и най-
вече автор /с положен подпис/, който да удостовери съдържанието на документа, или
времето му на издаване.
С оглед всичко гореизложено съдът приема, че ищецът е отработил предизвестието,
отправено от работодателя на 01,10,2021 г., поради което претенцията за заплащане на
обезщетение за неспазен срок на предизвестие е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските
Ищецът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лева, като
съдът приема, че са предявени първоначално три иска – за ТВ, за обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск и за обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ, като за иска по
чл.86, ал.1 от ЗЗД съдът приема, че същият е акцесорен към иска по чл.242 от КТ. С оглед
изхода на спора и обстоятелството, че обезщетението за неизползван платен годишен отпуск
е платено след завеждане на ИМ, то съдът счита, че ответникът дължи на ищеца разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 лева.
Ответникът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1070,00 лева, от
които 330,00 лева за иска по чл.220, ал.1 от КТ, 300,00 лева за иска по чл.224 от КТ и 440,00
лева за иска по чл.242 от КТ. Доколкото иска по чл.220, ал.1 от КТ е неоснователен, а за
иска по чл.242 от КТ е направен отказ от страна на ищеца, то съдът счита, че ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответника деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 770,00 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. М. Р. с ЕГН **********, от ***, чрез адв.Ю. С. от ПАК,
против ***, със седалище и адрес управление в ***, представлявано от ***, иск с правно
основание чл.220, ал.1 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
1428,52 лева, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на
ТД №3/03,06,2020 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
6
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК *****, със седалище и адрес управление в ***,
представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ на И. М. Р. с ЕГН **********, от ***, деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК И. М. Р. с ЕГН **********, от ***, ДА
ЗАПЛАТИ на *****, със седалище и адрес управление в ***, представлявано от ***,
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 770,00 лева.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му на страните
пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7