Р Е
Ш Е Н
И Е
№158
Ботевград, 16.10.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БОТЕВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, втори съдебен състав, в публичното заседание на шестнадесети септември
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ***
при секретаря-***,
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА ***
гражданско
дело № 1208 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.422, ал. 1 от ГПК.
„***”ЕАД, с ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“***, със съдебен адрес:***, ж.к.***,
чрез пълномощник адв.З.Й.Ц. от САК, моли да бъде признато за установено по
отношение на Д.В.Т. ***, с ЕГН: ********** за съществуване на вземането на „***”ЕАД,
за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 578 от 30.01.2018г. по
ч.гр.д.№ 181/2018г. по описа на РС-Ботевград, както следва: за сумата–главница от
645.98лв., представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги по Договор за
мобилни услуги № ********* от 08.10.2009г., Допълнително споразумение №
********* по програма „Заедно“ към договор за мобилни/фиксирани услуги и
Договор за лизинг от 31.08.2011 г., Допълнително споразумение № ********* по
програма „Заедно“ към Договор за мобилни/фиксирани услуги от 06.10.2012г.,
Допълнително споразумение № ********* по програма „Заедно“ към договор за
мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 12.01.2013г., Договор за
мобилни услуги № ********* от 27.08.2013г., Договор за мобилни услуги №
********* от 14.08.2014г., Допълнително споразумение № ********* по програма
„Заедно“ към Договор за мобилни/фиксирани услуги от 14.08.2014г., Сертификат за
пакетни услуги Globul Combo + № ********* от 14.08.2014 г., ведно със законната
лихва върху горната сума-главница, считано от 29.01.2018г. до окончателното
изплащане на задължението, както и да се заплатят направените разноски по
настоящето дело и в заповедното производство.
В с.з.
ищецът „***”ЕАД, с ЕИК:***, чрез пълномощник адв.З.Ц. от САК/пълномощно от 19.06.2019г.-л.5/,
е депозирал молба-становище с №4625 от 20.08.2020г., с която заявява, че
поддържа исковата молба и приложените към нея писмени доказателства, в която е
отразен и списък за разноските по чл.80 от ГПК.
Ответникът-Д.В.Т. ***, чрез назначения й особен представител адв. Ц.С.
от САК /Разпореждане № 6293 от 29.11.2019г.-л.88/ , е направила възражение по
предявените искове и е подала писмен отговор с вх.№ 1 от 02.01.2020г. в
предвидения в закона срок.
В писмения отговор ответникът, чрез
адв. С. оспорва исковете като заявява, че са неоснователни. Договорните
отношения на ответника били възникнали не с ищеца, а с друго дружество. Прави
възражение за погасяване на задълженията по давност. Ищецът не бил уведомен за задълженията
си. Представеният запис на заповед не можел да се отнесе със сигурност към
процесните искови претенции. Размерът на неустойката бил изчислен некоректно.
По същество се иска отхвърляне на исковете. Претендират се и разноски.
В съдебно заседание ответникът, чрез
назначения му особен представите адв.С. оспорва иска и поддържа направените
възражения в писмения отговор.
От събраните по
делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът
приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Видно от представените писмени
доказателства-копие от ч.гр.дело № 181/2018г. по описа на РС-Ботевград, се
установява, че на основание чл.410 от ГПК на 30.01.2018г. е разпоредено по
искане на ищеца издаване на заповед № 578 от 30.01.2018г. по ч.гр.д.№181/2018г.
по описа на РС-Ботевград за изпълнение на парично задължение, както следва: за сумата-главница от
645.98лв., представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги по Договор за
мобилни услуги № ********* от 08.10.2009г., Допълнително споразумение №
********* по програма „Заедно“ към договор за мобилни/фиксирани услуги и
Договор за лизинг от 31.08.2011 г., Допълнително споразумение № ********* по програма
„Заедно“ към Договор за мобилни/фиксирани услуги от 06.10.2012г., Допълнително
споразумение № ********* по програма „Заедно“ към договор за мобилни/фиксирани
услуги и Договор за лизинг от 12.01.2013г., Договор за мобилни услуги №
********* от 27.08.2013г., Договор за мобилни услуги № ********* от 14.08.2014г.,
Допълнително споразумение № ********* по програма „Заедно“ към Договор за
мобилни/фиксирани услуги от 14.08.2014г., Сертификат за пакетни услуги Globul
Combo + № ********* от 14.08.2014 г., ведно със законната лихва върху горната
сума-главница, считано от 29.01.2018г. до окончателното изплащане на
задължението. Заповедта е издадена по заявление, което е подадено по пощата с
п.кл. от 25.01.2018г.
Описаната по-горе заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 181/2018г. по
описа на РС-Ботевград е връчена на длъжника, ответник по настоящето дело при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК/л.66/ или чрез залепване на уведомление.
Ищецът е бил уведомен на 10.06.2019г.
за възможността на предяви иск по чл.422, ал.1 от ГПК с разпореждане №2863 от 22.05.2019г./л.67/.
Исковата молба, по която е
образувано настоящето гр.дело № 1208/2019г. по описа на РС-Ботевград с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, е депозирана на 12.07.2019г. в РС-Ботевград,
изпратена по пощата с п.кл. от 10.07.2019г., т.е. в едномесечния срок,
предвиден за това в ГПК от връчването на горното разпореждане.
От приложените писмени доказателства,
неоспорени от страните, а именно: копия от договор за мобилни услуги заявка
№********* от 08.10.2009г., от договор за мобилни услуги заявка №********* от
27.08.2013г., от договор за мобилни услуги заявка №********* от 14.08.2014г.,
от допълнително споразумение по програма „Заедно“ към договор за
мобилни/фиксирани услуги, с мобилен/фиксиран №+359*********, от договор за
лизинг от 31.08.2011г., от допълнително споразумение по програма „Заедно“ към
договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран №+359********* от
06.10.2012г., от допълнително споразумение по програма „Заедно“ към договор за
мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран №+359********* от 12.01.2013г., от
договор за лизинг от 12.01.2013г., от допълнително споразумение по програма
„Заедно“, към договор за мобилни/фиксирани услуги, с мобилен/фиксиран
№+359********* от 14.08.2014г. и от Сертификат
за пакетни услуги GLOBUL Combo+
от 14.08.2014г., се установява, че между “***” ЕАД и ответникът Д.В.Т. са
сключени описаните по-горе договори за
мобилни услуги при Общи условия за взаимоотношенията с потребителите на
мобилни телефонни услуги, с които
ответникът изрично се е съгласила, заявявайки, че е запозната с тях. Същите се отнасят до ползване на мобилен телефонен номер ********** и мобилно
устройство Нокиа 2600; мобилен телефонен номер ********** и мобилно устройство
Алкател 2006; мобилен телефонен номер ********** и мобилно устройство Таблет
Ревопад ММ781 3G7.
От описаните по-горе Допълнителни споразумения
се установява, че с тях влизат в сила нови абонаментни планове за всеки един от
трите мобилни телефонни номера и са предоставени нови мобилни устройства на
ответника, отразени по вид във всяко едно споразумение.
В съответствие с Общите условия на „***“ ЕАД
за взаимоотношенията с потребителите на електронни съобщителни услуги, които
представляват неразделна част от сключените между страните договор за мобилни
услуги/допълнително споразумение потребителят се задължава да заплаща
стойността на месечния абонамент, а операторът се задължава да осигурява достъп
до услугите, за които е сключен индивидуален договор, в т. ч. и разходите за
поддръжка на мрежата. Съгласно чл. 23 б. б) абонаментната такса се предплаща от
потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен
план/програма/пакет. При ползване на услуги чрез индивидуален договор
заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се
издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален
договор всеки потребител - страна по договора е уведомен за датата от месеца,
на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не
освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми.
Изискуемостта на вземанията на „***“ ЕАД по всяка от изброените в исковата
молба фактури е настъпила петнадесет дни след издаването й или на 10.01.2015г.,
на 10.02.2015г., на 10.03.2015г. и на 10.05.2015г., като тези дати са изрично
указани във фактурите.
Съгласно
чл.196, б.в) от Общите условия на „***“ ЕАД операторът има право едностранно да
прекрати индивидуален срочен договор, в случай че потребителят не е платил
дължими суми след изтичане на срока за плащането им.
От справка в Търговския
регистър, който е публичен, е видно, че на 28.10.2014г. е вписана промяна във
фирмата на “***“ ЕАД, като новата фирма на дружеството е “***“.
Видно от заверено копие
на фактура /дубликат/ №********** от 10.01.2015г., същата е с посочен издател “***”ЕАД
и получател ответника Д.В.Т., за абонатен № ********* на стойност 93.52лв., с
отчетен период 10.12.2014 г. – 09.01.2015г. и с краен срок за плащане на сумата
25.01.2015г.
Видно от заверено копие на фактура /дубликат/ №********** от 10.02.2015г.,
същата е с посочен издател “***”ЕАД и получател ответника Д.В.Т., за абонатен №
********* на стойност 185.53лв., с отчетен период 10.01.2015 г. – 09.02.2015г.
и с краен срок за плащане на сумата 25.02.2015г.
Видно от заверено копие на фактура /дубликат/ №********** от
10.03.2015г., същата е с посочен издател “***”ЕАД и получател ответника Д.В.Т.,
за абонатен № ********* на стойност 247.99лв., с отчетен период 10.02.2015 г. –
09.03.2015г. и с краен срок за плащане на сумата 25.03.2015г.
Видно от заверено копие на фактура /дубликат/ №********** от
10.05.2015г., същата е с посочен издател “***”ЕАД и получател ответника Д.В.Т.,
за абонатен № ********* на стойност 645.98лв., с отчетен период 10.04.2015 г. –
09.05.2015г. и с краен срок за плащане на сумата 25.05.2015г. Видно от същата
фактура, посочената обща сума за плащане е формирана като сбор от сумите 416.10
лв. – “неустойки предсрочно прекратяване на договори за услуги” и сумата от 229.88лв.
– “задължения от предходен период с ДДС”.
Ответникът не е
представил писмени доказателства, че е извършил плащане по описаните по-горе
фактури.
Ищецът изрично е заявил,
че не е предявил претенции срещу ответника по издадената в негова полза запис
на заповед.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА:
От изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно
приложените писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност,
аргументират съда да приеме, че предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК е допустим, тъй като е
предявен в срока, регламентиран в чл.415, ал.1 от ГПК.
Разгледан по същество искът по чл.422, ал.1 от ГПК за съществуване
на вземането на ищеца спрямо ответника за сумата-главница от 645.98лв.,
представляваща общ сбор от дължими суми по фактури №№********** от 10.01.2015г.,
фактура №********** от 10.02.2015г., фактура №********** от 10.03.2015г. и фактура №********** от 10.05.2015г. за
незаплатени далекосъобщителни услуги, неустойка и лизингови вноски по Договор
за мобилни услуги № ********* от 08.10.2009г., Допълнително споразумение №
********* по програма „Заедно“ към договор за мобилни/фиксирани услуги и
Договор за лизинг от 31.08.2011 г., Допълнително споразумение № ********* по
програма „Заедно“ към Договор за мобилни/фиксирани услуги от 06.10.2012г.,
Допълнително споразумение № ********* по програма „Заедно“ към договор за
мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 12.01.2013г., Договор за
мобилни услуги № ********* от 27.08.2013г., Договор за мобилни услуги №
********* от 14.08.2014г., Допълнително споразумение № ********* по програма
„Заедно“ към Договор за мобилни/фиксирани услуги от 14.08.2014г., Сертификат за
пакетни услуги Globul Combo + № ********* от 14.08.2014 г., е
частично основателен и следва
да се уважи за сумата-главница от 507.66лв.,
която включва сумата от 229.88лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги и лизингови
вноски и сумата от 277.78лв. за неустойки, равняващи се на тримесечни
абонаментни такси по договорите за
мобилни услуги и неустойка от
200лв.-фиксиран размер по Договор за мобилни услуги № ********* от 14.08.2014г., по следните правни съображения:
Фактите и обстоятелствата посочени в исковата молба сочат, че главното
вземането на ищеца срещу ответника е на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка
с постигнатите между страните съгласия в сключените между тях договори за мобилни
услуги, допълнителни споразумения към тях и Сертификат за пакетни услуги, за
което срещу предоставените услуги ответникът следва да заплати ежемесечно
цената им, както и лизингови вноски за получените движими вещи – мобилни
устройства, подробно описани в договорите.
По делото е установено, че ответникът е страна по
сключени с “***” ЕАД (понастоящем “***”
ЕАД) Договори за мобилни услуги, Допълнителни споразумения към тях и Сертификат
за пакетни услуги, описани по-горе, както и че от “***”
ЕАД са издадени четири отделни фактури, за задължения на ответника с абонатен №
********* на стойност 645.98лв., формирана като сбор от сумите 416.10 лв. –
“неустойки предсрочно прекратяване на договори за услуги” и сумата от 229.88лв.
– “задължения от предходен период с ДДС”. Изцяло основателно е паричното
вземане на сумата-главница от 229.88лв. и частично основателно за неустойки
предсрочно прекратяване на договори за услуги, а именно само в размер на
277.78лв., като за разликата до 416.10лв. следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
Възражението на
ответника, че не е в облигационни правоотношения с ищеца, е неоснователно, затова,
че договорните взаимоотношения са възникнали с *** ЕАД, което сега е с ново
наименование *** ЕАД и се касае до един и същи правен субект, който е с едно и
също ЕИК.
В този смисъл са
неоснователни и възраженията му във връзка с издадената заповед за изпълнение
от ответника в полза на ищеца, тъй като не се установява процесните парични
вземания да са присъдени на ищеца на основание същата.
Съгласно чл. 92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезпечение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
От събраните по
делото доказателства се установява, че преди издаване на последната фактура на 10.05.2015г.,
в която е начислена и претендираната неустойка за предсрочно прекратяване на
договорите за мобилни услуги, са издадени от ищеца няколко фактури, в които
пълният размер на задължението по предходната издадена фактура – за предходния
отчетен период, е посочена изцяло като задължение и в следващата фактура, т.е.
съответната фактура включва и цялото задължение от предходния период. При това
следва да се приеме, че ответникът не е изпълнил месечните си задълженията за
плащане на дължимите от него суми по сключените с ищеца договори за мобилни
услуги за няколко последователни отчетни периоди.
Уговореното в
изрични клаузи от индивидуалните договори между страните задължение за
неустойка, възникващо при предсрочното им прекратяване поради неизпълнение на
паричните задължения на абоната е съобразено с присъщите на подобна клауза
санкционна и обезщетителна функция. Последната е насочена към компенсиране на
претърпените от ищеца вреди под формата на пропуснати ползи от неосъщественото
му правно и финансово очакване на получаване на определени месечни плащания от
неизправния абонат на стойност, която е предварително определяема. Според т. 3
от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010г. по тълкувателно дело № 1/2009 г. на
ВКС, неустойката следва да се приеме за нищожна само в случаите, когато
единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функция, какъвто извод не може да се обоснове в
случая. Налице са предпоставките за начисляване на задължение за неустойки,
доколкото от фактическата обстановка по делото се установява предсрочното
прекратяване на договорите по вина на ответника поради неизпълнение на ликвидни
и изискуеми договорни задължения към ищеца, както и наличието на изрична
неустоечна клауза, която определя условията за възникване на това задължение и
с която ответникът се е съгласил при сключване на процесните договори,
подписвайки ги.
Размерът и основанието за възникване
на задължението за неустойка за номер ********** е уреден в т.3.3 от Сертификат
за пакетни услуги Globul Combo + № ********* от 14.08.2014г. при предсрочно
прекратяване на договора по вина на потребителя поради неизпълнение на
задълженията му, същият дължи неустойка в размер на стандартните за
абонаментния план месечни такси от датата на прекратяване на договора до края
на предвидения му срок но не повече от трикратния им размер съгласно постигната
Спогодба с регулиращия орган /КЗП/ от 12.01.2018г. С последната са договорени
препоръчаните от КЗП условия, при които „Теленор“ да изчислява неустойките за
предсрочно прекратяване на договорните абонаменти, така че същите да не
създават значителен риск за увреждане правата на потребителя, или размерът на
неустойката да не представлява такава облага за оператора, каквато последният
би получил, ако договора на абоната не беше прекратен. Претендираната неустойка
в случая съдът изчислява в размер на
50.30лв. / 3 месеца х 16.7666лв./. Размерът на неустойката за номер **********
е уреден в т.11 от Договор за мобилни услуги № ********* от 27.08.2013г. и е в
размер на 27.48лв. /3 месеца х 9.16лв./. Размерът на неустойката за номер
********** е уреден в т.11 от Договор за мобилни услуги № ********* от
27.08.2013г. и е в размер на 200лв., който е фиксиран по размер. От горното се установява,
че общата сума за неустойки по описаните по-горе договори за мобилни услуги и Сертификат
за пакетни услуги е в общ размер от 277.78лв.
Неоснователно е възражението на
ответника, че вземането за сумата-главница от 507.66лв. е погасено по давност,
за това, че от приложения по делото препис от първата по хронологичен ред
фактура, в която са индивидуализирани неудовлетворени вземания на ищеца, а
именно фактура №********** от 10.01.2015г., изискуемостта на начислените в нея
задължения е настъпила на 25.01.2015г., а съгласно чл. 111 б. в) от Закон за
задълженията и договорите/ЗЗД/ вземанията по посочената фактура ще бъдат
погасени с изтичане на тригодишна давност, т. е. не по-рано от 25.01.2018г. В
допълнение следва да се отбележи, че съгласно чл. 116 б. а) от ЗЗД с
предявяване на исковата претенция давността се прекъсва. От своя страна
разпоредбата на чл. 422, ал.1 от ГПК, според която искът за установяване
съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, обвързва настъпването на
последиците от предявяване на иска с момент, предхождащ упражненото материално
право. Една от материално-правните последици от това законодателно решение се
изразява именно в прекъсване течението на погасителната давност, считано от
датата на подаване на заявлението в съда на 25.01.2018г., когато ищецът е подал
заявление по пощата, по което е образувано ч.гр.д.№181/2018г. по описа на
РС-Ботевград.
Предвид изложеното
съдът намира за установено наличието на вземане на ищеца към ответника за
процесната сума-главница от 507.66лв., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от деня на подаване на заявлението по ч.гр.д.№ 181/2018г. по
описа на РС-Ботевград, а именно от 29.01.2018г. до окончателното заплащане.
Искът за разликата над сумата-главница от
507.66лв. до пълния предявен размер от 645.98лв. следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
ОТНОСНО
РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото-частично уважаване
на исковете и приложените писмени доказателства за направени разноски по делото
от ищеца и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на
ищеца сумата от общо 685лв. за направени разноски по делото-платена
допълнителна държавна такса от 25лв., заплатено адвокатско възнаграждение от 360лв.
и депозит за особен представител от 300лв., както и сумата от общо 385лв. за
направени разноски по ч.гр.д. № 181/2018г. по описа на РС-Ботевград съгласно
т.12 от ТР №4 от 18.06.2014г. по тълк.д.04/2013г. на ОСГТК.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И:
На основание чл.422, ал.1 от ГПК признава за установено по
отношение на Д.В.Т.
***, с ЕГН: ********** за съществуване на вземането на „***”ЕАД, с ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“***, за което е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 578 от 30.01.2018г. по
ч.гр.д.№ 181/2018г. по описа на РС-Ботевград, както следва: за сумата–главница от
507.66лв./петстотин и седем лева и
66 стотинки/, представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги по Договор за
мобилни услуги № ********* от 08.10.2009г., Допълнително споразумение №
********* по програма „Заедно“ към договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор
за лизинг от 31.08.2011г., Допълнително споразумение № ********* по програма
„Заедно“ към Договор за мобилни/фиксирани услуги от 06.10.2012г., Допълнително
споразумение № ********* по програма „Заедно“ към договор за мобилни/фиксирани
услуги и Договор за лизинг от 12.01.2013г., Договор за мобилни услуги №
********* от 27.08.2013г., Договор за мобилни услуги № ********* от 14.08.2014г.,
Допълнително споразумение № ********* по програма „Заедно“ към Договор за
мобилни/фиксирани услуги от 14.08.2014г., Сертификат за пакетни услуги Globul
Combo + № ********* от 14.08.2014г., ведно със законната лихва върху горната
сума-главница, считано от 29.01.2018г.
до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ горния иск за
разликата над сумата-главница от 507.66лв. до пълния предявен размер от 645.98лв./шестстотин
четиридесет и пет лева и 98 стотинки/, като неоснователен.
ОСЪЖДА
Д.В.Т.
***, с ЕГН: ********** да заплати на „***”ЕАД, с ЕИК:***, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ж.к.“*** сумата от 685лв./шестстотин осемдесет и пет лева/ за направени
разноски по делото, както да заплати
и сумата от 385лв./триста осемдесет и пет лева/ за
направени разноски по ч.гр.д. № 181/2018г. по описа на РС-Ботевград.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд-София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/***/