№ 387
гр. Пловдив, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело
№ 20225001000381 по описа за 2022 година
С решение № 16/22.03.2022 г., постановено по т.д. № 100/21 г.
по описа на Окръжен съд Хасково, ГФ - гр.С. БУЛСТАТ ********* е осъден
да заплати на малолетния СТ. В. Г. ЕГН **********, представляван от своята
майка и законен представител Р.В. С. ЕГН **********, сумата в размер на 24
000 /двадесет и четири хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди - болки и страдания, търпени в резултат на обширни
рани на гърба, лявата ръка и главата, довели до гнойна колекция, наложило
оперативно изрязване - некректомия на мъртвите тъкани, бактериална
бронхопневмония, довели до разстройство на здравето, временно опасно за
живота, както и до обезобразяване на гърба, лявата ръка и скалпа на главата,
претърпени в резултат на пътно - транспортно произшествие, станало на
22.07.2016 год. по вина на А. А. Ч. ЕГН ********** при управление на МПС -
товарен автомобил, марка „Ф.“, модел „Т.“, с рег. № *******, ведно със
законната лихва, считано от 12.05.21 г. до окончателното изплащане на
сумата, като искът в останалата част - за разликата до предявения размер от
50 900 лева искът е отхвърлен.
С решението ГФ е осъден да заплати на Р.В. С. като майка и
законен представител на малолетния СТ. В. Г. деловодни разноски в размер
на 754.42 лв, а по сметка на ОС Хасково е осъден да заплати ДТ в размер на
960 лв. и разноски – 282.91 лв.
Р.В. С. като майка и законен представител на малолетния СТ. В.
1
Г., е осъдена да заплати на ГФ разноски в размер на 58.13 лв. съразмерно на
отхвърлената част от иска.
Решението е постановено с участието на трето лице А. А. Ч.
ЕГН ********** от село М., Х. област - помагач на ответника - ГФ - гр.С.
Въззивна жалба против горното решение е подадена от ГФ,
който го обжалва в осъдителната му част. Излагат се оплаквания за
необоснованост, неправилност и незаконосъобразност, като се иска в
обжалваната част решението да бъде отменено, като вместо него се постанови
друго, с което се отхвърли изцяло исковата претенция за неимуществени
вреди ведно с акцесорния иск за законна лихва, с произтичащите от това
последици по отношение на акцесорния иск за законна лихва и за разноските.
Претендира разноски по представен списък на разноските.
Въззивна жалба против решението е подадена и от СТ. В. Г.,
действащ като малолетен чрез своята майка и законна представителка Р.В. С.,
който обжалва решението в отхвърлителната му част. Излагат се оплаквания
за необоснованост, неправилност и незаконосъобразност на решението в тази
му част, като се иска в същата то да бъде отменено и вместо него се
постанови друго, с което да се уважи предявеният иск за неимуществени
вреди в пълния му претендиран размер от 50 900 лв., ведно със законна лихва
от 12.05.21 г. до окончателното плащане, с произтичащите от това последици
относно разноските. Претендира разноски за въззивната инстанция по
представен списък на разноските.
Всяка от страните оспорва въззивната жалба на противната
страна.
Третото лице – помагач А. А. Ч. не изразява становище.
Пловдивски апелативен съд, като прецени събраните по делото
доказателства във връзка с наведените от страните оплаквания и доводи,
намира за установено следното:
Съдът е бил сезиран с иск по чл. чл.519, ал.1, т.1 вр. чл.557,
ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ от Кодекса за застраховането /КЗ/, предявен от СТ. В. Г.,
малолетен, представляван от своята майка и законен представител Р.В. С.,
против ГФ за изплащане на сума в размер на 50 900 лева като обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, станало на 22.07.2016
год. по вина на А. А. Ч. при управление на МПС - товарен автомобил, марка
„Ф.“, модел „Т.“, с рег. № *******, за който автомобил не е била налице
сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“.
2
Прието е в обжалваното решение, че са налице предпоставките
за ангажиране отговорността на ГФ за обезщетяване на ищеца за
неимуществените вреди, претърпени от процесното ПТП, предвид
безспорното по делото обстоятелство, че за увреждащия автомобил не е била
сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, като е
зачетена и задължителната сила на решение № 282 от 05.07.2018 год.,
постановено по АНД № 407/2018 год. по описа на Районен съд - Хасково,
изменено с решение № 121 от 24.10.2018 год., постановено по ВНАХД № 406
/ 2018 год. по описа на Окръжен съд – Хасково, с които А. А. Ч. е признат за
виновен в това, че на 22.07.2016 год. в с.М., Х. област, при управление на
товарен автомобил марка „Ф. Т.“, с рег.№ *******, нарушил правилата за
движение по пътищата - чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл. 117 от ЗДвП и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на С. Р. С. от гр.Д.,
изразяваща се в усложнения от разкъсно - контузни рани по главата и тялото,
обширни охлузвания по гърба, лявата мишница и главата с последващо
възпаление на същите и оформила се в резултат на това обширна гнойна
колекция в областта на гърба, лявата мишница и главата, наложило тяхното
оперативно отстраняване, които причинили разстройство на здравето,
временно опасно за живота.
/Предвид извършено припознаване от бащата В. К. Г. имената
на пострадалото лице са променени на СТ. В. Г., за което по делото са
представени надлежни доказателства/.
Цитираното решение е задължително за гражданския съд,
разглеждащ гражданскоправните последици от деянието на основание чл. 300
от ГПК и чл. 413, ал.2 вр. ал.3 от НПК. Същото е постановено по реда на
глава 28-ма от НПК и чл. 78а от НК и по отношение на извършване на
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца има същите
последици като постановена присъда. Т.е. в случая с цитираното решение по
задължителен за гражданския съд начин е разрешен въпросът за наличието на
противоправно и виновно поведение на водача на увреждащия автомобил,
както и въпросът за причинената средна телесна повреда на ищеца.
Изложените мотиви в тази насока от първоинстанционния съд, който се е
позовал и на тълкуването, дадено в в т.15 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 год. на ВКС по тълк.д. № 6/2012 год., ОСГТК, следва изцяло да се
подкрепят.
При това положение е обоснован и законосъобразен изводът, че
с процесното непозволено увреждане за ответника се е породило
задължението да заплати на увредения обезщетение за претърпените
неимуществени вреди. Впрочем основанието за възникване на тази
отговорност по същество е признато от ГФ в отговора, изпратен във връзка с
предявената претенция за плащане – писмо изх.№ *******/13.05.2021 г., с
което УС на ГФ уведомява ищеца, че със свое решение от 13.05.21 г. е
одобрил сума в общ размер на 18 000 лв. за претърпените от него
неимуществени вреди, от които 3000 лв. – за ВЛК на главата с последваща
гнойна колекция, лекувана оперативно; 7000 лв. – за обширно охлузване по
гърба с формиране на флегмон – ексцизиран при оперативно лечение; 3000
3
лв. – за охлузвания по лява мишница с последващо формиране на гнойна
колекция, лекувана хирургично; 5000 лв. – за токсоинфекциозно възпаление
на белите дробове – пневмония, по съседство с травматично възпалените
тъкани по гърба, мишницата и главата, лекувана консервативно.
Няма данни така определената сума да е изплатена, нито се
твърдят подобни обстоятелства от ГФ както в производството пред първата
инстанция, така и пред въззивната инстанция.
С оглед посоченото е обоснован и законосъобразен изводът, че
предявената претенция по чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ, вр.чл. 519, ал.1, т.1 от
ЗК е доказана по своето основание.
Въз основа заключението на САТЕ, неоспорено от страните, в
решението е описан като възприет следният механизъм на настъпване на
ПТП:
ПТП е станало на прав, хоризонтален участък от пътното
платно, със суха, запазена асфалтова настилка в добро състояние и при
неограничена видимост. Тригодишният С. е играел с друго дете на левия
тротоар по пътя, при което топката е преминала през пътното платно вдясно;
детето пресича пътното платно, отива до затревения банкет и след малко игра
се връща обратно да пресича напречно пътното платно за движение; в същото
време от разклона за с. Г. с десен завой, към кметството на с. М., излиза
управляваният от Ч. автомобил, като се е движел със скорост около 30 км/ч,
при неограничена видимост. При опасна зона от 13.04 м. водачът реагира
със закъснение и след около 11.58 м., в процес на спиране, с челната си дясна
част, микробусът е ударил детето, което вече е пресичало пътното платно в
дясната част на пътя, в посока наляво. В момента на тръгване на момчето С.
да пресича товарният автомобил /предната му броня/ се е намирал на 11.58 м
преди мястото на удара, при което водачът не е имал техническа възможност
да спред автомобила преди това място. Микробусът е блъснал напред детето,
което е паднало на асфалта под предната му част и след като го е влачел 2 - 3
метра, е спрял и детето се е установило пред предното му дясно колело. При
разстояние от 50 метра, което е по-голямо от опасната зона за спиране /13.04
м./, водачът е имал видимост върху детето, което било извън опасната зона за
спиране на автомобила, при което е имал техническата възможност да
избегне произшествието, т.е. водачът е имал тази видимост в момента, когато
детето е било южно от платното за движение. В устните си обяснения, дадени
в открито съдебно заседание, вещото лице е посочило, че не са били налице
предмети, ограничаващи видимостта от завоя, който е десен за водача, до
мястото, където се е намирало детето. Автомобилът, управляван от Ч. е имал
техническа неизправност по спирачната система, изразена в липса на
спирачно усилие върху предното ляво колело и липса на спирачна следа от
него. Като основна техническа причина за настъпване на ПТП, заключението
сочи закъснялата реакция на водача с аварийно натискане на спирачките,
въпреки неизправната спирачна система.
4
С обжалваното решение е прието, че в случая е налице
съпричиняване, оценено на 20 %., изразяващо се в липса на осъществен
постоянен родителски надзор върху пострадалото дете.
Първоинстанционният съд се е позовал на заключението на САТЕ, според
което в момента на тръгване на детето да пресича пътното платно, товарният
автомобил се е намирал на 11.58 м. преди мястото на удара, при опасна зона
за спиране от 13.04 м, поради което водачът не е имал техническа възможност
да спре автомобила преди мястото на удара. Предвид посоченото съдът е
приел, че при осъществяване на дължимия родителски контрол -
придружаване на детето да пресече пътното платно и спазване на правилата
да движение на пешеходците - чл.113, ал.1, т.1 и чл.114, т.1 от ЗДвП,
включително съобразяване с разстоянието на приближаващото се МПС и с
неговата скорост на движение, не биха възникнали условия за настъпване на
процесното ПТП; посочил е, че че обстоятелството, че деликвентът е
възприел пострадалото дете със закъснение, не освобождава пешеходците от
задължението им да спазват правилата за движение по пътищата, нито
родителите от изпълнение на задължението им по чл.125, ал.3 от СК.
В жалбата на С.Г. се оспорват като необосновани и
незаконосъобразни изводите на първоинстанционния съд за наличие на
съпричиняване. Поддържа се теза, че в случая не е налице съпричиняване от
страна на пострадалото дете, предвид на което не е налице основание за
намаляване на дължимото обезщетение на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД.
От своя страна, жалбоподателят – ГФ поддържа оплаквания, че
определеният процент съпричиняване е занижен, а е следвало да бъде
определен много по-голям процент съпричиняване от страна на пострадалото
дете, респ. от неговия баща. Позовова се, от една страна, на обстоятелството,
че детето е било оставено без надзор от родителя си, а от друга, че същото е
навлязло на пътното платно непосредствено преди удара с автомобила,
поради което водачът на автомобила е бил поставен в пълна невъзможност за
реакция.
Съгласно чл. 51, ал.2 от ЗЗД обезщетението може да бъде
намалено, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите.
Съпричиняване е налице, когато самият пострадал е допринесъл за
настъпването на вредите, като се преценява единствено наличието на
причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат,
без значение дали пострадалият е действал виновно или не. Малолетно дете
или невменяемо лице също обективно може да допринесе за настъпване на
резултата, независимо, че не може да съзнава и ръководи постъпките си и да
действа разумно. В този смисъл е т. 7 на ППВС № 17/63 г., като обективният
характер на съпричиняването е признат в константната съдебна практика,
включително и редица постановени по реда на чл. 290 ГПК решения /някои
от които цитирани във въззивната жалба на ГФ/.
В конкретния казус е установено от приетото заключение на
САТЕ, че в момента на тръгване на детето да пресича обратно пътното
5
платно, същото се е намирало на разстояние по-малко от опасната зона за
спиране на автомобила, поради което водачът не е имал техническа
възможност да преустанови движението на автомобила преди мястото на
удара. Т.е. обективно са налице действия на пострадалото дете, върху което в
този момент не е упражняван родителски надзор, които са допринесли за
настъпване на вредоносния резултат. Вината на пострадалия не е елемент от
фактическия състав на чл. 51, ал.2 от ЗЗД, т.е. без правно значение е
обстоятелството, че пресичането е предприето от малолетно дете, т.е. от
субект, който не е способен да действа разумно и да предвижда евентуалните
негативни последици от своите действия или бездейстия.
Поради посоченото се преценяват като неоснователни доводите
във въззивната жалба на С.Г., че действията на пострадалото дете не се
намират в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Предприетото
обратно пресичане на пътното платно е в момент, когато това води до
навлизане в опасната зона на спиране на автомобила. Ако такова обратно
пресичане не беше предприето, при осъществяване на дължимия от родителя
контрол, не биха възникнали условия за настъпване на произшествието.
Изложените в този смисъл изводи в обжалваното решение се споделят и от
настоящия съдебен състав.
По отношение определения процент съпричиняване от 20 %
съставът на ПАС намира за неоснователни оплакванията на ГФ, че същият е
занижен. Няма основание да се определи значително по-висок процент
съпричиняване, в какъвто смисъл са исканията във въззивната жалба на ГФ. В
обжалваното решение правилно е посочено, че децата се ползват с особена,
засилена закрила от правилата за движение по пътищата - чл. 116 - чл. 118 от
ЗДвП, като наличието на деца на пътя или в близост до него представлява
състояние на интензивна опасност за водачите, които следва да се подготвят
за внезапно, застрашаващо изменение на пътната обстановка поради
присъщата на тази група пешеходци намалена способност правилно да
възприемат и реагират на опасностите при движението. Т.е. законът поставя
много по-високи изисквания към поведението на водачите на МПС, когато на
пътя или в близост до него има деца. Определянето на по-висок от посочения
процент съпричиняване би довело по същество до омаловажаване на тези
изисквания и не би съответствало на смисъла и духа на закона.
По отношение на причинените увреждания е установено от
прието заключение на СМЕ, че вследствие на ПТП, пострадалото дете е
получило: обширни охлузвания и охлузени рани в областта на гръдния кош,
гърба, лявата мишница и главата; флегмон на раневи повърхности в областта
на гръдния кош, гърба, лявата мишница и главата; вторична двустранна
бронхопневмония; белези от зараснали охлузени рани по тялото, главата и
крайниците. Към момента на възникването им охлузванията и раните са
причинили разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от
НК. Гнойният възпалителен процес на раните и последвалата го от общата
интоксикация на организма двустранна пневмония са причинили
разстройство на здравето, временно опасно за живота по смисъла на чл.129 от
6
НК. Белезите от зарасналите рани са причинили загрозяване на участъци от
главата, тялото, лявата ръка и десния крак. Определен е периодът на лечение
за възстановяване на раните и последвалия възпалителен процес и свързаните
с него усложнения на не по-малко от шест месеца. Не е изключена
възможността и понастоящем пострадалият да изпитва болка или неприятно
усещане при допир и натиск върху по-големите белези от нараняванията.
Останали са загрозяващи белези по гърба, лявата ръка, главата и десния крак.
Изключвайки тези белези от нараняванията, ищецът е бил напълно
възстановен и в добро физическо състояние.
От събрани по делото свидетелски показания е установено, че
след произшествието детето е било изпаднало в шок - въртяло си очите,
изпадало в безсъзнание, будило го да не заспи; наложило се продължително
лечение; и в момента се страхувало от коли, и се срамувало от белезите -
когато ходили на басейн, стоял облечен.
При така събраните доказателства въззивният състав намира за
изцяло неоснователни оплакванията във въззивната жалба на ГФ за
прекомерно висок размер на определеното обезщетение спрямо действително
претърпените и доказани вреди. Не се споделят оплакванията, че не са
отчетени обстоятелства, релевантни за определяне размера на обезщетението.
Не се оправдават твърденията на жалбоподателя, че ищецът е напълно
възстановен от причинените му телесни увреждания, че поради възрастта си
не помни процесното ПТП, че липсват последици за ищеца в здравословно и
психично отношение. За детето са останали загрозяващи белези по гърба,
лявата ръка, главата и десния крак, които са се отразили на емоционалната
му сфера – същото се срамува от белезите, крие ги, стои облечен дори на
басейн. Останал е страх от коли, което също е сериозна негативна последица
в психичен план. Голословен е доводът, че с оглед възрастта на детето към
датата на ПТП, същото не помни случилото си, като същият не кореспондира
със събраните по делото доказателства. Неоснователни са оплакванията за
липса на мотиви относно конкретните обстоятелства, които са били
съобразени от съда при определяне на размера на дължимото обезщетение. В
решението са изложени конкретни съображения в тази насока, като са
обсъдени вида и степента на причинените увреждания, начина на
настъпването им, възстановителния период, остатъчните белези от
наранявания, доказаното негативно отражение на случилото се върху
психиката на детето.
Определеният общ размер на дължимото обезщетение в размер
на 30 000 лв. според въззивния състав кореспондира с принципа на
справедливостта, заложен в чл. 52 от ЗЗД. Същият съответства на реалния
обем на вредите във физически и емоционален план, като е съобразено
адекватно и обстоятелството, че детето е възстановено, но са останали
загрозяващи белези, както и страх от коли, които представляват
продължаващи негативни последици. Отчетен е фактът, че на ищеца е
извършена оперативна намеса за отстраняване на променените и мъртвите
тъкани. Съобразено е и обстоятелството, че са възможни и понастоящем
7
болки при допир на местата на белезите, в какъвто смисъл е бил изводът на
вещото лице. В този смисъл се преценяват като неоснователни оплакванията
във въззивната жалба на С.Г. за определен занижен размер на обезщетението,
при неглижиране на някои факти и обстоятелства, относими към
справедливата обезвреда. Не се споделя и оплакването, че така определеният
размер не съответства на установената съдебна практика на ВКС и
съдилищата при подобни казуси, като същото не е подкрепено с никакви
конкретни доводи.
В съответствие с обосновано и законосъобразно определения
процент съпричиняване в размер на 20 %, първоинстанционният съд е
присъдил обезщетение в размер на 24 000 лв.
Предвид посоченото съставът на ПАС намира и двете въззивни
жалби за неоснователни. Обжалваното решение следва да бъде оставено в
сила.
За разноските:
ГФ претендира разноски за въззивното производство в размер
на 480 лв. – платена ДТ за въззивната жалба. Предвид неоснователността на
жалбата тази претенция е неоснователна и разноски в полза на ГФ не се
присъждат.
Направено е искане в полза на процесуалния представител на
С.Г. – адв. Я.С. да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38,
ал.2 вр. чл. 38, ал.1,т.2 от ЗАдв. за предоставена безплатна правна помощ.
Видно от представения договор за правна помощ, същата е безплатна на
посоченото основание от ЗАдв. Във връзка с неоснователността на жалбата на
ГФ искането следва да се уважи, като се присъди адвокатско
възнаграждение съобразно обжалваемия интерес от 24 000 лв., изчислено по
правилото на чл. 7, ал.2,т.4 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в размер на 1350 лв.
Предвид посоченото ПАС
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 16/22.03.2022 г., постановено по
т.д. № 100/21 г. по описа на Окръжен съд Хасково.
ОСЪЖДА ГФ да заплати на адв. ЯС. М. С. – *АК на основание
чл. 38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата адвокатско
8
възнаграждение в размер на 1350 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9