ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№_______________
гр. Варна, 09 май 2022 г.
Варненският административен съд - VІІ състав, в закрито заседание на девети май, две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВА СТОЕВА
като разгледа докладваното адм.
дело № 1022 описа за 2022 год. за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 166 ал. 4 от Административно процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на „ ПЕЩ.БГ“ ООД, ЕИК ********, представлявано от Л.К., чрез адв. А.Х.Д. от ВАК срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 22-1795-000028/23.03.2022г. на началник група към ОДМВР, РУ Враца, по чл. 171 т. 2а б.“а“ от Закон за движението по пътищата /ЗдвП/.
С жалбата е направено искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта. Твърди се, че от предварителното изпълнение на заповедта за дружеството ще настъпят вреди, изразяващи се в невъзможността да осъществява дейността си. Непоправимите вреди и пропуснатите ползи за дружеството се изразявали в плащане на наемна цена и разходи за поддръжка на автомобила, заплащане на застраховки и периодични прегледи, неустойки по изпълнение на задълженията, поради лишаване от автомобила, с който те се изпълняват.
Разгледано по същество, искането за спиране на заповедта е неоснователно по следните съображения:
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 22-1795-000028/23.03.2022г. на началник група към ОДМВР, РУ Враца – прекратяване на регистрацията на ППС – товарен автомобил Форд Транзит Конект с рег. № ***** и изземване на 2 броя регистрационни табели, е наложена за това, че 21.03.2022г. около 23.00ч. в гр. Враца, на ул. „** от В.Д.Ве управлявано описаното МПС, след като лицето е лишено от право да управлява МПС по административен ред /съставен АУАН GA№ 603968/21.03.2022г./.
В жалбата се твърди, че шофьорът е обсебил превозното средство и въпреки предупреждението на управителя на дружеството да върне автомобила в гараж на фирмата, водачът е отказал и е продължил да го управлява.
Не са представени доказателства за установяване на твърдените вреди от неустойки поради неизпълнение на задължения, а само са наведени общи твърдения и разсъждения за това как би се отразило прекратяването на регистрацията на превозното средство за периода, посочен в заповедта. По отношение на плащането на наемна цена, съдът приема, че такава не се дължи, тъй като превозното средство е собствено на дружеството, а разходите за заплащане на застраховки и прегледи са дължими по силата на закона и не могат да бъдат определени като вреди за дружеството.
По силата на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства
Съгласно чл. 172 ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, т. 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 от закона се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Налагането на принудителните административни мерки от ръководителите на службите за контрол се извършва чрез визираните в нормата способи, като в случая е приложена нормата на чл. 172, ал. 4 от ЗДвП - изземване на табелите с регистрационен номер.
По принцип оспорването спира изпълнението на административния акт. Изрично в чл. 172, ал. 6 от ЗДвП е предвидено, че подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. Горното налага извода, че законодателят е предвидил предварително изпълнение на административен акт по силата на закона. Предпоставките за спиране са визирани в чл. 166 АПК и касаят няколко хипотези. По изключение, при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Спирането предпоставя наличие на друг противопоставим правен интерес, който по степен на важност е съпоставим или надделяващ над тези, защитени от това по силата на закона предварително изпълнение. В съответствие с това, заповедите по чл. 171 ЗДвП по силата на изрична законова разпоредба - чл. 172, ал. 6 от същия закон са незабавно изпълняеми на нормативно основание с оглед осигуряване изпълнението на ПАМ. При допуснато предварително изпълнение на заповедта по силата на закона и то с изрична правна норма и за административният орган няма задължение да доказва предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК - съществуването на особено важен обществен интерес, подлежащ на защита. В този смисъл, за административния орган не съществува задължение да мотивира защо допуска предварителното изпълнение на заповедта и да излага конкретни съображения в тази насока за да обоснове и мотивира допуснатото предварително изпълнение.
Законовата презумпция за високата обществена значимост на защитените обществени отношения, а именно безопасността на движението по пътищата и преустановяването на административни нарушения, които застрашават живота и здравето на хората, е основанието за допускане на предварително изпълнение на този вид принудителни мерки по силата на закона. С оглед на това, предпоставка за постановяване на неговото спиране е наличието на друг противопоставим интерес, който по степен на важност е от категорията на изброените в чл. 60, ал. 1 от АПК. В тежест на жалбоподателя в административния процес е да установи наличието на обстоятелства, при които спирането на изпълнението на оспорената заповед е основателно. Заявените от него факти, че с прекратяване на регистрацията на ППС ще се препятства дейността на дружеството не аргументират основателност по смисъла на чл. 166, ал. 4 вр. с ал. 2 от АПК. Твърдените вреди не са обоснована с доказателства, както съдът е посочил по-горе.
Поради превес на обществения интерес, а именно безопасност на движението за всички участници в него, съдът не намира основания за спирането на заповедта поради причинените временни неудобства за собственика на МПС.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 166, ал. 4 АПК във вр. с чл. 172, ал. 6 ЗДвП, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ искането на „ПЕЩ.БГ“ ООД, ЕИК ********, представлявано от Л.К., чрез адв. А.Х.Д. от ВАК за спиране изпълнението на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1795-000028/23.03.2022г. по чл. 171, т. 2а, б. "а" от Закона за движение по пътищата, издадена от на началник група към ОДМВР, РУ Враца.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: