№ 41
гр. София, 28.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Магдалена Лазарова
Илияна Стоилова
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
в присъствието на прокурора и Димитър С. Стоянов
като разгледа докладваното от Магдалена Лазарова Въззивно частно
наказателно дело № 20241000601486 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.34 от Закона за признаване, изпълнение
и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции (ЗПИИАКОРНФС).
Образувано е по повод подадена въззивна жалба от адв. М. А. - служебен
защитник на засегнатото О. М. против решение № 245 от 18.09.2024г. по ЧНД
№ 822/2024г. по описа на Окръжен съд - Благоевград, с което е признато и
прието за изпълнение Решение на несъдебен орган на Австрия -
Bezirkshauptmannshaft Sudoststaiermark под № BHSO/ 623230008199/2023,
постановено на 30.08.2023г., влязло в законна сила на 03.11.2023г., с което на
засегнатото лице – О. М. ЕГН ********** с постоянен адрес в с.***, обл. ***
е наложена финансова санкция в размер 105 (сто и пет) евро с левова
равностойност от 205,36 (двеста и пет лева и тридесет и шест стотинки) лeва,
за извършено на 28.03.2023г. административно нарушение по Австрийски
закон за моторните превозни средства.
В жалбата се твърди неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на атакувания съдебен акт по следните съображения:
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила – стр. 1 от
Удостоверението по чл.4 от ЗПИИАКОРНФС не е преведено на български
език, което е императивно изискване съгласно Приложение №2 от този закон;
в точка 3 на буква З) липсват част от реквизитите, поради което не отговаря на
1
изискванията, залегнали в разпоредбите на чл.4 и чл.5 от закона; в буква Е)
точка 1 е отразено, че финансовата санкция е наложена на физическото лице
О. М., като точка 2 за юридическото лице не е попълнена, а от приложените
доказателства по делото е видно, че собственик на МПС е фирма „Ма-На
Транс“ ЕООД. Според защитника при липсата на превод и липсата на частична
информация „окръжният съд не е могъл да изпълни правомощията си за
съдебен контрол на реквизитите и съдържанието на посоченото
удостоверение, за да заключи дали то съответства на определените спрямо
него изисквания, дали е спазена процедурата и съответно защитени ли са
законовите права на О. М.“. В заключение се прави искане за неговата отмяна
и постановяване на ново решение за отказ да бъде признато и изпълнено
решението за налагане на финансова санкция.
В съдебно заседание служебният защитник моли за уважаване на
подадената жалба по изложените в нея съображения.
Представителят на САП намира обжалваното решение за правилно и
законосъобразно и пледира да бъде потвърдено.
Засегнатото лице редовно призовано, не се явява.
САС, след като прецени доводите и възраженията на страните и сам
служебно провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, намира за
установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искане от компетентните
органи на Австрия за признаване и изпълнение на парична санкция в размер
на 100 евро и 5 евро (направени разноски в административното
производство), наложена по отношение на засегнатото лице – българския
гражданин О. М. ЕГН **********, с влязло в сила на 03.11.2023 г. Решение за
налагане на финансова санкция на несъдебен орган на Австрия
-Bezirkshauptmannshaft Sudoststaiermark под № BHSO/ 623230008199/2023,
постановено на 30.08.2023 г., за извършено на 28.03.2023г. административно
нарушение по Австрийски закон за моторните превозни средства, което е
било уважено с обжалваното решение, предмет на настоящия инстанционен
контрол.
Съгласно разпоредбите на чл.4 вр. чл.3 ал.1 от ЗПИИАКОРНФС искането
на компетентните органи на издаващата държава Австрия е придружено с
Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета,
регламентиращо прилагането на принципа на взаимното признаване по
отношение на финансовите санкции, които са наложени от съдебни или
административни органи, с цел улесняване изпълнението на такива санкции в
друга държава - членка на Европейския съюз, различна от държавата, в която
са били наложени. По смисъла на същото и разпоредбата на чл.3 ал.1 т.1 и 3
от ЗПИИАКОРНФС „решение за налагане на финансови санкции” е влязъл в
сила в държава - членка на Европейския съюз, акт за налагане на задължение
за плащане на глоба, имуществена санкция или всякакъв друг вид парична
санкция, наложена с акт на съдебен или несъдебен орган за извършване на
престъпление или административно нарушение, включително паричните
санкции, наложени във връзка с нарушение на правилата за движение, както и
2
разходите по съдебните или административните процедури, довели до
постановяване на акта.
Първоинстанционният съд правилно е приел, че съгласно чл.31 ал.1 от
ЗПИИАКОРНФС се явява компетентен да се произнесе предвид
местоживеенето на засегнатото лице, като е анализирал съдържанието на
постъпилото удостоверение, в превод на български език, приемайки го за
съответстващо на чл. 4 и чл.5 от ЗПИИАКОРНФС. В същото не се
констатират данни, които да поставят под съмнение компетентността и
легитимността на издалия го орган, като едновременно с това е изпълнено
условието за изложение на необходимата релевантна информация относно
постановеното решение - датата на издаването му, датата на влизането му в
сила, обстоятелствата и правната квалификация на извършеното
административно нарушение, наложената с него санкция, самоличността и
местоживеенето на нарушителя.
Въззивната инстанция се солидаризира изцяло със становището на
окръжния съд за липса на основания за уважаване на претенцията на
защитника на засегнатото лице да бъде отказано признаване и изпълнение на
наложената финансова санкция от несъдебен австрийски орган.
Не се констатират пороци в съдържанието на удостоверението по чл.4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа
за взаимно признаване на финансови санкции. Представеният документ,
включително в превод на български език, съдържа нужната информация
относно идентификацията на лицето, извършило административно нарушение
на правилата за движение по пътищата, описанието на обстоятелствата, при
които то е било осъществено, правната квалификация на деянието,
наложената санкция съобразно законодателството на издаващата държава.
Настоящото съдебно производство по ЗПИИАКОРНФС има чисто
процесуален характер, по оказване на правна помощ на издаващия орган, като
не засяга каквито и да е въпроси от материалноправно естество. В този смисъл
от страна на българския съд не подлежат на обсъждане и решаване въпроси
по съществото на конкретния правен спор, касаещи финансовата отговорност
на лицето и не могат да бъдат коментирани и преразглеждани обстоятелства
по съществото на проведеното в издаващата държава административно
наказателно производство, санкционираното деяние, авторството и вината на
конкретното засегнато лице. Съдът на изпълняващата държава, в случая
Република България, не може да изследва доказателствената обезпеченост на
фактите по нарушението, посочени в Удостоверението по чл.4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета, тъй като процедурата по признаване е
подчинена на принципа на взаимно доверие между държавите - членки.
Производството по чл.32 от ЗПИИАКОРНФС не допуска възражения,
свързани с презумпцията за невиновност, както и инкорпориране на
доказателства, касаещи самото нарушение. Сътрудничеството по наказателни
дела се основава на принципа на взаимно признаване на решенията, намиращ
израз в задължението на национален съд на една държава - членка при
съществуването на определени законови предпоставки да изпълни съдебен
акт, постановен в друга държава - членка като акт на собствената му
3
юрисдикция, без да осъществява контрол върху него.
Законосъобразна се явява преценката на първостепенния съд за наличието
на всички условия за признаване и изпълнение на решението за налагане на
финансова санкция срещу О. М. за поведение, нарушаващо правилата за
движение по пътищата, в която хипотеза не съществува изискване за двойна
наказуемост на деянието, според разпоредбата на чл.30 ал.2 т.1 от
ЗПИИАКОРНФС. Санкционирано е допуснато от него нарушение по
Австрийски закон за моторните превозни средства - на 28.03.2023 год., в
качеството му на носещ отговорност за юридическо лице, собственик на МПС
с рег № ******* е пропуснал да съобщи в рамките на две седмици от връчване
на поканата за предоставяне на информация за това кой е бил водач на
превозното средство и кой е паркирал същото в посочения ден и час.
В постъпилото Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР
на Съвета е посочено, че санкционираното лице е било уведомено за
проведеното писмено производство с постановено решение по изискуемия от
законодателството на издаващата държава начин и възможностите за
обжалването му, като по делото не се установяват обстоятелства, внасящи
каквото и да било съмнение относно верността на тези данни. Към същото е
приложена изпратената до засегнатото лице покана за доброволно плащане на
финансовата санкция, в която е посочено и решението за нейното налагане.
В чл.35 от ЗПИИАКОРНФС изчерпателно са посочени факултативните
основания, при наличието на които може да се откаже признаване и
изпълнение на наложената финансова санкция, които в конкретния случай са
били детайлно обсъдени от първата съдебна инстанция. Не се установява за
санкционираното деяние, засегнатото лице да е било наказвано в България или
в друга държава, различна от решаващата; да е лице с имунитет или
привилегия по българското законодателство, които да правят изпълнението на
решението недопустимо или лице, което по българското законодателство
поради възрастта си не носи наказателна отговорност и не подлежи на
наказателно преследване за деянията, които обосновават
решението. .
Решението не се отнася за деяние, което да се приеме за извършено
изцяло или отчасти на територията на Република България и поради това да е
подсъдно на български съд. Наложената финансова санкция надхвърля 70
евро, а именно 105 (сто и пет) евро, чиято левова равностойност към датата
на постановяване на решението по курса на БНБ е 205,36 лева (двеста и пет
лева и тридесет и шест стотинки).
Първостепенният съд е дал адекватен отговор на възраженията на
защитника за непълнота на Удостоверението. В същото фигурира името на
издалия го орган, адреса му и други данни за осъществяване на контакт, като
липсата на превод на български език само в тази част по никакъв начин не
засяга неговата пълнота и не поражда твърдяната от защитата неяснота. Други
непълноти и неясноти в съдържанието му не се констатират и от страна на
настоящия въззивен състав. От описанието на нарушението е видно, че
финансовата санкция е наложена на физическото лице О. М. в качеството му
4
на представляващ юридическото лице, собственик на МПС, с което е
извършено санкционираното нарушение, и както правилно е приел окръжният
съд това не е пречка за признаване и приемане за изпълнение на решението,
тъй като то е издадено съгласно законодателството на издаващата държава.
Водим от горното депозираната жалба се явява неоснователна, поради
което и на основание чл.34 ал.1 вр. чл.20 ал.3 от ЗПИИАКОРНФС, САС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 245 от 18.09.2024г. по ЧНД № 822/2024г. по
описа на Окръжен съд - Благоевград, с което е признато и прието за
изпълнение Решение на несъдебен орган на Австрия - Bezirkshauptmannshaft
Sudoststaiermark под № BHSO/ 623230008199/2023, постановено на 30.08.2023
год., влязло в законна сила на 03.11.2023 г., с което на засегнатото лице – О. М.
ЕГН ********** с постоянен адрес в с.***, обл. ***, е наложена финансова
санкция в размер 105 (сто и пет) евро с левова равностойност от 205,36 лева
(двеста и пет лева и тридесет и шест стотинки), за извършено на 28.03.2023г.
административно нарушение по Австрийски закон за моторните превозни
средства.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5