№ 75
гр. Пловдив, 22.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
като разгледа докладваното от Деница Ц. Стойнова Въззивно частно
наказателно дело № 20225000600074 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 243 ал.7 от НПК.
Образувано е по протест, депозиран от прокурор при ОП – Хасково срещу
определение №204/03.12.2021г., постановено по ЧНД №689/2021г. по описа на
Окръжен съд – Хасково, с което е отменено постановление на ОП - Хасково от
15.11.2021г. за прекратяване на наказателното производство, на основание чл.243, ал.1,
т.1 във връзка с чл.24, ал.1, т.1 от НПК, по досъдебно производство № 99/2020г. по
описа на * и пр. преписка №1779/2020г. на *, водено срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл.123, ал.1 от НК.
В протеста са релевирани доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
съдебния акт, резултат от неправилен прочит на събраните по делото доказателства и
неправилно приложение на материалния закон. Иска се определението да бъде
отменено, а постановлението за прекратяване на досъдебното производство да се
потвърди.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД намира, че протеста като подаден в срок,
от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт е ДОПУСТИМ, а
по същество е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Досъдебното производство е образувано и водено срещу неизвестен извършител
за престъпление по чл.123 от НК – за причинена на 12.05.2019г. в гр. *, поради
незнание и немарливо изпълнение на занятие или друга правно регламентирана
дейност, представляваща източник на повишена опасност, смърт на М. Г. Д., б.ж. на гр.
*.
1
Правен усет, задълбоченост на анализа и прецизност са видни при прочита на
атакуваното определение, авторът на което, въпреки обременения с фактология казус,
е посочил точно, ясно, обективно и правилно „слабите места“ в проведеното
разследване, които логично са рефлектирали и върху постановлението за прекратяване
на наказателното производство и последното, като необосновано и постановено при
неизяснени факти, законосъобразно е било отменено.
Към анализа на окръжния съд няма какво съществено да се добави. Синтезирано
казано, на базата на обилната медицинска документация, данните, изнесени в
показанията на близките на починалата и лекуващите я в годините лекари е
установено, че с влошен здравен статус е била Д., която от 2017г. се води и на отчет
като хипертонично болна и болна с ХОББ. След поредно влошаване на състоянието й,
през март 2019г., в резултат на проведени изследвания се установило онкологично
заболяване на белите дробове, което било своевременно диагностицирано. След
поставената диагноза се открило онкологично досие, обсъдили се и се взели решения
от общата клинична онкологична комисия за терапевтичното лечение на Д. чрез
химеотерапия, което лечение следвало да започне на 24.04.2019г. Лечението с
химиотерапия било приложимо и препоръчително само при общо добро здравословно
състояние, а в периода 01.04 – 24.04.2019г. Д. е била с изключително влошено такова.
Почти ежедневно починалата посещавала лекарски кабинети с оплаквания за лесна
уморяемост, кашлица, силни болки, повишена температура и др. подобни симптоми.
Субективно съобщените от нея неразположения получили и медицинско потвърждение
в извършените на 24.04.2019г. клинични изследвания, които показали завишено
съдържание на левкоцити и ниско съдържание на хемоглобин. Или, през целия месец
април при Д. е имало данни за активен инфекциозен процес, за овладяване на който до
11.05.2019г. се е предписвало обилно и непрекъснато променящо се медикаментозно
лечение – „Преднизолон“, „Таргин“, „Зинат“, „Аугментин“, „Наклуфен“, „Виктанил“,
„Индектол – мехлем“ „Атаракс“, „Морфин“, което лечение очевидно не е давало
никакъв резултат. Напротив, състоянието на болната се е влошавало и в това
извършилият домашно посещение на Д. лекар се е убедил при визитата в дома й на
07.05.2019г., установено е и при посещение на спешна помощ, видно от изготвения на
08.05.2019г. фиш за оказана спешна медицинска помощ. За отразеното във фиша
лекуващият Д. лекар – д-р Б. бил уведомен от сина на починалата. Тоест, „пред очите“
на лекуващия Д. лекар, състоянието на последната всеки ден се е влошавало с бързи
темпове.
При тези обективни данни, при които дори и за лаик е ясно, че здравният статус на
Д. рязко се е влошавал, прокурорът е следвало да отговори на въпросите от значение за
разследването – предприети ли са от медицинските лица, наблюдавали болната,
адекватни, съобразени с добрата медицинска практика действия; съобразено ли е било
с добрата медицинска практика предписаното и приложеното спрямо Д. домашно,
2
медикаментозно лечение на възпалителния инфекциозен процес, който не е само
пречка за започване на химиотерапия, а е бил причина и за общо влошаване на
състоянието й; налагало ли се е и то в спешен порядък хоспитализирането й в
болнично заведение. И, ако предприетите действия не са били адекватни и съобразени
с одобрените стандарти и изисквания за извършване на правно - регламентираната
дейност, представляваща източник на повишена опасност, довело ли са те до смъртта
на Д. на 12.05.2019г. Това е бил фокусът в разследването, който неправилно е
изместен, като и изготвените по делото експертизи, и разследващият, и прокурорът са
се фокусирали само в онкологичното заболяване, което несъмнено е факт при Д., но и
дума не е казано за паралелното лечение на възпалителния процес, което лечение е
била не само необходимо, но и задължително. Незаконосъобразно прокурорът в
постановлението за прекратяване на наказателното производство набляга / вземайки за
основа изводите на вещите лица/ на факта, че предвид онкологичното заболяване,
което е било в напреднал стадии, смъртта на Д. е била неизбежна. Че смъртта на всеки
иднидид е неизбежна няма спор, но кога ще настъпи никой, дори и медицинско лице не
би могло да каже, като не може да се твърди, че за близките на починалия,
преживяването на техния родственик дори още един ден, един месец и т.н., е без
значение. На следващо място е нужно да се припомни практиката на Европейския съд
по правата на човека /ЕСПЧ/, която е категорична и последователно очертава, че
произтичащото от чл. 2 на КЗПЧОС задължение, интерпретирано в кореспондираща
връзка с общото задължение на държавите по чл. 1 от КЗПЧОС - да "осигуряват на
всеки под тяхната юрисдикция правата и свободите, определени в тази Конвенция" -
имплицитно включва необходимост от ефективно официално разследване, в случаите
на съмнение за настъпила смърт, с цел осигуряване прилагане на националните закони,
които защитават правото на живот. Всеки недостатък на разследването, който
подкопава годността му да установи причините за смъртта или отговорното лице,
рискува да го направи несъответстващо на този стандарт. / виж. § 136, § 139 на
решение от 13.06.2002 г. на ЕСПЧ по делото А. срещу РБългария; § 102 - § 105 на
решение от 02.02.2006 г. на ЕСПЧ по делото О. и Ч. срещу РБългария/.
В контекста на казаното, прав е окръжният съд да заключи, че в нито една от двете
изготвени експертизи няма и дума за провежданото в домашни условия лечение на Д.,
за предписаните й „шепи“ медикаменти и доколко съответни на симптоматиката и
резултатите от клиничните изследвания това лечение е било, налагало ли се е и в какъв
порядък /спешно, неотложно и т.н./ прием в болничното заведение с цел овладяване на
инфекциозният процес. В първата експертиза пестеливо и необосновано се сочи само,
че онколога е преценил, че хоспитализация не се налага и е предписал домашно
лечение, но извод дали тази преценка е била съответна на симптоматиката и в унисон с
добрата медицинска практика, респективно, дали предписаното медикаментозно
лечение също е било адекватно, в заключението липсва. И петорната експертиза се е
3
задоволила да каже, че е назначено лечение за възпалителният процес, което е
„адекватно и в необходимият обем“ и до там, без да се обсъди в конкретика какво е
било това лечение, съответно ли е било, възможно ли е било овладяването на
възпалителния процес в домашни условия при тези тежки симптоми, възможно ли е
било изобщо част от предписаното лечение – вливане на глюкоза и поставяне на
морфин да се извърши в домашни условия, а ежедневното превозване на вече сериозно
отпадналата Д. до болницата и обратно до дома й очевидно е било непосилно за
близките й. Необоснован е в значителна степен и вътрешно противоречив изводът в
експертизата, че хоспитализация не се е налагала по друга диагноза, различна от
онкологичната, защото хоспитализацията е била предвидена именно за химиотерапия,
която не може да се проведе. Или, веднъж вещите лица с категоричност заявяват, че в
обследвания период е имало установен инфекциозен процес, за който не се твърди да е
резултат от онкологичното заболяване, а че се развива паралелно с него, и в същото
време се твърди, че хоспитализация с цел овладяване на този възпалителен процес е
била невъзможна/ненужна. Прав е окръжният съд, че ако виждането на експертите се
възприеме означава, че онкологично болен, който има придружаващи заболявания,
които се обострят няма право и нужда от лечение, в случай, че има противопоказания
за прилагане на лечението за онкологичното му заболяване. Очевидно такова
становище не може да се сподели, дори и житейски погледнато. Необходимо е било да
се коментира и възможността за стационарно лечение в аспекта на свободните в
специализираното отделение места, за което доказателства по делото са събрани, но
изцяло игнорирани от прокурора, въпреки показанията на свидетеля К., че един от
отказите за прием е бил мотивиран точно със запълнения стационар. Затова
наложително е било да бъде проследен и анализиран /а не само описан/ всеки отделен
етап от развитието на болестния процес, да се обсъди от гледна точка на адекватност и
съответствие с медицинските стандарти предписаната и прилагана терапия /но не
единствено химиотерапия/, да се изясни съществувало ли е състояние, което да налага
хоспитализация с цел овладяване на болестния процес /но не единствено онкологичен/.
Напълно са пренебрегнати и в изготвените заключения, и от прокурора, констатациите
на комисията към ИА “Медицински надзор“ относно липсата на плануван прием в
болница, липсата на физикално изследване и изследване за общото състояние на
болната, липсата на стадиране на заболяването и определяне на терапевтичното
поведение.
В обобщение, законосъобразното произнасяне по казуса изисква установените,
релевантни за предмета на доказване факти да се оценят в контекста на задълбочено
проследяване на съществуващото законодателство и съществуващите медицински
стандарти, в които са уредени добрите медицински практики и само при изпълнение на
това изискване може да се заключи обосновано, че немарливо изпълнена правно -
регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, не е налице.
4
Прокурорът изобщо не се е постарал да установи и визира в постановлението си тези
стандарти и то не само по отношение на онкологичното заболяване на Д., а и изобщо,
да ги обсъди в контекста на установените факти. Едва тогава е възможно обективно и
обосновано да се отговори на релевантните въпроси - вменени ли са с тези норми
конкретни задължения и на кои медицински лица, дали същите са допуснали
неизпълнението им, поради немарливост или незнание, налице ли е причинно –
следствена връзка между допуснатите нарушения и смъртта на Д..
Всички посочено до тук води до извод, че постановлението за прекратяване на
наказателното производство е неправилно, незаконосъобразно, необосновано,
постановено при допуснати съществени пороци на процесуалните правила и
материалния закон. И като е стигнал до същите изводи окръжният съд е постановил
правилен съдебен акт, който следва да се потвърди и поради това, ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД:
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №204/03.12.2021г., постановено по ЧНД №689/2021г. по
описа на Окръжен съд – Хасково.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5