№ 28391
гр. София, 02.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20251110130259 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Софийски районен съд е сезиран с искова молба, подадена първоначално
в РС Пловдив, от Д. Г. Р., ЕГН ********** с адрес: .., със седалище и адрес на
управление: гр. София, .., с която е предявен осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. "първо" ЗЗД - за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в размер на 50 лева, частично от претенция в общ
размер от 443, 88 лева, платена без правно основание на 05.04.2022 г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда -
17.02.2025 г., до окончателното изплащане на сумата. В исковата молба се
твърди, че на 05.04.2022 г. ищцата е заплатила сумата от 443, 88 лева в полза
на ответното дружество. Поддържа се, че към датата на извършване на
плащанията тя нямала парични задължения към ответника, като въпреки това
се претендирало заплащането на посочената сума. Изтъква се, че между
страните не е съществувало валидно правоотношение, по силата на което да
настъпи имущественото разместване. Поради това плащанията били
извършени без да има правно основание за тях.
С молба от 06.06.2025 г. ищецът е поискал СРС да повдигне препирня за
подсъдност с РС Пловдив, с оглед сходна практика на съдилищата. В тази
насока с разпореждане от 12.06.2025 г. съдът е оставил без движение исковата
молба за уточнение дали ищцата твърди да е подписвала договор за кредит с
ответното дружество и ако е подписвала същия да бъде индивидуализиран. В
отговор е постъпила молба от 25.06.2025 г., в която ищцата настоява, че към
датата на процесното плащане е нямала каквито и да било правоотношения с
1
ответника, като не може да индивидуализира договори за кредит с ответника
назад във времето, тъй като не ги пази. Била платила по прекратени
правоотношения, като твърди, че причината за прекратяването им е
заплащане на същите на ответното дружество. Твърди, че към дата на
плащането ищцата вече нямала задължения, но въпреки това ответното
дружество претендирало исковата сума без основание и затова ищцата я
заплатила. Оттук следва и правния й интерес от иска.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор от ответника „..” ЕАД,
като изрично се възразява срещу местната компетентност на Пловдивски
районен съд. Като компетентен се сочи Софийски районен съд с оглед
разпоредбите на чл. 105 от ГПК. Излагат се съображения, че след като ищцата
твърди, че процесното плащане не е осъществено във връзка с възникнало
между страните правоотношение, то не би могло да притежава и качеството
потребител. Предвид това ответникът поддържа, че за определяне на
подсъдността не е приложима специалната разпоредба на чл. 113 ГПК.
Ответното дружество по същество оспорва да е имало каквито и да било
договорни правоотношения с ищцата, както и да е получавало плащане на
исковата сума. Намира иска за напълно неоснователен.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК разпределението на
доказателствената тежест е, както следва: ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти:
наличието на предпоставките на неоснователното обогатяване, че ищеца е
платил на ответника исковите суми и техния размер. В тежест на ответника
е да установи всички свои правопогасяващи и правоизключващи възражения.
Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за
редовна по смисъла на чл.127 и чл.128 от ГПК.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните. На
ищеца следва да бъде указано, че не сочи доказателства в подкрепа на
твърденията си в исковата молба за плащане на исковите суми.
Съдът намира за неоснователно искането на ищеца да бъде повдигната
препирня за местна подсъдност на делото, тъй като и в уточняващата си молба
не твърди, че между страните е съществувало конкретно и индивидуализирано
договорно правоотношение. В тази насока следва да се има предвид и че в
2
цитираната от него съдебна практика става въпрос за ясно индивидуализирани
договори за кредит. За пълнота на изложението следва да се има предвид и че
ищецът е могъл да обжалва определението на РС Пловдив за изпращането на
делото по подсъдност на СРС, което му е било надлежно връчено, ако е
считал, че има аргументи за това.
Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно
доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства в подкрепа на твърденията
си в исковата молба за плащане на исковите суми.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца да бъде повдигната
препирня за местна подсъдност на делото.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на
ищеца да се връчи и препис от писмения отговор.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
08.10.2025 г. от 11.00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3