Р Е Ш Е Н
И Е № 522
22.07.2022г. гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в публичното
заседание
на първи юли две хиляди и двадесет и втора година в следния състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла
Иванова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№466 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.107, ал.2 от Закона за
автомобилните превози и е образувано по жалба на И.П.Ж. ***, срещу Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №РД-14-1695/08.04.2022г., издадена от
Директор Регионална дирекция Автомобилна администрация Стара Загора, с която са
приложени ПАМ по чл.106а, ал.1, т.1, б.А, Б и В и ал.2, т.1 и т.3 от ЗАвП –
временно спиране от движение и временно отнемане на СУ МПС. Твърди се, че били
допуснати съществени нарушения в производството по установяване на нарушението,
а и в производството по прилагане на ПАМ, които били ограничили правото на
защита на жалбоподателя. Не бил извършил нарушението, поради което иска обжалваната
заповед да бъде отменена като незаконосъобразна, като ответната страна заплати
направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Директор РД АА Стара
Загора, в писмено становище сочи, че заповедта била съобразена с материалните и
процесуални правила при издаването ѝ, като се преви и възражение за
прекомерност на платения от жалбоподателя адвокатски хонорар.
С Определение от с.з. 01.07.2022г. съдът е
прекратил производството в частта на оспорената като незаконосъобразна Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка №РД-14-1695 от
08.04.2022г. на Директор РД АА Стара Загора към ИААА, с която е приложена ПАМ
по чл.106, ал.1, т.1, б.А, Б и В от ЗАП, касаеща временно спиране от движение
на МПС до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца,
чрез сваляне и отнемане на предна регистрационна табела, и отнемане на
свидетелство за регистрация №********* на лек автомобил, марка Фолксваген,
модел Пасат с рег. № ***********, като недопустимо.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед за налагане на принудителна
административна мярка №РД-14-1695 от 08.04.2022г. на Директор РД АА Стара
Загора към ИААА, на основание чл.106а, ал.1, т.1, б.А, Б и В и
т.4, б.Б и ал.2, т.1 и 3 от ЗАвП е разпоредено временно спиране от
движение временно спиране от движение на МПС до отстраняване на нарушението, но
за не повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на предна
регистрационна табела, и отнемане на свидетелство за регистрация №********* на
лек автомобил, марка Фолксваген, модел Пасат с рег. № ***********, както и
отнемане на СУ МПС №********* на И.П.Ж. – до отстраняване на нарушението, но не
повече от 1 година. Тази заповед е връчена на оспорващия И.Ж. на 03.05.2022г.,
видно от разписката за връчване на заповедта, част от самата заповед, както и
на собственика на автомобила – Ж.И.Ж..
Жалбата срещу оспорената заповед е
подадена в деловодството на Хасковски АС на 16.05.2022г. по описа на съда.
По делото не е спорно, че процесният
автомобил Фолксваген Пасат е собствен на Ж. И.Ж., а не на водача – настоящия
жалбоподател., поради което и последният има правен интерес да оспорва акта в
частта на отнемане на СУ МПС, тъй именно в тази част актът засяга пряко негови
права и законни интереси.
Така по отношение на оспорването на
наложената ПАМ – временно отнемане на СУ МПС, жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от лице, пряко
засегнато от действието на акта, при наличие на правен интерес от оспорване,
при което съдът е редовно сезиран и дължи произнасяне по съществото на
повдигнатия правен спор.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 07.04.2022г. при извършване на проверка
за спазване разпоредбите на ЗДвП в гр.С., ***, инспектор А.У. – Отдел Контрол
към РД АА Стара Загора, установил, че жалбоподателят като водач на лек
автомобил Фолксваген Пасат, собствен на трето лице, извършва обществен превоз
на пътници, които в момента на проверката били трима /Д. П. Г., Т. К. Д. и
детето им Д. Д. /, като от пътниците били снети сведения по реда на чл.44,
ал.2, изр.2 от АПК, без да притежава лиценз за превоз на пътници на територията
на РБългария, лиценз на Общността или Удостоверение за регистрация за
извършване на таксиметров превоз на пътници. За посоченото бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение №318593 от 07.04.2022г. – л.20 от
делото.
Видно от дадените писмени сведения от Д. П.
Г. и Т. К. Д. - пътуващи в автомобила
лица, знаели, че И. превозва хора с автомобила си – сив на цвят, и доста пъти
го ползвали да ги вози между центъра на града до техния квартал, който бил
далеч. Превозвал ги на различни места срещу заплащане, като за тях било основно
до дома им. На 07.04.2022г. решили да отидат в цетъра за пазаруване и И., като
комшия, го наели да ги закара, като по пътя се пазарили за 2 лева, но ги спрели
полицейски служители. Към този момент не му били дали пари, защото Д. трябвало
да изтегли от банкомата. Писмените обяснения били снети в присъствието на
инспектори от РА АА Стара Загора – А.У. и П., за което има изрично отбелязване
върху тях.
С оспорената в настоящото съдебно
производство заповед за прилагане на принудителна административна мярка на
основание чл.106а, ал.1, т.4, б.Б и ал.2, т.3 от ЗАвтП е приложена принудителна административна мярка – отнемане
на свидетелството за управление на МПС №********* – до отстраняване на
нарушението, но не за повече от 1 година. От фактическа страна издаването на
заповедта и приложената с нея принудителна административна мярка се основават
на констатациите, съдържащи се в посочения АУАН и обясненията, снети по реда на
чл.43, ал.2 от АПК, които са представени по делото – л.25-26. Като установил изложените
вече фактически обстоятелства, че И.Ж. управлява несобствен автомобил и
извършва обществен превоз на пътници без издадено Удостоверение за обществен
превоз на пътници на територията на РБ или копие на лиценз на Общността, както
и МПС не е включено към удостоверение за
регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, административният
орган наложил ПАМ, тъй като направил извод, че не е изпълнено изискването на
чл.126, ал.11 от ЗАП.
Като доказателство са приети АУАН №318593/07.04.2022г.
относно нарушения по ЗДвП, генерирани справки по рег.№ на процесния автомобил
/л.21-24/, докладна записка.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.107, ал.1 от ЗАвтП принудителните административни мерки по чл.106 и
чл.106а се прилагат с мотивирана заповед на Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция Автомобилна администрация или от упълномощени от него
лица. Служебно известно е на съда, че със Заповед №РД-01-43 от 23.01.2020г., на
основание чл.107, ал.1 от ЗАвтП и чл.7, т.5 от Устройствения правилник на ИА АА,
Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация е
упълномощил посочените в заповедта длъжностни лица, които да прилагат ПАМ по чл.106 и чл.106а от ЗАвтП, вкл. директорите на РД АА. От фактическа страна не е спорно, че
подписалото като издател на обжалвания административен акт лице е изпълнявало
длъжността Директор РД АА Стара Загора, поради което съдът приема, че
оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен
административен орган в условията на допустима от закона делегация, при
упражняване и в рамките на надлежно делегираните му правомощия.
Обжалваният административен акт е
постановен при спазване на нормативно установените изисквания за форма и
съдържание на акта. Изрично е посочено както правното основание за налагане на
принудителната административна мярка - чл.106а, ал.1, т.4, б.Б от ЗАвтП, така и фактическото основание –
извършване на обществен превоз на пътници с МПС, без да има издадено удостоверение
за обществен превоз на пътници, не е включено в списък към удостоверение за
регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, и без да има
заверено копие към лиценз на Общността. Посочени са всички релевантни факти и
обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие
на нормативно регламентираните материалноправни предпоставки, с които законът
свързва прилагането на ПАМ по чл.106а, ал.1, т.4 от ЗАвтП – извършен на 07.04.2022г. от И.Ж.
обществен превоз на пътници с автомобил при липсата на изискуем от закона
документ за осъществяване на дейността - удостоверение за регистрация за
извършване на таксиметров превоз на пътници, както и без да е издадено
удостоверение за обществен превоз на пътници и без да има заверено копие от
лиценз на Общността. Посочването на правно релевантните за наличието на
хипотезата на чл.106а, ал.1, т.4 от ЗАвтП обстоятелства са необходимите и достатъчни
мотиви, доколкото с тях се обосновава правото на органа да упражни
предоставеното му от закона правомощие и се осигурява възможност на адресата на
акта да защити правата си. Фактическите констатации, на които се основава
възприетото административно решение, са обективирани в съставения АУАН и на
писмените обяснения на пътниците, въз основа на които е издадена и заповедта. В
настоящия случай е изпълнено както общото изискване на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, така и специалното такова по чл.107, ал.1 от ЗАвтП за постановяване на мотивиран административен акт,
като прилагането на принудителната административна мярка е фактически и правно
обосновано.
Съдебният контрол за материална
законосъобразност на обжалвания административен акт, обхваща преценката налице
ли са установените от административния орган релевантни юридически факти
/изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като
правно основание за неговото издаване правна норма, респективно - дали се
следват разпоредените с акта правни последици. С оглед на нормативното
предписание на посочената като правно основание за издаване на оспорената
заповед разпоредбата на чл.106а, ал.1, т.4 от ЗАвтП, съдът приема, че заповедта е постановена
в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на които се основава и
при наличие на законовите предпоставки за налагане на принудителната
административна мярка. Предвидено е в разпоредбата на чл.106а, ал.1, т.4 от ЗАвтП, че за преустановяване на административните
нарушения се прилага принудителна административна мярка – временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач,
който извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно
средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или
товари или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за
извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към
лиценз на Общността – до отстраняване на нарушението, но за не повече от една
година, която мярката се осъществява чрез отнемане на свидетелството за управление
на моторно превозно средство и контролния талон към него - чл.106а, ал.2, т.3 от ЗАвтП. Според пар.1, т.1 от ДР на ЗАвтП, „обществен превоз" е превоз, който
се извършва с моторно превозно средство срещу заплащане, като съгласно пар.1, т.3 от ДР на ЗАвтП "превоз на пътници" е дейност
на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, за превоз на
пътници срещу заплащане, която се осъществява със специално конструирани и
оборудвани моторни превозни средства независимо дали са натоварени или не. По
смисъла на чл.2 от Наредба № 34/ 1999г. за таксиметров превоз на пътници, таксиметров превоз на
пътници е обществен превоз срещу заплащане, извършван с лек автомобил до седем
места, включително мястото на водача, по заявен от пътника маршрут. В контекста
на посочените легални дефиниции на понятията "обществен превоз",
"превоз на пътници" и "таксиметров превоз" следва извода,
че обществен превоз е общото, съвкупно понятие, отнасящо се до всички видове
превози, чиято основна характеристика е, че превозът с МПС се извършва срещу
заплащане - от пътника, от възложителя или организатора на конкретния превоз,
като "таксиметровият превоз" е обществен превоз по см. на пар.1, т.1 от ДР на ЗАвтП. За оборване на така установеното уговорено
заплащане не са ангажирани доказателства от жалбоподателя, а и съставеният АУАН
е официален свидетелстващ документ, който се ползва с материална
доказателствена сила относно удостоверените в него факти и обстоятелства за
извършен превоз. Поради това съдът счита, че в настоящото производство е
безспорно установено, че на посочените в ЗППАМ дата, място и обстоятелства, И.Ж.
извършва таксиметров превоз на пътници по смисъла на чл.2 от Наредба №34/1999 г. за таксиметров превоз на пътници. Изпълняваният превоз,
доколкото безспорно представлява възмезден превоз на пътник по определен
маршрут, го определя като обществен превоз под формата на таксиметров превоз. С
оглед на това за извършвания с посоченото МПС обществен превоз на пътници е
следвало да има изискуемите съгласно чл.6, ал.1 от ЗАвтП документи. Не се спори по делото, че превозното
средство, с което се е осъществявал таксиметров превоз на пътници, към датата
на извършената от контролните органи проверка не е разполагало с тези
документи.
С оглед на гореизложеното в съответствие и
при правилно приложение на материалния закон административният орган е приел,
че са налице нормативно регламентираните материалноправни предпоставки, с които
законът свързва прилагането на ПАМ по чл. 106а, ал.1, т.4 от ЗАвтП.
При издаването на оспорения
административен акт не са констатирани допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила, които да бъдат квалифицирани като
съществени такива и основание по смисъла на чл.146, т.3 от АПК за отмяна на заповедта. Заповедта е постановена след
като са изяснени и преценени всички релевантни факти и обстоятелства за
нормативно регламентирания фактически състав за прилагане на ПАМ по чл.106а, ал.1, т.4 от ЗАвтП и основно тези, касаещи заплащането на
превоза. Текстът
на закона предвижда временното отнемане на свидетелството за управление – до
отстраняване на нарушението, но за не повече от една година, като
административният орган се е съобразил с посоченото.
По изложените мотиви съдът приема, че не са
налице основания по чл.146 от АПК
за отмяна на оспорената заповед, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалба на И.П.Ж. ***, срещу Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №РД-14-1695/08.04.2022г.,
издадена от Директор Регионална дирекция Автомобилна администрация Стара Загора
за прилагане на ПАМ временно отнемане на СУ МПС.
Решението може да бъде обжалвано с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: