Решение по дело №245/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от зам.директор на ТД на НАП-Бургас, чрез юк С., против решение № 21 от 10.01.2025 г., постановено по НАХД № 4712/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отменено наказателно постановление № 2490-[рег. номер]/30.09.2022г. на зам. директора на ТД на НАП – Бургас, с което на „Фитнес адиктед“ ЕООД, за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от Закон за счетоводството (ЗСч), на основание чл.74, ал.1 от ЗСч е наложена имуществена санкция в размер на 200 лв.

В касационната жалба се сочи, че сред лимитативно изброените правомощия в чл.3, ал.1 от ЗНАП не са посочени полицейски правомощия, поради което според касационния жалбоподател органите по приходите са направили всичко, в рамките на компетентността си, за да намерят извършителя и да изпълнят задълженията си по ЗАНН. Счита, че извършеното деяние съставлява нарушение по чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч и правилно му е наложена санкция на основание чл.74, ал.1 от ЗСч. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и да бъде потвърдено наказателното постановление. Претендира разноски.

В съдебно заседание, касационният жалбоподател, редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище излага съображения по същество. Иска отмяна на съдебния акт и потвърждаване на наказателното постановление. Претендира разноски по делото.

За ответника по касация, „Фитнес адиктед“ ЕООД, редовно призован, се явява адв. З.. Изразява становище за законосъобразност на решението и счита, че следва да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на обжалването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Бургас е потвърдил наказателно постановление № 2490-[рег. номер]/30.09.2022г. на зам. директора на ТД на НАП – Бургас, с което на касационния жалбоподател, за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч., на основание чл.74, ал.1 от ЗСч е наложена имуществена санкция в размер на 200 лв. За да постанови решението си съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Приел е, че е налице несъответствие на описаната фактическа обстановка в акта за нарушение и наказателното постановление, като в акта е посочено, че не е подаден ГФО за 2018г., а в наказателното постановление ГФО за 2019г. Посочил е, че производството е спряно в нарушение на разпоредбата на чл.43, ал.6 от ЗАНН, поради което е пропуснат давностния срок по чл.34 от ЗАНН за издаване на наказателното постановление, както и че е изтекъл абсолютният давностен срок за наказателно преследване на 01.01.2024г.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно. В касационната жалба се релевират съображения за нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуални правила – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/.

Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви по отношение на допуснатите нарушения на процесуалните правила в хода на административно-наказателното производство се споделят изцяло и от настоящия съдебен състав, като препраща към тях на основание чл.221, ал.1 от АПК.

На първо място е налице съществено разминаване между фактическата обстановка, описана в акта за нарушение и наказателното постановление, което не може да се сведе до техническа грешка. В акта за нарушение сер.АN №[рег. номер] е посочено, че не е представен ГФО за 2018г. до 01.07.2019г., подадена е ГДД за 2018г. с вх.№ 0200И492385/01.042019г. , което е установено от извършена проверка на 17.09.2019г. в програмен продукт „СУП“. В наказателното постановление, издадено въз основа на акт за нарушение сер.АN №[рег. номер] е посочено непредставяне на ГФО за 2019г. с краен срок за подаване 30.09.2020г., подадена е ГДД за 2019г. с вх.№0200И0627901/30.06.2020г., нарушението е установено на 14.12.2020г.от писмо на Агенция по вписванията. Явно в акта за нарушение и наказателното постановление са описани различни нарушения за различни години, касаещи един и същ търговец. Различията във фактическата обстановка е особено съществено, тъй като нарушава правото на защита на санкционираното дружество и в този смисъл води до съществено нарушение на процесуалните правила. Посоченото нарушение води до невъзможност да се установят съществените елементи от обективната страна на обвинението, поради което е достатъчно, с оглед на неговата същественост е достатъчно за отмяна на наказателното постановление.

По отношение на наведеното възражение в жалбата, касаещо законосъобразността на спиране на административно-наказателното производство, аргументирано с лимитативно изброените правомощия в чл.3, ал.1 от ЗНАП, сред които не са посочени полицейски правомощия, настоящият съдебен състав намира следното. За да връчат настоящият акт за нарушение служители от ТД на НАП-Бургас са извършили две посещения на адрес [населено място], к-с „Меден рудник“, [адрес] на дати 17.12.2019г. и 02.01.2020г., за което са съставили протоколи и са установили, че не е намерен представляващ и не е открито лице за контакти. На 02.01. 2020г. е направено Отбелязване за спиране на административно-наказателно производство, поради неоткриване на извършителя –чл.43, ал.6 от ЗАНН с № [рег. номер]/02.01.2020г., в което е посочено обстоятелството, че след щателно издирване нарушителят не може да бъде намерен и е спряно производството до отпадане на основанието-намиране на извършителя и връчване на акта за нарушение.

Видно от отбелязването в акта за нарушение, същият е съставен по реда на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, в отсъствие на нарушителя и съгласно чл. 43, ал. 4 от ЗАНН, когато АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, той се изпраща на съответната служба, а ако няма такава - на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване. Съгласно разпоредбата на чл.43, ал.6 от ЗАНН, когато нарушителят след щателно издирване не може да бъде намерен, това се отбелязва в акта и производството се спира. Спорът в случая е двукратното посещение на декларирания адрес в период от 14 дни представлява ли щателно издирване на нарушителя?

Настоящият съдебен състав счита, че извършените действия по издирване на извършителя за връчване на съставения АУАН не могат да се квалифицират като щателни. Според цитираната разпоредба, производството се спира, когато нарушителят след щателно издирване не може да бъде намерен. По делото е установено, че адресът е посетен два пъти от служители при ТД на НАП-Бургас, които не са установили лицето за връчване на акт за нарушение, но по мнение на съда, това не е достатъчно, за да се приеме, че е проведено щателно издирване на лицето. Щателността предполага ангажиране и на други ресурси за откриване на представител на нарушителя, включително и ангажиране на други органи, по-продължителен период през който да се посещава адреса, по различно време на деня, използване на телефон, електронен адрес, за което не са налице данни да е извършено. В този смисъл прилагането на разпоредбата на чл. 43, ал.6 от ЗАНН е станало при липсата на законовите предпоставки за това, поради което постановеното спиране на административно-наказателното производство е незаконосъобразно и съответно наказателното постановление се явява издадено след изтичане на шестмесечния срок от съставяне на акта, което е още едно основание за неговата отмяна.

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

РАЗНОСКИ

Предвид изхода на делото разноски се дължат на ответника по касация, които са претендирани в размер на 200лв. за касационната инстанция. Претенцията е своевременна, представени са доказателства за плащането, поради което следва да бъдат присъдени в пълен размер.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХXVІ състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. решение № 21 от 10.01.2025 г., постановено по НАХД № 4712/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас.

ОСЪЖДА Националната агенция по приходите да заплати на „Фитнес адиктед“ ЕООД, ЕИК ********* разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200лв..

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.