РЕШЕНИЕ
№ 825
гр. Варна, 30.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20233110201627 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
„УЛТИМИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. Варна, ул.“Феликс Каниц“ №4,
представлявано от управителя Е.К.К., депозирана чрез адв. Б.Р. - АК Варна, против
Наказателно постановление № 03-014202/11.08.2021г., издадено от Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Варна, с което на дружеството е наложено
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 4 000 /четири
хиляди/ лева, на основание чл. 416, ал.5 вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на труда, за
нарушение на за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от Кодекса на
труда (КТ).
В жалбата се сочи, че НП е незаконосъобразно, необосновано и постановено при
допуснати съществени процесуални нарушения, поради което се моли за неговата
отмяна.
В съдебно заседание , въззивната страна, редовно призована, се представлява от
адв.Р., който поддържа жалбата на изложените в нея основания, навежда допълнителни
такива и моли НП да бъде отменено, или да бъде изменена имуществената санкция до
предвидения в закона минимум.
1
Наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от ю.к.О.,
която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Пледира и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 22.07.2021 год., около 12:40ч., служители на Д „ИТ“- Варна- св.В.Н. и негов
колега извършили проверка в комплекс „Детски кът“, находящ се в гр. Варна, Морска
градина, стопанисвано от възз. дружество „Ултими“ ЕООД.
В хода на непосредствената проверка, в сладкарницата към детския кът,
проверяващите установили лицето Г.В.Г., която била с работно облекло и работила зад
бара, като приготвяла поръчките подадени от сервитьорите. В хода на проверката
проверяващите дали на Г. да попълни декларация по чл. 402 от КТ. В декларацията си
последната посочила, че работи за въззивното дружество от м. 07.2021год. във
въпросния детски кът като барман, с работно време от 09:00ч. до 17:00ч., че няма
сключен трудов , а има граждански договор, че получава трудово възнаграждение в
размер на 800лв. месечно, че последното си възнаграждение е получила на 10.07.21г.,
че има два почивни дни по график и дневна почивка от 45 минути. На място
проверяващите връчили призовка по чл.45, ал.1 от АПК на управителя на дружеството
Е.К. с определена дата за явяване и представяне на редица документи в това число
трудовите досиета на всички работници в обекта, в това число и трудови договори.
В хода на документалната проверка трудов договор сключен между въззивното
дружество и Г. не бил представен, а бил представен граждански договор
№02/01.07.21г., с който на Г. било възложено да извършва „участие като сервитьор“ в
периода от 01.07.21г. до 31.07.21г..
Впоследствие проверяващите органи описали констатациите си в констативен
протокол №ПР2124699/05.08.2021г.
На 05.08.2021год. св. Н. съставил срещу въззивника АУАН бл.№ 03-014202. В акта
св. Н. посочил, че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл. 62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 и
чл. 61, ал.1 от КТ, тъй като на 22.07.2021г. в качеството си на работодател е допуснал
до работа Г.В.Г. с ЕГН ********** да престира труд в полза на“Ултими“ ЕООД на
длъжност „барман“ с определено работно време от 09:00 до 17:00ч., с уговорено
месечно трудово възнаграждение в размер на 800 лв., с работно място комплекс
„Детски кът“, находящ се в гр. Варна, Морска градина, стопанисвано от възз.
дружество „Ултими“ ЕООД., без да е сключен трудов договор в писмена форма между
страните по възникналото трудово правоотношение.
2
АУАН бил предявен и връчен на управляващия въззивното дружество, която го
подписала с отбелязване, че има възражения. В законовия срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, в
Д“ИТ“ не постъпили писмени възражения.
АНО изцяло възприел фактическите и правните констатации на актосъставителя и
наложил на „Ултими“ ЕООД административно наказание “Имуществена санкция” в
размер на 4 000 лв. на основание чл. 416, ал.5 вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на труда, за
нарушение на за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.
В хода на съдебното производство, по искане на процесуалния представител на
въззивника бе приобщена справка за регистрираните трудови договори за лицето Г.Г..
Видно от същата възз. дружество е сключило трудов договор с Г. и е регистрирало
същия пред органите на НАП едва на 03.08.21г.
Като свидетели в хода на съдебното следствие показания даде Е. Н.
(актосъставител), който възпроизвежда пред съда възприятията си от извършената
проверка с нужната конкретика. Показанията на този свидетел са последователни и
логични от една страна, а от друга кореспондират и с приложените по делото писмени
доказателства, поради което и се кредитират от съда с доверие.
Съдът изцяло кредитира останалите писмените материали, съдържащи се в АНП и
приобщени към доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви по
между си и кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.
Описаната фактическа обстановка се установява чрез събраните и изготвени по реда
на ЗАНН и НПК доказателства и доказателствени средства, а именно – от показанията
на св.Н., дадени в с.з., АУАН, идентификационна карта, декларация, справка за
регистрирани трудови договори, трудов договор, граждански договор, протокол от
извършена проверка и от останалите писмени доказателства по делото.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна– лице
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок
/съобразно приложимата разпоредба на ЗАНН/ от връчване на НП и пред надлежния
съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.
Съгласно разпоредбите на чл.416, ал.1 и 2 от КТ и приложената по делото заповед,
АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно чл. 399 от КТ цялостният
контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се
осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра
на труда и социалната политика. Съгласно чл. 416, ал.5 от КТ НП се издават от
3
ръководителя на органа по чл.399 или оправомощени от него длъжностни лица
съгласно съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от
цитираните по горе разпоредби органът, който може да налага адм. наказания по КТ е
ИД на ИА „Главна инспекция по труда” или оправомощено от него длъжностно лице.
В случая НП е било издадено от и.д. директора на Дирекция „ИТ” Варна, който е бил
надлежно оправомощен от ИД на ИА „ГИТ“. В горната насока е приложената по
делото заповед на ИД на „ГИТ“ издадена на 12.01.2010год. Видно от т.4 от заповедта с
нея ИД на „ГИД“ е оправомощил директорите на дирекции „ИТ“ да издават НП по
актове съставени от инспектори от „ „ИТ“.
Видно от съдържанието на АУАН, същият е съставен от св.Боянова, която към
момента на съставянето му е работил на длъжността ст.юрисконсулт в Д“ИТ“-Варна,
следователно е била компетентна да издава АУАН.
АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на представляващия ООД и свидетел, присъствал
при установяване на нарушението. Действително АУАН е съставен в присъствието на
един свидетел, но това нарушение не е съществено, тъй като не засяга пряка правото
на защита на обвинения правен субект.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не
констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушенията, датата и
мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени
са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя – фирмата /наименованието на дружеството/,
адрес и Булстат.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на
чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено
пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на
доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.
Съдът не споделя и наведените в жалбата възражения за допуснато от АНО
нарушение на ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл. 52, ал.4 от ЗАНН преди да се
произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата
законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните
доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните
обстоятелства. Задължение обаче за произнасяне по възраженията с нарочен акт или
тяхното обсъждане в НП (правораздавателния акт) в закона не е предвидено. Нещо
повече, макар в АУАН да е вписано, че има възражения, конкретни такива не са
направени. Следва да бъде посочено и това, че задължителните реквизити на НП са
изчерпателно изброени в чл.57, ал.1 от ЗАНН, в десет точки и произнасяне по
4
възраженията срещу АУАН, както и излагане на мотиви за издаване на НП не са сред
задължителните реквизити на НП.
В хода на АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения, нарушаващи
правото на защита на наказаното лице да разбере в какво е обвинено. Волята на АНО е
формулирана по ясен и недвусмислен начин – а именно за това, че е допуснало до
работа лице да престира за него труд без да е сключен трудов договор в писмена
форма.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност съдът прецени от правна страна следното:
С НП адм.наказателната отговорност на въззивното дружество е ангажирана за
нарушаване на разпоредбата на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на
работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.
Съгласно чл.62, ал.1 от КТ трудовия договор трябва да бъде сключен в писмена
форма.
В случая от събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът прецени, че
правилно АНО е приложил материалния закон и е съотнесъл установените фактически
констатации към хипотезата на правната норма. От събраните по делото доказателства
- показанията на свидетеля Н., от съдържанието на приложения по преписката
констативен протокол, и декларацията по чл. 402 от КТ изходяща от Г. по безспорен
начин се установява, че на 22.07.2021г. последната е изпълнявала трудови функции
като „барман“ в заведението на въззивното дружество, без да е имало сключен трудов
договор в писмена форма между страните. От показанията на свидетеля Н., депозирани
в хода на съдебното следствие става ясно, че при влизането им в обекта, Г. е била в
работно облекло, на бара, където е изпълнявала поръчките на барманите, като
последната е потвърдила, че е работи като барман, вписано и в писмената декларация
от К.. От друга страна видно от приложената декларация по чл. 402 от КТ в същата се
съдържат основни белези на трудово правоотношение като длъжност, работно място,
работно време, почивни дни, почивка в рамките на работния ден и уговорено
заплащане.
В същност фактът, че към момента на проверката сключен в писмена форма трудов
договор между въззивника и Г.Г. не е бил налице не е спорен между страните, като
основния спорен въпрос е дали към тази дата Г. е била работник на въззивника –
изпълнявала е трудови функции в негова полза или отношенията между последната и
въззивното дружество са били основани на граждански договор. Такъв договор е
5
приложен по делото, Видно от неговото съдържание , обаче, в него са налични
елементи на трудово правоотношение. Наличието на констатираните елементи на
трудово правоотношение (работно време, работно място, уговорена заплата, почивки и
т.н.) между въззивника и Г. е аргумент в подкрепа на извода, че в случая гражданският
договор прикрива трудови правоотношения и с него се цели избягване на
адм.наказателна отговорност.
В контекста на изложеното по-горе съдът счете, че правилно в случая АНО е
възприел отношенията между въззивника и лицето Г.Г. като трудови и
законосъобразно е приел, че с допускането до работа без сключване на трудов договор
в писмена форма въззивника е нарушил разпоредбите на чл.62 ал.1, вр. чл.1, ал.2 и
чл.61 ал.1 от КТ и спрямо него следва да се реализират неблагоприятните последици,
предвидени от законодателя в санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ.
По възприетото в правната теория трудовият договор, така както е регламентиран в
КТ, е определен като двустранно или многостранно съглашение, по силата на което
едната страна предоставя за определен срок работната си сила, като се задължава да
извършва възложените трудови функции, а другата страна се задължава да заплаща
възнаграждение, както и да осигури нормални и здравословни условия на труд,
физическото лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при
определен работен режим, заплащане, работно време, работно място. При трудовия
договор е налице многократно изпълнение на трудовите задължения, на съответните
трудови операции, които се повтарят неограничен брои пъти, и докато трудовият
договор не е прекратен, не се изчерпват.
В нормата на чл. 62, ал. 1 КТ е отразено правилото, че трудовия договор се сключва
в писмена форма. Предметът на КТ е определен в чл. 1, ал. 1 и ал. 2 КТ. Първата
алинея определя кръга отношения, които КТ урежда и това са трудовите отношения
между работника или служителя и работодателя, както и други отношения,
непосредствено свързани с тях. Втората алинея определя всички отношения при
предоставянето на работна сила, да се уреждат само като трудови правоотношения.
Разпоредбата на чл. 61, ал. 1 КТ определя момента , когато между работника или
служителя и работодателя следва да се сключи трудовия договор и този момент е
преди постъпването на работа. Посочването на тези текстове в АУАН и НП е било
сторено с оглед яснота, че между страните е нямало сключен трудов договор.
В санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ законодателят е гарантирал спазването
на правилата на чл. 61, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 или ал. 3 КТ с предвиждане на
неблагоприятни правни последици, реализиращи се спрямо работодател и виновно
длъжностно лице, в случай на нарушение на горните разпоредби. Поради което спрямо
последното следва да се реализират неблагоприятните последици, предвидени от
законодателя в санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ. Правилно е била определена и
6
датата на нарушението- 22.07.2021г., когато лицето е установено да работи в обекта на
въззивника. Именно към тази дата е следвало да е наличен сключен трудов договор в
писмена форма между страните по трудовото правоотношение.
Субективна страна на нарушението не следва да се обсъжда, тъй като
административнонаказателната отговорност е реализирана спрямо работодател - ЮЛ, а
отговорността на юридическите лица или едноличните търговци за неизпълнение на
задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност е
обективна и безвиновна.
Разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от КТ определя, че независимо от тяхното
отстраняване не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63,
ал. 1 и 2 КТ, което препятства приложението на маловажния случай по чл. 415в, ал 1
КТ, каквото искане се прави в с.з..
Съдът намира че в случая не е приложима и общата разпоредбата на чл.28 от ЗАНН,
т.к. конкретния случай с нищо не се отличава от обикновените случаи от този род и
няма по-ниска степен на обществена опасност. По делото са налице отегчаващи
отговорността обстоятелства, а именно допуснати и други нарушения, подробно
описани в протокола №ПР2124699/05.08.2021г. , които навеждат на извод, че са били
допуснати и други нарушения на трудовото законодателство.
За нарушаване разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ, в санкционната норма на чл. 414,
ал. 3 КТ е предвидено налагане на имуществена санкция или глоба за работодател
в размер от 1500 до 15 000 лв., а за виновното длъжностно лице - глоба в размер от
1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.
За извършеното нарушение, наказващият орган е наложил имуществената санкция
на ЮЛ – работодател много над нейния минимален размер- към средния, предвиден от
законодателя. В действителност в НП липсват конкретни мотиви за налагането на
конкретната санкция. В хода на производството са събрани доказателства, видно от
протокол ПР2124699/05.08.2021г. за допуснати други нарушения на трудовото
законодателства. АНО обаче не е изложил твърдения защо е приел, че следва да бъде
наложена конкретния размер на санкцията. По преписката няма доказателства, а и
твърдения, жалбоподателят да е бил санкциониран с други влезли в сила НП.
Обстоятелството, че при проверката са констатирани и др.нарушения на трудовото
законодателство има отношение единствено при преценката дали случаят е маловажен
по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Предвид това обстоятелство съдът приема, че
конкретното нарушение е първо за въззивника и намира, че следва да измени
наказанието до предвидения в чл. 414, ал.3 от КТ минимум- 1500 /хиляда и петстотин/
лева, като намира, че именно тази санкция е съответна на допуснатото нарушение.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото,
7
съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
23.12.2021 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това.
От процесуален представител на наказващия орган е направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.63д,
ал.4 от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по
чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Искането
за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на наказващия
орган е направено своевременно. В настоящото производство юрисконсулт е извършил
процесуално представителство, като е депозирал становище по делото и с оглед
крайния изход на спора и направеното от негова страна искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание
чл.63д, ал.4 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“-
Варна юрисконсултско възнаграждение. В настоящия случай съдът е констатирал, че
са налице основания за изменение на наложената административна санкция, но не и за
отмяна на издаденото НП. Доколкото разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК, урежда
присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не
и по отношение на изменение на същото, съдът намира, че в посочения случай следва
на основание чл. 144 от АПК субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата на
чл. 78, ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че ищецът съотв. ответникът имат право на
присъждане на разноските, направени по делото съразмерно на уважената част от иска.
В контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът
намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО и да
осъди въззивника да заплати разноски, съизмеримо с размера изменената част на НП.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет
по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото не
представлява фактическа и правна сложност, изискваща специални процесуални
усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО, намира, че следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, предвиден в
нормата на чл.27е от Наредбата, а именно сумата от 80 /осемдесет/ лева. В
съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да
8
присъди заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение,
намалени пропорционално съобразно изменения размер на административната
санкция, а именно сумата от 30,00 /тридесет / лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.4 вр. ал.1 и чл.63д, ал.4, вр. ал.1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-014202/11.08.2021г., издадено от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Варна, с което на „УЛТИМИ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. Варна, ул.“Феликс Каниц“ №4,
представлявано от управителя Е.К.К., е наложено административно наказание
„Имуществена санкция" в размер на 4 000 /четири хиляди/ лева, на основание чл. 416
ал.5 вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на труда, за нарушение на за извършено нарушение на
чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда , като НАМАЛЯВА размера на
наложената „имуществена санкция” от 4 000 /четири хиляди/лева на 1 500 /хиляда и
петстотин / лева.
ОСЪЖДА „УЛТИМИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. Варна,
ул.“Феликс Каниц“ №4, представлявано от управителя Е.К.К., да заплати на
Дирекция „Инспекция по труда“-Варна сумата от 30,00 /тридесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9