Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

17.07.2020 г.

 

 

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд на 19 юни

Тринадесети наказателен състав година 2020

 

В публично заседание в следния състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

КРАСИМИР   ДИМИТРОВ

 

Секретар: ПЕТЯ КАРАКОПИЛЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ

НАХД № 649 по описа за 2020 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

 

         Постъпила е жалба от страна на ***, с ЕГН: ********** *** против наказателно постановление № 17-0938-005805 от 17.11.2017 г. на ***Сектор „ПП“ при ОДМВР - Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП;  чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП; чл. 183, ал. 1, т. 1, пр3дл. 1 от ЗДвП и чл. 183, ал. 1, т. 1 предл. 2 от ЗДвП е наложил на ***, глоба в размер на 20 лв., глоба в размер на 50 лв.  и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, глоба в размер на 10 месеца и глоба в размер на 10 месеца, за извършено нарушение по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1 от ЗДвП.

В съдебно заседание, жалбоподателката, редовно призована, не се явява, не се представлява и не ангажира допълнителни доказателства, в подкрепа на изложеното в жалбата си.

Ответната страна по жалбата О.н.М.– П. редовно и своевременно призована, не се представлява.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни  изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН – и е ДОПУСТИМА !

Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното наказателно постановление 17-0938-005805 от 17.11.2017 г. е издадено от ***Сектор „ПП“ при ОДМВР - Плевен, въз основа на Акт № 5805 от 05.11.2017  за установяване на административно нарушение, от който е видно, че:

На 05.11.2017 г. около 19:30 часа  в гр. Плевен, ул. „Данаил Попов, в зоната на кръстовище с ул. „***“ пред „***“ движейки се в посока ул. „***“ към ул. „***“ като водач управлява товарен автомобил „***“, с рег. № ***като предприема маневра движение на заден ход, без да се е убедила, че пътя отзад е свободен, като удря спрелият зад нея о дясната й страна лек автомобил „***“, с рег. № ***. Настъпва ПТП с материални щети по лекия автомобил. Не спира за да установи какви са последиците от произшествието и продължава движението. Не представя СУМПС и контролен талон към него.

-Нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП;

-нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП;

-Нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията.

В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административно наказателното производство против него.

Съгласно чл.37, ал.1 ЗАНН, актове за установяване на административни нарушения могат да съставят длъжностните лица посочени изрично в съответните нормативни актове или определените от ръководителите на ведомства, организации и др., на които е възложено приложението или контрола по приложението на съответните нормативни актове.

Според чл. 189, ал. 1 ЗДвП, актовете за установяване на административни нарушения по този закон се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в същия. Кои са тези служби се определя от Министъра на вътрешните работи съгласно чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и това са ***на “Пътна полиция” на Сектор КАТ към съответните ОД на МВР, съответно подведомствените им Районни полицейски управления. Тези служители са оправомощени по закон - чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 52, ал. 1, т. 15 от ЗМВР да осъществяват контрол по безопасността на движението по пътищата, техническата изправност на МПС и др.

В случая АУАН е съставен от полицейския служител ***и в същия е отразено, че заема длъжността ***към Сектор “ПП” – Плевен, т.е. той е длъжностно лице от съответната служба за контрол при посоченото полицейско управление по смисъла на ЗДвП и в този смисъл съдът счита, че се явява компетентно според чл. 37, б. “а” от ЗАНН длъжностно лице.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че констатациите в АУАН съответстват на фактическата обстановка.

От показанията на актосъставителят и свидетелят по акта, както и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е нарушил посочените в АУАН и НП разпоредби !!!

Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите ***и ***, които са установили нарушенията извършени от страна на жалбоподателката.

Няма данни по делото, които да създават съмнения относно тяхната обективност и безпристрастност или да сочат на наличието на мотив да набедят санкционираната в нарушение, което не е извършила.

В АУАН нарушенията са описани конкретно, ясно и последователно, и изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от двамата свидетели поведение на жалбоподателят.

Съдът намира, че в хода на съдебното следствие по безспорен начин се установи, че с деянието си жалбоподателката виновно, при форма на вината пряк умисъл е осъществил състава на административните нарушения.

По визираното в т. 1 от НП-то нарушение  чл. 40, ал. 1 от ЗДвП:

Във връзка с посоченото нарушение съдът като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна.

В чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП е предвидено, че на наказание подлежи водач, който нарушава правилата за движение назад.

Същевременно в чл. 40, ал. 1 от ЗДвП е предвидено задължение на водачите преди да започнат движение назад, да се убедят, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.

Както се установява от фактическа страна жалбоподателката не се е убедил, че пътят зад управляваното от нея превозно средство е свободен, като в резултат на това е нарушила правилата за движение назад и е допуснала удар с друг лек автомобил, който е бил паркиран.

Ето защо се налага извод, че при установената фактическа обстановка, наказващият орган е приложил относимите норми от ЗДвП.

 Наказанието в чл. 183, ал. 2 ЗДвП е фиксирано, поради което санкционната норма е приложена правилно и на лицето е наложено наказание в предвидения от закона размер – 20 лв.

 С оглед всичко изложено до тук съдът достигна до краен извод, че в тази си част обжалваното НП следва да бъде потвърдено.

По отношение на второто, описано в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление нарушение, съдът установи следното: 

Разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП създава общо задължение за водача /участник в пътнотранспортно произшествие/ да спре, без да създава опасност за движението, за да установи какви са последиците от произшествието.

Съдът счита също, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП като участник в ПТП, при което са причинени имуществени вреди. Безспорно е установено, предвид събраните по делото доказателства, че жалбоподателката, при маневра на заден ход е предизвикала ПТП, но е отпътувала, без да спре и да установи какви щети са причинени.

Горецитираната наказателна разпоредба се прилага и спрямо водач на ППС, който като участник в ПТП не дава данни за самоличността си на другите участници в движението.

В настоящия случай жалборподателката е можела да остави данните си или да изчака водача на другия автомобил, участник в ПТП, но тя не го е направила, като се опитва да лансира защитната си теза, че не е забелязал причиняването на произшествие.

 При така установеното съдът намира, че безспорно е налице виновно извършено нарушение на цитираната норма от страна на жалбоподателката.

Съгласно наказателната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП се предвижда наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 до 6 месеца и „глоба“ от 50 лева до 200 лева, за водач на МПС, който наруши задълженията си като участник в ПТП.

Ето защо поради изложеното съдът намира, че за второто от описаните в наказателното постановление нарушения жалбоподателката правилно и законосъобразно е санкционирана на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДП, предвиждащ специално наказание за водач, който наруши задълженията си като участник в ПТП, като административно-наказващия орган е наложил наказания в минимален размер.

По визираното в т. 3 и т. 4 от НП-то нарушение.

Съставът на нарушението по чл. по чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и пр. 2 от ЗДвП урежда изпълнително деяние, което го определя като формално нарушение, на просто извършване, осъществявано чрез противоправно бездействие.

С факта на неизпълнение на дължимото правомерно действие обективният състав на нарушението е осъществен.

По силата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него, както и да носи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява.

         След като е управлявала лек автомобил, без да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон, жалбоподателката несъмнено е нарушила виновно разпоредбата на  чл. 100 ал.1, т.1 от ЗДвП, за което правилно е наказан на основание чл.183, ал.1, т. 1, пр. 1 и пр. 2 от ЗДвП с определения от закона размер на глобата – по 10 лева. 

Предвид всичко изложено, съдът намира, че преценката на административно наказващия орган е правилна и издаденото НП е законосъобразно.

Водим от горното и  на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, Съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 17-0938-005805 от 17.11.2017 г. на ***Сектор „ПП“ при ОДМВР - Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП;  чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП; чл. 183, ал. 1, т. 1, пр3дл. 1 от ЗДвП и чл. 183, ал. 1, т. 1 предл. 2 от ЗДвП е наложил на ***, с ЕГН: ********** ***, глоба в размер на 20 лв., глоба в размер на 50 лв.  и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, глоба в размер на 10 месеца и глоба в размер на 10 месеца, за извършено нарушение по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок, от получаване на съобщението от страните за постановяването му.

 

 

 

                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: