Решение по дело №34/2025 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 39, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Образувано е по жалба на Ц. Н. В., [ЕГН] от гр. Дряново, [улица]против против Решение рег. № 264000-20172 от 15.11.2024 година на Директора на ОДМВР - Габрово, с което е отказано изтриването на лични данни на жалбоподателя, обработвани в информационните фондове на МВР - ЗМ 101/ 2010 г. по описа на РУ - Дряново за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като постановен в противоречие с материалноправните разпоредби, при допуснат съществен порок във формата по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и в несъответствие с целта на закона. Твърди се, че неограниченото във времето съхраняване на лични данни при липса на правно основание за това съставлява непропорционална намеса на държавата в правото на зачитане на личния живот на засегнатите лица, която противоречи на чл. 8, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Заявено е оплакване оспореният акт да е немотивиран и от него да не ставало ясно, защо се отказва заличаване на личните данни на жалбоподателя - бланкетно били посочени непълни правни основания и от тях не може да се направи обосноват извод за отказа, което пък препятствало възможността да се извърши съответен съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното решение. Предвид изложеното е заявено искане за отмяна на решението на Директора на ОД на МВР - Габрово и връщане на преписката на компетентния административен орган за ново произнасяне по подаденото от жалбоподателя заявление. Търси и разноски.

В представено писмено становище, пълномощникът на жалбоподателя – адв. Д. Ц., ГАК поддържа жалбата.

Ответникът – Директор на ОД на МВР Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Ц. Н. В. е подал Заявление (молба на л. 27 от делото) с вх. № 264005 от 18.10.2024 г. до Директора на ОД на МВР - Габрово, с искане да бъдат заличени негови лични данни, обработвани в информационните фондове на МВР във връзка с водени срещу него наказателни производства.

По подаденото от жалбоподателя заявление е била извършена проверка, за резултатите от която е изготвена обобщена справка рег. № 264р-17924 от 12.11.2024 година (л. 14), според която в информационните фондове на МВР са въведени и се обработват лични данни на жалбоподателя, както следва:

1. „Извършител“ по заявителски материал (ЗМ) 131/99 г. по описа на РУ - Дряново за деяние по чл. 354А, ал. 1 /ал.2/, ал. 5 от НК;

2. „Извършител“ по ЗМ 990/2000 г. по описа на РУ - Горна Оряховица за деяние по чл. 354А. ал. 1 от НК;

3. „Извършител“ по ЗМ 125/2000 г. по описа на РУ - Дряново за деяние по чл. 346, ал. 2, т. 2 от НК;

4. „Извършител“ по ЗМ 137/2001 г. по описа на РУ - Дряново за деяние по чл. 129 от НК;

5. „Извършител“ по ЗМ 194/2003 г. по описа на РУ - Дряново за деяние по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК;

6. „Извършител“ по ЗМ 192/2003 г. по описа на РУ - Дряново за деяние по чл. 325, ал. 1 от НК;

7. „Извършител“ по ЗМ 135/2006 г. по описа на РУ - Дряново за деяние по чл. 325, ал. 1 от НК;

8. „Извършител деяние“ по ЗМ 185/2006 г. по описа на РУ - Дряново за деяние по чл. 343Б, ал. 1 от НК;

9. „Извършител“ по ЗМ 101/2010 г. по описа на РУ Дряново за деяние по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК и

10. „Извършител“ по ЗМ 2904/2010 г. по описа на СДВР за деяние по чл. 195, ал. 1, т. З от НК.

Безспорно е, че жалбоподателят е многократно осъждан (приложената на л. 28 – 32 от делото справка за съдимост), като за деянието по т. 9, посочено и в оспореното решение, е образувано и водено срещу жалбоподателя досъдебно производство (ДП) за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК, за което впоследствие е същият е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от ТРИ ГОДИНИ, чието изпълнение е отложено за срок от ПЕТ ГОДИНИ.

Няма отразени реабилитации по никое от осъжданията - приложена справка за съдимост.

С оспореното Решение се отказва изтриването на личните данни на жалбоподателя, обработвани в информационните фондове на МВР във връзка с воденото срещу него наказателно производство за престъпление по чл. чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК – ЗМ 101/2010 г. по описа на РУ Дряново като е прието, че видно от резултатите от извършената проверка не е налице нито едно от обстоятелствата, посочени в чл. 3 от Инструкция №8121з-748/2014 г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в МВР във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК и за проверка и наличие на данни за престъпления от общ характер и съотвeтно липсва основание да бъдат заличени личните данни на жалбоподателя, въведени и обработвани в информационните фондове на МВР във връзка с горепосоченото наказателно производство, образувано и водено срещу него.

Решението е получено лично от жалбоподателя на 22.01.2025 г., а жалбата до съда е подадена на 04.02.2025 г.

По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в преписката по издаването на оспорения административен акт, в това число и доказателства във връзка с компетентността на органа, издал обжалваното решение.

При така приетата за установена фактическа обстановка - безспорна за настоящия състав, като обсъди направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК извърши цялостна проверка на законосъобразността на административния акт в оспорената му част, съдът приема от правна страна следното:

Оспорването, като направено в законово установения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от легитимирано лице с правен интерес – адресат на обжалвания отказ за заличаване на лични данни, против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата се явява основателна, поради което и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК ще следва да се уважи и да се отмени оспореното решение. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, законосъобразността на оспорения административен акт се преценява на всички основания по чл. 146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материално-правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.

Оспореният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия съгласно чл. 29 ЗМВР, според която разпоредба администратор на лични данни е министърът на вътрешните работи, който може да възлага обработването на лични данни на определени от него длъжностни лица. Редът за обработване на лични данни се определя с инструкция на министъра на вътрешните работи. Последният е оправомощил Директорите на ОД на МВР със заповед 8121з-1111/08.10.2019 г., приложена по делото.

Актът е издаден в изискуемата писмена форма и е обективиран като решение съгласно правилото на чл. 12, ал. 1 вр. чл. 11, т. 5 от Инструкция № 8121з-1122/12.09.2015 г. за реда за обработка на лични данни в МВР.

Решението съдържа всички изискуеми реквизити, предвидени в чл. 59, ал. 2 АПК, включително фактическите и правни основания за постановения отказ за заличаване на лични данни. Мотиви се съдържат както в самия акт, така и в приложената по делото административна преписка, съдържаща и цитираната обобщена справка. Следователно, не се установява наличие на порок във формата на акта, представляващ самостоятелно основание за неговата отмяна по смисъла на чл. 146, т. 2 вр. чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК.

Съдът намира, на следващо място, че административният орган е спазил административнопроизводствените правила при издаване на оспореното решение. Видно от доказателствата по делото, административното производство е започнало по искане на заинтересовано лице, което с редовно подадено заявление е поискало заличаването на личните му данни, обработвани в информационните фондове на МВР по преписки и наказателни производства срещу него. Искането е разгледано, след като са изискани доказателства от органите на МВР във връзка с регистрациите на жалбоподателя, както и от РС – Дряново, като с мотивирано решение е постановен отказ.

При това положение, настоящият състав намира, че същинския спор по делото е съответствието на акта с материалния закон.

Обработването на лични данни от органите на МВР е допустимо във връзка с изпълнение на дейностите им и се осъществява при условията и по реда на ЗМВР и ЗЗЛД. Така в чл. 25, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че за изпълнение на дейностите си органите на МВР могат да обработват лични данни, както и лични данни, получени от други органи, за целите, за които са предоставени, както и за защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и противодействие на престъпността. Тези данни се препредават само с разрешение на органа, който ги е предоставил. Според ал. 3 на цитираната норма обработването на лични данни се осъществява при условията и по реда на този закон, на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) 2016/679 и на Закона за защита на личните данни.

Чл. 26, ал. 1 ЗМВР гласи, че при обработване на лични данни, свързани с дейностите по защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на наказателното производство, органите на МВР могат да обработват всички необходими категории лични данни. Съобразно чл. 26, ал. 2 ЗМВР сроковете за съхранение на данните по ал. 1 или за периодична проверка на необходимостта от съхранението им се определят от министъра на вътрешните работи. Тези данни се изтриват и в изпълнение на съдебен акт или решение на Комисията за защита на личните данни.

На основание чл. 26, т. 3 ЗМВР е издадена и цитираната Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в Министерството на вътрешните работи във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер (Инструкцията). Съгласно чл. 2, ал. 1 от инструкцията в МВР се изграждат информационни фондове, в които се обработват лични данни на лица във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер. Разпоредбата на чл. 3 от Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г. регламентира изчерпателно хипотезите, при които личните данни по чл. 2, с изключение на тези на пострадали лица и заявители на престъпление, се заличават. По-конкретно това са следните хипотези: постановен отказ от образуване на наказателно производство в случаите на чл. 24, ал. 1, т. 1 и 8а НПК; не е образувано наказателно производство в случаите на чл. 24, ал. 5 НПК; наказателното производство е прекратено: на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК поради това, че деянието не е извършено или не съставлява престъпление и са изтекли сроковете по чл. 243, ал. 10, изр. 2 НПК; на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК поради това, че обвинението не е доказано и са изтекли сроковете по чл. 243, ал. 10, изр. 2 НПК; на основание чл. 24, ал. 5 НПК; на основание чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК; на основание чл. 24, ал. 1, т. 8а НПК поради това, че деянието съставлява административно нарушение, за което е приключило административнонаказателно производство; влязла в сила оправдателна присъда; изтекъл давностен срок по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80 от Наказателния кодекс НК) при: постановен отказ от образуване на наказателно производство на основание чл. 24, ал. 1 НПК с изключение на случаите на чл. 24, ал. 1, т. 1 и 8а НПК; прекратяване на наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1 НПК с изключение на случаите на чл. 24, ал. 1, т. 1 и 8а НПК; наложена е глоба по административен ред на основание чл. 218б НК и е изтекла една година от датата на извършване на деянието; освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание (чл. 78а НК); лицето е починало – във всички останали случаи.

При всички случаи, обаче, за да бъдат обработвани лични данни за едно лице, те не следва да се обработват произволно и без определена цел. За да се прецени дали са налице основания за заличаване на данните, следва да се съблюдават предпоставките на чл. 3 от Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г., както и дали информацията се обработва съобразно предвидените законови цели, регламентирани в разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от инструкцията, съгласно която целта на обработката и съхранението на личните данни по ал. 1 е защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, разкриване на престъпления и опазване на обществения ред.

Съгласно чл. 56, ал. 6 във връзка с чл. 54, ал. 3 от ЗЗЛД и чл. 3 от Инструкция № 8121з-749/2014 г. на които се е позовал АО, допуска се за целите на служебни или законово регламентирани проверки, разследвания или процедури, предотвратяването, разкриването, разследването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания съхранение от полицейските органи на лични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани, или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване.

Цитираната нормативна база обаче противоречи на предписанията на чл. 4, пар. 1, б. „в“ и „д“ от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета (26).

Противоречи и на Решение от 30.01.2024 г. по дело С-118/2022 г., с което СЕС е дал тълкуване, че член 4, параграф 1, букви в) и д) от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета, разглеждан във връзка с членове 5 и 10, член 13, параграф 2, буква б) и член 16, параграфи 2 и 3 от тази директива и в светлината на членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани, или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване.

Според цитираното решение е задължително администраторът на лични данни, съхраняващ лични данни на осъдено с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер лице за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, да извършва периодична проверка дали това съхранение все още е необходимо. Горното налага извод, че извършването на проверка в горния смисъл е предпоставка за законосъобразно провеждане на административното производство, инициирано след писмено мотивирано искане на лице, чиито лични данни се съхраняват в съответните информационни фондове на МВР. Това означава, че в хода на административното производство административният орган следва да извърши проверка за необходимост от съхранение на личните данни в информационните масиви на МВР към момента на подаване на искането. Тази проверка, освен предвидените в Инструкцията действия, следва да включва събиране и анализ на информация относно заявителя - субект на данни, не само дали спрямо него са налице предвидените в националното законодателство основания, но и на по-широк кръг от обстоятелства – такива, свързани с личността на субекта на данни във връзка с редица параметри. Целта на проверката е съпоставка на важността на преследваната от закона цел, свързана със събирането и обработката на лични данни за лицата, осъдени за извършени престъпления от общ характер, във всеки конкретен случай и спрямо всяко конкретно лице (субект на данни) и тежестта на ограничението за упражняване на съответни права, вкл. правото на изтриване/заличаване на съхраняваната за лицето информация (така т. 67 вр. т. 62 и т. 69 от решението). Т. е., необходимо е административният орган да извърши проверка и да прецени баланса между обществения интерес, предполагащ правоохранителните органи да разполагат със специфични данни за лицето, събрани чрез способа на полицейската регистрация и правото на субекта на данни на изтриване на съхраняваните данни, щом съхранението им вече не е необходимо.

Съгласно чл. 633 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК, решението на Съда на Европейските общности (СЕС) е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България и дадените с Решение от 30.01.2024 г. по дело С-118/2022 г. разрешения са относими към настоящия казус.

В случая в оспорения отказ не е извършен необходимия анализ относно личността на жалбоподателя, налице ли са други данни за извършени от лицето престъпления и противообществени прояви, какъв период е изминал от извършване на деянието, съответно изтърпяване на наказанието до датата на подаване на искането са изтриване на личните данни. Резултатите от извършената от административния орган проверка за необходимост, трябва да са обективирани като мотиви в крайният акт, завършващ производството, започнало по искане на заинтересованото лице за заличаване на личните му данни, събирани във връзка с извършено от него престъпление от общ характер.

Така и Решение № 6614 от 30.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11601/2023 г., V о.

Изложеното налага отмяната на оспореното Решение като незаконосъобразно и връщане на преписката на органа за ново произнасяне по подаденото от жалбоподателя заявление. При новото произнасяне, освен да събере относимите доказателства, органът следва да извърши посочения по-горе пълен анализ на същите и да постанови своя акт при излагане на конкретни фактически съображения относно необходимостта от съхранение на личните данни за целите, за които са били обработвани, при съобразяване с мотивите на настоящото решение и дадените разрешения по въпроса с решение от 30.01.2024 г. по дело С-118/2022 г. на СЕС.

С оглед изхода на делото, своевременно направеното искане на жалбоподателя за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено - чл. 143, ал. 1 от АПК. По делото същите са доказани в размер на 1010.00 лева, от които 10.00 лева -заплатена държавна такса и 1000.00 лева - представения по делото договор за правна защита и съдействие (л. 12).

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение рег. № 264000-20172 от 15.11.2024 година на Директора на ОДМВР - Габрово, с което е отказано изтриването на лични данни на Ц. Н. В., [ЕГН] от гр. Дряново, [улица], обработвани в информационните фондове на МВР - ЗМ 101/ 2010 г. по описа на РУ - Дряново за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ВРЪЩА административната преписка на Директора на ОД на МВР – Габрово за ново произнасяне по подаденото от Ц. Н. В., [ЕГН] от гр. Дряново, [улица] съдебен адрес гр. Гр. Габрово, [улица]заявление, при съобразяване с изложените по-горе мотивите на настоящото решение и дадените разрешения с решение от 30.01.2024 г. по дело С-118/2022 г. на СЕС.

ОСЪЖДА ОД на МВР - Габрово с административен адрес гр. Габрово, ул. „Антим І“ № 1 да заплати на Ц. Н. В., [ЕГН] от гр. Дряново, ул. „Стефан Стамболов“ № 46 и съдебен адрес гр. Габрово, ул. „Евтим Дабев“ № 8 сумата от 1010 (хиляда и десет) лева, представляваща сторените по делото разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото.