Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260377
гр.Бургас, 28.04.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53-ти наказателен
състав, в публично заседание на тринадесети април две хиляди двадесет и първа
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА
МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Жана Маринова, като разгледа
НАХД № 961 по описа на БРС за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалба на Д.Т.М. с адрес *** против наказателно
постановление № 20-0769-003586/07.10.2020г., издадено от Началник на Група към
ОДМВР Бургас, с-р Пътна Полиция Бургас, с което на Д.Т.М. ЕГН ********** за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ на
основание чл. 638, ал.2, предл. 1, вр чл. 638, ал.1, пр. 1, вр. чл. 461, т. 1 КЗ е наложено административно наказание глоба в размер на 800 лева.
С
жалбата жалбоподателят намира, че неправилно е квалифицирано нарушението, в
АУАН не е посочено, че нарушението е повторно, както и счита, че оспорваният
акт е порочен като издаден от некомпетентен орган.
В
открито съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се явява лично,
поддържа жалбата и моли за отмяна на наказателното постановление.
За
Административнонаказващия орган, не се явява представител. Депозирано е писмено
становище за неоснователност на жалбата, прави се възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Съдът
приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е било връчено на жалбоподателя на 03.02.2021 г., а
жалбата е депозирана с п.к. от 10.02.2021г.). Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество, съдът намира следното:
На
28.08.2020г. свидетелят Н.К. съставил срещу Д.М. ЕГН ********** АУАН за това, че
на 28.08.2020г. около 15,40 часа в гр. Бургас, на бул. „*****” до бл.*** в
посока Битака управлявал собственото си МПС лек автомобил **** с рег. № ****,
което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от
движение като за МПС няма сключен договор за задължителна застраховка
гражданска отговорност на автомобилистите към момента на проверката. Свидетелят
К. посочил, че е нарушен чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ като АУАН връчил лично на Д.М. на
28.08.2020г., който не е вписал възражения, както и не е депозирал такива в
тридневен срок от връчване на АУАН. С АУАН е иззето и СУМПС № ****** на Д.М.
ЕГН **********.
Посочената
фактическа обстановка не се оспорва и от жалбоподателя, който сочи, че действително
не бил платил втора вноска за задължителна застраховка гражданска отговорност
на автомобилистите, но точно в момента, в който бил спрян за проверка, бил
спрял пред пункта, за да я плати.
Видно
от представената застрахователна полица застраховка ГО на автомобилистите за
автомобил с рег. № ***** е сключена на 28.08.2020г. и има действие от 18,23
часа на 28.08.2020г. до 23,59 часа на 27.08.2021г., поради което съдебният
състав намира, че действително към момента на проверката жалбоподателят е
управлявал МПС без наличието на валидна застраховка ГО на автомобилистите.
На
07.10.2020г. АНО е издал обжалваното наказателно постановление като е възприел
фактите, описани в АУАН, но е прието, че нарушението е повторно, като е налице
повторност с фиш серия Г№7085 от 10.09.2019г. на Сектор ПП Бургас в сила от
16.03.2020г. за същото по вид нарушение.
Съгласно
ел.фиш серия Г № 7085 на 01.06.2019г. Д.М. е извършил нарушение на чл. 483, ал.
1, т. 1 КЗ вр. чл. 638, ал. 1, т. 1 вр. чл. 461, т. 1 КЗ, който му е връчен на
01.03.2020г.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства.
Съдът
в настоящото производство, предвид императивно вмененото му задължение дължи
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното
административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка,
прави следните правни изводи:
Наказателно
постановление е издадено от компетентен орган съобразно представената по делото
Заповед № 251з-1776/31.05.2016г. и в срока по чл. 34 от ЗАНН. В случая АУАН
съдържа реквизитите по чл. 42 ЗАНН.
Съгласно
чл. 189, ал. 2 ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. В случая от събраните
доказателства се установи описаното нарушение и това, че жалбоподателят е
управлявал собственото си МПС на посочената дата и място без наличието на
валидна застраховка ГО на автомобилистите. Съгласно разпоредбата на чл. 483,
ал. 1, т. 1 КЗ договор за застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което: 1. притежава
моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република
България и не е спряно от движение. В случая е безспорно установено соченото
нарушение като жалбоподателят също не отрича, че е управлявал автомобила до
пункт, за да заплати втората вноска за задължително застраховка ГО, не се оспорва
и правото на собственост върху МПС, което не е спряно от движение.
Правното
основание за наказване и издаване на наказателното постановление е разпоредбата
на чл.638, ал.1, т.1 от КЗ, според която, на лице по чл.483, ал.1,
т.1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, се налага глоба от 250 лв. - за физическо
лице. Установената фактическа обстановка - управление на собствено МПС, за
което няма сключена застраховка „ГО” съответства напълно на описанието на
нарушението в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него НП,
потвърждава се от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Съгласно
чл. 638, ал. 2, пр. 1 КЗ при повторно нарушение наказанието по ал. 1, т. 1 е 800 лв.
Съгласно
легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 51 от ДР на КЗ „Повторно нарушение” е
нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното
постановление, с което е наложено наказание за същия вид нарушение. В случая
действително от представения електронен фиш и справка за нарушител водач се
установява, че жалбоподателят е бил санкциониран с ел.фиш серия Г 7085, с който
е санкциониран за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ и му е връчен на
01.03.2020г. АНО не е представил доказателства за това на коя дата електронният
фиш е влязъл в законна сила, поради което според съда не може да се приеме, че
е влязъл в сила и необосновано нарушението е било квалифицирано като повторно. Отделно
от това съдебният състав намира, че квалифицирайки нарушението като повторно
едва с наказателното постановление е нарушено правото на защита на
санкционираното лице, което се поставя в положение на процесуална изненада да
се защитава по част от факти, които не са му били предявени с АУАН. Разминаването
в обстоятелствата на извършеното нарушение, описано в съставения акт за
установяване на административно нарушение и издаденото наказателно
постановление обаче не може да бъде квалифицирано като съществено процесуално
нарушение. Нормата на чл. 42, ал.1, т.5 от ЗАНН респ. на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН изискват описание на нарушените
законни разпоредби, т.е описание на нарушената материалноправна норма, която в
настоящия случай е различна от санкционната.
В
АУАН липсва посочване на факт, че се касае за повторност, но нарушаването на
материално-правната норма, посочена в АУАН от страна на жалбоподателя е
надлежно доказано, поради което не е налице основание за отмяна на наложеното
наказание, а за изменение в благоприятен за нарушителя аспект, в съответствие с
размерите на наказанието, предвидени в основната санкционна норма (така Решение
№ 375 от 03.02.2018г. по к.н.а.х.д № 13/2018г. на БАдмС). Съдът може в
случаите, в които отговорността на нарушителя е ангажирана за квалифициран или
основен състав на административно нарушение, ако се установят предпоставките за
приложимост на привилегирования състав, да преквалифицира деянието, като
приложи спрямо нарушителя съответстващото му по-ниско наказание. Това следва от
субсидиарното приложение на чл.337, ал.1, т.1 и 2 от НПК, която дава възможност на съда в
случаите, в които отговорността на нарушителя е ангажирана за квалифициран или
основен състав на административно нарушение, ако се установят предпоставките за
приложимост на привилегирования състав, да преквалифицира деянието, като
приложи спрямо нарушителя съответстващото му по-ниско наказание. Ето защо налага
се да се квалифицира деянието по основания състав по чл. 638, ал. 1, т. 1 вр.
чл. 461, т. 1 КЗ, в рамките на която норма да се извърши индивидуализация на
наказанието. Разпоредбата на чл. 638, ал. 1, т. 1 КЗ не предвижда възможност за
преценка и наказанието е във фиксиран размер от 250 лева, който следва да се
наложи.
Настоящият
състав само за пълнота ще посочи, че случаят не е маловажен. Нормата на чл. 28 от ЗАНН регламентира маловажност на
случаите на извършени административни нарушения. Предпоставките за преценка на
маловажност са комплексни и са свързани с преценката на предмета на
нарушението, обстоятелствата при които е извършено, общественоопасните му
последици, наличието на щета за държавата, респ. гражданите, наличието на други
нарушения от извършителя и други. Нарушението по чл. 483, ал.1, т. 1 от КЗ, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е свързано с
обществените отношения, гарантиращи правата на физическите, юридическите лица и
причинените на трети такива имуществени и неимуществени вреди. Посочената норма
е императивна и предвижда задължително поведение - управление на МПС след
сключване на застраховка „Гражданска отговорност” за посочените в нормата лица.
За да е налице „маловажен случай” на административно нарушение, то следва
извършеното нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от съответния вид, какъвто настоящият случай не е. Съденият състав
намира, че релевираните доводи от жалбоподателя, че ГО следвало да се сключи
непосредствено преди проверката не могат да обосноват маловажност на
нарушението, тъй като разпоредбата на закона е императивна и предвижда санкция
за водач, който управлява собственото си МПС без да е сключил застраховка ГО
като в случая са поставени в опасност живота, здравето и имуществото на
неограничен кръг от лица и липсата на възможност да се обезпечат евентуално
настъпили неблагоприятни последици. Отделно от посоченото е видно, че
проверката е била извършена около 15,40 часа, а застрахователната полица има
действие едва от 18,23 часа, което според съдебния състав опровергава тезата,
че жалбоподателят веднага е възнамерявал да сключи застраховка ГО на
автомобилистите.
По
тези съображения съдът счита, че наказателното постановление следва да се измени
относно дадената правна квалификация като на Д.Т. за нарушение на чл. 483, ал.
1, т. 1 КЗ на основание чл. 638, ал.1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 КЗ се наложи
административно наказание глоба в размер на 250 лева.
В случая разноски не се
претендират и съдът не следва да се произнася.
Предвид
гореизложеното и на основание и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно
постановление № 20-0769-003586/07.10.2020г., издадено от Началник Група към
ОДМВР Бургас, с-р Пътна Полиция Бургас, с което за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ на основание чл. 638, ал.2, пр. 1, вр.
чл. 638, ал.1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 КЗ на Д.Т.М. ЕГН ********** е наложена
глоба в размер на 800 /осемстотин/ лева, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието от чл. 638,
ал.2, пр. 1 вр. чл.638, ал.1, т.1 вр. чл.461, т.1 от К3 В ТАКОВА ПО ЧЛ.638,
АЛ.1, Т.1 ВР. ЧЛ.461, Т.1 ОТ К3 И НАМАЛЯВА РАЗМЕРА НА ГЛОБАТА от 800
/осемстотин/ лева НА 250 /ДВЕСТА И ПЕТДЕСЕТ/ ЛЕВА.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Марина Мавродиева
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: Ж.М.