Определение по дело №101/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 3 от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба Б. И. И. от [населено място], [улица], вх. Е, ет. 5, ап. 13 лично и в качеството й на управител на „Зарзаватчийница“ ЕООД [населено място], чрез адв. П. Х. Х. от ВТАК срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0260-000002 от 10.01.2025г. на мл. автоконтрольор към ОД на МВР Велико Търново, РУ Елена, с която на основание чл. 171, т. 2А, б. „а“ от ЗДвП е прекратена регистрацията на товарен автомобил ИВЕКО 40 Ц 12 с рег. № [рег. номер] за срок от 6 месеца, считано от 10.01.2025г.

С вх. № 773/19.02.2025г. е направено искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед. Делото е насрочено за 11.03.2025г. Предмет на настоящото произнасяне на съда е особено искане на жалбоподателя.

Настоящият съдебен състава намира искането за спиране изпълнението на заповедта за процесуално допустимо, а разгледано по същество - за основателно. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 166, ал. 4 АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2, а именно - при всяко положение на делото до влизането в сила на решението, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.
По аргумент от чл. 166, ал. 4 АПК и чл. 172, ал. 6 ЗДвП, условие за допустимост на искането е то да е направено едновременно с на жалбата до съда срещу акта или по-късно до приключване на производството с окончателен съдебен акт.

С оглед наличието на тази положителна предпоставка за допустимост на искането, за да прецени неговата основателност, съдът съобрази следното: За разлика от случаите, в които административният орган с разпореждане допуска предварително изпълнение на издадения от него административен акт, след като прецени, че са налице предпоставките чл. 60, ал. 1 АПК, в хипотезите по чл. 166, ал. 4 АПК законодателят презюмира наличието на една или повече от тези критерии, в чиято защита изключва суспензивния ефект на оспорването по чл. 166, ал. 1 АПК и позволява незабавното изпълнение на акта. Спирането предпоставя наличие на друг противопоставим правен интерес, който по степен на важност е съпоставим или надделяващ над тези, защитени от това ex lege предварително изпълнение. В съответствие с това всички заповеди по чл. 172, ал. 1 ЗДвП са незабавно изпълняеми на нормативно основание с оглед осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административни нарушения – чл. 171 ЗДвП. Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0260-000002 от 10.01.2025г. на мл. автоконтрольор към ОД на МВР Велико Търново, РУ Елена, е такава по чл. 172, ал. 1 вр. чл. 171, т. 2а, буква "а" ЗДвП, има това ex lege предварително изпълнение, без издалият - административен орган да носи тежестта да доказва предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК - съществуването на особено важен обществен интерес, подлежащ на защита е необоримо презюмиран от чл. 172, ал. 6 ЗДвП. От формална страна, тъй като се касае за предварително изпълнение по силата на закона, което стои извън преценката на административния орган, за него не съществува задължение го да обосновава в заповедта по чл. 172, ал. 1 ЗДвП и да се разпорежда за допускането му. Доколкото специалният ЗДвП не регламентира основанията, при които съдът може да спре незабавното изпълнение на заповед по чл. 172, ал. 1 ЗДвП, приложими са общите такива по чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК. Оспорващият, който иска спиране, трябва да установи по делото тези предпоставки, като докаже, че предварителното изпълнение на наложената ПАМ би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда.

Твърдението на оспорващия, че допуснатото предварително изпълнение по силата на закона ще му причини значителна и трудно поправима вреда се изразява в обстоятелството, че ППС-то по отношение на което е наложена ПАМ е необходимо за осъществяване дейността на дружеството за превозване на плодове и зеленчуци по договори от месец септември 2024г. с „АВОР-НС“ ЕООД, ЕТ „С. Стефанов“ и „БАРАКОВИ 2020“ ООД. Посочва, че съгласно чл. 2, ал. 1 от горепосочените договори продавачът се е задължил да доставя плодове и зеленчуци на купувачите за срока на договора ежеседмично в дните понеделник, сряда и петък с процесния товарен автомобил. За неизпълнение дължи неустойка [рег. номер]. всеки ден, в който не е извършен доставка. Посочва и, че след ПАМ от 10.01.2025г. е в невъзможност да изпълнява поетите ангажименти съгласно договорите за доставка на плодове и зеленчуци до [населено място]. По тази причина се е наложило наемането на друго МПС, което да послужи за нормалното функциониране на дейността на дружеството. Сключен е договор от 13.01.2025г. между Зарзаватчийница“ ЕООД [населено място] и „ЕОЛ КЪМПАНИ“ ЕООД за превоз на товари с един брой товарен автомобил – бус с падащ борд палетна количка при възнаграждение в размер на 200лв. на ден до 150км. Срокът на договора е до 18.07.2025г. – срока на прекратяване на регистрацията на товарния автомобил ИВЕКО 40 Ц 12 с рег. № [рег. номер] . В тази връзка сочи, че разходите му са в размер [рег. номер]. месечно или 14 400лв. за шест месеца. В противен случай ще изпадне в невъзможност да изпълнява сключените от оспорващото дружество договори (за което са приложени доказателства по делото – 3 бр.). Доколкото ПАМ е издадена срещу Б. И. И., а собственик на товарния автомобил е „Зарзаватчийница“ ЕООД [населено място], то при благоприятен за оспорващия резултат ще се ограничат евентуално претенциите за вреди от незоконосъобразния акт срещу администрацията на органа, наложил ПАМ.

Вредите са посочени по вид и са аргументирани, както и вероятност от настъпването им, същественост и непоправимост. Освен уточнени, те са и установени, защото искането е скрепено с доказателства, което от своя страна води до извод, че вредите са значителни, за да обусловят спиране изпълнението на заповедта, които да засягат или накърняват интереса на търговеца, който е със същата или по-висота степен на важност от тази на обществения интерес да се осигури изпълнението на заповедта.

Исканото спиране на процесната принудителна административна мярка е основателно, тъй като жалбоподателят „Зарзаватчийница“ ЕООД [населено място] доказва, че е собственик на автомобила и предварителното й изпълнение би могло да му причини значителни вреди по чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК, които да засягат или накърняват негов личен интерес, който е с надделяваща степен на важност от този на обществения интерес, който предварителното изпълнение по чл. 172, ал. 6 ЗДвП на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, буква "а" ЗДвП охранява.

По изложените съображения и на основание чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 АПК, Административен съд -Велико Търново, V състав

О П Р Е Д Е Л И:

СПИРА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0260-000002 от 10.01.2025г. на мл. автоконтрольор към ОД на МВР Велико Търново, РУ Елена, с която на основание чл. 171, т. 2А, б. „а“ от ЗДвП е прекратена регистрацията на товарен автомобил ИВЕКО 40 Ц 12 с рег. № [рег. номер] за срок от 6 месеца.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.