№ 6526
гр. София, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20221100512206 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от М. С. К. срещу съответната неизгодна
за нея част от решение № 20049565/21.07.2022 г., постановено по гр. д. № 32655/2020 г. по
описа на Софийски районен съд, 127 с-в. Посоченото решение се обжалва в
неблагоприятните установителни части за дължима сума в размер на 18.65 лева, ведно със
законна лихва върху главницата, считано от 01.06.2020 г. до окончателното изплащане на
това вземане, представляващо стойност на потребена топлинна енергия за стопански нужди
за периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2019 г. за имот с аб. номер 420332, представляващ
магазин № 2, находящ се гр. София, общ. Средец, ул. ****, с която сума ответницата
неоснователно се е обогатила и за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 10.06.2020 г. по ч. гр. д. гр. №21063/2020 г. по описа на Софийски районен
съд, 127 с-в.
Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, че решението в обжалваната
част е нищожно, недопустимо, неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено
в несъответствие със събраните доказателства и при допуснати съществени процесуални
нарушения. Моли се решението в обжалваната част да бъде обявено за нищожно,
евентуално отменено, а предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло, като се присъдят
направените пред двете инстанции разноски.
В установения от закона срок, въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД, е
депозирал отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Претендира
присъждане на сторените във въззивното производството разноски.
Третото лице - помагач не е взело становище по въззивната жалба.
1
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата
и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа
и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а
разгледана по същество - неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността
на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1
от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен
до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на
приложимите материално правни норми, както и до проверка правилното прилагане на
релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение
не е въведено като основание за обжалване. Не се установи при въззивната проверка
нарушение на императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил
фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства,
които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е
необходимо да ги повтаря.
Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира
наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.
Видно от представения по делото нотариален акт № 50/2009г. и нотариален акт №
60/2011г. имотът представлява магазин, тоест предназначен е за стопански нужди. Негов
единствен собственик е ответникът М. С. К..
По делото липсват доказателства, а и не се твърди страните да са подписали договор
за продажба на топлинна енергия за процесния период. Следователно, за процесния период
между страните не са съществували облигационни отношения по договор за продажба.
Съгласно разпоредбите на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за процесния
период) потребител на енергия или природен газ за стопански нужди е физическо или
юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди
или природен газ за стопански нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански
нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между
топлопреносното предприятие и потребителя – арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.
В настоящия случай ищцовата претенция се основава на твърденията за липса на
сключен писмен договор между страните и наличието на неоснователно обогатяване от
ответника, т.е исковете са предявени на извъндоговорно основание.
От представените по делото доказателства се установява, че ответникът е собственик
на имота през посочения период. Не се твърди и не се установява друг да е ползвал
помещението.
Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, като
2
съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно приетата по делото СТЕ абонатът заплаща ТЕ, отдадена от сградната
инсталация и не ползва и не заплаща ТЕ за БГВ. Въпреки това абонатът дължи ТЕ за
отопление, отдадена от сградната инсталация, поради което неоснователни са изложените
във въззивната жалба доводи в тази връзка.
Видно от СТЕ, дължимата главница възлиза на 18.65 лв., поради което правилно СРС
е уважил предявения иск за главница до този установен от вещото лице размер.
Неоснователни са оплакванията, изложени във въззивната жалба, че съдът е отказал
събиране на доказателства за установяване на обстоятелството, че в имота няма парно, нито
потребление на топла вода. Както беше посочено по – горе, за установяване на посочените
обстоятелства, по делото е изслушана и приета СТЕ. Същата е изготвена от експерт,
притежаващ необходимите специални знания в областта на съответните науки, изпълнила е
обективно и пълно поставените задачи, като не са налице основания съдът да не даде вяра
на същата и да не я ползва за разрешаване на правния спор, предмет на делото. Ето защо и
поддържаните с въззивната жалба в тази връзка доводи са неоснователни.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението в обжалваната
част следва да се потвърди.
След връщане на делото на СРС, следва да бъде направена преценка за ОФГ относно
изписване фамилното име на ответника, доколкото се касае за техническа грешка, която
подлежи на отстраняване по предвидения в чл. 247 ГПК процесуален ред /определение №
61/16.03.2020г. по к. т. д. № 2190/2018г. на ВКС, решение № 50167/13.10.2022г. по гр. д. №
3230/2020г. на ВКС/. Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена срещу М. С. К., в
протоколите от проведените пред СРС заседания също е посочено фамилно име К.. В
решението по делото обаче погрешно е изписано „К.”.
Първоинстанционното решение не може да бъде „обявено за нищожно” на това
основание, в какъвто смисъл са изложените доводи във въззивната жалба. ЕГН-то на
ответника е едно и също, поради което е несъмнено, че става въпрос за едно и също лице, а
допусната грешка в изписване на фамилното име следва да бъде отстранена по реда на чл.
247 ГПК.
По разноските за въззивната инстанция:
На въззиваемия на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 273 ГПК следва да се бъдат
присъдени сторените във въззивното производство разноски в размер на 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част решение № 20049565 от 21.07.2022 г.,
постановено по гр. д. № 32655/2020г. по описа на Софийски районен съд, 127 с-в.
ОСЪЖДА М. С. К., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 273 ГПК разноски за въззивната инстанция в размер на
100 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
„Топлофикация София“ ЕАД - „Бруната” ООД.
В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила.
ВРЪЩА делото на Софийския районен съд, 127 състав за поправка на очевидна
фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК във фамилното име на ответника в
постановеното първоинстанционно решение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4