Решение по дело №2551/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

№

 

гр.София, 28.11.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, V-ти въззивен състав, в публично съдебно заседание на осми ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:                                                                    

         

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА

                                                                             ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ

                                                                                                     СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ

 

при секретаря Пенка Цанкова и прокурора Ахмед Кокоев, като разгледа докладваното от съдията ГЕТОВ ВНОХД №2551/2018., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на гл.XXI от НПК.

Въззивното производство е второ по ред и е образувано съгласно Решение № 47 от 31.05.2018г. на ВКС, с което е отменена изцяло присъда №228 от 28.09.2016г. на СГС, НО, IV- ти въззивен състав, постановена по ВНОХД №220/2016г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание.

Производството е образувано по жалба от адв. М.- защитник на подс. Д.Р.Н. срещу присъда, постановена по НОХД № 13679/2010г. по описа на Софийски районен съд, НО, 8 състав.

С атакуваната присъда СРС е признал подс. Н. за виновна за извършено престъпление по чл. 209, ал.1 от НК, като й е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, като на основание чл. 66, ал.1 от НК изпълнението му е отложено за срок от три години. Уважен е предявен граждански иск от В.М. /македонски гражданин/, като подсъдимата Н. е осъдена да заплати на ГИ на основание чл. 45 от ЗЗД сумата в размер на 5687,49лв., както и съответните държавни такси и разноски.

В жалбата  се излага становище, че присъдата е постановена в противоречие със събраните доказателства, поради което се иска отмяната й.

В разпоредително заседание на 06..06.2018 г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събирането на нови доказателства.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд защитата на подсъдимата поддържа жалбата. Намира първоинстанционната присъда за неправилна и незаконосъобразна, постановена при неизяснена фактическа обстановка. Твърди, че са налице противоречия между показанията на св. М. и св. Т.А.. Посочва, че не са налице доказателства, които да установят, че подсъдимата се е съгласила да съдейства на св. М. за връщане на автомобила му и да е извършвала фактически действия в тази насока. На следващо място намира, че съдът неправилно е уважил предявения граждански иск, тъй като липсва констативен акт, който да се посочат причините и размера, на базата, на които е приета именно тази сума като щета. Иска отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимата да бъде оправдана.

Представителят на СГП моли жалбата да бъде оставена без уважение,а атакуваната присъда – потвърдена. Счита, че в хода на съдебното следствие са събрани достатъчно доказателства, от които да бъде направен извод за извършено престъпление по чл. 209, ал.1 от НК, именно от подсъдимата. Намира, че безспорно доказани се явяват факта на предаване на парите, както и основанието на предаването им. Основният спорен момент според прокурора е дали подсъдимата е имала възможност да върне автомобила на пострадалото лице, като счита, че отговорът е отрицателен.В този смисъл намира първоинстанционната присъда за правилна и законосъобразна, наказанието за справедливо, поради което моли за потвърждаването й.

Частният обвинител М., редовно призован, не се явява.

Подсъдимата Н. в правото си на лична защита и последна дума заявява, че твърденията на пострадалия са неоснователни и не е взела пари за да се облагодетелства.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства.

При преценката на доказателства, обсъждани от районния съд, въззивния съд не намери основания за промени във възприетата  фактическата обстановка по делото, която е следната:

Подсъдимата Д.Р.Н. е родена на ***г. в гр. Пловдив, българка, български гражданин, с висше образование, неосъждана, живуща ***, ЕГН **********.

През месец август 2009г. в гр. Банкя бил проведен международен турнир по тенис на корт за юноши и девойки до 14 годишна възраст, организиран от тенис клуб „Банкя“.

На 11.08.2008г. в гр. Банкя пристигнали св. В.М. /македонски гражданин/, дъщеря му Б.М.и треньорът й – Г.С., с управлявания от В.М. лек автомобил „Ауди“, модел „А6“, с ДК № *******/македонска регистрация/. Те се настанили в хотел „Жеравна“, находящ се в гр. Банкя, ул. „22 април“ и около 22:00 часа на 11.08.2018г., св. М. паркирал горепосочения автомобил на паркинга на хотела. На 12.08.2018г. около 08:00ч. М. установил, че автомобилът не е на мястото, където го бил паркирал и незабавно сигнализирал органите на 09 РУП-СДВР за противозаконно отнемане, като било образувано ДП №2357/2008г. по описа на 09 РУП –СДВР срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.346, ал.1 от НК. На същия ден М. се срещнал с подс. Д.Р.Н., като й разказал случилото се с автомобила му и я помолил да му помогне да го намери. Н. обяснила на М., че познава лица, които се занимавали с противозаконно отнемане на автомобили и връщането им срещу определена парична сума. Тя му обяснила, че срещу сумата от 2 500 евро ще намери и върне автомобила. На следващия ден Н. отишла при М. в хотела и му казала спешно да приготви сумата от три хиляди евро и до няколко дни ще му бъде върнат автомобила.

М. събрал сумата от 3 000 евро и ги предал на Н. ***, тенис клуб „Тенис корт“ в присъствието на Т.Д.С.. След няколко дни –на 16.08.2018г. Н. казала на М. да си заминава за гр. Скопие и да чака телефонно обаждане.

Установената фактическа обстановка въззивната инстанция възприе след обективен, всестранен и пълен анализ на доказателствения материал, събран в хода на наказателното производство и предвидения ред на НПК, а именно: гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите –В.М., Т.С., А. Н., както и прочетените на основание чл. 281, ал.5 от НПК свидетелски показанията; писмените доказателства и способите за доказване – заключението на съдебно-оценителната експертиза.

Въззивната инстанция се съгласява с доказателствения анализ на първоинстанционния съд. Правилно СРС е преценил надеждността на изслушаните свидетели, чийто показания е кредитирал. След внимателен прочит и анализ на събраните гласни доказателства съдът прецени, че като цяло същите са еднопосочни и безпротиворечиви, пресъздаващи обстоятелства от значение за предмета на доказване в настоящото наказателно производство. Категорично въз основа на тях се установяват фактите свързани с времето, мястото и механизма на осъществяване на инкриминираното деяние.

Основен източник при изграждане на фактологичните изводи на съда са показанията на свидетеля В.М.. Същите правилно са кредитирани от контролирания съд, тъй като са хронологически и логически последователни, подробни, непротиворечиви.  Въззивният съд счита, че те кореспондират на обективната истина по делото и отразяват реално възприетите и добросъвестно възпроизведени от свидетеля факти. Независимо, че при разказа си пред съда лицето демонстрира липса на спомен по отношение на някои обстоятелства, за които е дал показания пред разследващите органи, СГС намира, че показанията му са обективни и пълни, тъй като при изтеклия продължителен период от време и индивидуалните паметови способности на всеки отделен човек е напълно нормално обсъжданото лице да не си спомня с точност отделни елементи от фактологията на случилото се.

С оглед горните уточнения показанията на пострадалото лице, настоящият съдебен състав намира за обективни, конкретни и убедителни, подкрепени от останалия събран по делото доказателствен материал. От процесното гласно доказателствено средство се възпроизвеждат факти, установяващи  причината, поради която пострадалият е бил мотивиран да предаде инкриминираните парични суми на подс.Д.Н., датата и мястото,  където е станало това, както и съдържанието на постигната уговорка помежду им. Освен това, показанията на свид. М. са източник на пряка доказателствена информация относно размера на предадената парична сума. Несъмнено се констатира противоречие между казаното от него в хода на съдебното следствие и досъдебното производство относно обстоятелството дали св. Т.С. е присъствала на предаването на паричните суми. СГС се довери на показанията му, снети пред разследващите органи, в които потвърждава присъствието на касиерката при предоставянето на инкриминираните парични средства на подс. Н., като отчете обстоятелството, че показанията на свидетелят М. пред съда са дадени около четири години след деянието и вероятността с оглед изминалото време, споменът за случилото се да е по- ярък, от колкото в сравнение непосредствено след това, е пренебрежимо малка.

Показанията на св. М. относно съществуваща уговорка между него и подсъдимата Н. за оказване на съдействие от нейна страна при намиране изчезналия му автомобил се потвърждават от тези на св. Т.С.. Последната е успяла да добие преки и непосредствени впечатления именно от предаването на паричните средства от пострадалия на подсъдимата Н., потвърждава присъствието си на там, като посочва, че лично тя е изброила парите. Действително с оглед изминалия период от време се констатира липса на спомен по отношение на факти и обстоятелства, за които е дала показания пред разследващите органи, при което напълно обосновано е използван процесуалния способ, предвиден в чл. 281, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. С оглед горното уточнение, в показанията си снети в хода на досъдебното производство в детайли разкрива обстоятелствата, които е възприела, дава информация за конкретния размер на предоставената от пострадалия сума на подсъдимата Н., както и причината да бъде направено това.

 И този съд намира, че показанията на свидетелите М. и С.възпроизвеждат факти и обстоятелства, които са от значение за делото, тъй като и двамата са свидетели очевидци на извършените от подсъдимата Н. действия по предаването на конкретната сума. Показанията им са последователни, пълни и логични, при което съдът ги кредитира изцяло.

Настоящият съдебен състав намира за правилно решението на СРС да разгледа показанията на св. Н. в светлината на близките му отношения с подсъдимата Н.. Напълно вярно е отбелязано, че освен тенденциозност и заинтересованост в посоченото гласно доказателствено средство се наблюдава и изолираност от останалия доказателствен материал. Това е така, тъй като заявеното от този свидетел, че на инкриминираната дата се е срещал със св. М. противоречи на събраните по делото доказателства. Съдът не се довери на информацията споделена от св. Н., че сам пострадалият е предложил да даде пари за да му бъде намерен автомобила. Горното противостои на показанията на св. М., в които сочи, че подсъдимата Н. е извикала подсъдимия и сама му е предложила съдействие срещу определена сума пари.

Правилно съдът е преценил, че макар и достоверни показанията на св. Ананиев в своята цялост не допринасят за изясняване на фактите и обстоятелствата по отношение на инкриминираното деяние.

Съдът изгради фактическите си изводи и въз основа на приобщените по надлежния ред писмени доказателства.

СГС кредитира като компетентно изготвено и в пълнота отговарящо на поставените задачи заключението на съдебно-оценителната експертиза. Съгласно него размерът на инкриминираната парична сума е 5867,49лв. /пет хиляди осемстотин шестдесет и седем лева и четиридесет и девет стотинки/.

Поради изложените съображения въззивният съд споделя крайния правен извод в проверявания съдебен акт, че съвкупната оценка на доказателствата установява от правна страна, че подсъдимата Д.Н. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 209, ал.1 от НК. Изложените доводи от районния съд почиват на правилно разбиране за материалния закон, поради което въззивният съд не констатира основание за тяхната корекция.    

По несъмнен начин се доказва, че подсъдимата Д.Н. за времето от 12.08.2008г. до 16.08.2008г. в гр. Банкя, тенис клуб „Тенис корт“, с цел да набави за себе си имотна облага възбудила у В.М. /македонски гражданин/ заблуждение – че ще намери и върне противозаконно отнетия му автомобил – л.а. марка „Ауди“, модел „А6“ с ДК № ***LM и с това му причинила имотна вреда в размер на 5 867,49лв.

От обективна страна, за да е осъществен състава на измама, по смисъла на  чл. 209, ал. 1 НК, е необходимо извършителят да е предприел действия за въвеждане на пострадалия в заблуждение, т.е. за формирането у него на погрешна представа за конкретни факти, които не съответстват на действителността. При това, същият следва да няма намерение обективно да изпълни това, с което е мотивирал пострадалия и тази липса на намерение да е налице още при започване на измамливите действия или най-късно при имущественото разпореждане от заблуденото лице. В резултат именно на тези действия, деецът следва да е мотивирал пострадалото лице да се разпореди със свое имущество, като по този начин същият причинява имотна вреда на заблудения.

В конкретния случай, подсъдимата е убедила свидетеля М., че може да му съдейства за разрешаване на проблема с изчезналия му лек автомобил и че ако заплати поисканата от нея сума, автомобилът му ще бъде върнат обратно. Тя е била категорична, че има възможност да помогне като дори е настоявала, че парите трябва да бъдат предадени бързо за да се избегне възможността крадците да изчезнат с колата. Съдът прецени, че това са активни действия по въвеждане на пострадалия в заблуждение. Всички думи и действия на подсъдимата Н. са били насочени към формирането на неправилна представа у пострадалият свидетел, че има необходимите контакти и има възможност да съдейства за да бъде намерено изчезналото МПС. Именно създадената у М. неправилна представа в резултат на действията на привлеченото към наказателна отговорност лице, го е мотивирала и е била решаваща за самото разпореждане с намиращите се в неговата фактическа власт пари, т.е. в случай, че същият е знаел за действителното намерение на подсъдимата, не би извършил разпореждането с паричните средства. В резултат на извършеното разпореждане, за пострадалия е настъпила имотна вреда в размер на 5867,49лв. /пет хиляди осемстотин шестдесет и седем лева и четиридесет и девет стотинки/. Тази имотна вреда е пряко следствие от имущественото разпореждане, осъществено от измаменото лице, а самото разпореждане с паричните средства от своя страна е следствие от неправилно формираната представа у М. относно основанието и условията на това разпореждане.    

От субективна страна характерно за обикновената измама е наличието на пряк умисъл и користна цел у дееца - да набави за себе си или другиго имотна облага. И двата признака са необходими за съставомерността на деянието. В настоящия казус инкриминираното деяние е извършено при умишлена форма на вина – подсъдимата Н. е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е настъпването на общественоопасните последици и пряко е целяла тяхното настъпване.

Настоящата въззивна инстанция не намира основания да ревизира обжалваната първоинстанционна присъда в частта относно размера на определеното наказание. Първоинстанционният съд е спазил принципите при индивидуализиране на наказанието, съдържанието на което е в съблюдаване на мярата за използваната наказателна принуда, предвид изискването наказанието да бъде справедливо, необходимо и достатъчно за постигане целите си, обявени в чл. 36 от НК, както е взел предвид, както конкретната фактическа обстановка, така и данните за личността на подсъдимата. Правилно съдът е отчел като смекчаващи обстоятелства- чистото съдебно минало към момента на извършване на деянието, ниската степен на обществена опасност. Неправилно са отчетени добрите характеристични данни, доколкото в кориците на делото не са събрани доказателства в тази насока. Настоящият съдебен състав прецени като смекчаващо обстоятелство отдалечеността на деянието във времеви аспект. В тази връзка наказание в размер на 6 месеца лишаване от свобода се явява съответно на извършеното престъпление и ще изпълни целите, предвидени в чл. 36 от НК.

Първата инстанция е съобразила, че по отношение на Н. е налице основание за отлагане на изтърпяване на така наложеното наказание по реда на чл.66 от НК , с оглед на което определен изпитателен срок от минималния предвиден в закона размер на 3 години.

Правилно районният съд, въз основа на фактическите обстоятелства по делото е приел, че са налице предпоставките за ангажиране на гражданската отговорност на Д.Н. по реда на чл. 45 ЗЗД. В синтензиран вид елементите на сложния фактически състав на непозволеното увреждане са следните: да бъде извършено деяние, същото да бъде противоправно и виновно, от деянието да са настъпили вреди, да е налице пряка причинно-следствена връзка между деянието и настъпилите вреди. Осъщественото от подсъдимата престъпно деяние представлява  противоправно деяние, осъществено е виновно, от което на гражданския ищец са причинени вреди от имуществен характер, които подсъдимият следва да репарира. Настоящият въззивен състав счита, че така определеното обезщетение в размер на 3000 евро или левовата равностойност 5867,49лв. е правилно, доколкото именно това е предадената сума пари от пострадалия на подс. Д.Н.. Обоснован е изводът, че подсъдимата дължи възстановяване на вредите от момента на причиняването им /14.08.2008г., когато е деня на предаването им на подсъдимата/, поради което и акцесорния иск за заплащане на законна лихва върху дължимото обезщетение е основателен от датата на причиняването до окончателното изплащане на главницата.

Правилно са възложени в тежест на подсъдимата Н. направените разноски по делото.

При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на други основания, налагащи нейното изменяване или отмяна, поради което и с оглед гореизложените съображения, постанови своето решение.

            Водим от всичко изложено и на основание чл. 334, т.6 от НПК във вр. чл. 338 от НПК, Софийски градски съд

 

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда на СРС, НО, 2-ри състав от 16. 09.2014. по НОХД № 13679 по описа за 2010г.

           

            Решението не подлежи на обжалване или протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                ЧЛЕНОВЕ:  1.

                                                          

                                                                                                                    2.