ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 289
гр. Пловдив , 28.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Михаела Ат. Добрева
Членове:Петко Ив. Минев
Иван М. Минчев
като разгледа докладваното от Петко Ив. Минев Въззивно частно наказателно
дело № 20215300601587 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.243 ал.8 НПК.
Постъпила е жалба от „А. С.– **“ АД с ЕИК: *** чрез процесуалния си
представител – адв. Д. Д.– управител на адвокатско дружество „К., Д. И
ПАРТНЬОРИ“ против Определение № 329 от 24.06.2021г. на Районен съд –
Пловдив по ЧНД № 2685/2021г. по описа на ПРС, 7 н.с., с което е потвърдено
постановление на Районна прокуратура – Пловдив от 12.03.2021г., с което
наказателното производство по ДП № 42/2021г. по описа на отдел
„Икономическа полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, водено за престъпление
по чл. 209, ал. 1 е било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24,
ал. 1, т. 1 от НПК.
В жалбата се твърди, че атакуваното определение на ПРС е неправилно
и незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Твърди се, че неправилно
ПРС е приел липсата на субективно намерение на дееца да не изпълни
поетото задължение. Правят се възражения за непълнота на разследването, за
липсата на задълбочен анализ на противоречията в доказателствата и за
немотивираност на атакуваното първоинстанционно определение и
проверяваният прекратителен прокурорски акт. Твърди се съставомерност на
действията на управителя на дружеството – свид. А. по чл. 209, ал. 1 от НК и
набавяне на облага за дружеството в размер на инкриминираната сума
Районна прокуратура – Пловдив не е взела становище по жалбата на
„А.С. – **“ АД чрез адв. Д. пред въззивната инстанция.
Пловдивският окръжен съд, проверявайки законосъобразността и
1
обосноваността на атакуваното определение, намира и приема за установено
следното:
Жалбата на „А. С. – **“ АД чрез адв. Д. е подадена в законоустановения
7-дневен срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество
същата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С постановление от 21.03.2021г. РП – Пловдив е прекратила на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК наказателното
производство по ДП № 42/2021г. по описа на отдел „Икономическа полиция“
при ОД на МВР – Пловдив, образувано на 08.07.2020г. за това дали на
28.10.2016г в гр.Пловдив с цел да набави за себе си или за другиго имотна
облага, е възбудил и поддържал заблуждение у А. Д. С.-управител на „А. С.1
**"АД и с това му е причинил имотна вреда-престъпление по чл.209, ал.1 от
НК. По делото няма лице, привлечено към наказателна отговорност.
В хода на разследването Районна прокуратура – Пловдив е приела за
установена следната фактическа обстановка:
Св. А.С. бил съсобственик и управител на "А. С. -**" АД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление в гр. П., ул. "К.", № **. Дейността на
управляванана от него фирма се изразявала в механично обработване и
търговия с черни и цветни метали в страната и чужбина. На неустановена
дата ,през есента на 2016г. със служител на "А. С. - **" АД - св. Р.Д.- *** във
фирмата към онзи момент, се свързал управителя на фирма „В. С. Б." ЕООД -
св. И. А., който пожелал представляваното от него дружество да закупи около
4,5 тона стомана.За целта св. И. А. изпратил и запитване по електронна поща.
Св. Р. Д. като консултант - продавач, изпълнявайки служебните си
задължения трябвало да посрещне клиента и да съгласува желанията му и по
възможност да се реализира продукция. С управителя на „В. С.Б." ЕООД
първоначално по имейл обсъдили поръчаното количество стомана, която
следвала да бъде рязана, за да бъде приведена в поръчаните размери. За
постигнатата уговорка била съставена и издадена от "А.С.-**"АД проформа
фактура № **********/24.10.2016г., която включвала подробна информация
за цените на отделните стоки и количества, както и услугата по тяхното
рязане. Уговорката била, че представител на „В. С. Б." ЕООД ще натовари
поръчаната стока от базата на дружеството в гр. П., ул. "К. ш.", № **.
Необходимо било технологично време за привеждане на поръчаната стомана
в желаните от клиента размери, поради което уговорили заплащането на
стоката да стане на два отделни транша преди получаване на стоката от „В. С.
Б." ЕООД. Стойността на получените стоки и услуги по тази проформа
фактура била в общ размер на 5 847,59 лв. без ДДС. респ 7 017,11 лв с ДДС.
Следвало първоначално да бъде направено авансово плащане в размер на 4
000 лв, която сума била стойността на поръчания материал. Оставащата сума
2
следвало да се заплати преди получаване на стоката. 2 На 24.10.2016г. от
„В.С. Б." ЕООД извършили плащане чрез системата за електронно банкиране,
от което Св. Р. Д. видял преводно нареждане за сумата в размер на 4 000 лв. с
основание за превода по гореописаната проформа фактура. На 25.10.2016г.
след като получили преводното нареждане и сумата била отразена в
счетоводството, се заели с подготовката на договорената стока. Стоката била
подготвена" за предаване на „В.С. Б." ЕООД. Управителят И. А. пристигнал
лично в базата на 28.10.2016г. с настояване да получи заявеното количество
стомана, въпреки че второто плащане в размер на 3 017.11 лв все още не било
постъпило по сметка. Св. А. изпратил второ извлечение от електронно
банкиране, съдържащо нареждане GEN-7703310/12771443 към сметката на
"А. С.-**"АД за тази сума с основание на превода „окончателно по проформа
фактура№ **********/24.10.2016г " и дата 28.10.2016г. То било същото като
изпратеното извлечение от предходния път, поради което св. Д. нямал
причина да се съмнява в действително преведената сума. Така била
извършена финална корекция на количествата по поръчката на договорената
стомана преди същата да му бъде предадена. Количеството било намалено с
51 кг, за което А. не възразил. Издадена била Фактура №
**********/28.10.2016г, в която се коригирало количеството от проформа
фактурата № **********/24.10.2016г. и окончателната стойност на
поръчаните метали била 5799.65 лв без ДДС, респ 6959,58лв с ДДС. Стоката
била натоварена и св. А. напуснал базата с нея. Сумата, за която св. И. А.
изпратил извлечение не постъпила по сметка на дружеството. Окончателната
Фактура № **********/28.10.2016г била за сума от 6959,58лв с ДДС, като А.
предварително, авансово заплатил 4 000 лв. Последният дължал сума в размер
на 2 959,58 лв. с ДДС на"А. С.-**"АД. В показанията си св. И. А. е | заявил, че
невъзможността да заплати дължимата сума по остатъка от фактурата била
продиктувана от това, че фирмата му се оказала със запорирана сметка от
публичен изпълнител от НАП гр. София във връзка с РА от 2016г. и
обжалването му. Не е изготвял платежно нареждане с невярно съдържание.
Той имал желание да нареди тази сума, но се оказало точно тогава
невъзможно заради запора. За тези обезпечителни мерки спрямо фирмата 3
разбрал едва на следващия ден. Св. Стоилов потвърди, че окончателната
Фактура № **********/28.10.2016г била за сума от 6959,58лв с ДДС, като той
авансово заплатил 4 000 лв. Освен това той не отрекъл и обстоятелството че
по този начин дължал още сума в размер на 2 959,58 лв. с ДДС в полза на "А.
С.-*"АД. Същият е изразил готовност след вдигане на запора, да я възстанови
на „А. С. - **" АД.
Прокурорът при РП – Пловдив е приел, че се установява единствено
неизпълнение на задължения, поети по повод възникнали граждански
правоотношения – договор за продажба на 4,5 тона стомана между свид. И.
А., като процесуален представител на „В. С. Б.“ ЕООД и свид. А. С., като
собственик и процесуален представител на „А. С. – **“ АД. Не се установява
свид. И. А. да е мотивирал контрагента си да извърши акт на имуществено
3
разпореждане без да е имал действителното намерение да изпълни изцяло
своето задължение по заплащане на остатъчна сума в размер на 2 959,58 лв. с
ДДС в полза на „А. С.-6“ АД. ПРС изцяло е възприел и кредитирал изводите
на представителя на Районна прокуратура – Пловдив в обжалвания
прокурорски акт и е потвърдил постановлението за прекратяване на
наказателното производство. Първоинстанционният съд е приел, че липсва
изначален умисъл за измама, тъй като свид. А. като управител на дружеството
е изпълнил преобладаващата част от паричното задължение – заплатил е
4000лв. от общо дължими 6959,58лв. Наред с това причината за
неизпълнението на останалата част е била липсата на парични средства, както
и налагането на запор от НАП върху сметката на дружеството във връзка с
други парични задължения. Всички тези обстоятелства в съвкупност според
ПРС водят до извода за липса на умисъл за измама за неизплатената част от
паричното задължение към дружеството на въззивния жалбоподател.
Въззивният състав намира, че атакуваното определение на ПРС е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Изцяло се
възприемат изводите на ПРС, че в случая липсва изначален умисъл за измама
у св. А. По-голямата част от паричното задължение е изплатена от същия на
дружеството на свид. А. С.. А. не оспорва наличието на паричното
задължение, но посочва липсата на парични средства за изплащането му. Това
само по себе си не може да обоснове умисъл за измама. Неоснователни са
възраженията на адв. Д. за доказаност на обвинението и непълно разследване.
Според въззивния съд са събрани всички относими доказателства.
Ирелевантно за изхода на спора е обстоятелството в кой времеви период е бил
наложен запор върху сметката на дружеството на А., а липсата или наличието
на средства в тази сметка. Ако е имало средства в тази сметка, то няма пречка
по гражданско правен ред тези суми да бъдат претендирани и получени от
„А. С.-**“ АД. Ако пък липсват средства, то това води до извода за обективна
невъзможност на дружеството на А. да заплати задължението, в каквато
насока е и заявеното от него. Твърденията на въззивния жалбоподател за
измамливи действия не могат да бъдат противопоставени на обективния факт,
че А. е заплатил 4000лв. от общо дължими 6959,58лв., а това изключва
изначалния умисъл за измама. Ето защо и изцяло се споделят мотивите на
първоинстанционния съд и на прокурора при РП – Пловдив, с които
наказателното производство е прекратено.
С оглед всичко гореизложено ОС – Пловдив намира, че определението
на ПРС, с което е потвърдено постановлението на РП – Пловдив за
прекратяване на наказателното производство е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено, а частната жалба на „А. С. – **“ АД чрез адв. Д. –
да бъде оставена без уважение като неоснователна.
ОПРЕДЕЛИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 329 от 24.06.2021г. на Районен съд –
Пловдив по ЧНД № 2685/2021г. по описа на ПРС, 7 н.с., с което е потвърдено
постановление на Районна прокуратура – Пловдив от 12.03.2021г., с което
наказателното производство по ДП № 42/2021г. по описа на отдел
„Икономическа полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, водено за престъпление
по чл. 209, ал. 1 е било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24,
ал. 1, т. 1 от НПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5