№ 669
гр. София, 28.02.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18, в закрито заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мирослава Кацарска
като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Търговско дело №
20221100902038 по описа за 2022 година
Производството е образувано, след изпращане на делото по подсъдност от СРС, по
искова молба на „Диагностичноконсултативен център VI-София“ ЕООД срещу ответника
„В.ф.“ ЕООД, с която се претендира осъждането му за предаване владението на
самостоятелен обект с идентификатор 68134.1203.941.4 по КККР на гр. София, с площ от 55
кв.м., състоящ се от приемно помещение, склад, тоалетна и предверие, предмет на договор
за наем от 01.07.2019г., който се твърди, че е прекратен с изтичане на срока му.
С отговора, постъпил на 23.01.2023г. ответникът е възразил срещу допустимостта на
иска, като е поискал прекратяване на делото на основание чл. 126 от ГПК, изтъкнал е, че
има друго, предходно дело, по което даже има осъдително въззивно решение в полза на
ищеца, с което е въведено и основанието, че срокът на договора е изтекъл.
Ищецът е получил препис от отговора и възраженията на ответника, като му е дадена
възможност за становище по възраженията, но той не е взел такова.
Съдът като взе предвид доводите на страните и приложените документи по делото,
констатира, че за същия обект, предмет на същия наемен договор, по иск между същите
страни е било заведено още през 2021г. т.д.№831/2021г. на СГС, като видно от приложеното
към отговора решение №811/20.12.2022г. по т.д.№520/2022г. по въззивна жалба срещу
решението по това дело, САС е уважил иска на „Диагностичноконсултативен център VI-
София“ ЕООД срещу ответника „В.ф.“ ЕООД и го е осъдил да му предаде процесния обект.
Следователно е налице акт по дело със същия предмет, видно от мотивите на решението
като допълнителен аргумент и то решаващ е въведен като факт по чл. 235 от ГПК именно
изтичане на срока на наемния договор, между същите страни, по същото искане, а именно
освобождаване и връщане на наетия имот, т.е. налице е идентичност, а въпросното дело е
по-ранно заведено. Съгласно изричната разпоредба на чл.126, ал.1 от ГПК когато в един и
същ съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото
основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда, а
1
ако това се констатира от въззивния съд, решението се обезсилва. С оглед горното съдът
намира, че са налице предпоставките на чл. 126 от ГПК и по-късно заведеното дело, което
безспорно е настоящото, следва да бъде прекратено. Наред с горното следва да се има
предвид и че с разпореждането от 24.01.2023г. съдът е дал възможност на ищеца да уточни
поддържа ли, че има разлика в претенциите по двете дела, както и да уточни
обстоятелствата, от които извежда правния си интерес по настоящото дело, още повече, че
би могъл да се снабди с изпълнителен лист по осъдителното въззивно решение по чл.404 от
ГПК, а той не е изпълнил указанията и не сочи обстоятелства, от които да извежда правния
си интерес от поддържа на настоящия иск с оглед предхождащото дело, по което има и
осъдително въззивно решение в негова полза. С оглед горното съдът намира, че
производството по делото се явява недопустимо и следва да бъде прекратено.
Водим от горното, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Определението подлежи на обжалване пред САС с частна жалба в едноседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
2