Решение по дело №1338/2023 на Окръжен съд - Бургас

МОТИВИ към Решение № 277 от 06.11.2023 г. по ЧНД № 1338/2023 г.
по описа на ОС-Бургас.
Производството е по реда на чл. 16 и сл. от Закона за екстрадиция и
европейската заповед за арест /ЗЕЕЗА/.
Образувано е по искане на Окръжна прокуратура - Бургас по повод
постъпило по каналите на Интерпол-писмо рег. № А-11337/24.08.2023 г. на
ДМОС – МВР, представляващо официална молба на съдебните власти
Руската федерация, за екстрадиция на *** гражданин О. В., роден на *** год.
в Л., притежаващ *** паспорт № ***, издаден на 11.12.2017 г., валиден до
10.12.2027 г.
В съдебно заседание прокурорът поддържа искането си за екстрадиция
на О. В.. Счита, че молбата от чуждата държава съдържа всички необходими
реквизити, налагащи произнасяне по същество. Счита, че не са налице
основания за недопускане на екстрадиция, както и такива за отказване на
екстрадиция, визирани в чл. 6, 7 и 8 от ЗЕЕЗА.
В съдебно заседание защитата представя, преведени на български език,
доклади от 2022-2023 г. на „Amnesty Internatinal“ и „Human Rights Watch“.
Акцентира върху обстоятелство, че Съвета по правосъдие и вътрешни работи
на 03-04.03.2022 г. в Брюксел е изразено общо мнение на държавите-членки
на Европейския съюз, че действията на Русия представляват сериозно
нарушение на международното право и международните споразумения, и
това оправдава избора на държавите-членки да не разглеждат искания от
Русия и Беларус за сътрудничество по наказателно правни въпроси. Пледира
се искането от страна на Руската федерация за екстрадиране на ***
гражданин В. да не бъде уважено, на основание чл. 7, т. 5 от ЗЕЕЗА.
В последната си дума исканото лице изразява желание да не бъде
екстрадиран.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
В ОП-Бургас е образувана екстрадиционна преписка вх. № 5636/2023 г.,
по повод получено Постановление изх. № 8705/2022 г. от 24.08.2023 г. по
описа на ВКП, отдел „Международен“, с което *** гражданин О. В. е бил
задържан за срок от 72 часа, считано от 17:55 ч. на 24.08.2023 г. /датата и часа
на изтичане на 24-часовото му полицейско задържане/, с цел обезпечаване на
последващата му екстрадиция в Руската федерация. Преписката във ВКП е
образувана по повод, предадено с писмо рег. № А-11337/24.08.2023 г. на
ДМОС-МВР искане от съдебните власти на Руската федерация, изпратено по
каналите на Интерпол за временно задържане на В.. Коментираното искане по
същество има характер на молба по смисъла на чл. 13 от ЗЕЕЗА, за временно
задържане на *** гражданин О. В., роден на *** г. в Л., притежаващ ***
паспорт № ***, издаден на 11.12.2017 г., валиден до 10.12.2027 г.
С упоменатото писмо рег. № А-11337/24.08.2023 г. на ДМОС-МВР,
ВКП е била уведомена, че исканото лице е издирвано с цел арест и
последваща екстрадиция за престъпление по разд. 2, чл. 105, сек. 1, чл. 222,
1

сек. 1, чл. 30, сек. 33 от НК на Руската федерация – организиране и
подготовка на убийство, незаконно придобиване, трансфер, продажба,
съхранение, транспортиране и носене на огнестрелни оръжия.
Със заповед за задържане на лице № 5393зз-6/23.08.2023 г. на Мариана
Бинева – Командир отделение на ГКПП-Аерогара Бургас при ГПУ-Летище
Бургас, на основание чл. 72, ал. 1, т. 6 от ЗМВР О. В. е бил задържан за срок
от 24 часа, считано от 17:55 часа на 23.08.2023 г. по повод искане за арест с
цел екстрадиция.
На 25.08.2023 г. било входирано искане до ОС-Бургас на основание чл.
13, ал. 6 от ЗЕЕЗА, вр. чл. 64, ал. 3 и ал. 5 от НПК за вземане на мярка
„временно задържане“ спрямо О. В. с оглед осигуряване участието му в
производство по екстрадиция.
С Определение № 882 от 25.08.2023 г. постановено по ЧНД №
1173/2023 г. по описа на Окръжен съд-Бургас, на В. била взета временна
мярка „домашен арест“ за срок от 40 дни и мярка „Забрана за напускане
пределите на Р. България“ без разрешение на прокурор за срок от 40 дни.
В рамките на 40 дневния срок на постановената от съда от съда
временна мярка, чрез Министерство на правосъдието на РБългария, по
преписката на ВКП е постъпила молба от компетентните власти на Руската
Федерация. Молбата е била придружена с останалата изискуема
документация по чл. 9, ал. 3 от ЗЕЕЗА.
На 27.09.2023 г. в ОП-Бургас е постъпило Постановление изх. №
8705/2023 г. от 27.09.2023 г. по описа на ВКП, отдел „Международен“, с което
на основание чл. 14, ал. 2 и 3 от ЗЕЕЗА, вр. чл. 64, ал. 2 от НПК, исканото
лице О. В. е задържано за срок от 72 часа, считано от момента на
фактическото му задържане, с оглед продължаване производството по
екстрадиция. В тази връзка, на 28.09.2023 г. в ОП-Бургас е постъпил протокол
от 27.09.2023 г., видно от който, на тази дата в 16:50 часа Постановление изх.
№ 8705/2023 г. от 27.09.2023 г. по описа на ВКС, отдел „Международен“ е
било предявено на исканото лице О. В.. От което е видно, че О. В. е задържан
фактически на 27.09.2023 г. в 16:50 часа.
От постановлението на ВКП става ясно, че с писмо № 99-Е-
148/26.09.2023 г. на МП на РБ, дирекция „МПСЕВ“, в рамките на 40-дневния
срок на постановената от съда временна мярка, по преписката на ВКП е
постъпила молба от Генералната прокуратура на Руската федерация за
екстрадиция на *** гражданин О. В.. Молбата е била придружена с останалата
изискуема документация по чл. 9, ал. 3 от ЗЕЕЗА - на руски език и в превод
на български език.
На 29.09.2023 г. в ОП - Бургас постъпили оригиналните екземпляри на
следната документация, както следва:
Молба от Генералната прокуратура на Руската федерация;
Постановление за разделяне на наказателно дело № 21029583 на
Главното следствено управление на Следствен комитет на Руската
Федерация за Красноярския край;
Постановление за издирване на обвиняем по наказателно дело №
2

21031225 Главното следствено управление на Следствен комитет на
Руската Федерация за Красноярския край;
Постановление за привличане в качеството на обвиняем по наказателно
дело № 21031225 на Главното следствено управление на Следствен
комитет на Руската Федерация за Красноярския край и Република
Хакасия;
Постановление № 3/1-64/2021 г. от 17.06.2021 г. на Железодорожен
районен съд на гр. Красноярск за промяна на мярката за неотклонение;
Постановление от 20.03.2023 г. на Началник на ОУР ОП № 5 МУ на МВР
на Русия за обявяване на обвиняем О. В. за международно издирване;
Отговор от 05.04.2023 г. № 36/7-11085 от Главно управление на МВР на
Руската Федерация за Красноярския край;
Поверителни заверени копия на документи, удостоверяващи
самоличността на О. В., предоставени от Полиция за безопасност на
Латвийската Република;
Приложение към паспорт на О. В.;
Информация за изтичане на давностния срок;
Извлечения от Наказателния кодекс на Руската федерация.
От съдържанието на гореописаната документация е видно, че през
месец септември 2010 г. Г. М. Д., с цел да убие съпруга си Д. Ю.А., поискала
от В. да й помогне, като намери човек, който да извърши убийството. За целта
тя щяла да заплати сумата от 20 000 хиляди евро. В. помолил О. В. да намери
лице, което да извърши убийството. В периода 02.10.2010 г. до 03.10.2010 г.
В., намирайки се на територията на Република Латвия, предложил на О. да
убие Д. Ю.А. срещу сумата от 7 000 евро. На 03.10.2010 г. О. В. уведомил по
телефона В., че е намерил лице, което да извърши убийството, но поискал
предварително да му бъде изплатена сумата от 3 000 евро - което В. сторил на
същата дата. В периода от 03.10.2010 г. и 17.10.2010 г. О. В. предоставил на
О. пистолет марка „Валтер“. На 22.10.2010 г. О. пристигнал в гр. Красноярск,
като до 28.10.2010 г. правил опити да открие Д. Ю.А, с цел да го убие. През
месец ноември 2010 г. О. В. информирал В., че Д. Ю.А. не е убит, тъй като
не са успели да установят местонахождението му. Гореописаните лица
продължили да подготвят убийството на Д. Ю.А., но на 08.04.2011 г. О. бил
задържан, след което му било повдигнато обвинение.
Гореописаните деяния, за които се издирва О. В. за провеждане спрямо
него на наказателно преследване на територията на Руската Федерация са
предвидени в разд. 2, чл. 105; сек.1, чл. 222; сек. 1, чл. 30; сек. 3, чл. 33 от НК
на Руската Федерация - организиране и подготовка на убийство, незаконно
придобиване, трансфер, продажба, съхранение, транспортиране и носене на
огнестрелни оръжия. За първото престъпление е предвидено наказание
„лишаване от свобода“ в размер на 20 /двадесет/ години, а за второто -
наказание „лишаване от свобода“ в размер на 4 /четири/ години.
Така описаните деяния са съставомерни и по НК на Р България, като
съответстват на признаците на престъпления по чл. 117, ал. 1 от НК,
наказуемо с „лишаване от свобода“ от 1 до 6 г.; чл. 339, ал. 1, наказуемо с
„лишаване от свобода“ от 2 до 8 г.
3

Предвид изложеното и на база събрания годен доказателствен материал,
съдът прие от правна страна следното:
Европейската конвенция за екстрадицията от 13.12.1957 г. е приета от
Съвета на Европа и цели правното уреждане на условията и процедурите на
екстрадиция между подписалите я държави. Р България и Руската федерация
са подписали и ратифицирали ЕКЕ и тя е влязла в сила съответно на
01.10.1994 г. за Р България и на 09.03.2000 г. - за Руската федерация. С
резолюция, приета на 23 март 2022 г. на заседанието 1429-bis на делегатите на
министрите [CM/Res(2022)3)], Комитетът на министрите на Съвета на Европа,
припомняйки своята предишна резолюция от 16 март 2022 г. и приетото на 22
март 2022 г. от Европейския съд по правата на човека решение относно
последиците от прекратяването на членството на Руската федерация в Съвета
на Европа в светлината на чл. 58 от Европейската конвенция за правата на
човека, реши, че Руската федерация продължава да бъде страна по
конвенциите и протоколите, сключени в рамките на Съвета на Европа, с
които е изразила съгласието си да бъде обвързана, и които са отворени за
присъединяване от трети държави, в което число попада и Европейската
конвенция за екстрадицията от 1957 г. Поради това и приложимо в случая
право са нормите на ЕКЕ и на ЗЕЕЗА, като част от вътрешното право,
детайлно уреждащо тази материя, тъй като съгласно чл. 28, § 1 ЕКЕ по
отношение на териториите, за които се прилага, тази конвенция отменя
разпоредбите на всеки двустранен договор, конвенция или споразумение,
уреждащи екстрадицията между две договарящи държави.
Разглежданият акт, с който е сезирана българската държава
представлява молба за екстрадиция по смисъла на чл. 9 от ЗЕЕЗА и чл. 12, ал.
1 от ЕКЕ, подадена от компетентен орган на молещата държава в писмена
форма до съответния надлежен орган в страната ни - Министерство на
правосъдието. Към преписката към молбата за екстрадиция са приложени
всички изискуеми съгласно чл. 9, ал. 3 от ЗЕЕЗА /чл. 12, ал. 2 от ЕКЕ/,
документи в превод на български език /чл. 9, ал. 4 от ЗЕЕЗА/.
Искането за екстрадиция е направено с цел реализация на наказателно
преследване спрямо искането лице за престъпления по гореописаното деяние,
което е квалифицирано по разд. 2, чл. 105; сек.1, чл. 222; сек. 1, чл. 30; сек. 3,
чл. 33 от НК на Руската Федерация - организиране и подготовка на убийство,
незаконно придобиване, трансфер, продажба, съхранение, транспортиране и
носене на огнестрелни оръжия. За първото престъпление е предвидено
наказание „лишаване от свобода“ в размер на 20 /двадесет/ години, а за
второто - наказание „лишаване от свобода“ в размер на 4 /четири/ години.
Изпратени са и извадки от приложимите законови разпоредби, вкл. за
давността /чл. 9, ал. 3, т. 2 от ЗЕЕЗА/, от които може да се направи
категоричен извод, че престъпленията не са погасени по давност.
Видно е, че спрямо О. В. е налице постановен изпълним акт на
национален съд на молещата държава, за определяне на мярка за процесуална
принуда, изискваща задържане под стража - Решение от 17.06.2021 г. на
Районен съд гр. Красноярск за определяне на мярка за неотклонение
4

„задържане под стража“. Представени са заверени копия от съдебните актове,
с които е обявен за федерално и международно издирване.
Настоящият съдебен състав намира, че молбата с искане за екстрадиция
съдържа в достатъчна степен данни за самоличността на исканото лице.
Съобразявайки чл. 17, ал. 5 от ЗЕЕЗА, ОС Бургас намира следното:
Описаните деяния в чуждите съдебни актове съответстват на
признаците на престъпления по чл. 117, ал. 1 от НК, наказуемо с „лишаване
от свобода“ от 1 до 6 г.; чл. 339, ал. 1, наказуемо с „лишаване от свобода“ от 2
до 8 г.
Не са налице императивните основания за недопустимост на
екстрадицията по чл. 6, ал. 1, т. 1-4 от ЗЕЕЗА. Не се касае за български
гражданин, за лице, на което е предоставено убежище, или такова, което се
ползва с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на Р България.
Липсват доказателства, от които да се обоснове извод, че се касае за лице,
което е наказателно неотговорно, съгласно българското законодателство към
момента на получаване на искането за екстрадиция.
Престъпленията, за които е издирван В. и за които се иска предаването
му на молещата държава, не са политически или свързани с такива
престъпления или военни престъпления /чл. 7, т. 1 и т. 2 от ЗЕЕЗА/. Той не е
търсен за да бъде съден от извънреден съд / чл.7,т.3 от ЗЕЕЗА/. В молбата за
екстрадиция и приложените към нея документи не може да се изведат данни
екстрадицията да има за цел преследване или наказване на лицето, основано
на раса, религия, гражданство, етническа принадлежност, пол, гражданско
състояние или политически убеждения, вкл. и риск за утежняване на
положението му, на някое от посочените основания /чл. 7, т. 4 от ЗЕЕЗА/.
Престъпленията, за които се иска екстрадицията му, са криминални по
своя характер и не могат обективно да се свържат с неговото гражданство или
с някое от обстоятелствата, визирани в чл. 3, т. 2 от ЕКЕ.
В производството по екстрадиция съдът следва да прецени дали, ако
лицето бъде предадено на искащата държава, то няма да бъде изложено на
отношение, противоречащо на чл.3 от ЕКПЧ /водещо решение на ЕСПЧ
Soering v. the United Kingdom, judgment of 7 July 1989/. В тази връзка
съдебният орган на замолената държава е длъжен да провери надеждността на
гаранциите от молещата държава относно спазването на стандартите,
установени в ЕКПЧ, така както те се тълкуват в практиката на Европейския
съд по правата на човека и основните свободи. По начало при съблюдаване
принципите на чл. 3 от ЕКПЧ е необходимо в процедурата по предаване на
лицето, да се разкрият сериозни и обосновани причини, поради които да се
заключи, че в случай на екстрадиция е налице реален риск, лицето да бъде
подложено на отношение, противоречащо на чл. 3 от ЕКПЧ. При всяка
преценка дали исканото лице би било изправено пред реална опасност от
малтретиране в държавата, на която ще бъде предаден, съдът разглежда както
цялостната ситуация на правата на човека в тази държава, така и конкретните
обстоятелства, свързани с лицето. Действително, Генералната прокуратура на
Руската федерация е предоставила гаранции, че В. няма да бъде подлаган на
5

измъчване, жестоко, нечовешко, унижаващо достойнството видове третиране
или наказание, позовавайки се на членове 7 и 14 от Международния пакт за
граждански и политически права от 16.XII.1966. Съдът обаче не е освободен
от задължението да провери дали предоставените гаранции, при тяхното
практическо приложение, са достатъчни за да гарантират, че исканото лице
ще бъде защитено срещу риска от отношение, забранено от чл. 3 от ЕКПЧ,
особено при наличие на обективни данни за нарушения на правата на човека и
върховенството на правото в искащата държава, каквито са установени в
Руската федерация от международни неправителствени правозащитни
организации и институции. При това положение, съдът трябва да разгледа
качеството на дадените гаранции и дали на тях може да се разчита в
светлината на практиките в приемащата държава / решение на ЕСПЧ по дело
OTHMAN (ABU QATADA) срещу ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО (Жалба №
8139/09), §§187-189/.
Видно от решението по ANANYEV and OTHERS v. RUSSIA, nos.
42525/07 and 60800/08, 10 January 2012, ЕСПЧ е констатирал съществуването
на системни и общи недостатъци в условията на лишаване от свобода в
следствените арести / центрове за задържания/ СИЗО/ SIZO в Руската
Федерация. В тази връзка в хода на съдебното производство пред БОС,
българският съд изиска допълнителни гаранции от страна на Руската
Федерация, че условията на пенитенциарното заведение /център за
задържане/, където В. ще да бъде настанен, ако бъде предаден на руските
власти, са в съответствие с чл.3 от ЕКПЧ. До приключване на настоящото
производство отговор от Руската федерация на това запитване не бе получен.
От друга страна, съдът отчете, че в Комитета на министрите на Съвета на
Европа продължават да се разглеждат по процедурата на усилено наблюдение
две групи дела, свързани с лоши условия в местата за лишаване от свобода.
Това е група дела Калашников срещу Русия (в процедура на наблюдение на
изпълнението от 2002 г.), свързана с нечовешки и унизителни условия в
следствените изолатори/ СИЗО/ и групата дела Федотов срещу Русия (в
процедура на наблюдение на изпълнението от 2006 г.), свързана с нечовешки
и унизителни условия в изолаторите за временно настаняване (полицейски
места за кратковременно задържане). Тези групи дела са в процедура на
усилено наблюдение от дълги години и все още не са изпълнени. Този факт
поставя под съмнение дадените от руската страна формални гаранции.
Друг аспект, който съдът следва да провери, е дали при евентуално
екстрадиране, В. би бил изложен на реален риск от изтезания, малтретиране
или друго нечовешко отношение в следствения арест. За да провери
наличието на риск от малтретиране, съдът следва да разгледа предвидимите
последици от изпращането на В. към страната по местоназначение, като
държи сметка за общата ситуация в нея и за специфичните обстоятелства в
случая на лицето (виж Vilvarajah and Others v. the United Kingdom, 30 October
1991, § 108 in fine, Series A no. 215). За да определи наличието на сериозни и
доказани мотиви да се повярва в реален риск от отношение, несъвместимо с
член 3 от Конвенцията, съдът се опира на предоставените му доказателства и
ако е необходимо, си доставя такива служебно (M.G. срешу България, Жалба
6

№ 59297/12, 25 март 2014г.,§76).
За да постанови забрана за екстрадиране, съдът може да основава
решението си на наличието на нарушения на правата на човека в молещата
държава и въз основа на документи и доклади, изготвени от
неправителствени организации - като напр. Amnesty International, тъй като
това е организация, считана за надеждна на международно ниво.
Видно от доклада на БХК, изготвен за нуждите на настоящето дело,
„Състоянието на върховенството на правото в РФ никога не е било цветущо.
Но то се е влошило силно през последните 10 години и особено драстично -
след военната интервенция в Украйна през февруари 2022 г.
Подобни канстатации са направени от редица международни
организации. Най-авторитетната от тях е Уърлд джъстис проджект,
американска неправителствена организация, основана през 2006 г. от
Американската адвокатска асоциация с подкрепата на 21 партньорски
организации от цял свят. Тази организация прави годишни оценки на
състоянието на върховенството на правото в повечето страни от света в
рамките на Индекса на правото. Оценките се определят по комплексна
методология, включваща редица индикатори, групирани в осем фактора:
контрол над изпълнителната власт, липса на корупция, открито правителство,
основни права, ред и сигурност, изпълнение на решенията, гражданско
правосъдие, наказателно правосъдие.
В последния си публикуван доклад за върховенството на правото за
2023 г. Уърлд джъсти проджект изследва общо 142 държави. Сред тях
Руската федерация е на 113 място с обща оценка 0.44. През последните две
години тази обща оценка е спаднала с 0.02. Съответно, мястото на Русия сред
оценяваните страни е паднало от 101 през 2021 г. до 113 през 2023 г. Тази
оценка, която е изключително ниска, включва осреднената оценка от всички
фактори. За информация. България с обща оценка 0.56 е на 59 място в тази
класация. Единствена държава с по-ниска обща оценка от Русия сред
европейските държави е Турция с обща оценка 0.41, която й отрежда 117
място. Според тази класация в сферата на наказателното правосъдие през
2023 г. Русия заема 127 от 142 места с оценка в тази сфера 0.29, 0.02 по-малко
от 2021 г.. Това е най-ниската оценка на европейска държава и в този пункт
Русия е далеч след Турция, която е с оценка 0.34 и заема 107 място в
класацията. На практика, в сферата на наказателното правосъдие Русия е на
дъното сред страните в света от гледна точка върховенството на правото.
В т. 2 от доклада на БХК по състоянието на правата на човека в Руската
Федерация с акцент върху правата на лицата в наказателното производство е
отбелязано, че ЕСПЧ е установил голям брой нарушения на чл. 6 от ЕКПЧ по
дела срещу Русия, които разкриват сериозни структурни проблеми с
наказателното правосъдие. Нарушенията на наказателноправния аспект на чл.
6 са свързани с ограничения на изслушване на свидетели; проблеми с достъпа
до адвокатска защита; нарушаване на презумцията за невиновност,
провокации от страна на органите на реда за извършване на престъпления;
неколкократни осъждания за едни и същи деяния; неясни разпоредби на
7

законите и неяснота при тяхното прилагане. ЕСПЧ е установил и голям брой
нарушения на чл. 5 от ЕКПЧ в наказателните производства, засягащи
противозаконни и произволни задържания по наказателни обвинения; липса
на бърз съдебен преглед на задържането; липса на достатъчно мотиви за
продължаване на задържането под стража; задържане в неоторизирани
помещения; провеждане на производства по мярка за неотклонение в
отсъствие на обвиняемия; прекомерна продължителност на предварителното
задържане; липса на законова възможност за търсена на обезщетение за
противозаконно задържане. В много от тези случаи нарушенията са
флагратни, в грубо нарушение на действащото законодателство.
Признаването на системния характер на проблемите със задържането в
досъдебното производство е предизвикало Комитетът на министрите на
Съвета на Европа да започне разглеждането на решенията на ЕСПЧ срещу
Русия, свързани със законността на задържането в наказателното
производство по процедурата на усилено наблюдение на изпълнението /т.нар.
група Кляхин/. Тази голяма група решения се разглежда в рамките на
усилената процедура от 2005 г. и досега, въпреки дългия период от време,
Комитетът на министрите не е приел, че те са изпълнени.
Сериозни проблеми със системата на наказателно правораздаване в
Русия е практиката на изтезания и малтретиране по време на задържане, както
и по време на изтърпяване на наказание лишаване от свобода. Руските власти
не представят статистика за дела на задържаните, които се подлагат на такива
практики и не разрешават независими изследвания по тази тема. Но
дългогодишните наблюдения на местни и международни наблюдатели на
правата на човека разкриват, че те са масово разпространени
От материалите, разгледани по-горе, може да се направи обоснован
извод, че в Руската Федерация всеки заподозрян в престъпление, задържан
под стража в ареста, е изложен на сериозен риск да бъде подложен на
изтезания или нечовешко или унизително отношение, обичайно за изтръгване
на самопризнания, но понякога и без никаква конкретна цел. Въпреки
обстоятелството, че В. е издирван за криминално, а не за политически
мотивирано престъпление, съдът намира, че самият факт, че ще бъде
задържан като заподозрян в престъпление в такава ситуация, дава достатъчно
основания за страх, че той може да бъде изложен на сериозен риск да бъде
подложен на отношение, което противоречи на чл. 3 от Конвенцията. Като се
има предвид, че практиката на изтезания в местата за лишаване от свобода в
Руската Федерация се описва от реномирани международни източници като
организирана, повсеместна и систематична, съдът не е убеден, че уверенията
от руските власти предлагат надеждна гаранция срещу риска от малтретиране
на В. в следствения арест. Дадените гаранции са заявления от общо естество,
при положение, че са налице достатъчно данни, че централните руски власти
имат значителни затруднения да наложат спазването на стандартите за защита
на правата на човека в местата за лишаване от свобода. В тази връзка, от
значение за преценка на надеждността на гаранциите е дали в приемащата
държава има ефективна система за защита срещу изтезания, в това число дали
е склонна да разследва твърдения за изтезания и да налага наказания на
8

отговорните лица и дали е склонна да си сътрудничи с международните
механизми за наблюдение (включително международни НПО за правата на
човека). Видно от доклада на БХК, системата на задържане и на лишаване от
свобода в Русия е напълно затворена и извършителите на подобни деяния
често остават ненаказани. Този проблем е изрично отразен още в доклада на
Комитета на ООН против изтезанието от 2018 г. Въпреки препоръките в този
доклад, Русия не е ратифицирала Факултативния протокол към Конвенцията
против изтезанията на ООН и не е създала независим Национален
превантивен механизъм против изтезанията. В доклада си от 2018 г. Комитета
на ООН против изтезанието в т. 27 е дал препоръка на Руската Федерация, че
държавата трябва да гарантира, че всички лица, особено лишените от тяхната
свобода, имат подходящ достъп до независим механизъм за подаване на
жалби, чрез които могат да предават поверителни твърдения за изтезания или
малтретиране на независим разследващ орган, но тази препоръка също не е
изпълнена. От изложеното е видно, че не може да се разчита на независимо и
ефективно разследване от страна на Руските власти на случаи на
малтретиране на лишено от свобода лице.
С резолюция, приета на 23 март 2022 г. на заседанието 1429-bis на
делегатите на министрите [CM/Res(2022)3)], Комитетът на министрите на
Съвета на Европа, реши, че Руската федерация престава да бъде
високодоговаряща страна по Европейската конвенция за правата на човека на
16 септември 2022 г. Това ще препятства юрисдикцията на Европейския съд
по правата на човека по индивидуални жалби за нарушени права по
Конвенцията от граждани на Русия. Отделно от това, Комитетът за
предотвратяване на изтезанията и нечовешкото и унизително отношение или
наказания на Съвета на Европа /CPT/ няма да може да осъществява
периодичните си визити на местата за лишаване от свобода в тази страна. В
допълнение, на 07.06.2022 г. Руската Държавна дума прие окончателно на
второ и трето четене закон, според който решенията на Европейския съд по
правата на човека (ЕСПЧ), издадени след 15 март 2022 г., не подлежат на
изпълнение в Русия, както и решенията на ЕСПЧ вече няма да бъдат основа за
преразглеждане на решения, взети от руски съдилища. По този начин се
изключва възможността за външен контрол върху спазването на правата на
задържаните в местата за лишаване от свобода, респективно невъзможност за
независим международен контрол върху дадените от руската държава
гаранции. Препятства се всякаква възможност за международно разследване
на твърдения за нарушения на човешките права в Руската Федерация, на
което и да било лице, лишено от свобода в пенитенциарна институция в
Руската Федерация. През април 2022 г. с решение на Общото събрание на
ООН Руската федерация бе отстранена и от Съвета по правата на човека към
ООН.
Изложените по-горе факти сочат на сериозни основания за
предположение, че исканото лице може да бъде подложено в Руската
Федерация на насилие, изтезания или жестоко, нечовешко или унизително
отношение в нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ и не са гарантирани правата му
съгласно изискванията на международното право /чл. 7, т. 5 от ЗЕЕЗА/, като
9

същевременно липсва какъвто и да било ефективен механизъм за контрол по
спазване на дадените от руската страна гаранции, че това няма да се случи.
С тези аргументи съставът на ОС-Бургас реши, че е налице основанието
по чл. 7, т. 5 от ЗЕЕЗА за отказ от екстрадиция, което налага отхвърляне на
искането за екстрадиция.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

10

Номер на акта:	277
Дата:	6 ноември 2023 г. (в сила от 27 ноември 2023 г.)
Съдия:	Георги Димов Пепеляшев

Дело:	20232100201338
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	29 септември 2023 г.

Решение по дело №1338/2023 на Окръжен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите