РЕШЕНИЕ
№ 282
гр. Кюстендил, 06.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIX-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Кристиян В. Стоилов
при участието на секретаря Цветанка В. Александрова
като разгледа докладваното от Кристиян В. Стоилов Гражданско дело №
20241520102454 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „АПС Бета България“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София,
район Тр., бул. „Б.“ №***, против ответника Б. П. С., ЕГН **********, с адрес
в гр. К., ул. „Др.“ №**.
В исковата молба се твърди, че срещу ответника било образувано ч.гр.д.
№ 1749/2024 г. по описа на Районен съд - Кюстендил, като спорът е преминал
по настоящото исково производство. Ищецът сочи, че на 11.11.2019 г. бил
сключен Договор за потребителски кредит № **** между Б. П. С., ЕГН
********** и „Сити Кеш“ ООД, като страните се били договорили
отпуснатият заем да бъде в размер на 1000 лева. Длъжникът се съгласил да
върне сумата в срок до 11.09.2020 г. посредством 10 броя погасителни вноски,
всяка в размер на 234 лева.
Твърди се от ищеца, че размерът на годишната лихва бил 40,05%, а
годишният процент на разходите (ГПР) - в размер на 48,63 %. Сочи се, че в чл.
31, ал. 3 от Общите условия (ОУ) по договора било уговорено, че длъжникът
ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху
забавената сума за всеки ден забава. В чл. 33, ал. 2 от ОУ към договора се
предвиждало „Сити Кеш“ ООД да уведомява длъжника чрез писма, покани,
съобщения и т. н. и същите ще се считат за получени ако бъдат изпратени на e-
mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени
1
от него при сключване на договора.
Твърди се, че на 13.01.2022 г. процесното вземане срещу ответника било
прехвърлено на ищцовото дружество на основание сключен Договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия). Длъжникът бил уведомен за
извършената цесия посредством изпратено текстово съобщение на посочения
от него мобилен телефон. Б. П. С. не изпълнила задълженията си по Договора
за потребителски кредит до изтичане на крайния срок за погасяване на
кредита, с оглед на което, ищецът депозирал заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Ето защо се поддържа искане да бъде постановено решение, с което да
бъде признато за установено спрямо Б. П. С., че същата дължи на ищеца „АПС
Бета България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., п. к. ***, р-н Тр., бул. „Б.“ №** *, сума в общ размер на 1285,47 (хиляда
двеста осемдесет и пет лева и четиридесет и седем стотинки), от които: 1000
лв. главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит
№370735/11.11.2019г.; 285,47 лв. законна лихва за забава върху главницата за
периода от 11.09.2020 г. до 04.07.2024г.
Претендират се и сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното
и настоящото производство.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът чрез
особения си представител, е депозирала отговор на исковата молба, в който е
застъпено становище за неоснователност на предявените искове. Счита, че не
е налице възникнало валидно облигационно отношение между „Сити кеш“
ООД и Б. С., тъй като приложеният договор не съдържал подписи или
електронни идентификации в съответствие с изискванията на Закона за
електронната идентификация и Закона за електронния документ, независимо,
че е използвана система за предоставяне на финансови услуги от разстояние.
От друга страна, договорът за предоставяне на потребителски кредит бил
сключен в нарушение на чл.5 от ЗПК, тъй като липсвало предоставяне на
пълна информация за кредита. В договора липсвала ясна, точна и пълна
информация за разходите и формула за изчисляване на годишния лихвен
процент, което водело до недействителност на договора за потребителски
кредит. Нямало доказателства за връчване на уведомлението за цесия от
цесионера, липсвала и разписка за извършено плащане с наредител – „Сити
кеш“ ООД в полза на ответника.
Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.
В съдебно заседание, дружеството-ищец не изпраща процесуален
представител. Депозира становище от 04.02.2025 г., с което се поддържа
искането за уважаване на предявените искове.
В съдебно заседание, чрез особения си представител, ответникът
поддържа възраженията си, обективирани в отговора на исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
2
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
Видно от приложеното ч.гр.дело № 1749/2024 г. по описа на Районен съд
– Кюстендил, в полза на ищеца в настоящото производство е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Б. П. С. за сумите: 1000 лв. главница
по Договор за предоставяне на потребителски кредит №****/11.11.2019г.,
сключен между кредитора „Сити Кеш“ и ответника по настоящото; 285,47 лв.
законна лихва за забава върху главницата за периода от 11.09.2020 г. до
04.07.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
до датата на погасяване на дълга, както и направените в заповедното
производство разноски, съобразно уважената част от претенцията.
Същевременно с разпореждане от 11.07.2024г. заповедният съд е оставил
без уважение заявлението на „АПС Бета България” ЕООД за издаване на
заповед по чл.410 от ГПК за сумата в размер на 141,72 лева договорна
неустойка.
Предвид връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл.47, ал.5 от
ГПК, съдът указал на заявителя, че може в едномесечен срок да предяви иск за
установяване на вземането си. Разпореждането е връчено на страната на
01.10.2024 г., а исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото
дело, е депозирана в съда на 09.10.2024 г.
На 11.11.2019 г. е сключен договор за паричен заем Кредирект №370735
между заемодателя „Сити Кеш” ООД и заемателя Б. С., по силата на който на
ответникъм е предоставен заем в размер на 1000 лв. Договорът се сключва за
срок до 11.09.2020 г., когато е последното плащане по него, при следните
параметри: ГЛП 40,05 %, годишен процент на разходите 48,12 %, обща сума за
плащане 1237,99 лв. Договорът предвижда (чл.6.1. от него) задължение за
заемателя в тридневен срок от усвояване на заемната сума да представи
обезпечение: поръчител или банкова гаранция, при неизпълнението на което
дължи неустойка в размер на 1102,01 лв., която се начислява автоматично от
подписване на договора и се заплаща разсрочено, съгласно погасителния план.
В приложения към исковата молба лог файл е отразено, че е наредено
плащане на 1000 лв. по Изипей и парите са получени от ответника.
Представена е и разписка за получаване на парите от ответника.
На 13.01.2022 г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на
вземания, по силата на който „Сити Кеш” ООД прехвърля на „АПС Бета
България” ЕООД портфолио с вземания, заедно със съпътстващите гаранции
на цесионера, описани в Приложение №1 към договора. Такова приложение
по делото не е представено.
По делото е представено от ищеца и уведомление за цесия от „АПС Бета
България“ ЕООД, адресирано до ответника. Няма данни, че същото е
получено от ответника по поща, електронен адрес или чрез телефонно
съобщение, както твърди ищеца. Първоначалният кредитор „Сити Кеш“ ООД
3
е упълномощил изрично ищцовото дружество да уведомява длъжниците за
сключеният договор за цесия от 13.01.2022г. и настъпилото прехвърляне на
вземанията.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
твърденията и възраженията на страните, съдът достигна до следните правни
изводи:
Не се спори по делото, а и видно от присъединеното ч.гр.д. № 1749/2024
г. по описа на Районен съд – Кюстендил, в полза на ищеца срещу ответника, е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за сумата, предмет
на установителния иск, която е редовно връчена на длъжника по реда на чл.
47, ал. 5 от ГПК и съобразно дадените от съда указания, искът е предявен в
срока по чл. 415 от ГПК, което поражда правния интерес за ищеца от водене
на настоящото производство и неговата допустимост.
За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да
установи – възникването в негова полза на изискуеми вземания, за които е
издадена заповедта, т.е. да докаже, че между страните е налице валидна
облигационна връзка по посочения в исковата молба договор, включващ
твърдените клаузи за дължимост на главница и лихви, по силата на който
сумата по заема е усвоена от ответника и за нея е възникнало задължение да
заплати сумите, предмет на исковете в претендираните размери, както и
извършената цесия и уведомяването на ответника за нея.
В тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на задълженията
си да заплати процесната сума или направените правоизключващи и
правонамаляващи възражения.
Между страните е сключен договор за паричен заем от разстояние, по
силата на който на ответника е предоставена сумата от 1000 лева, със срок на
издължаване до 11.09.2020 г. От приетите по делото писмени доказателства се
установява, че тази сума е преведена и усвоена от ответника посредством
услугите на Изипей. Въпросният договор е сключен по реда на ЗПФУР, където
е предвидена възможността за предоставяне на парични кредити от
разстояние, като отношенията между страните в тази връзка се уреждат по
електронен път.
Сключването на договора става не чрез подписването му от
кредитополучателя, а посредством избиране на изпратена му препратка на
съответна интернет страница на заемодателя, като чрез активиране на
въпросния линк се счита, че потребителят е потвърдил съгласието си по
договора. С избора си да активира съответната препратка потребителят е
приел условията на съглашението. Дали същият се е запознал предварително с
общите условия и дали ги е приел, в случая е без значение, защото той е имал
тази възможност преди да направи онлайн избора си за сключването на
договора. С извършване на това фактическо действие последният се валидира
и страните се задължават по него, а наред с това се считат и обвързани от
общите условия, които са неразделна част от съглашението, без да е
4
необходимо по отношение на клаузите от тях да се изразява отделно
волеизявление за приемането им. Още повече, че изрично в общите условия на
договора е записано, че с натискане на линка за потвърждение се декларира
запознаване и съгласие с условията на договора (чл.11, ал.2 от общите
условия), което пък е предпоставка за превеждане на съответната заемна сума.
По тези съображения съдът приема, че в случая е възникнало валидно
правоотношение по такъв тип договор за потребителски кредит, по което
всяко едно от лицата дължи изпълнение, като с извършения превод на
исканата парична сума кредитодателят е изпълнил своето основно
задължение. Оттук следва, че и ответникът дължи връщане на заема в
съответния срок, като в противен случай в негова тежест възникват
задължения за обезщетение за забава.
Ответникът, в чиято тежест е било, не е представил доказателства за
цялостно връщане на сумата на уговорения падеж, поради което решаващият
съдебен състав приема, че по отношение на същия са налице елементите от
фактическия състав на виновно неизпълнение на поетото договорно
задължение.
От друга страна, законът предоставя възможност с договор за цесия
кредиторът да прехвърли вземането си на трето лице, както е в настоящия
случай. За да е налице сключен договор за цесия и вземането да премине
върху третото лице е достатъчно постигане на съгласие между него и
кредитора. Приемането на цесията от длъжника и неговото участие при
сключването на договора не е необходимо. За да породи действие по
отношение на длъжника, цесионният договор следва да му бъде съобщен от
предишния кредитор - чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Установеното в чл. 99, ал. 3 и
ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента има за цел да обвърже длъжника с
договора за цесия и да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото
задължение. Това не означава, че предишният кредитор няма право да
упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника, като
негов пълномощник, каквото е налице в настоящия случай, предвид
приложеното по делото пълномощно. В случая, от договора за цесия
(параграф 4, ал. 3) е видно, че към момента на неговото подписване цедентът е
съставил пълномощно в полза на цесионера – ищец по делото, за уведомяване
на длъжника. По делото е представено уведомление от цесионера до
ответника, което е връчено на особения представител на длъжника-ответник,
ведно с преписа на исковата молба и приложенията към нея, поради което
ответникът се счита за уведомен за извършената цесия, което обстоятелство
следва да бъде зачетено от съда по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК.
Поради изложеното, съдът счита, че ответникът-длъжник е редовно
уведомен за прехвърлянето на процесното вземане, договорът за цесия е
породил правен ефект спрямо кредитополучателя и ищецът има качеството
кредитор спрямо ответника. Тук следва да се посочи, че предмета на договора
за цесия не е предмет на настоящия спор, тъй като е част от правоотношение,
5
възникнало между ищеца и трето по делото лице. Поради тази причина
неоснователни са възраженията относно недействителността на този договор
или пък че в предмета му не се включва спорното вземане, което е спорно по
делото.
Съгласно чл.7, ал.3 от ГПК съдът има задължение да следи служебно за
наличието на неравноправна клаузи в договор, сключен с потребител.
Приложеният към исковата молба договор попада под приложното поле на
Закона защита на потребителите - заемателят отговоря на дефиницията за
„потребител” по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП.
Съглашението има за предмет предоставяне на финансови услуги,
свързани с дейността на кредитна институция, по смисъла на § 13, т.12 от ДР
на ЗЗП. Съобразявайки възраженията на ответника, съдът констатира, че
процесният договорът за паричен заем № 370735 нарушава няколко
разпоредби от Закона за потребителския кредит, поради което е
недействителен.
В договора е визиран годишен процент на разходите като абсолютна
процентна стойност – 48,12%. Не са посочени взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин,
каквото е изискването на чл.11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Съобразно разпоредбата
на чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредници за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Както в договора, така и в общите
условия, липсва конкретизация относно начина, по който е формиран
посочения ГПР, което води и до неяснота относно включените в него
компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за
сключване на договора по ясен и разбираем начин (чл.10, ал.1 от ЗПК).
Съгласно чл.6.2 от договора, ако заемателят не предостави договореното в
чл.6.1 обезпечение в тридневен срок от сключване на договора, дължи
неустойка в размер на 1102,01 лева. В случая не се спори, че ответникът не е
представила обезпечение.
В глава четвърта от ЗПК е уредено задължението на кредитора преди
сключването на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността
на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В
съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за
потребителски кредити изрично се сочи следното: „В условията на разрастващ
се кредитен пазар е особено важно
кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят
кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите-
членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова
поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на
6
кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин“. В този смисъл
клауза, като уговорената в чл. 6 от договора, според която се дължи неустойка
при неосигуряване в тридневен срок от сключване на договора на обезпечение
чрез поръчителството на поръчител, който да отговаря едновременно на
посочените в чл. 33 от общите условия изисквания, се намира в пряко
противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива.
На практика подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. По посочения начин
се заобикаля и закона – чл. 33, ал. 1 от ЗПК, който предвижда, че при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата.
С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още
едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение
– недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна
неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може
да бъде събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез
мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Подобно кумулиране на неустойка
за забава с мораторна лихва е недопустимо и в този смисъл съдебната
практика е константна. Такава неустойка, дори и същата да беше валидна,
няма да се дължи и на основание чл. 83, ал.1 от ЗЗД.
Съдът намира, че е налице несъответствие между посочения по договора
ГПР и този, който реално се получава след прибавяне на неустойката по чл. 6
от договора. Тя представлява разход по кредита, който следва да бъде включен
в ГПР, тъй като именно кредитодателят определя условията, на които следва
да отговаря поръчителят, в който случай разходите по кредита биха
надхвърлили предвидения от законодателя допустим максимум на ГПР от пет
пъти размера на законната лихва съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече
нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните
правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била
сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от
тези две хипотези – нищожните клаузи на процесния договор относно
определянето на процента ГПР да бъдат заместени по право от повелителни
норми на закона или че договорът за паричен заем би бил сключен и ако в него
не е включена клаузата за ГПР, като се изходи и от
характера на този договор, който е възмезден и включването на клауза за
договаряне ГПР по него е въведено като изрично изискване в чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК .
Поради недействителност на договора за кредит, се дължи само чистата
стойност, но не и лихвите, предвид чл.23 от ЗПК.
Неясното определяне на ГПР е самостоятелно основание за нищожност на
7
договора, съгласно чл.22 от ЗПК и като такова не е в състояние да породи
присъщите за този тип сделка правни последици.
В чл.23 от ЗПК е предвидено, че когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по него. Тази
разпоредба е императивна и урежда последиците от сключен недействителен
договор за потребителски кредит, като следва да бъде съобразена и приложена
от съда, независимо, че кредиторът не се е позовал на нея в заявлението.
Действително по този въпрос е съществувало колебание в практиката на
съдилищата, което е преодоляно с постановени решения на ВКС – решение №
50174/26.10.2022 г. на ВКС по гр.д. № 3855/2021 г., IV г. о. по правния въпрос,
по който касационното обжалване е допуснато: допустимо е предявен по реда
на чл.422 от ГПК иск да бъде уважен на основание чл.23 от ЗПК до размера на
чистата стойност на кредитите, при положение, че съдът е достигнал до извод
за недействителност на договора по смисъла на чл.22 от ЗПК. Аргументите са,
че при недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. Ако тази недействителност се установи в
производството по чл.422 от ГПК, съдът следва да установи с решението си
дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски
кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната
разпоредба на чл.23 от ЗПК е предвидено задължението на потребителя за
връщане на чистата сума по кредита. Това следва от характеристиката на
договора и задължението за периодичност за връщането на сумата. Ако се
приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по получения
кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се
извърши в отделно производство, по предявен иск с правно основание чл.55 от
ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя,
предвид изискуемостта на вземането по недействителен договор, в частност
при нищожен договор за потребителски кредит и позоваване от страна на
потребителя на изтекла погасителна давност. Това би противоречало на
принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е и
въвеждането на разпоредбата на чл.23 от ЗПК в специалния ЗПК.
Разрешението, че при установена в хода на исковото производство по
чл.422 от ГПК недействителност на договор за потребителски кредит,
съгласно чл.23 от ЗПК, предявеният иск следва да бъде уважен с установяване
на дължимата чиста стойност на кредита, без да е необходимо вземането за
чистата стойност да бъде предявено от кредитора с иск по чл.55 от ЗЗД, е
споделено и в решение №60186/28.11.2022 г. на ВКС по т.д. №1023/2020 г., I
т.о., както и в решение №50259/12.01.2023 г. на ВКС по гр.д. №3620/2021 г., III
г.о. С оглед всичко гореизложено, съдът приема, че процесният договор е
недействителен на основание чл.22, вр.с чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и
чл.10а от ЗПК. Съгласно чл.23 от ЗПК, в случай че договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
8
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Следователно, в настоящия случай, ответникът дължи на ищеца само
непогасената главница по договора. Следователно ответникът дължи на ищеца
сумата от 1000 лева главница.
При това положение настоящият съдебен състав намира, че предявения
установителен иск следва да бъде уважен, но само до размера от 1000 лева -
главница, а останалата част от претенцията - за лихва, следва да бъдат
отхвърлена като неоснователна.
По разноските:
Ищецът „АПС Бета България” ЕООД е направил разноски в исковото
производство за държавна такса в размер на 79,50 лева, юрк.възнаграждение в
размер на 100 лева, заплатено възнаграждение за особен представител в
размер на 428,55 лева, от които ответникът Б. С. следва да бъде осъдена да му
заплати на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК разноски в общ размер на 473,02 лева,
съразмерно с частта от вземането, която се установи, че съществува.
При този изход на делото, с оглед задължителното тълкуване на закона,
дадено в т.12 от Тълкувателно решение №4/2013 от 18.06.2014 г. по
тълкувателно дело №4/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът, който
разглежда иска по чл.415, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе зa дължимостта
на разноските, направени в заповедното производство. Съобразно изхода на
спора съдът разпределя отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. С оглед изхода на спора, ответникът дължи на
ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК разноски за заповедното производство
по ч.гр.д. №1749/2024г. по описа на Районен съд - Кюстендил в размер на
общо 55,03 лева.
От страна на ответника не са направени съдебни разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК, че Б.
П. С., ЕГН **********, с адрес в гр. К., ул. „Др.“ №**, дължи на „АПС Бета
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
С., район Тр., бул. „Б.“ №***, сумата от 1000,00 (хиляда) лева, представляваща
главница по Договор за потребителски кредит № 370735/11.11.2019г., сключен
със „Сити Кеш“ ООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 09.07.2024 г., до
окончателното изплащане на сумата, която представлява част от сумата, за
която е издадена Заповед за изпълнение № 889/11.07.2024г. по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д.№1749/2024 г. по описа на Районен съд - Кюстендил, като за
претендираната лихва в размер на 285,47 лева за периода от 11.09.2020 г. до
04.07.2024 г., ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
9
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Б. П. С., ЕГН **********, с
адрес в гр. К., ул. „Др.“ №**, да заплати на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. С., район Тр., бул. „Б.“
№***, направените в исковото производство съдебни разноски в общ размер
на 473,02 лева (четиристотин седемдесет и три лева и две стотинки),
съразмерно с частта от вземането, за която се установи, че е дължима.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Б. П. С., ЕГН **********, с
адрес в гр. К., ул. „Др.“ №**, да заплати на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. С., район Тр., бул. „Б.“
№***, направените в заповедното производство по ч.гр.д. №1749/2024г. по
описа на Районен съд - Кюстендил разноски в общ размер на 55,03 лева
(петдесет и пет лева и три стотинки).
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Кюстендил в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
10