Р Е Ш
Е Н И Е
№ 419 31.10.2018 г. гр. Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ХАСКОВО ..………...........………….…........................……………...... състав
на трети октомври ….………..…………………………… две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в състав :
Председател : ДЕЛЯНА
ПЕЙКОВА
Членове : ГЕОРГИ
ГОЧЕВ
ИРЕНА АВРАМОВА
секретар ……… Р*Т*... ........ .….……….…………………………………..….………
прокурор ……………………….…….……. .....................................................…..……….…….......
като разгледа докладваното от ...................................председателя. ...….................…..………….
В гр. дело № 548 ......... по описа за 2018 год., ...………....................…………….....................….
С Решение № 393 от 04.07.2018 г., постановено
по гр.д. № 738/2018 г., РС Хасково е отхвърлил предявения от Н.Р.К. от гр.
Хасково против Х.И.Н. *** иск с правно основание чл.26 ал.2 предл. Последно от ЗЗД – да прогласи нищожността на договор за продажба, оформен в нотариален акт
за продажба на недвижим имот № 13 т.2, рег.№2547, дело № 193/2005 г. на
нотариус № 079 по регистъра на Нотариалната камара, като неоснователен и
недоказан.
Недоволен от постановеното решение е останал
въззивникът Н.Р.К., който чрез пълномощника си адв. С. обжалва в срок.
Твърди,че постановеното от първоинстанционния съд решение е неправилно, поради
неговата необоснованост, неправилно приложение на материалния закон и допуснати
нарушения на процесуалните правила, в каквато насока излага доводи във
въззивната жалба.Твърди,че неправилно съдът приел в мотивите си,че искът е
недоказан и че е дал указания в доклада по делото ищецът да докаже,че договора
е нищожен, като привиден и на съответната дата не са заплатени средства, с
оглед изложеното в нотариалния акт. Съдът приел, че нотариалния акт е официален
документ и има материална доказателствена сила, което означавало,че фактите
посочени в него са задължителни за съда, освен ако същите не бъдат оборени с
допустими от ГПК доказателства. В същото време, в противоречие с правилата на
ГПК отказал събирането на гласни доказателства във връзка с фактите и
обстоятелствата, изложени в исковата молба. Твърди,че посочените от него
свидетели са негови близки хора, запознати с реалните основания и начина на
прехвърляне на собствеността. Съдът неправилно приел искане за установяване на
нищожност като такъв за разкриване на прикрита сделка при относителна
симулация. Счита за недостатъчно единствено и само въз основа на записа в
нотариалния акт,че продавача е получил сумата по сделката, да бъде направен
извод за липса на привидност на сделката. Съдът не разкрил действителната воля
на страните към момента на сключването на сделката, както и възможността на
купувача да заплати посочената в нотариалния акт сума. Отказът на съда да
събере исканите доказателства довели до неправилни изводи и оттам – до
неправилност на постановеното решение. Моли съда да постанови решение, с което
да отмени решението на РС Хасково и постанови друго по съществото на спора, с
което да уважи изцяло предявения иск. Моли да бъдат присъдени направените по
делото, пред двете инстанции, разноски.
В срок е
постъпил писмен отговор от ответника Х.И.Н. Моли въззивния съд да постанови
решение, с което да потвърди решението на РС Хасково. Моли да бъдат присъдени
разноски.
Хасковският окръжен съд като провери
основателността на оплакванията във въззивната жалба и при съобразяване с
разпоредбата на чл.269 от ГПК, констатира следното:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по същество е
неоснователна. Постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и следва да бъде потвърдено
РС Хасково е сезиран с иск
с правно основание чл. 26 ал.2 изр.първо, предл. последно от ЗЗД, предявен от Н.Р.К. от гр. Хасково против Х.И.Н.
***. При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички
съотносими към спора и допустими доказателства. Въз основа на тях е достигнал
до правилния и законосъобразен извод, че предявеният иск е неоснователен и недоказан, поради което го е
отхвърлил изцяло. Изложените от първоинстанционният съд мотиви на основание чл.272 от ГПК се
споделят от настоящата инстанция. Представените
пред настоящата инстанция нови доказателства не дават основание на съда да
направи изводи,различни от направените от първоинстанциония съд.
Между страните не се спори,че е на 31.05.2005 г. е
сключен договор покупко продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт № 13
т.2, рег.№2547, дело № 193/2005 г. на нотариус № 079 по регистъра на
Нотариалната камара, по силата на който ищецът К. е продал на ответницата Н. / б*** по нот.акт/
собствения си недвижим имот, находящ се в гр. Х**, ул. „ Т**“ № **,
представляващ втори жилищен етаж, ведно с западния гараж от приземния етаж на
сградата и складово помещение зад него, средно складово помещение в приземния
етаж на сградата, както и средното малко складово помещение в приземния етаж на сградата,
средно таванско помещение в източната част на тавана, второ средно таванско
помещение в източната част на тавана и
малко северно таванско помещение, както и 1/3 идеална част от общите части на
сградата и от отстъпеното право на строеж, за сумата от 17 000 лв. Сумата
от 17 000 лв., според посоченото в нотариалния акт изявление на
продавача, е получена напълно и в брой
от купувача при сключването на договора. Спорен е въпросът дали посочената в
нотариалния акт сума действително е заплатена от купувача на продавача към
момента на подписването на договора.
За да постанови атакуваният съдебен акт решаващият
съд е приел,че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване,
че договора е нищожен, като привиден и на съответната дата не е получил
средства с оглед на изложеното в нотариалния акт, в който изрично се посочва „
посочената цена, която заплати напълно и в брой днес“ . Приел е,че нотариалният
акт е официален документ и има материална доказателствена сила, което
означава,че фактите посочени в него са задължителни за съда, освен ако същите
не бъдат оборени с допустимите в ГПК доказателства. Ищецът не е доказал в
производството,че изложеното в нотариалния акт по отношение заплащането на
сумата, не отговаря на действително случилото се между страните. Тези изводи на
съда, както се посочи са правилни и се споделят от настоящата инстанция. Изрично
в нотариалния акт , в пункт първи, е посочено, че продавача
К. продава на купувача Н./б***/ собствения си недвижим имот за сумата от
17 000 лв., която сума продавачът е заявил, „ че е получил напълно и в
брой от купувача при сключването на настоящия договор“. В пункт втори на същия
нот.акт е посочено, че купувачката Х.И. б*** купува имота за посочената цена,
която „ заплати напълно и в брой днес.“ Изявлението на продавача, че е получил
посочената сума изцяло и в брой към момента на подписването на договора е
недвусмислено, направено е пред нотариус
и не поставя под съмнение,че посоченото в този акт не отговаря на
действително случилото се между страните. Липсват доказателства, обратно писмо
или др., които да внасят съмнение в това изявление и да го опровергават. Това
дава основание на съда да направи извода, до който е достигнал и
първоинстанционният съд, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Неоснователно е направеното във въззивната жалба
възражение за допуснати от решаващия съд съществени нарушения на процесуалните
правила, изразяващи се в отказ да бъдат допуснати и събрани гласни
доказателства за посочените обстоятелства в исковата молба, искане, което бе
поддържано и пред въззивния съд. Правилно и в съответствие с разпоредбата на
чл.164 ал.1 т.2 от ГПК съдът е отказал събирането на гласни доказателства за
установяването на обстоятелството, че купувача не е платил на продавача
посочената в договора цена. За допускане
на свидетелски показания за опровергаване съдържанието на нотариален акт, съдът
преценява конкретните твърдения на оспорващата страна. Ако страната цели
разкриване на симулация, гласните доказателства са допустими при наличието на
предпоставките по чл.134 ал.2 от ГПК /отм./ - Решение № 51 от 21.07.2010 г. на
ВКС, постановено по т.д.№ 528/2009 г. на I
т.о.,ТК. Твърдението на въззивника,че посочената в нотариалния акт цена не е
платена и не е получена от него, подлежи на доказване с гласни доказателства,
само при изявление за симулация и искане за разкриването й, и ако е представен
документ, представляващ „ начало на писмено доказателствено средство“, съгласно
чл.134 ал.2 ГПК/ отм./ По делото не е представен такъв документ, поради което и
забраната на чл.164 ал.1 т.2 от ГПК не е преодоляна и е недопустимо събирането
на гласни доказателства за посочените обстоятелства.
Не води до друг извод и представеното в съдебно
заседание пред въззивния съд ново доказателство - нот.акт № 74 от 28.09.2005 г. Действително
този имот е продаден и съответно реализирани средства, според посоченото в него,
след датата, на която е сключен договора между страните, предмет на настоящия
спор- 31.05.2005 г. Но този имот е собствен на страната, а тя е заявила в
становището си / с.з.15.06.2018 г./,че средствата, които е заплатила на
въззивника при сключването на договора
са придобити от нея от работата и в Гърция, както и от реализирана
продажба на имот, собствен на майка й.
Не е указано и не са събирани доказателства, в подкрепа на последното,
но то и е ирелевантно, доколкото ищецът, въззивник в настоящото производство не
е представил доказателства разкриващи привидност на сключения договор.
Представените от въззиваемата нови писмени доказателства – справки от Western union не следва да
бъдат обсъждани, т.като касаят други отношения между страните и са неотносими
към 31.05.2005 г. – сключването на процесния договор.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 393 от 04.07.2018 г. на РС Хасково,
постановено по гр.д. № 738 по описа на съда за 2018 г.
Решението подлежи на обжалване
пред ВКС на Р България в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1/
2/