№ 4640
гр. София, 30.09.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 31 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Христинка Колева
СъдебниВасил Б. Костадинов
заседатели:Снежанка В. Киркова
при участието на секретаря Нели Н. Драндарова Гаврилова
и прокурора Л. Ив. Н.
Сложи за разглеждане докладваното от Христинка Колева Наказателно дело
от общ характер № 20251100201975 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Съдът разяснява на страните, че в изпълнение на заповед № РД
0113/07.03.2025 година на председателя на СГС, с тяхно съгласие ще бъде
изготвен звукозапис на днешното съдебно заседание.
СТРАНИТЕ /поотделно/- Даваме съгласие да се изготви звукозапис.
ПОДСЪДИМИЯТ П. Р. И., се явява лично, уведомен от предходното
съдебно заседание и с адвокат С. К., с пълномощно по делото.
ПОСТРАДАЛАТА по обвинителен акт Н. В. К.– редовно призована, се
явява лично и с адвокат В.Т., с пълномощно по делото.
ПОДСЪДИМИЯТ– Получих препис от обвинителния акт преди повече
от 7 дни. На този етап не поддържаме искането за отвод на прокурора по
делото.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че са налице предпоставките за даване ход на делото в
днешното съдебно заседание, поради което
ОПРЕДЕЛИ
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕМА самоличност на подсъдимия, както следва:
П. Р. И. – роден на **** година в град София, българин, български
гражданин, висше образование, женен, работещ, като адвокат и доцент по
право, неосъждан, ЕГН **********.
СЪДЪТ разяснява на подсъдимия правата му по НПК.
ПОДСЪДИМИЯТ – Разбрах правата си по НПК.
ПОСТРАДАЛАТА Н. К. – Нямам претенции към подсъдимия.
АДВ.Т.- Няма да се ползваме от правото си да се конституираме, като
частен обвинител и граждански ищец.
Съдът, като взе предвид изявлението на пострадалата по обвинителния
акт и нейния повереник намира че следва да ги освободи от участие в
настоящото наказателно производство, поради което
ОПРЕДЕЛИ
ОСВОБОЖДАВА от участие в настоящото наказателно производство Н.
К. и адвокат Т..
СЪДЪТ ДОКЛАДВА, че в изпълнение на определение от 23.05.2025
година по делото е постъпило становище от наблюдаващия прокурор относно
твърденията, че са налице предпоставките за прекратяване на наказателното
производство, като съдът е разпоредил препис от същото да се връчи на
подсъдимия и защитата.
АДВ.К.– Получили сме становището на представителя на СГП.
СЪДЪТ намира, че са налице предпоставките за даване ход на
разпоредително заседание, поради което
ОПРЕДЕЛИ
2
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ.
ПРОКУРОРЪТ– Считам, че делото е подсъдно на СГС. Не са налице
основания за спиране или прекратяване на наказателното производство. На
досъдебното производство не е допуснато съществено отстранимо нарушение
на процесуалните правила. Не са налице основания за разглеждане на делото
по реда на особените правила. Не са налице предпоставките на т.5 на чл.248,
ал.1 от НПК. Не са налице основания за вземане на мярка за неотклонение
спрямо подсъдимия. На този етап няма да правя искания за събиране на нови
доказателства. Моля, да насрочите делото по общия ред.
АДВ.К.– На основание чл.248, ал.1, т.1 от НПК, считам че делото е
подсъдно на СГС. Считам, че е налице основание за прекратяване на
наказателното производство, тъй като е повдигнато обвинение за
престъпление с правна квалификация по чл.172а, ал.1 от НК, за деятелност,
която е изначално несъставомерна и несъставлява престъпление по този текст
от НК. Макар да съм изложила своите съображения в писменото становище,
ще си позволя да маркирам основните от тях, защо считам така.
За да изложа тези си съображения, ще си позволя да направя един
кратък анализ на правната страна на престъплението по чл.172а от НК, от една
страна и престъплението по чл.173 от НК, от друга страна, доколкото считам,
че изложените твърдения от прокуратурата във внесения за разглеждане
обвинителен акт осъществят признаците на такъв състав на престъпление,
въпреки, че цифрово е посочена квалификацията на чл.172а от НК. В тази
връзка ще изразя и своето несъгласие, със становището на представителя на
прокуратурата, че наказателното производство не следва да бъде прекратено,
тъй като това са доводи касаещи съществото на делото. Когато е налице
изначално съставомерност на деянието, аз считам, че биха били налице
предпоставките за приложението на чл.250, ал.1, т.2 от НПК, за прекратяване
на наказателното производство. Процесното обвинение считам, че е
повдигнато в нарушение на правилата регламентиращи характера на
наказателните дела и поради очевидна и несъмнена несъставомерност на
деянието, като правна квалификация, за престъпление разследвано по общия
ред, считам че са налице основанията за прекратяване на наказателното
производство.
Съображенията ми в тази насока са следните:
От обективна страна съставът на чл.172а, ал.1 от НК, предвижда като
съставомерен признат, обстоятелството, че записването в произвеждането,
разпространяването, излъчването, или предаването на обект на авторско, или
сродно на него право, се извършва без необходимото съгласие по закон на
носителя на съответното право. От това следва, че при престъплението по
чл.172а, ал.1 от НК, обектът на авторско, или сродно на него право, бива
използван без да бъде променяно обозначаването на действителния автор, или
друг носител на съответното право. В хипотезата на чл.173, ал.1 от НК, тоест
3
така нареченото плагиатство, се касае за издаване, или използване на чуждо
произведение на науката, литературата, или изкуство под свое име, или под
псевдоним. Докато в хипотезата на интелектуалното пиратство, се касае за
използване на чужд обект авторско, или сродно на него право, само под името
на действителния автор. Тоест с посочване на името на действителния автор, а
не под свое име и не под псевдоним. В настоящия случай, с внесеният за
разглеждане обвинителен акт е инкриминирана различна и съответно
несъставомерна деятелност. Твърди се, че подсъдимият е възпроизвел и
разпространил под свое име книга, включваща 293 абзаца, от съдържанието на
дисертация с друг автор. Това тълкуване е съответствие и със субективната
страна на двете престъпления. При състава по чл.172а, ал.1 от НК, целта на
дееца е обозначаването на действителния автор да бъде запазено, тъй като е
свързано с извличането на икономическа изгода. Обозначаването на дееца от
самия него, като автор на обекта на авторско право е практически невъзможно
и непълно нелогично при изпълнителните деяния на това престъпление.
Обратно, при престъплението по чл.173, ал.1 от НК, целта на дееца е самият
той да се представи, като автор на чуждото произведение. Тоест, относно това
обстоятелство, вменената на подсъдимия престъпна деятелност, описана в
обвинителния акт, отговаря на признаците на престъпление от частен
характер. В българската правна доктрина и правна наука, има безспорно,
категорично научно разбиране, че най-съществената разлика между
престъпленията, контрафакция и плагиатство, се състои в това, че в първия
случай някой използва чуждо произведение без съгласието на автора, но като
посочва името му, а във втория случай някой използва чуждо произведение,
като го обявява за създадено от него. Това разбиране се поддържа от най-
авторитетните български учени в областта на авторското право, като доктор
Г.С. и доктор И.А., която е единственият български учен и преподавател,
защитил докторска дисертация на тема „Наказателноправна защита на
авторското право и сродните му права“. Следващо разграничение между двете
престъпления считам, че е налице в предмета на престъплението. По чл.173,
ал.1 от НК, предметът включва само три вида обекти на авторско право,
произведения на науката, на литературата, или изкуството, докато при
интелектуалното пиратство се касае до обекта на авторско, или сродно на него
право. Тоест, всички останали видове обекти на авторско право, или на сродно
на него право, но без специалните видове обекти, изрично посочени в
разпоредбата на чл.173, ал.1 от НК. Тоест, произведенията на науката,
литературата, или изкуството по смисъла на чл.173, ал.1 от НК, са специална
хипотеза, изрично обособена в НК, като самостоятелен състав. Това е
следващата точка, поради ние твърдим, че е налице изначална
несъставомерност на повдигнатото обвинение, доколкото в случая е
инкриминирана деятелност, свързана с произведения на науката. Следващо
разграничение:
От формулировките на двата престъпни състава следва, че в хипотезата
на чл.173, ал.1 от НК, се касае за издаване, или използване на цялото
произведение на науката, литературата, или изкуството, или значителна част
от такова произведение. Докато в хипотезата на чл.172а, ал.1 от НК, е
4
инкриминирано използване само на целия чужд обекта на авторско, или
сродно на него право, но не и на част от него. В наказателното право е
недопустимо разширително тълкуване, следователно не може да се приеме, че
използването на част от предмета на престъплението, може да бъде
съставомерно по чл.172а, ал.1 от НК и този извод намира подкрепа в
съдебната практика, която във всички случаи се отнася до ползването на целия
съответен обект на авторско, или сродно на него право. В настоящия случай, с
внесения за разглеждане обвинителен акт е повдигнато обвинение само за част
от обект на авторско право, което също обосновава извод за изначална
несъставомерност на повдигнатото обвинение и че процесното деяние не
съставлява престъпление. Освен това считам, че деянието е обективно
несъставомерно и от субективна страна, тъй като липсва един от основните
признаци на престъплението по чл.9, ал.1 от НК. Част от фактическия състав
на чл.172а, ал.1 от НК, касаещ умисъла на дееца, задължително изисква
осъзнаването и целенето, че изпълнителните деяние, като възпроизвеждане,
разпространение, или друго такова е друг вид търговско използване на
произведението, обект на авторско право, или сродно право, ще има искана и
желана икономическа цел и икономически характер, каквито в настоящия
случай очевидно липсват и не са посочени в обвинителния акт. Още един
съществен според мен аргумент, за липсата на деяние, което да съставлява
престъпление е следното:
Повдигнатото обвинение по чл.172а, ал.1 от НК, е за
разпространяването на чужд обект на авторско право. В същото време в самия
обвинителен акт на стр.7, се посочва, че сравняваните абзаци от двете
произведения са абсолютно идентични, или с незначителни разлики. Не е
посочено в обвинителния акт въз основа на какъв критерий тези разлики се
приемат от прокуратурата за „незначителни“, но дори те да са действително
незначителни деянието не би могло да бъде квалифицирано по този текст от
НК, който изисква пълна идентичност на обекта на авторско право. В
обстоятелствената част на обвинителния акт са описани възпроизведени и
разпространени абзаци от дисертацията на Н. К., 293 на брой. Само при 20 от
тези абзаци, прокурорът твърди и е посочил в обстоятелствената част на
обвинителния акт, че има идентичност. За останалите 273 абзаца, самият
прокурор е посочил, че има разлики, като са определени от него, като
незначителни, което е чисто субективна оценка с неясни основания, но
релевантното и значимо в случая е отбелязването за наличието на разлики в
текстовете. За описаните бележки под линия е посочено, че са почти
идентични. Тоест, отново няма пълна идентичност. Това обстоятелство е
самостоятелно основание да се приеме, че описаното в обвинителния акт
деяние не съставлява престъпление. Двадесет на брой идентични абзаца,
включващи в това число и бележки под линия, в произведение от 698
страници, каквито твърди прокуратурата сочи пълна и изначална
несъставомерност на повдигнатото обвинение. След, като има промени в
обекта на авторско право, което изрично се твърди от прокурора в
обстоятелствената част на обвинителния акт, деянието не би могло да бъде
съставомерно по чл.172а, ал.1 от НК, тъй като се характеризира с различни
5
признаци относно обективната страна. Тоест, деянието категорично не
съставлява престъпление. Освен това при някои от посочените в обвинителния
акт абзаци, при които се твърди, че има идентичност се касае до позоваване на
нормативни актове, което категорично не може да бъде обекта на авторско
право. При всички останали абзаци от двете произведения са налице
позовавания на литературни източници, чрез бележки под линия.
Позоваването на чужди произведения е не само обичайна, но и нормативно
задължителна практика при създаването на научен труд. Съгласно чл.1, т.10,
изр. последно от допълнителните разпореди на Закона за развитието на
академичния състав в Република България, монография е публикувано научно
издание, което съдържа разгърнато съдържание, изчерпателна библиография,
като в текста има позоваване на други научни трудове. Тоест това е
нормативно регламентирано. Това са моите основни съображения да считам,
че в настоящия случай, с внесения обвинителен акт е инкриминирана
деятелност, която не съставлява престъпление и по тази причина в настоящия
случай, моля да упражните законовите си правомощия и да прекратите
наказателното производство.
В случай, че не се съгласите с изложените доводи, ще взема отношение
и по следващата точка на чл.248, ал.1 от НПК и ще изложа своите
съображения, относно обстоятелството, че са налице предпоставки за
прекратяване на съдебното производство. Считам, че в досъдебната фаза са
допуснати много на брой съществени нарушения на процесуалните правила,
които са довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия. Те се
изразяват в няколко аспекта. Всички те са свързани с действия от страна на
наблюдаващия прокурор. Подробно съм ги описала в становището и няма да
ги преповтарям, но ще обърна внимание на две от тях, които за мен са най-
съществени. На 16.02.2024 година в 10.00 часа се явихме доброволно в
определения час в сградата на СГП, за извършване на планирани действия по
разследването, като наблюдаващият прокурор Н. ни покани в нейния кабинет,
където още при влизането установихме, че там присъства непознато за нас
лице. Попитахме наблюдаващия прокурор, кое е това лице и ще присъствали
то на извършване на действията по разследването и прокурор Н. отговори, че
това лице е свидетел, което ще присъства на предявяване на постановлението
за привличане в качеството на обвиняем и при провеждането на разпит в
качеството на обвиняем в качеството на моя подзащитен. Считам, че това е
абсолютно процесуално нарушение, доколкото не сме били в нито един
момент в хипотезата, същият да откаже да подпише постановлението за
привличане, или да откаже да подпише протокола за разпит, когато е
възможно това да бъде удостоверено в присъствието на свидетели. Този
свидетел присъства, както на предявяване на постановлението, така и на
разпита на обвиняемия. Тоест, моят подзащитен и да бе имал намерение да
даде обяснения, същият не би могъл да стори това в присъствието на трето
непознато за нас лице. Това е абсолютно съществено процесуално нарушение.
На 29.04.2024 година в 14.00 часа, подсъдимият отново бе призован да се яви в
СГП, за извършването на действия по разследването с негово участие.
Явявайки се тогава, аз уведомих прокурор Н., че на 26.04.2024 година сме
6
депозирали искане за нейния отвод. Тоест, при това положение, доколкото към
дата 29.04.2024 година, все още нямаше произнасяне на по-горе стоящия
прокурор, относно искането за отвод на прокурор Н. и доколкото същата
извършваше лично действия по разследването и това не бяха действия, които
не търпят отлагане, същата при съществени нарушения на процесуалните
правила, предяви поредно постановление за привличане в качеството на
обвиняем на подзащитния ми и настояваше да го подпишем. Като след
извършване на това действие по разследването тя извърши разпит в
качеството на обвиняем на подзащитния ми, в който разпит аз направих
възражение в качеството ми на негов защитник, срещу извършените от нея
незаконосъобразни действия. Тя обаче пожела да извърши предявяване на
материалите по разследването срещу, което ние възразихме и това не се случи.
С изненада в съдебната фаза на делото, аз установих, че същата е изготвила
протокол, че на тази дата в 14.40 часа, ни е предоставила материалите за
запознаване и ние сме отказали, което категорично не отговаря на обективната
действителност. Протоколът за разпит в качеството на обвиняем е изготвен за
времето от 14.17 часа до 14.24 часа, след което аз и подзащитният ми
напуснахме кабинета на прокурор Н. и сградата на СГП, като бяхме заявили в
протокола за разпит изричното си желае да се запознаем с разследването, но
това да се случи след произнасянето по искането за нейния отвод. Тоест,
прокурор Н. е внесла настоящия обвинителен акт, без да спази разпоредбата
на чл.227 от НПК, въпреки, че ние изразихме своето изрично желание да се
запознаем с материалите по разследването, тъй като преди това не сме имали
такава възможност. Това считам, че е още едно съществено процесуално
нарушение, което доведе до ограничаване правото на защита на подсъдимия.
В тази връзка и само и единствено алтернативно на искането за прекратяване
на наказателното производство, в случай, че това не бъде уважено, правя
искане съдебното производство да бъде прекратено. Предвид направените от
мен искания няма да взема отношение по останалите точки на разпоредбата на
чл.248 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ– Считам, че възраженията на защитата са неоснователни
изцяло. Както съм посочила и в становището, което е депозирано до съда,
считам че направения правен анализ и съпоставка между текстовете на
чл.172а, ал.1 от НК и чл.173 от НК, не му е мястото в днешното
разпоредително заседание, тъй като се изваждат аргументи, относно
наличието, или липсата на съществени признаци от съставите на двете
престъпления и този анализ следва да бъде направен в ход на съдебно
следствие, при пледоариите на всяка една от страните и при взимане на
отношение налице ли е извършено престъпление, какво е то и извършено ли е
от подсъдимия. Не случайно, законодателят в чл.250, ал.1, т.1 от НПК, е
пропуснал хипотезата на чл.24, ал.1, т.1 от НПК, а именно че наказателното
производство се прекратява, когато деянието не съставлява престъпление.
Наказателното производство с тези хипотези не се прекратява, а приключва с
оправдателна присъда, след проведен съдебен процес, събиране на
доказателства и пледоарии на страните. Именно това е, което считам, че
7
твърди защитата. От друга страна твърденията, че в обвинителния акт е
описано престъпление по чл.173 от НК, но се твърди то да представлява
престъпление по чл.172а, ал.1 от НК, също не покрива основания за
прекратяване на наказателното производство, конкретно такова основание по
т.2, на чл.250, ал.1 от НПК, доколкото съгласно тази хипотеза наказателното
производство се прекратява, когато деянието описано в обвинителния акт не
съставлява, каквото и да е било престъпление по НК. Изобщо не съставлява
престъпление. Тук въпросът опира в това, как е поднесена фактическата
обстановка и какво е описано в обвинителния акт. Считам, че в обвинителния
акт са наведени всички признаци от обективна страна, като време и място на
деянието, начин на извършване, предмет на престъплението и т.н., от които не
може да бъде направен извод, че деянието описано в обвинителния акт не
съставлява каквото и да било престъпление по каталога на НК. От там
насетне, дали то е престъпление по чл.172а, ал.1 от НК, или е престъпление по
чл.173 от НК, считам че следва да бъде решено в края на производството пред
първата инстанция и с присъда. Не е необходимо да се установява мотив,
поради какви причини е било извършено престъпление квалифицирано, като
такова по чл.172, ал.1 от НК, доколкото съобразно НК това престъпление е на
формално извършване. В ал.3, действала към крайния период на деянието е
предвиден квалифициран състав, който предвижда настъпването на
значителни вредни последици, които предполагат имуществен мотив, но
престъплението по настоящия обвинителен акт не е квалифицирано по ал.3 на
чл.172а. Не считам, че правният анализ направен от защитата изобщо не
подлежи на разглеждане и обсъждане в днешното съдебно заседание,
доколкото не е предмет на разпоредително заседание. Що се отнася до
възраженията и искането за прекратяване на съдебното производство, поради
допуснати съществени отстраними процесуални нарушения. Също така, както
съм посочила и в становището си по същото искане на защитата, намирам че
посочените и изброени многобройни твърдения от защитата, не са основание
за прекратяване на съдебното производство. На първо място считам, че само
по себе си, това изобщо не са нарушения на процедурата, доколкото акцентът
падна върху присъствието на деловодител при едно от явяванията на
подсъдимия и неговия защитник и не считам, че това е нарушение на
процесуалните правила. Името на деловодителя присъства в протокола от
съответното действие по разследването и както заяви и защитата, същите бяха
уведомени преди началото на действието, че този деловодител ще присъства.
Право е на прокурора е да прецени дали да разгласява факти и обстоятелства
от досъдебното производство и в случая съм упражнила това свое право, с
което не считам, че съм нарушила разпоредба от НПК. Що се отнася до
липсата на предявяване на разследването на 29.04.2024 година на подсъдимия
и неговия защитник, това е поради отказ от тяхна страна да се запознаят с
материалите по делото. Същите са били редовно призовани за въпросната дата
за извършване на три действия, предявяване на постановление за привличане,
като обвиняем, разпит като обвиняем и предявяване на разследването. След,
като извърших първите две действия, привличане на обвиняем и разпит, ги
поканих да се запознаят с материалите по делото, на което те отказаха и
8
напуснаха. Непредевяването на материалите по разследването, не е след
изрично изброените основания по чл.249, ал.4, т.1 от НПК, водещи до
прекратяване на съдебното производство и това е така, защото при внасяне на
делото в съда с обвинителен акт, подсъдимият във всеки един момент може да
се запознае с тези същите материали. Считам, че изложените аргументи
относно непредявяване на материалите по делото не са основание за
прекратяване на съдебното производство. Моля, да оставите без уважение
всички искания на защитата, насочени срещу прекратяване на наказателното
производство и срещу прекратяване на съдебното производство.
АДВ.К.– Във връзка с изложените съображения от страна на
прокуратурата, бих искала да цитирам съдебна практика относно
прекратяване на наказателното производство. Възможност съдията докладчик
да прекрати наказателното производство, когато деянието описано в
обвинителния акт не съставлява престъпление, е налице само ако са изложени
такива фактически положения, които сочат на несъставомерно деяние. В тази
връзка е Решение на ВКС, постановено по н.д. № 1519/2011 година на ІІ
наказателно отделение. В същата насока при наличието на изначално
несъставомерност на деянието е предвидена възможността за прекратяване на
наказателното производство и съгласно Решение на ВКС, по н.д. № 1237/2014
година на ІІІ наказателно отделение. В същата насока е Решение на ВКС,
постановено по н.д. № 804/2024 година на І наказателно отделение.
СЪДЪТ се оттегли на съвещание:
СЪДЪТ след съвещание намира следното:
Наказателното производство по делото е образувано по обвинителен
акт, внесен от СГП, против П. Р. И., с обвинение за престъпление по чл.172а,
ал.1, вр. чл.2, ал.2 от НК.
От материалите по делото е видно, че с определение от 17.02.2025
година, съдът е повдигнал спор за подсъдност между СГС и СРС. С
разпореждане от 19.02.2025 година, председателят на ІІ наказателно отделение
на ВКС е отказал да образува производство по реда на чл.44, ал.1 от НПК и е
върнал делото на СГС, с оглед необходимостта от прекратяване на
производството, след което искането за повдигане на спор за подсъдност
между СРС и СГС, да бъде изпратено отново на ВКС.
В изпълнение на указанията дадени от ВКС, съдията докладчик е
прекратил производството по делото и с определение от 17.03.2025 година
постановено по НЧД № 228/2025 година по описа на ІІІ наказателно отделение
на ВКС, същият е изпратил делото за разглеждане от СГС.
Настоящият съдебен състав намира, че обект на авторско правна защита
е това произведение на литературата, изкуството, или науката, което е
9
резултат на творческа дейност, съгласно чл.3, ал.1 от Закона за авторското
право и сродните му права. В тази връзка съдът приема, че използваните
абзаци от дисертацията „Парламентарен контрол“ с автор Н. К., са защитими
по Закона за авторското право и сродните му права и обекти, а не такива
защитими по НК. Обстоятелството, че в книгата „Компетенцията на народното
събрание“ с автор подсъдимият П. И., в по-голямата си част те са компилации,
изразяващи се във възпроизвеждане на чужди текстове, без да се цитират, че в
тях има незначителни разлики. Според настоящия съдебен състав не се касае
за цялостно възпроизвеждане на чужд текст, каквото е изискването на
разпоредбата на чл.172а, ал.1 от НК, за да се приеме, че процесните творби с
автор П. И. не са нови и самостоятелни, а само технически възпроизвеждат
предшестващи такива, поради което не са плод на самостоятелна творческа
дейност. Съчетаването на компилации на отделни изрази и думи от други
произведения в рамките на цялостното съдържание на текста на издадената от
П. И. книга, води до създаване на самостоятелна нова творба, в резултат на
личните и интелектуални усилия на автора и. Наличието на компилации и
липсата на цитати на ползваните чужди текстове евентуално би могло да се
третира, като нарушаване на авторското право, което касае защитата на
създадените от Н. К. произведения в научната литература, поради което
създадените от последната, се ползват от предвидената от закона авторско
правна закрила, а не и от наказателно правна такава.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, както отбеляза
и адвокат К., че описаното в обстоятелствената част на обвинителния акт
деяние, осъществява признаците на състава на престъпление по чл.173 от НК,
а не по чл.172а, ал.1 от НК, което по силата на чл.175 от НК, се преследва по
тъжба на пострадалия, а не по обвинителен акт, внесен от прокуратурата. В
тази връзка съдът намира, че се касае не за липса на престъпление, както
твърди защитата, а за наличие на престъпление, което се преследва по
наказателно частен характер, а именно с тъжба на лицето, което счита, че е
пострадало от деянието на друго лице, адресирана до Софийски районен съд.
С оглед изложеното съдът намира, че производството по делото следва
да бъде прекратено, като след влизане в сила на определението за
прекратяване на Н. В. К. се укаже, че в шест месечен срок от получаване на
съобщението, същата има право да депозира тъжба до Софийски районен съд.
Така мотивиран
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА наказателното производството по НОХД № 1975/2025
година по описа на Софийски градски съд, наказателно отделение, 31 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 15 срок от
10
днес пред Софийски Апелативен съд.
След произнасяне на Софийски Апелативен съд, делото да се докладва
на съдията докладчик.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 14.35
часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
11