Решение по дело №395/2021 на Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

260138/1.4.2021г.

 

№......................                                        01.04.2021 г.                                               гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На тридесет и първи март през две хиляди и двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                                    Председател: Надежда Кирилова

 

Секретар: Т.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

АНД № 395/2021 г. по описа на ШРС,

За да се произнесе взе предвид следното:

 

            Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 20 – 0869 - 001404/13.05.2020 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на Л. Н. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл. 94, ал. 3 от ЗДвП. Жалбоподателката моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като излага подробно доводите си за това в жалбата.

В проведените по делото съдебни заседания, жалбоподателката редовно призована, не се явява лично, а изпраща упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на изложените в нея съображения, както и излага допълнителни мотиви в тази насока.

Процесуалният представител на ОД на МВР - Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. Със съпроводителното писмо и в съдебно заседание претендира да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. чл. 63,            ал. 3 от ЗАНН.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателката Л. Н. М. от гр. Дулово притежава лек автомобил,  марка „Тойота Аурис“ с рег. № СС 0893 АР.

На 27.01.2020 г. през тъмната част на денонощието – около 05.45 часа, свидетелите Г.П.М. и Л.М.С. – мл. автоконтрольори сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, при извършване на рутинна проверка в                         гр. Шумен, констатирали, че лек автомобил, марка Тойота Аурис“ с рег. № СС 0893 АР е неправилно паркиран в лента за насрещно движение на ул. „Владайско въстание“ до блок № 22, а не е най-вдясно на платното за движение по посоката на движение. Водачът на автомобила не бил на място. Тогава полицейските служители издали фиш за налагане на глоба на собственика на автомобила, серия „GТ“, № 277657/27.01.2020 г. и оставили съответно уведомление, като проверяващите направили и фотоснимки. Впоследствие в сградата на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен се явил адв. Д.М. от САК, надлежно упълномощен от жалбоподателката и депозирал възражение срещу наложената „глоба“ с фиш, сочейки, че оспорва фиша. Поради това фишът бил анулиран по реда на чл. 186, ал. 2 от ЗДвП, а на жалбоподателката Л.М. чрез адв. Д.М. от САК с писмо Рег. № 869000-1290/31.01.2020 г. е дадено указание за явяване в двуседмичен срок с оглед изясняване на случая и съставянето на акт за установяване на административно нарушение. Цитираното писмо било връчено лично на адв. Д.М. от САК в началото на месец февруари 2020 г.  Тъй като в указания срок не се явила нарушителката, нито упълномощено от нея лице за съставяне на акта за установяване на административно нарушение, впоследствие - на 08.03.2020 г. на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН на жалбоподателката е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 1404 - за това, че на 27.01.2020 г. в гр. Шумен на             ул. „Владайско въстание е управлявала и  паркирала собствения си лек автомобил, марка „Тойота Аурис“ с рег. № СС 0893 АР, като водача не паркира най-вдясно по посока на движението – в лентата за насрещно движение до блок № 22. Цитираният акт за установяване на административно нарушение на 10.04.2020 г. бил връчен на нарушителката Л.М. и подписан от нея, без да изложи възраженияя. Впоследствие нарушителката се е възползвала от законното си право и е депозирала писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 20 – 0869 - 001404/13.05.2020 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР –                     гр. Шумен, с което на Л. Н. М., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл. 94, ал. 3 от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Г.П.М., свидетелят Л.М.С. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, свидетеля С. К.К. - свидетел при съставяне на акта и на свидетеля М.Г.М. – свидетел, извършил проверката по възражението срещу акта за установяване на административно нарушение, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Г.М. и Л.С., съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от тях е присъствал по време на извършване на проверката на жалбоподателката и пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Свидетелите Г.М. и Л.С. лично са възприели извършването на нарушението от непосредствена близост, като са категорични, че автомобилът е бил паркиран неправилно в лента за насрещно движение на ул. „Владайско въстание“ до блок № 22, а не е най-вдясно на платното за движение по посока на движението. Показанията им са източник на пряка доказателствена информация за случилото се събитие. Освен това показанията им са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал. Още повече, доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

По делото като веществени доказателства е приложена и фотоснимка на автомобила, отразяваща, че автомобила действително е паркиран неправилно в лента за насрещно движение до блок № 22 на ул. „Владайско въстание“, която спомага за цялостното и пълно изясняване на разглеждания случай и са приобщени по надлежния процесуален ред. Последните не са изготвени по реда на НПК и не представляват веществени доказателствени средства по смисъла на чл. 125, ал. 1 от НПК. Съдебната практика обаче приема, че случайно създадените фотоснимки, видеозаписи и т. н., които отразяват или съдържат информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК, следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл. 109, ал. 1 от НПК, тъй като представляват предмети, върху които има следи от престъплението /в този смисъл изрично е Решение № 390/02.10.2009 г. по н.д. № 393/2009 г., ІІ н.о. на ВКС/.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Наказателното постановление № 20 – 0869 - 001404/13.05.2020 г. е издадено от компетентен орган - от ВПД Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, съгласно заповед Рег. № 812з – 515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. В хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. При извършената служебна проверка съдът установи, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.

В акта за установяване на административно нарушение, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението е било описано пълно и ясно, като са били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства, т. е. вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на санкционираното лице да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е сторил в развилото се съдебно производство.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП посочва, че за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. От приложените като веществени доказателства по делото фотоснимки и от показанията на свидетелите Г.М. и Л.С., за които липсват основания да не бъдат кредитирани, е видно, че МПС, собственост на жалбоподателката М. е било паркирано неправилно в лента за насрещно движение на ул. „Владайско въстание“ до блок № 22, а не е най-вдясно на платното за движение по посока на движението. В случая мястото на нарушение е описано като ул. „Владайско въстание“ до блок № 22 – това е участък от пътя, в който платната са разделени от ивица, а от двете страни движението е еднопосочно, независимо от къде е влязло МПС, както е видно от приложените по делото актуални схеми на организацията на движението в              гр. Шумен, ул. „Владайско въстание“ до блок № 22. От приложените по делото актуални схеми на организацията на движението в гр. Шумен, ул. „Владайско въстание“ до блок № 22 става ясно също, че регулацията е била приложена през 2019 г. и не е променяна към датата на извършване на процесното нарушение – 27.01.2021 г. В процесния случай, както във фиша, така и в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление е отразено, че МПС не е било паркирано в дясно по посока на движението. Доколкото преди това производството се е развило друго по реда на                   чл. 186 от ЗДвП, приложеният фиш за налагане на глоба на собственика на автомобила, серия „GТ“, № 277657/27.01.2020 г. е официален документ, който има значение за доказателствата по чл. 40, ал. 4 от ЗАНН. Освен това, при предявяване на акта за установяване на административно нарушение, жалбоподателката не е отразила възражения, че не е управлявала и паркирала МПС на визираната дата. При това положение съдът намира, че с деянието си жалбоподателката е извършила административно нарушение по  чл. 94, ал. 3 от ЗДвП и отговорността правилно е насочена срещу собственика на МПС – жалбоподателката Л. Н. М., тъй като на същата е дадена възможност, но не се е възползвала от правото си да посочи друг водач по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП. С нормата на чл.188 от ЗДвП законът е установил оборимата презумпция, че автомобилът се управлява от неговия собственик, като тежестта за оборването ѝ носи собственикът на МПС. Самоличността на нарушителя може да се установи едва след попълване на декларация. Именно собственикът на лекия автомобил трябва да докаже кой е управлявал процесното МПС. В противен случай същият следва да понесе административно наказателната отговорност. Законът е предвидил достатъчна гаранция за собственика да се защити още преди издаването на акта за установяване на административно нарушение, респективно на наказателно постановление. В случая собственикът на МПС /жалбоподателката/ не е посочил данни за лицето, управлявало МПС, поради което правилно същият е привлечен към административно наказателната отговорност за установеното нарушение /в т. см. Решение по КАНД № 7/2021 г. по описа на ШАС и др./.

Съдът намира и че санкционната норма е определено правилно. Разпоредбата на чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП предвижда специално наказание във фиксиран размер за водач, който неправилно престоява или е паркирал неправилно, какъвто е и процесният случай. Административно-наказващият орган е наложил „глоба” в нейния абсолютен размер, съобразявайки обстоятелството, че законодателят не е предвидил минимум и максимум и не е предоставил на административно-наказващият орган възможност за преценка при определяне на размера, поради което е наложил посоченото наказание в законоустановения му, фиксиран размер.

Същевременно настоящия съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че процесното нарушение не съставляват маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото такива са нарушенията, които се отличават с по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид /арг. от чл. 93, т. 9 от НК, във вр. чл. 11 от ЗАНН/. В конкретния случай не са установени обстоятелства, сочещи, че въпросното нарушение е с по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от този вид. В решенията си ШАС изрично посочва, че приложението на този институт се предпоставя от наличие на редица обстоятелства, сочещи по-ниска степен на обществена опасност на дееца и на поведението му, съпоставено с останалите деяния от този вид. В настоящия случай не е установено наличието на някакво конкретно извинително обстоятелство, което да е обусловило процесното неизпълнение, поради което и не са налице основания за приложението на цитираната разпоредба. Мотивите на наказващия орган за неприлагане на цитираната разпоредба, макар и общи, изразяват в достатъчна степен становището му, че случаят не се явява маловажен. При това положение не би могло да се счете, че процесуалните права на санкционираното лице са били реално нарушени. Още повече съдебната практика трайно приема, че неизлагането на конкретни мотиви в подобна насока не обуславя отмяната на наказателното постановление.

Ето защо съдът счита, че административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган, притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на чл. 53 от ЗАНН. При извършената служебна проверка съдът установи, че както в акта за установяване на административно нарушение, така и в издаденото наказателно постановление нарушението е описано достатъчно ясно, като позволява на жалбоподателя да разбере за какво е санкциониран.

В тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Предвид направеното искане от страна на процесуалния представител на  административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /обн. ДВ,                             бр. 24/29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019 г./, в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая за ОД на МВР – гр. Шумен/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на   чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. Доколкото в съпроводителното писмо не е посочен конкретен размер на поисканото юрисконсултско възнаграждение, а и в съдебно заседание не е представен списък на разноските, то съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ административнонаказващия орган - ОД на МВР – гр. Шумен по делото, в размер на 80 /осемдесет/ лв., която следва да се присъди в тежест на жалбоподателката, която сума следва да се заплати от последната по сметка на ОД на МВР – гр. Шумен.

Поради всичко изложено по-горе и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 20 – 0869 - 001404/13.05.2020 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на Л. Н. М., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА Л. Н. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, да заплати по сметка на ОД на МВР – гр. Шумен сумата в размер на 80 /осемдесет/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

 

                                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: