Решение по дело №489/2020 на Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ № 115

гр. С., 02. 09. 2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., в публично заседание на седемнадесети февруари, през две хиляди и двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Кирил Павлов

с участието на секретаря Евелина Пейчинова, като разгледа докладваното от съдията административно наказателно дело № 489  по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 - чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А.А.В. ***, ЕГН **********, против Наказателно постановление № ІІ - 32/07.05.2020 г., издадено от директора на ОДМВР -С., с което на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300 (триста) лева за нарушение на чл. 209а, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето

В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на наказателното постановление и се иска отмяната му, включително и поради съществени процесуални нарушения.

Пред съда жалбата се поддържа чрез представител по пълномощие адвокат Г. В..

Административнонаказващият орган, при редовност на призоваване, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, предвид което се явява процесуалнодопустима.

След преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На 21. 01. 2020 година срещу жалбоподателя А.А. ЕГН ********** е съставен от Я.С.Т. младши полицейски инспектор при ОДМВР С. АУАН с № по регистиръра ІІ-32, бл. № 702166, в който при описание на нарушението се твърди, че на 21.04.2020 г. около 15.00ч. в град С., улица „Р.е.“  жалбоподателят А.В. върви по тротоара без поставена защитна маска за лицето, покриваща лицето и носа.

 Деянието за което е съставен описания АУАН не се установява от събраните по делото доказателства, включително и от показанията на свидетеля актосъставител Я.С.Т., както и свидетеля И.Д.Н., вписан като свидетел в АУАН, който видно от показанията му не може да посочи със сигурност къде, на която улица е възприел жалбоподателя да върви без маска. Самостоятелно процесуално нарушение е че в АУАН не е посочен признак от състава на нарушението, а именно че жалбоподателят е бил на открито обществено пространство .

С обжалваното наказателно постановление НП, на жалбоподателя А.А.В. ***, ЕГН ********** е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300 (триста) лева за нарушение на чл. 209а, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето, за това, че на 21.04.2020 г. около 15.00ч. в град С., на улица „Р.е.“  върви по тротоара, явяващ се открито обществено пространство без поставена защитна маска за лицето или друго средство, предпазващо лицето и носа, като в НП е посочено че с това действие не изпълнява въведените противоепидемични мерки във връзка с обявеното извънредно положение, прието с решение на Народното събрание от 13. 03. 2020 година, с което е нарушил чл. 63 ал. 1 от Закона за здравето, във връзка със заповед № РД 01-124/13. 03. 2020 година на министъра на здравеопазването, изменена и допълнена със заповед № РД 01.197/11. 04. 2020 година.

Наложеното административно наказание глоба е в минималния размер от 300 лева, предвидено в санкционната разпоредба на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето в редакцията ДВ.бр. 34/2020 г., в сила от 09.04.2020 г. Същата гласи, че "който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а приповторно нарушение от 1000 до 2000 лв.". Нормата на чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето в редакцията ДВ.бр. 28/2020 г., в сила от 13.03.2020 г., предвижда, че при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвеждапротивоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион.

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление се явяват издадени от оправомощени за това длъжностни лица, предвид изричното им овластяване от самия закон - чл. 209а, ал. 4 от Закона за здравето и издадената в съответствие с изискването на чл. 209а, ал. 3 от ЗЗ Заповед № 342з-302/27.03.2020 г. на директора на ОДМВР-С.. Спазени са императивните изисквания досежно давностните срокове по чл. 34 ЗАНН. Отразените в обстоятелствената част на обвинението факти съдържащи се в АУАН не съдържат точно и ясно описание за каква простъпка се съставя АУАН и се ангажира отговорност на жалбоподателя. Липсва най-важния признак на административното нарушение, а именно че мястото където се твърди, че е бил жалбоподателя без предпазна маска се явява открито обществено пространство, което е посочено едва в наказателното постановление.  В конкретния случай актосъставителят и административно наказващият орган са приели, че е налице неизпълнение от страна на лицето на конкретно въведена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. противоепидимична мярка, фиксирана в т. 9 - да се носи задължително защитна маска на лицето в закрити и на открити обществени места, като за целите на тази мярка обществени са и местата и пространствата, които са свободно достъпни и/или са предназначени заобществено ползване. Срокът на действие на това задължително за спазване изискване е от12.04.2020 г. до 26.04.2020 г., като видно от процесната дата на деянието - 21.04.2020 г. същото попада по време на действието на тази заповед. Следва да се отбележи, че именно заповедта въвежда конкретните правила в обявената "извънредна епидимична обстановка" (както е посочено в разпоредбата на закона), а не общо формулираното правило на нормата на чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето в редакцията му към 21. 04. 2020 година. Поради това, с всяка следваща заповед, изменяща или отменяща първоначално въведените мерки, или стесняваща приложното поле на задължението за носене на предпазни маски се променя и задължителния характер на първоначалните такива и в случая е налице по-благоприятен закон по смисъла на чл. чл. 3 ал. 2 от ЗАНН.

Със Заповед № РД-01-247/01.05.2020 г. е изменена т. 9 от визираната като неспазена Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. относно задължението за носенето на маски на открити обществени места, като е посочено изрично, че се заличават думите "или на открити"обществени места, и се въвежда ново правило маска да се носи при необходимост от контакт с други лица, с оглед спазване изискването за социална дистанция.

При така установеното и отчитане правилото на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН (всъответствие с чл. 2, ал. 2 от НК), че ако до влизане на наказателното постановление в сила последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. В настоящия казус към датата на извършване на деянието - 21.04.2020 г. същото е третирано като нарушение, но преди издаването и влизането в сила на процесното наказателно постановление е последвало изменение в мерките, определяни от министъра наздравеопазването с издаваните от него заповеди - преустановяване задължителното носене на маски на открито в сила от 11.05.2020 г., отпада и изискването за носене на административнонаказателна отговорност, тъй като деянието вече не се явява нарушение, така както е формулирано в АУАН и в НП, при съобразяване че в АУАН дори липсва посочване на съставомерния признак „открито обществено пространство“.

Още от съставянето на АУАН жалбоподателят е лишен от възможност да се защитава по въпроса на какво основание това че не носи маска на улицата на която живее е счетено за нарушение от актосъставителя. Непосочването в АУАН на признака „открито обществено пространство“ е накърнило защитата на жалбоподателя по констатациите в АУАН и в частност за обстоятелство, възведено в съставомерен признак на нарушението за което е обвинен и това е съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 249 ал. 4, т. 1 от НПК, приложим и в настоящото производство на основание чл. 84 от ЗАНН.

По изложените съображения наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

 Искането на жалбоподателя да му бъдат присъдени направените по делото разноски следва да се остави без уважение поради непредставени доказателства, че такива са били сторени от негова страна в съдебното производство.

Предвид горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН и чл. 3, ал. 2 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № ІІ - 32/07.05.2020 г., издадено от директора на ОДМВР -С., с което на  А.А. В.от гр. С., ЕГН **********, е наложеноадминистративно наказание "глоба" в размер на 300 (триста) лева за нарушение на чл. 209а, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето във връзка с т. 9 от Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. (с която се допълва Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. ).

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А.А.В. с ЕГН **********, за присъждане на направени по делото разноски, като неоснователно.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд С. област.

Районен съдия: