№ 382
гр. Пловдив, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Надя Др. Точева
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20215330208355 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е наказателно постановление № 20-1030-
011281/21.10.2020г., издадено от М. В. М., на длъжност *** сектор „Пътна
полиция“ на ОД МВР – гр.Пловдив, с което на М. Ц. Ц. ЕГН:**********, с
адрес – ***, на основание чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движението по
пътищата и е наложено административно наказание – глоба в размер на 800
лв. /осемстотин лева/, както и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 3 /три/ месеца, за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движението по
пътищата;
В жалбата се сочи, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, неправилно, постановено при съществени нарушения на
процесуалния и материалния закон. Посочва, че не са спазени изискванията
на чл.42 от ЗАНН и чл.57 от ЗАНН, относно отразяване мястото на
извършване на нарушението, в който смисъл посочва, че в АУАН е отразено
извършване на нарушението на ул.„Асеновградско шосе“ до № 1, а в
наказателното постановление – на бул.„Асеновградско шосе“ до № 1. На
следващо място поддържа, че нарушението не е описано правилно, като в
наказателното постановление е посочен отчетен толеранс от – 3 %, а е
1
приспаднат толеранс от – 3 км/ч., като наказуемата скорост следва да е на 110
км/ч., а 109,61 км/ч.. Предлага наказателното постановление да бъде
отменено, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат Н. поддържа
жалбата на изложените основания, също предлага наказателното
постановление да бъде потвърдено, както и да бъдат присъдени направените
по делото разноски.
Въззиваемата страна - сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР –
гр.Пловдив не изпраща представител, не взема становище.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на 26.02.2021г., видно от приложената към
наказателното постановление разписка, а жалбата е подадена до РС –
Пловдив на 05.03.2021г., съгласно отразеното пощенско клеймо. Жалбата
също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено
атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
На 11.08.2020г., около 08:55 часа, в гр.Пловдив, на бул.„Асеновградско
шосе“ – до № 1, в посока бул.„Менделеев“, с техническо средство – мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение - №
TFR1-M № 546 било установено движение на МПС – лек автомобил „Пежо
3008“ с рег.№ „***“ със скорост от 113 км/ч., при максимално разрешена
скорост за движение в населеното място от 50 км/ч..
След като извършил проверка относно собствеността върху МПС с рег.
№ „***“, свидетелят С. Г. В. – в качеството му на *** сектор „Пътна полиция“
на ОД МВР – гр.Пловдив установил, че последното било регистрирано в база
данни КАТ със собственик – „Лизингова Къща София Лизинг“ ЕООД и
ползвател – жалбоподателят М. Ц. Ц., ЕГН:**********.
2
В хода на извършената проверка, с Декларация от 23.09.2020г.,
жалбоподателят Ц. посочила, че на 11.08.2020г. тя е управлявала МПС с рег.
№ „***“.
С оглед на горното, на 23.09.2020г. свидетелят В. съставил АУАН с
бланков № 937610 срещу жалбоподателя Ц. за нарушение на чл.21, ал.1 от
ЗДвП, който АУАН последният подписал. Въз основа на същия акт било
издадено обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетел С. Г. В. , който помни случая и изнася
данни относно начина на установяване нарушителя, както и процедурата по
съставяне на АУАН. Съдът намира показанията на свидетеля В. за
последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по
делото доказателствена съвкупност и намира последните за истинни.
Съдът съобрази и станалата доказателствена съвкупност по делото,
както следва:
Нарушението е установено с одобрен тип средство за измерване,
съгласно Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835,
прието по делото като писмено доказателство. В този смисъл следва да се
отбележи, че действително горното удостоверение е валидно до 24.02.2020г. -
съгласно отбелязаното в последното. Въпреки това, съгласно разпоредбата на
чл.30, ал.5 от Закона за измерванията - когато срокът на валидност на
одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване,
които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.
Съгласно Протокол № 4-32-20 от 13.03.2020г. за лабораторна проверка,
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение -
№ TFR1-M 546 е преминала проверка в лабораторни условия за точността на
измерване.
Представен е Протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. на Министъра на вътрешните работи, с Рег.№ 1030р-17070 от
дата 11.08.2020г. от който е видно начина на разполагане на техническото
средство.
Собствеността върху МПС, с което било извършено нарушението, а
3
именно – лек автомобил „Пежо 3008“ с рег.№ „***“ се установява от
приложена справка база данни КАТ от която е видно, че последното е
собственост на „Лизингова Къща София Лизинг“ ЕООД и ползвател –
жалбоподателят М. Ц. Ц., ЕГН:**********
В случая няма данни, нито жалбоподателя твърди, че се е възползвал от
правото си по чл.189, ал.5 от ЗДвП, във вр. с чл.188, ал.2 от ЗДвП да посочи
лицето, управлявало лек автомобил марка лек автомобил „Пежо 3008“ с рег.
№ „***“ към момента на нарушението – 11.08.2020г., а напротив – с
Декларация от 23.09.2020г., е посочила, че на 11.08.2020г. тя е управлявала
МПС с рег.№ „***“.
Следва да се има предвид също така и разпоредбата на чл.189, ал.2 от
ЗДвП, съгласно която редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. Противното в случая
съвсем не е доказано, предвид коментираната доказателствена съвкупност.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи
нужните правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед
№ 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи и Заповед
№ 8121з-825 от 19.07.2019г. на министъра на вътрешните работи, като за
административнонаказващия орган следва да се има предвид и Заповед №
8121К-11228 от 16.07.2019г. на министъра на вътрешните работи. При
съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административно - наказателното производство по налагане на наказание
санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните
изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да
ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на
акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа
реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци,
водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и
сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
4
На следващо място съдът намери, че в хода на съдебното следствие, при
преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно
данни за извършено деяние, с което М. Ц. Ц. ЕГН:********** виновно е
нарушила разпоредбата на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата –
за това, че на 11.08.2020г., около 08:55 часа, в гр.Пловдив, на бул.
„Асеновградско шосе“ – до № 1, в посока бул.„Менделеев“, като водач не
МПС – лек автомобил „Пежо 3008“ с рег.№ „***“, при избиране скоростта на
движение е превишила стойността от 50км/ч. - при максимално разрешена
скорост за движение в населеното място.
Член 21, ал.1 от ЗДвП предвижда, че при избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
посочените в същата разпоредба стойности на скоростта в километри в час.
В случа нарушението е извършено в населено място, а именно - град
Пловдив, на бул.„Асеновградско шосе“ – до № 1, в посока бул.„Менделеев“,
като съгласно същата разпоредба е забранено превишаването на стойност на
скоростта от 50 км./ч за МПС.
Съдът намери за неоснователно изложеното в жалбата становище
относно това, че не са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН и чл.57 от
ЗАНН, относно отразяване мястото на извършване на нарушението, в който
смисъл посочва, че в АУАН е отразено извършване на нарушението на ул.
„Асеновградско шосе“ до № 1, а в наказателното постановление – на бул.
„Асеновградско шосе“ до № 1. Констатира се, че както в АУАН, така и в
издаденото въз основа същия наказателно постановление мястото на
нарушението е описано съвсем ясно и непротиворечиво, а именно –
гр.Пловдив, на бул.„Асеновградско шосе“ – до № 1, в посока бул.
„Менделеев“.
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установеното
нарушение, както и обстоятелствата по същото разкриват една степен на
обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение
разпоредбата на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата, отчетена от
законодателя при въздигане на деянието в нарушение. Процесното нарушение
е такова на простото извършване и законодателят е предвидил обществената
опасност на подобно деяние, като последната не е необходимо /и не е
5
възможно/ да се установява във всеки отделен случай.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с
тежестта на нарушението, съдът намери за основателно становището в
жалбата, че неправилно е отчетен толеранса при измерване скоростта, във
връзка с възможно най-голямата грешка на техническото средство, съгласно
посоченото в наказателното постановление.
В този смисъл, в наказателното постановление и АУАН е посочено, че
при установена скорост на движение от 113 км/ч. е отчетен толеранс от – 3 %
в полза на водача, в следствие на което е отразена наказуема скорост от 110
км/ч.. Последното пресмятане е очевидно неправилно, доколкото 3 % от 113
км/ч. са не 3 км/ч., а 3,39 км/ч., съответно – в случая наказуемата скорост е
109,61 км/ч.
Съгласно чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, водач, който превиши разрешената
скорост в населено място, се наказва – за превишаване над 50 km/h - с глоба
700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се
увеличава с 50 лв..
Предвид горното, в случая неправилно е изчислен размерна на
административното наказание „глоба“, наложено на жалбоподателя, който
следва да бъде не 800 лева, а 750 лева. Същевременно – правилно и
законосъобразно е определено предвиденото кумулативно наказание три
месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство.
Ето защо в случая са налице предпоставките така наложеното на
жалбоподателя Ц. административно наказание – глоба в размер на 800 лева да
бъде намалено до размер от 750 лева.
Следва да се обърне внимание, че съдът в производството по реда на
раздел пети, глава трета на Закона за административните нарушения,
районният съд има правомощие да приложи закон за по-леко наказуемо
нарушение, докато в конкретния случая дори не се налага прилагане на друга
санкционна норма, а именно – законосъобразно наказанието е наложено по
реда на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, а единствено се касае за математическа
грешка при пресмятане.
Воден от изложеното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. второ
6
от ЗАНН, Районният съд Пловдив
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 20-1030-011281/21.10.2020г.,
издадено от М. В. М., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР –
гр.Пловдив, с което на М. Ц. Ц. ЕГН:**********, с адрес – ***, на основание
чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движението по пътищата и е наложено
административно наказание – глоба в размер на 800 лв. /осемстотин лева/,
както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца, за
нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата, като
НАМАЛЯВА наложеното на основание чл.182, ал.1, т.6 от Закона за
движението по пътищата административно наказание глоба в размер на 800
лв., както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца до
размер от - глоба в размер на 750 лв. /седемстотин и петдесет лева/, както
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца, като
ПОТВЪРЖАДВА наказателното постановление в останалата му част.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7