№ 94
гр. Пловдив, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Николай Д. Голчев
при участието на секретаря Катя Ив. Янева
като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело №
20205330117085 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, с която е
предявен иск от „Евролийз Ауто“ ЕАД срещу ИВ. Г. Б., с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 327 ТЗ, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 122, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 14 338 лева, представляваща
остатък от продажната цена на осем броя МПС по Договор за покупко- продажба на
МПС с прекратена регистрация от 06.08.2013г., сключен между ищеца и ответника ( в
качеството му на солидарен длъжник ), за която сума е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 20.02.2019г. по ч.гр.д .№ 54557/ 2018г., по
описа на Софийски районен съд, 174- ти гр. с-в.
Ищецът посочва, че между него като продавач, дружество „Кей Енд Джи Груп“
ЕООД като купувач и ответникът като солидарен длъжник за заплащането на
продажната цена, е сключен Договор за покупко- продажба на МПС с прекратена
регистрация от 06.08.2013г. По силата на цитираното правоотношение, са продадени
осем броя МПС, които са подробно описани в исковата молба. Поддържа се, че общата
продажна цена е в размер на 24 500 лв. Сочи се, че в договора е допусната техническа
грешка и вместо сумата от 24 500 лв. е отразена сумата от 21 300 лв. Поддържа се, че
по договора е заплатена част от продажната цена на автомобилите, а именно изплатени
са 10 162 лв. Предвид това, дължими остават 14 338 лева. Изтъква се, че ответникът
като солидарно задължено лице за заплащането на продажната цена, многократно е
търсен с цел страните да уредят доброволно и извънсъдебно отношенията си по повод
на горепосочения договор, но плащане не е постъпило. Предвид изложеното, моли се
1
предявеният иск да бъде уважен. Претендират се сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от страна на
ответника. С писмено становище от 07.06.2021г. / л. 35 /, ответникът оспорва иска по
размер. Не оспорва съществуването на облигаторното правоотношение. Сочи, че
общата продажна цена не е в размер на 24 500 лв., а на 21 300 лв., както е посочено в
чл. 4 от Договора. Моли се предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се
сторените разноски.
С писменото становище от 07.06.2021г., ответникът е поискал и да му бъде
възстановен срока за подаване отговор на исковата молба. С влязло в законна сила
протоколно определение от 27.09.2021г. / л. 52- 53/ , съдът е оставил искането без
уважение. Предвид изложеното, за целите на настоящия процес, съдът приема, че
ответникът не е подавал в срок отговор на исковата молба, с произтичащите от това
процесуални последици.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията
на страните, счита следното от фактическа и правна страна:
Не съществува спор между страните, а и се изяснява от материалите по делото,
че между ищеца като продавач, дружество „Кей Енд Джи Груп“ ЕООД като купувач и
ответникът като солидарен длъжник за заплащането на продажната цена, е сключен
Договор за покупко- продажба на МПС с прекратена регистрация от 06.08.2013г. (
посоченият договор фигурира в кориците на ч.гр.д. № 54 557/ 2018г., по описа на СРС-
л. 7- 8 ). Отразените в договора осем броя МПС с рег. № *****, рег. № *****, рег. №
*****, рег. № *****, рег. № *****, рег. № *****, рег. № ***** и рег. № ***** са
предадени от продавача на купувача, ведно със съпътстващите ги документи.
С факта на прехвърлянето на собствеността и предаването на фактическата власт
върху горепосочените МПС, за купувача и за солидарно задълженото с него лице (
ответникът Б. ) възниква корелативното задължение да заплати продажната цена.
Съобразно чл. 4 от договора от 06.08.2013г., същата възлиза на сума в размер от 21 300
лв. с вкл. ДДС. Посочената цена от 21 300 лв. е отразена в чл. 4 от договора, както
цифром, така и словом. Предвид това, съдът счита за неоснователно твърдението на
ищеца, че е допусната техническа грешка и действително договорената обща цена на
вещите по договора е размер от 24 500 лв. Би могло да се приеме, че се касае за
техническа грешка, ако бе налице различие между цифровото и словесното отразяване
на сумата, но случаят не е такъв- както вече бе изтъкнато, отразената обща продажна
цена в договора е 21 300 лв. с ДДС, като освен с цифри, посочената сума е изписана и
словом.
От прието по делото заключение по назначената ССчЕ / л. 56- 58 / се изяснява,
че до датата на изготвяне на експертното заключение, по процесния договор са
постъпили плащания в насока погашение на вземането за продажна цена, които са в
2
общ размер от 10 700 лв.
Съдът кредитира заключението на вещото лице в тази му част, като счита
същото за обективно, обосновано и компетентно изготвена. Съдът не цени частта от
заключението, в която експертът посочва, че общата стойност на продажната цена по
договора е 24 500 лв. с ДДС. За да достигне до този извод, експертът е взел предвид
издадените от ищеца фактури и е сумирал тяхната стойност. Стойността на издадените
фактури обаче е ирелевантна, тъй като страните са отразили ясно договорената между
тях обща продажна цена в чл. 4- ти от договора и същата възлиза на 21 300 лв. с ДДС.
Както вече бе коментирано, не се спори между страните, че собствеността и
фактическата власт върху процесните МПС е предадена на купувача, поради което е
възникнало насрещното задължение да заплащане на продажната цена. Същевременно,
в качеството си на солидарно задължено лице за заплащане на продажната цена,
ответникът отговаря наравно с купувача. Съобразно чл. 122, ал. 1 ЗЗД, кредиторът
може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от солидарно
отговорните длъжници. В рамките на настоящото производство бе установено, че
общата продажна цена на осемте броя МПС, описани в договора от 06.08.2013г.
възлиза на 21 300 лв. с ДДС. От тази сума са погасени 10 700 лв., поради което и
ищцовата претенция е основателна за разликата между двете величини, а именно за
сумата от 10 600 лв. с ДДС.
За яснота и пълнота на изложението, съдът счита за нужно да акцентира и върху
следното: с писменото становище от 07.06.2021г. / л. 35 от делото/, процесуалният
представител на ответника за пръв път релевира възражение за изтекла погасителна
давност. Същото е преклудирано, доколкото правопогасяващите възражения следва да
бъдат сторени с отговора на исковата молба. В настоящия случай, ответникът е
пропуснал да подаде отговор на исковата молба, а впоследствие съдът е оставил и без
уважение искането му за възстановяване на срока за подаване на отговор по реда на чл.
131 ГПК. Впрочем, възражението е и неоснователно, доколкото давността по
процесната претенция е петгодишна и се отброява от датата на падежа на вземането за
продажната цена, който е 20.08.2013г. (съобразно чл. 4 от договора падежът е
четиринадесет дни от подписването му- тоест, 20.08.2013г. ). Същевременно,
заявлението по чл. 410 ГПК е подадено в съда на дата 15.08.2018г. ( пет дни преди
изтичане на давността ).
Предвид гореизложеното, искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
327 ТЗ, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 122, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен за сумата от
10 600 лв. с ДДС, като за разликата от тази величина до пълния претендиран размер от
14 338 лева с ДДС бъде отхвърлен като неоснователен.
С исковата молба и в хода на процеса не е поискано върху главницата да бъде
присъдена законна лихва, поради което и с оглед принципа на диспозитивното начало
3
разписан в чл. 6 ГПК, съдът не дължи служебно произнасяне по този въпрос.
По отношение на разноските:
Съобразно изхода на спора, разноски се следват и на двете страни.
Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт, поради което на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК има право на присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената разпоредба размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер на съответния
вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.25,
ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 лв. до 360 лв. Съдът счита, че с оглед
фактическата и правна сложност на делото, следва да се определи възнаграждение в
размер на 100 лв. Допълнително, от ищеца са сторени разходи за изготвяне на ССчЕ-
200 лв., държавна такса за исковото производство в размер от 286, 76 лв. и разноски по
заповедното производство в общ размер от 386, 76 лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
съобразно уважената част от исковата претенция, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца за разноски сума в общ размер от 719, 72 лв. (в общата сума на
дължимите разноски се включват и тези, сторени в заповедното производство, тъй
като на основание т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, за
тях исковият съд дължи изрично произнасяне ).
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, то се поражда право
на разноски и в полза на ответника. Предвид това, то следва да бъде определено
възнаграждение за процесуално представителство от един адвокат в размер на 250, 31
лева по чл. 38 ЗАдв. вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 Наредба за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, като посочената сума следва да се заплати от ищеца в
полза на адв. П. ( л. 59 от делото- договор за правна защита и съдействие, в който е
отразено, че възнаграждението е при условията на чл. 38 ЗА ).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ИВ. Г. Б.,
ЕГН ********** дължи на „Евролийз Ауто“ ЕАД, ЕИК ********* на основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 327 ТЗ, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 122, ал. 1 ЗЗД сумата от
10 600 лв. с ДДС, представляваща остатък от продажната цена на осем броя МПС по
Договор за покупко- продажба на МПС с прекратена регистрация от 06.08.2013г.,
сключен между ищеца и ответника ( в качеството му на солидарен длъжник с „Кей Енд
Джи Груп“ ЕООД, ЕИК *********), като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 10 600 лв.
до пълния претендиран размер от 14 338 лв. с ДДС, за която сума е издадена Заповед за
4
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 20.02.2019г. по ч.гр.д .№ 54557/
2018г., по описа на Софийски районен съд, 174- ти гр. с-в.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК ИВ. Г. Б., ЕГН ********** да заплати
на „Евролийз Ауто“ ЕАД, ЕИК *********, сума в размер на 719, 72 лв,
представляваща сторени разноски в рамките на исковото производство и заповедното
производство по ч.гр.д .№ 54557/ 2018г., по описа на Софийски районен съд, 174- ти
гр. с-в.
ОСЪЖДА „Евролийз Ауто“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на адв. А.Р. П.,
АК- Пловдив, с адрес- гр. *****, в качеството й на пълномощник на ответника ИВ. Г.
Б., ЕГН **********, сума в размер на 250, 31 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставено на страната безплатно представителство в настоящото
производство за един адвокат, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5