РЕШЕНИЕ
№ 256
гр. Ямбол, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря Й. Г. П.
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
20232330102087 по описа за 2023 година
Производството е във втора фаза на делбата, допусната с влязлото в сила
Решение № *******/20.12.2023 г. на ЯРС.
В с.з. ищецът А. А. И. от гр.В., чрез адв. С., заявява, че желае делбата да се
извърши чрез изнасяне на имота на публична продан.
В първото с.з. след допускане на делбата, проведено на 21.03.2024 г., адв.
Д., пълномощник на ответника М. А. Ж. от гр.Я., е направила искане по чл.
349, ал.2 от ГПК за възлагането на имота, прието от съда. Посочил е, че
обитава имота, поддържа го и това е единственото му жилище. Вторият
ответник Ж. А. Ж. е направил искане за възлагане на имота в първата фаза на
делбата с отговора на исковата молба, като се е мотивирал с това, че винаги е
живял там и е направил подобрения. Аналогично искане още в отговора на
исковата молба е било направено и от другия ответник.
Ответниците М. А. Ж. и Ж. А. Ж. са предявили искове по сметките за
сумата от 7206,67 лв., представляваща 1/3 част от стойността на извършените
от тях подобрения, подробно описани в писмена молба, представена в с.з.: за
монтиране на 4 бр. врати и изграждане на стъклена преграда на стойност 3500
лв., поставяне на под от теракота в коридора, кухнята и терасата и ламиниран
1
паркет в хола на стойност 3000 лв., поставяне на прозорци в кухнята, терасата,
хола и спалнята на стойност на стойност 3000 лв., вътрешна изоляция на
стойност 6120 лв., външна изолация на стойност 4500 лв., изграждане на нова
ел.инсталация на стойност 1500 лв. Посочили са, че и двамата съделители
обитават имота и са извършили подобренията в него на обща стойност 21620
лв. Молят да бъде осъден А. А. И.ов да им заплати полагащата му се част от
нея. Съдът е приел искането с нарочно определение. Въз основа на
допълнително дадени указания за уточняване на обстоятелствата, на които се
основава същото, ответниците са заявили в писмена молба, че са извършили
подобренията в периода 2018-2023 г. като съсобственици, със знанието на
другия съсобственик и без противопоставянето му в хипотезата на чл. 30 ал.3
от ЗС, но ако съдът приеме, че не са налице последните две обстоятелства,
отношенията да се уредят по правилата за водене на чужда работа без
пълномощие на чл. 61 ал.2 от ЗЗД. В с.з. адв. Д. поддържа втората теза.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
От заключението на вещото лице Ф. Д. по съдебно-техническата
експертиза се установява, че недвижимият имот, самостоятелен обект с
идентификатор 87374.554.98.3.3, находящ се в сграда с идентификатор
87374.554.98.3, построена в поземлен имот с идентификатор 87374.554.98., е
неподеляем. Пазарната стойност на имота е 153000 лв., включваща стойност
на земя - 5500 лв. и на сграда - 147500 лв.. Това заключение не е оспорено от
страните. В.л. е извършило оглед на място, въз основа на предоставен достъп
до имота от ответниците, при който е установило, че жилището има две
относително самостоятелни части, обособени от лявата и от дясната страна на
междуетажната площадка. Всяка от частите е със самостоятелен вход за
достъп, с обособена кухня, но е предвидена една баня за двете жилища, която
е на междинната площадка, на едно стълбищно рамо, което е над жилищата. В
дясното жилище, необособено като самостоятелно, към момента на огледа
съществува баня, много добре изпълнена, с добри довършителни работи и
същата е оценена при определяне на пазарната стойност на имота. Другата
баня не е включена в площта му, защото се намира на междуетажната
площадка, която е обща част, от стълбището. Тя е в много лошо състояние.
Вещото лице И. Б. дава заключение въз основа на извършен оглед на
2
имота, намиращ се в гр.Я., *****, представляващ апартамент с площ 132.64
кв.м., разположен на 1-ви жилищен етаж (надпартерен, 2-ри на сградата), че
описаните в нарочната молба строително- монтажни работи са извършени на
място. Достъпът до самостоятелния обект се осъществява през вход на
североизточната фасада, където е оформено двураменно вътрешно стълбище.
В едната от относително обособените части на имота, вдясно от стълбището,
са разположени коридор и три стаи. Довършителните работи са амортизирани,
не са извършвани ремонти. Помещенията вляво от стълбището включват:
коридор-антре. Входната врата на коридора е алуминиева. Настилката е от
теракота. Банята е със стени с фаянс, настилка от теракота, алуминиева врата.
Спалнята с изложение на югоизтоке с входна врата от PVC профили.
Настилката е от паркет от естествена дървесина. Топлоизолация от стиропор 2
см е положена по вътрешната повърхност на ограждащите стени. Прозорецът
от PVC е остъклен със стъклопакет. Дневната с изложение на югозапад има
топлоизолациая от стиропор, с дебелина 2 см. Входната врата е от PVC, с
допълнителна плътна част и надстройка с височина 60 см. Вратата и
допълнителната част отделят дневната от коридора. Настилката е от ламинат.
На външната югозападна стена е монтиран PVC прозорец, остъклен със
стъклопакет. Кухнята е с изложение на югозапад. Терасата от югозапад е
присъединена към помещението (усвоена). Има изолация от стиропор по
вътрешната повърхност на ограждащите стени. Таванът в зоната над терасата
е от плоскости ламиниран паркет. Настилката е от теракота. На югозападната
стена е монтиран PVC прозорец. На късата страна на терасата е монтиран
втори прозорец. По външната повърхност на ограждащите стени е монтирана
изолация от 6 см стиропор, върху който е положена минерална мазилка.
Стойността на направените от ответниците разходи за подобренията се
равнява на 22204 лв. към момента на извършването им, най-късно 2023 г.. Ако
бъдат премахнати монтираните врати и прозорци, това ще доведе до повреди
и до намаляване стойността на имота. Всички подобрения увеличават
стойността му – и подови настилки, и изолации. В допълнителното
заключение се сочи, че те увеличават пазарната стойност на имота със сумата
26200 лв.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Поради направено своевременно искане от ответниците още в първата
фаза на делбата, а и от М. Ж. в първото с.з. във втората фаза, т.е. в срока по чл.
3
349, ал.4 от ГПК, съдът следва да се произнесе относно съществуването или
не на потестативното право на изкупуване на претендиращите го съделители.
Касае се за самостоятелен конститутивен иск в делбата. Претенцията на
страната следва да бъде разгледана с оглед разпоредбата на чл.349 ал.2 от
ГПК, съгласно която може да бъде поставен в дял само неподеляем недвижим
имот - жилище, ако съделителят, направил искането за възлагане, при
откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище. В
този случай дяловете на останалите съделители се уравняват с друг имот или с
пари. Условията на закона са свързани от една страна с обекта на
съсобствеността, а от друга – с изисквания, на които следва да отговаря
самият съделител. Законът изисква тези условия да са налице кумулативно.
По делото се установи, че делбеният имот има характер на жилищен и от
него не може да се обособят самостоятелни обекти на правото на собственост
за всеки един от съделителите. Съсобствеността е възникнала от наследяване
по закон на М. А. А.а, починала на ******* г., чиито наследници са
съделителите -синът й А. А. И. и двамата внуци Ж. А. Ж. и М. А. Ж., деца на
починалата й преди нея през 2008 г. дъщеря Е. А.а И.а, които факти са
обсъдени в решението по първата фаза, и от разпоредителна сделка, сключена
с нотариален акт № ******* том ******* дело № *******/1991 г. от А. И. А. и
М. А. А. от една страна и от друга ответниците и майка им, поели задължение
за гледане и издръжка. С Решение от 25.11.2011 г., постановено по гр.д. №
*******/2011 г. по описа на ЯРС, този договор е бил развален по иск на М. А.
А. срещу внуците й и баща им А. Ж. (починал през ******* г.) до размера на
4/6 идеални части. В този случай според ищеца (изложил доводи в писмената
си защита) съгласно задължителната съдебна практика- т. 8 от ТР № 1/2004 г.
на ОСГК на ВКС на ВКС, е налице хипотеза на смесена /комбинирана/
съсобственост. Съгласно обаче постановените по реда на чл. 290 от ГПК
Решение № 64 от 13.07.2022 г. по гр. д. № 4086/2021 г., г. к., ІІ г. о. на ВКС,
Решение № 144/11.07.******* г. по гр.д.№ 7209/2013 г., І г.о. Решение № 86 от
09.03.2012 г. по гр. д. № 1100/2011 г., г. к., ІІ г. о., Решение № 239 от 06.08.2012
г. по гр. д. № 81/2011 г., г. к., І г. о. и др., хипотезите, при които се достига до
смесена /комбинирана/ съсобственост, разглеждана в т. 8 от ТР № 1/2004 г. на
ОСГК на ВКС са тези, при които лице, извън кръга на наследниците, е
придобило част от собствеността в наследствен имот, чрез правна сделка.
Тогава, когато сделката е осъществена между сънаследниците, не е налице
4
смесена съсобственост и не е налице пречка да се извърши делбата на
съсобствения имот, на основание чл. 349 ал.2 от ГПК, при наличие на
предпоставките за това, тъй като имотът е наследствен за всички
съсобственици, в съсобствеността не участвуват трети за наследството лица, а
в духа на закона е имотът да остане в патримониума на един от наследниците.
С оглед на така цитираната съдебна практика би могло да се приеме, че
делбеният имот има наследствен характер по смисъла на чл. 349 ал.2 от ГПК.
Приобретателите по сделката са наследници на прехвърлителите (съпрузи) и
прехвърлените по неразвалената част от нея права само увеличават дела,
който са придобили по наследство. Този факт не се променя от възникването
на СИО между дъщерята на прехвърлителите и съпругът й А. Ж., чийто дял
след смъртта му е наследен от ответниците по делото като негови синове.
В хода на производството не е съществувал спор, че ответниците при
откриване на наследството са живели в жилището, както са твърдели още в
първата фаза на делбата. Адресът му е посочен като техен и в Решение от
25.11.2011 г., постановено по гр.д. № *******/2011 г. по описа на ЯРС, и в
настоящото дело и там са им връчвани книжата от съда. Това са лицата,
осигурили достъп и на вещото лице до имота. Действително, както излага
доводи ищецът в писмената защита, съгласно ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС
изискването "да е живял в имота" предполага трайно фактическо състояние
продължително във времево отношение, установяване и пребиваване в
делбения недвижим имот с цел използуването му по предназначение.
Доказването на правнорелевантния факт, че претендиращият съделител е
живял в имота, е свързано с установяване на различни конкретни за случая
обстоятелства. То следва да е пряко и пълно, като изводът на съда не може да
почива на предположение (въз основа на регистрацията на постоянен адрес).
В случая обаче липсата на спор относно релевантния факт е обусловила и
липсата на дадени от съда указания относно доказателствената тежест и
непровеждането на доказване на спорен факт. Както е прието в Решение №
223 от 12.10.2012 г. по гр. д. № 235/2012 г., г. к., ІІ г. о. на ВКС, фактите, че
съделител е живял в делбения имот при откриване на наследството и не
притежава друго жилище, могат да се установят от декларация (за която се
носи наказателна отговорност), както и от липсата на спор по тях. Ето защо в
настоящия случай липсата на своевременно повдигнат спор, както и
наличието на положителни факти /индиции/ за местоживеенето на
5
ответниците, са основание за приемане на релевантния факт за осъществен.
Оспорването едва в хода на устните състезания, в писмената защита,
препятства своевременното събиране на доказателства и е неприемливо
процесуално поведение.
Изискваният от правната норма факт „да не притежава друго жилище” е
бил изрично заявен от М. Ж. в първото заседание след допускане на делбата и
не е бил оспорен от насрещната страна. Другият ответник не е направил
изрично такова твърдение и при това положение не може да се счита, че
фактът е безспорен. Искането му за възлагане поради това се явява
неоснователно и следва да се отхвърли. Искането на другия ответник е
основателно и следва да се уважи.
Поради това е неоснователно искането на ищеца делбата да се извърши
по реда на чл. 348 от ГПК. Текстът гласи, че когато някой имот е неподеляем и
не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява той да бъде
изнесен на публична продан. Страните в делбата могат да участват при
наддаването в публичната продан. В случая делбеният имот следва де бъде
поставен в един от дяловете.
Делбата е допусната при равни квоти по 1/3 за всеки от съделителите.
Следователно ответинкът следва да се задължи да заплати на останалите по
51000 лв. за уравнение на дяловете.
По исковете по сметките съдът приема следното:
Съдът намира претенцията на двамата съделители за допустима, тъй като е
била направена своевременно и е приета с нарочно определение от съда, което
не е отменено. Забавянето на конкретизациите на обстоятелствата относно
субективното отношение към извършваните подобрения не е обусловило
такава правна последица, въпреки отправените първоначално
предупреждения от съда в случай на неспазване на дадения срок. След
приемането на претенциите е била назначена експертиза във връзка с тях,
изслушана и приета преди даването на допълнителни указания от новия
съдия-докладчик по делото. Ето защо искането на пълномощника на А. И. за
оставяне на претенциите без разглеждане не следва да се уважава.
Съобразно изложените първоначално от ищците по тях обстоятелства,
на които се основават исковете, същите са ги квалифицирали по чл. 30 ал.3 от
ЗС. Ищците са посочили, че са извършили подобренията със съзнанието на
6
съсобственик и при знанието и без противопоставянето на първоначалния
ищец-ответник по исковете по чл. 346 от ГПК. Исковете следва да се
разгледат в хипотезата на чл.61 ал.2 от ЗЗД. Не се твърди, насрещната страна
да е била съгласна с подобренията, нито е установено, че е знаела за
извършването им. Не е признала това, а пълномощникът й е изразил изрично
несъгласие с подобренията.
Съгласно практиката на ВКС по чл. 290 от ГПК, обективирана в Решение
№ 74/21.02.2012 г. по гр.д.№ 660/2011 г., ІІ г.о., Решение № 315/25.10.2012 г. по
гр.д.№ 1189/2011 г., І г.о., Решение № 308/30.10.2012 г. по гр.д.№ 271/2012 г., І
г.о., когато извършилият подобрения в общия имот не е променил
намерението, с което държи частите на останалите съсобственици, и те не са
се съгласили с тях, съгласно приетото в ТР№ 85/68 г. на ОСГК на ВС,
отношенията между него и тези лица следва да се уредят според правилата за
водене на чужда работа без пълномощия, като му се присъди обезщетение,
равно на по-малката сума измежду направените разноски и увеличената
стойност на имота, тъй като подобренията са извършени и в собствен интерес-
чл. 61 ал.2 от ЗЗД Съгласието е субективно отношение, което следва да е
обективирано във волеизявление, за да бъде узнато и да има правни
последици. Ако не е изразено, няма как да бъде установено, нито законът го
презюмира.
От заключението на вещото лице се установи, че действително в имота са
извършени претендираните строително-монтажни работи. Същите увеличават
стойността на имота към настоящ момент. Следователно се касае за
подобрения. Ответната страна не е оспорила заключенията на вещото лице,
установило и стойността на разходите за извършването им, и увеличението на
цената на имота въз основа на тях. Както се посочи, в хода на съдебното
дирене не е имало спор, че именно ищците по сметките ползват жилището, т.е.
реализираните в него строително-монтажни дейности, установени с
експертизата, нямат друг автор.
Въз основа на съдебната практика, следва дължимите на подобрителя
суми да се определят при съпоставка между размера на разходите за
извършване на подобренията и увеличената стойност на имота, като се
присъди по-малката сума измежду тях. Разходите към момента на
извършването им са в размер на 22204 лв., а посоченото от вещото лице
7
увеличение на стойността на имота е 26200 лв. От първата сума ответникът
по сметките дължи 1/3 от нея или 7401,33 лв., т.е. повече от претендираната
сума и искът следва да се уважи в заявения размер.
Страните следва да заплатят държавна такса за производството по делба
съобразно квотите си. Съобразно Тарифа за ДТ, които се събират от
съдилищата по ГПК, ДТ е равна на 4% върху стойността на дяловете.
Дяловете са равни- при квоти по 1/3 и стойността на дяловете е по 51000 лв.
Ответникът М. Ж. дължи ДТ за предоставения в дял имот, след приспадане на
дължимите уравнения, а др. страни –ДТ за последните. Т.е. всеки дължи по
2040 лв..
Претенцията на М. Ж. за направените разноски във втората фаза на
делбата за вещо лице във връзка с извършване на делбата и претенцията по
сметките е основателна и следва да се уважи, съгласно чл. 355 изр.1 от ГПК
(съгласно Постановление № 7 от 28.11.1973 г. на Пленума на ВС, т. 9,
разноските в делбеното производство се определят съобразно с признатия дял
на съделителите в прекратената общност, когато са направени по
необходимост, а когато са направени по повдигнати спорни въпроси -
съобразно с общите правила на чл. 64 и чл. 65 ГПК (отм.), съответно чл. 78 от
действащия ГПК). Този ответник е заплатил сумата от 950 лв. за
възнаграждение на вещото лице, от която 200 лв.-за заключение във връзка с
делбата и сумата от 600 лв.-във връзка с претенциите по сметките.
За исковете по сметките с цена 7206,67 лв. се дължи държавна такса от
288,27 лв. от ответника по тях (4% от цената).
Ето защо ЯРС
РЕШИ:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на М. А. Ж., ЕГН ********** от гр.Я., *****, недвижим
имот, находящ се в в гр.Я., *****, а именно: 50/461 идеални части от поземлен
имот с идентификатор № 87374.554.98 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Я., одобрени със Заповед №*******/30.08.2005г.
на изп. директор на АК, с последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 14.02.2023 г., с площ от
461 кв.м. по скица, а по нотариален акт - 465 кв.м., с номер по предходен план:
8
*******, квартал *** парцел *** при граници на имота, съседи: поземлени
имоти с идентификатори № 87374.554.186, № 87374.554.97, № 87374.554.96,
№ 87374.554.95, № 87374.554.94, № 87374.554.100, № 87374.554.104, заедно с
построения в този имот самостоятелен обект в сграда, с предназначение –
жилище- апартамент с идентификатор №87374.554.98.3.3, с площ от 132.64
кв.м., който се намира на първия етаж в сграда с идентификатор
№87374.554.98.3, предназначение: жилищна сграда-многофамилна,
разположена в поземлен имот с идентификатор №87374.554.98, брой нива на
обекта: 1, състоящо се от пет стаи, ниша, коридор и таван 55 кв.м., построен
над бившата баня, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: няма,
под обекта: № 87374.554.98.3.5,№ 87374.554.98.3.4, над обекта:№
87374.554.98.3.2, допуснат до делба между А. А. И., М. А. Ж. и Ж. А. Ж. при
квоти: по 1/3 идеална част за всеки съделител, с пазарна стойност 153000 лв., а
претенцията на Ж. А. Ж. за възлагане на имота като неоснователна
ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА М. А. Ж., ЕГН ********** от гр.Я., *****, да заплати на А. А.
И., ЕГН ********** от гр.В., ******* и Ж. А. Ж., ЕГН ********** от гр.Я.,
***** по 51000 лв. за уравнение на дяловете им в 6-месечен срок от влизане в
сила на решението за възлагане, ведно със законната лихва от тази дата до
окончателното изплащане на сумите. При неизпълнение на паричното
задължение в указания срок, възлагателното решение се обезсилва по право.
ОСЪЖДА А. А. И., ЕГН ********** от гр.В., ******* да заплати на М. А.
Ж., ЕГН ********** от гр.Я., *****, и Ж. А. Ж., ЕГН ********** от гр.Я.,
***** сумата от 7206,67 лв. за направените от тях в гореописания имот
подобрения.
ОСЪЖДА М. А. Ж., ЕГН ********** от гр.Я., *****, А. А. И., ЕГН
********** от гр.В., ******* и Ж. А. Ж., ЕГН ********** от гр.Я., ***** да
заплатят държавна такса за делбата по 2040 лв., а за исковете по сметките А.
А. И. да заплати 288,27 лв.
ОСЪЖДА А. А. И. да заплати на М. А. Ж. направените разноски в размер
на 950 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на
страните пред ЯОС.
9
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
10