О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 04.12.2020
г. гр.Търговище
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав
На четвърти декември 2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТИХОМИР
ПЕТКОВ
МАРИАНА
ИВАНОВА ТАТЯНА
ДАСКАЛОВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова
В.гр
дело № 310 по описа на съда за 2020 година,
Производството е по чл. 267 ГПК.
Производството е
образувано по въззивна жалба, депозирана от „А.З.С.Н.В." ЕАД, ***, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано
от изп. директор Д.Б., чрез пълномощник юриск. П.Б.срещу Решение № 91/23.09.2020 г., постановено по гр.д. № 1124/2019
година по описа на PC - Попово.
С горецитираното
решение е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО,
че М.В.Ю., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, ДЪЛЖИ н.
„А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес ***, офис - сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б., действащ чрез юрисконсулт П.Б., СУМАТА 5 551.05лв. (пет хиляди петстотин
петдесет и един лева и 05 ст.) –главница, дължима по договор за потребителски паричен
кредит № PLUS-15061529/18.07.2017 г., което вземане е прехвърлено с Приложение №1
от 13.02.2018 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от „БНБ Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД
гр.София., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.07.2019 г.
до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 656/2019 г. на РС
Попово, КАТО е ОТХВЪРЛЕН предявения иск за признаване за установено, че
ответника дължи на ищеца следните суми: за разликата над 5 551.05 лв. до предявената сума от 6000.00 лв. - главница по
договора за кредит, за сумата 3 853.05 лв.- договорна лихва за периода от
05.09.2017 г. до 05.07.2021 г. и за
сумата 1 333.91 лв. - обезщетение за забава за периода от 06.10.2017г. до
31.07.2018 г.
С решението М.В.Ю., ЕГН **********, е ОСЪДЕН ДА
ЗАПЛАТИ н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК
*********, СУМАТА 202.00
лв. (двеста и два лева), представляваща лихва за забава върху главницата от
5 551.05 лв. по договор за потребителски паричен кредит № PLUS-15061529/18.07.2017 г. за периода от 06.10.2017 г. до 13.02.2018 г.,
КАТО са ОТХВЪРЛЕНИ предявените искове за осъждане на
ответника да заплати на
ищеца следните суми: за разликата над 202.00 лв. до претендираната сума от 1 783.50 лв.- лихва
за забава за периода от 14.02.2018 г. до
18.12.2019 г., за разликата над 5 551.05лв. до
предявената сума от 6000.00 лв.- главница по договора за кредит, за
сумата от 3 853.05лв.-договорна лихва за
периода от 05.09.2017 г. до 05.07.2021 г. Присъдени са разноски в полза на
„АСВ“ ЕАД, платими от М.В.Ю., в размер на 135.85 лв. (сто тридесет и пет лева и
85 ст.), представляваща разноски по ч.гр.д. № 656/2019г. по описа на ПпРС,
както и СУМАТА 475.05 лв. (четиристотин седемдесет и пет лева и 05ст.),
представляващи разноски по настоящото
дело, съобразно уважената част на
исковете, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
Въззивната жалба е
срещу решението в ЧАСТТА в частта му, с която съдът е ОТХВЪРЛИЛ предявените искове за сумата от 448, 95 лева -
главница, 3 853,05 лева- договорна лихва за периода от 05.09.2017 г. до
05.07.2021 г., както и за сумата от 1 581,50 лева- обезщетение за забава за
периода от 14.02.2018 г. до 18.12.2019 г., като е приел, че процесният договор
е недействителен предвид нарушение на императивните разпоредби на чл.10, ал.1,
както и на чл.11, ал.1, т.10 и т. 12 от ЗПК, при което е приложил нормата на
чл. 22 ЗПК. Считайки решението в обжалвана част за неправилно и
незаконосъобразно, въззивникът моли за неговата отмяна и произнасяне по
съществото на спора, като бъдат уважени изцяло предявените искове, претендира
разноски.
Излагат се следните
съображения:
1.Неправилен е извода
на РС, че договорът за заем е недействителен поради неспазване изискването
относно минимално допустимия размер на шрифта- 12: касае е се за сканирано
копие на процесния договор, от друга страна - точният размер на използвания
шрифт може да се определи единствено чрез съответна техническа експертиза, каквато не е била назначавана;
Като неправилни се преценяват
изводите на съда за недействителност на договора, поради противоречие с изискванията,
съдържащи се в ЗПК- в тази се излагат съображения,връзка въззивникът се
позовава на обстоятелството, че ЗПК е приет 2010 г., с цел да се извърши
транспониране на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на
Директива 87/102/ЕИО на Съвета; позовава се на съображения 7 и 9 от въпросната
директива, съгласно които, се приема, че на държавите-членки не следва да се
позволява да запазят или въвеждат национални разпоредби, различни от
предвидените в Директивата.
Практиката на Съда на
ЕС по повод прилагане на въпросната директива в националното законодателство, е
дала отговор на редица въпроси, които са относими в настоящото производство. В решение
на Съда (трети състав) от 09.11.2016 г. по дело С-42/15 е прието следното:
Видно от член 10, параграф 2 от Директива 2008/48, тълкуван във връзка със
съображение 31 от тази директива, изискването в договора за кредит, изготвен на
хартиен или друг траен носител, да се посочат ясно и кратко данните, изброени в
тази разпоредба, е нужно, за да може потребителят да се запознае с правата и
задълженията си. Това изискване допринася за постигането на преследваната с
Директива 2008/48 цел да се установи във връзка с потребителските кредити пълна
и задължителна хармонизация в редица ключови области, която се приема като
необходима, за да се осигури високо и равностойно равнище на защита на
интересите на всички потребители в Съюза и за да се улесни изграждането на
добре функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити (вж. решение 21
април 2016 г., Radlinger и Radlingerova, С-377/14, EU:C:2016:283, т. 61) -
договорът за кредит посочва по ясен и кратък начин конкретни данни, които
задължително следва да се съдържат в него, за да може потребителят да прецени
обема на своето задължение. Видно от съдържанието на обсъжданата директива и
разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, българският законодател е въвел допълнително
изискване към договора за потребителски кредит всички елементи на договора да
се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12 -
изискване, което не се съдържа в Директива 2008/48/ЕО, и води до значителна
санкция за кредитодателя - загубване на правото да получи лихви и разноски по
кредита. Доколкото в тази част ЗПК не е в съответствие с Директива 2008/48/ЕО,
то не следва да прилага този текст.
2. Неправилен е
изводът на съда, че процесният договор не отговаря на изискванията на чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което е недействителен - в приложения към ДПК
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити, с който ответникът е бил запознат преди подписването на договора, е
посочен годишният лихвен процент и ГПР, като са визирани и съответните
допускания при изчисляване на последния, което съответства на изискванията на
чл. 11, ал. 1 т. 10 и чл. 19 ЗПК. Според чл. 19, ал.4 ЗПК се определя размер на
ГПР, който не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС
на РБългария. Спазено е и изискването на чл. 11, ал.1, т.12 ЗПК, въвеждащо
задължение за кредитора да информира потребителя за правото му при погасяване
на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и
безвъзмездно извлечение от сметката под формата на погасителен план за
извършените и предстоящите плащания, като само в този случай планът трябва да
съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент и когато е
приложимо - допълнителните разходи – в чл. 7 от условията по договора. Искане в
тази насока не е било отправяно, поради което и не може да се преценява дали
евентуално предоставената информация би отговаряла на критериите, поставени с
нормата.
3.Необосновано съдът
е приел за недоказано и сключването на застрахователен договор, предвид което е
счел, че претендираната застрахователна премия е недължима от ответника - по
делото е представен застрахователен сертификат, който, както съдът е
констатирал, удостоверява факта на сключен застрахователен договор, по който
ответникът се е задължил като застраховано лице и съответно дължи
претендираната от ищеца застрахователна премия, като част от всяка погасителна
вноска.
4.Неправилно е и възприетото
от съда, че лихва за забава се дължи само за периода от настъпилия падеж на
първата неплатена погасителна вноска до датата на извършената цесия на
процесното задължение по посочения от съда аргумент, че такава лихва никъде не
е била регламентирана. Напротив- в чл.5 от договора за заем ясно е посочено, че
се дължи обезщетение за забава от кредитополучателя в размер на действащата
законна лихва за периода на забава върху
всяка забавена погасителна вноска. Вземането по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не е
възнаграждение, а служи за обезщетение за претърпените вреди за времето на
забавата, и не е необходимо изрично да се уговаря.
Отговор на въззивната
жалба, редовно връчена на назначения в първа инстанция особен представител по
реда на чл. 47 ал. 6 ГПК и чл. 21 т.3 във вр. с чл. 23 ал.1 ЗПП- адв.
Цв.Христова, не е постъпил.
При извършената по реда
на чл. 267 във вр. с чл. 262 от ГПК проверка относно редовността на въззивната
жалба съдът констатира, че същата е депозирана в срока по чл. 259 ал. 1 от ГПК,
срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, налице е надлежна активна и пасивна
процесуална легитимация, редовно упълномощаване (л.6 от гр.д.№ 1124/2019г. ПРС),
внесена държавна такса, поради което въззивната жалба е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество, обуславящо насрочването й в публично
съдебно заседание.
При извършената проверка
относно внесената държавна такса, въззивният състав констатира, че както в
първоинстанционното, така и във въззивното производство, ищецът не е внесъл
цялата дължима държавна такса – същата следва да бъде заплатена върху размера
на предявените в условията на евентуалност искове, тъй като цената им е
по-висока от цената на главните искове. Дължимата държавна такса за исковото
производство е 465.46 лв., от която, след приспадане заплатената д.такса в
заповедното производство (223,74), ищецът е следвало да довнесе 241,72 лв., а
не 223,74 лв.– поради което следва да довнесе още 17.98 лв. За въззивната жалба
дължимата държавна такса е 117,67 лв.-внесена.
Доказателствено
искане не е направено, но предвид обжалваната част на решението, развитите
доводи и възражения във въззивната жалба, за действителност на процесния ДПК и
последиците от това, съдът намира, че при евентуален извод за действителност на
ДПК за съответните изчисления ще са му необходими специални знания, с които
съдът не разполага, поради което на осн.чл. 195 от ГПК следва да бъде допусната
СИЕ, с поставени в исковата молба задачи (първоинстанционният съд не е изложил
съображения, поради които не се е произнесъл по това доказателствено искане),
уточнени от съда, при депозит в размер на 250лвр., вносими от въззивника.
Следва да бъде
задължен въззивника да внесе депозит и за назначения в първоинстанционното
производство особен процесуален представител на ответника – адв. Ц.Х., ТАК, в
размер на 350 лв. - на осн.чл.7 ал.2 т.3 от Наредба 1/09.07.2004г. вр. с чл. 47
ал. 6, изр. последно ГПК.
Водим от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И
:
НАСРОЧВА В.гр.дело № 310/2020 г. по описа на ОС-Търговище в открито
съдебно заседание на 18.01.2021 г. от 09.30
часа, за която дата и час да се призоват страните и вещото лице (след
внасяне на депозита).
УКАЗВА на ВЪЗЗИВНИКА в ЕДНОСЕДМИЧЕН срок от
уведомяването да представи в служба „Регистратура“ на съда платежен
документ за довнесена държавна такса по сметка на ОС-Търговище в размер на 17.98 лв. – д.такса за първоинстанционното
производство), като в платежния документ посочи номера на делото по което се
внася. При неизпълнение на горните указания производството ще бъде прекратено в
частта, съобразно невнесената д.такса.
ЗАДЪЛЖАВА въззивника в едноседмичен
срок да представи и платежен документ за внесена по сметка на ТОС сума 350лв.- възнаграждение за
назначения особен представител на ответника адв. Ц.Х., ТАК - за въззивното производство. При
неизпълнение – производството по жалбата ще бъде прекратено.
ДОПУСКА съдебно-икономическа експертиза,
която след като се запознае с доказателствата по делото, да даде отговор на
следните въпроси:
1.Какъв е размерът на
неплатената главница по договора за кредит за периода от 05.09.2017 г. (падеж
на първа неплатена погасителна вноска) до 05.07.2021 г. (падеж на последна
погасителна вноска)?
2.Какъв е размерът на
неплатената главница по договора за кредит за периода от 05.09.2017 г. (падеж
на първа неплатена погасителна вноска) до датата на последната падежирала
вноска: 1.към момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение (05.07.2019 г.) и 2. Към дата 18.01.2021 г.;
3.Какъв е размерът на
неплатената възнаградителна лихва по договора за кредит за периода от 05.09.2017г.
(падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 05.07.2021 г. (падеж на
последна погасителна вноска)?
4.Какъв е размерът на
неплатената възнаградителна лихва по договора за кредит за периода от 05.09.2017г.
(падеж на първа неплатена погасителна вноска) до датата на последната
падежирала вноска към момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед
за изпълнение (05.07.2019 г.)?
5.Какъв е размерът на
дължимата възнаградителна лихва за периода от 05.09.2017 г. до датата на
последната падежирала вноска към дата 18.01.2021 г.
6.Какъв е размерът на
обезщетението за забава, начислено
върху главницата и договорната лихва, за периода от 06.10.2017г. (денят,
следващ твърдяната от ищеца дата на предсрочната изискуемост) до датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда?
7.Какъв е размерът на
обезщетението за забава, начислено върху главницата и договорната лихва,за периода от
06.10.2017 г. до предявяване на настоящите искове в съда;
8.Какъв е размерът на
обезщетението за забава върху размера на падежиралите вноски до 18.01.2020 г.
за периода 06.10.2017 – 31.07.2019 г., както и за периода 06.10.2017г. – 18.12.2019 г.,
като отговорът по
всеки от горепоставените въпроси съдържа информация към съответната падежна
дата за всеки месечен период, който е включен в релевантния период, визиран във
всеки от тези въпроси, както и данни сумарно за целия посочен период,
При ДЕПОЗИТ за ССЕ в размер на 250 лв., вносим от
въззивника в 5-дневен срок от съобщаването му по телефона, чрез юриск.
Балабанова на посочения по делото телефон за връзка (л.74) – 0884/073 891.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо
лице, което да извърши експертизата Е.Б.В.– вещо лице-икономист, от Списъка на
вещите лица на ОС-Търговище.
Указва на вещото
лице, че следва да представи заключението си в срок не по-късно от 08.01.2021
г.- на осн.чл. 199 от ГПК.
Препис
от настоящото определение да се връчи на страните, ведно с призовките.
Призовката
до въззиваемата страна – чрез особен представител адв. Ц.Х..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.