Решение по дело №3874/2017 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.София,03 .05.2018 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на шестнадесети април през две хиляди и осемнадесетата година в състав:

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                    мл.с.СВЕТЛАНА  АТАНАСОВА

при секретаря Цв.Добрева, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело № 3874 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

               Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

 

                С решение от 03.11.2015 г. по гр.д. №29584/15 г., СРС, ГО, 76 с-в ПРИЗНАВА за УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 538, ал. 1, във вр. с чл. 537 и чл. 463 от ТЗ, по иска предявен от Г.И.Г., ЕГН **********, съдебен адрес:***, чрез адв. С.Т. , срещу К.Г.П., ЕГН **********, и В.И.Л., ЕГН **********,***, съд.адр.: гр. София, ул. „******. чрез адв. А.Ч., че ответниците дължат на ищеца при условията на СОЛИДАРНОСТ сумата от 17 295 (седемнадесет хиляди двеста деветдесет и пет) лева, главница по Запис на заповед, издаден на 07.12.2011 г., ведно със законната лихва, считано от 26.02.2015г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, и ал. 8 от ГПК, К.Г.П., ЕГН **********, и В.И.Л., ЕГН **********,***, съд.адр.: гр. София, ул. „******. чрез адв. А.Ч., да заплатят на Г.И.Г., ЕГН **********, съдебен адрес:***, чрез адв. С.Т. - САК, сумата от 358,50 (триста петдесет и осем лева и петдесет стотинки) лева, разноски, сторени в заповедното производство.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, К.Г.П., ЕГН **********, и В.И.Л., ЕГН **********,***, съд.адр.: гр. София, ул. „******. чрез адв. А.Ч., да заплатят на Г.И.Г., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, чрез адв. С.Т., сумата от 1 453,25 (хиляда четиристотин петдесет и три лева и двадесет и пет стотинки) лева — сторени деловодни разноски.

              Решението е обжалвано с въззивни жалби от ответниците като неправилно-незаконосъобразно , необосновано и в нарушение на съдопроизводствените правила.Твърди се, че съдът неправилно е възприел фактическата обстановка по делото ;не е се е мотивирал защо приема,че е налице валиден и изискуем менителничен ефект ;не се е мотивирал защо приема,че вземането съществува ;неправилно е прието,че е налице признание за каузалното правоотношение.Твърди се и процесуално нарушение ,поради участие в съдебно заседание на процесуален представител ,преупълномощен от адвокат с оттеглени пълномощия. В хода по същество процесуалният представител на ответника твърди нищожност на процесния запис на заповед,поради наличие в него на два падежа.

               Молят да бъде отменено решението на СРС  и въззивният съд да отхвърли иска.Претендират разноски.

               Въззиваемият   е   депозирал отговор на въззивната жалба на ответницата.В съдебно заседание оспорва жалбите.Претендира разноски.

             Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

              Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежни страни и са процесуално допустими.

              По отношение жалбата на К.П.              

              Твърдението ,че П. не бил валидно представляван пред СРС е неоснователно.Съобразно чл.43 ал.3 ЗЗД пълномощникът е длъжен незабавно да извести упълномощителя за преупълномощаването и да му даде необходимите сведения за преупълномощения.Жалбоподателят П. е трябвало да знае,че в производството е представляван от адв.Костадинов/подписал писмения договор/,поради което е следвало да оттегли неговото пълномощно,а такива данни по делото няма.

Издаденият запис на заповед е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане,съдържа един падеж.С решение № 213/22.12.2014 г. по т. д. № 2700/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 105/23.10.2012 г. по т. д. № 515/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., постановени по реда на чл. 290 от ГПК, се приема, че при издаден запис на заповед с падеж на определен ден и поето от издателя задължение да плати обещаната парична сума срещу представяне на записа на заповед формалната редовност на менителничния ефект не е опорочена. Изразът „представяне“ не е равнозначен на израза „предявяване“, чрез който се определя падежът в хипотезата на чл. 486, ал. 1, т. 1 и 2 от ТЗ и не съдържа два начина на определяне на падежа. Представянето на записа на заповед е свързано с упражняване на правата на платеца по чл. 492, ал. 1 от ТЗ, във връзка с получаване обратно на документа с отбелязване на плащането върху него, а изразът „на предявяване“ е един от начините на определяне на падежа - по чл. 486, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 537 от ТЗ в записа на заповед. Запис на заповед, в който падежът е определен едновременно „на предявяване“ и „на определена дата“ е нищожен съгласно чл. 486, ал. 2 от ТЗ. В решение № 155/07.11.2013 г. по т. д. № 664/2012 г. на ВКС, ТК, I т. о., се приема, че от граматическото тълкуване на израза в процесния менителничен ефект: „...се задължавам без протест и без разноски при предявяването на този запис на заповед на падежа да заплатя...“ следва извод, че волята на издателя на процесния запис на заповед несъмнено е била да заплати сумата, за която се е задължил пред поемателя, именно на веднъж вече определения /по правилото на т. 4 на чл. 486, ал. 1 от ТЗ/ падеж.

От друга страна, системното тълкуване на разпоредбата на чл. 486, ал. 2 ТЗ във връзката й с текста на чл. 536, ал. 2 ТЗ логически води до извод, че установената в последния презумпция не се прилага, когато има изрично посочен падеж в записа на заповед, както това може да се констатира в процесния случай, а при отсъствието на съединителния съюз "и" в израза“платим на предявяване на този запис на заповед“, не може да се поддържа, че падежът на ценната книга "е отразен по два начина - на предявяване, както и на определен ден", а оттам - че са били нарушени императивните изисквания на чл. 486, ал. 1 ТЗ.

Правилно Софийски районен съд в обжалваното решение е приел, че процесният запис на заповед е издаден във връзка със заемно правоотношение, като  е уважил изцяло предявения иск. За да стигне до този извод, Софийски районен съд е взел предвид и признанието на ответника, извършено в открито съдебно заседание, проведено на 28.10.2015 година.

Безспорно е обстоятелството, че със Запис на заповед, издаден на 07.12.2011 г.. в гр. София, с падеж на 29.02.2012 г., ответникът К.Г.П. се е задължил към Г.И.Г. със сумата от 17925 /седемнадесет хиляди деветстотин двадесет и пет/ лева. Неговата майка и втори ответник в настоящото производство В.И.Л. е подписала същата Запис на заповед като авалист по него. С оглед на което е установено обстоятелството, че ответниците К.Г.П. и В.И.Л. неотменимо и безусловно, без протест и солидарно са се задължили да заплатят горепосочената сума на  Г.И.Г..

Не се спори също така, че Записът на заповед е предявен на ответниците за плащане на 29.02.2012г., като плащане от тяхна страна не е последвало.Записът на заповед от 07.12.2011 год. е истински и представляващ такъв по смисъла на чл. 535 от Търговския закон. Записът на заповед съдържа всички реквизити, визирани в чл. 535 от ТЗ.

                Всички необходими и изискуеми от закона реквизити за Запис на заповед са налице. Няма пречка по отношение на авалиста да бъде посочен и по дълъг срок, каквото е посочен и в настоящия случай, с оглед да се даде възможност на основния длъжник да плати.

 

             По отношение на подадената въззивна жалба от В.И.Л..

             В.Л., в качеството си на авалист не може да се позовава на обстоятелството, че липсва каузално правоотношение. Такава и трайната съдебна практика:Решение № 40 от 05.06.2012г. по т.д. № 148/2011г„ т.к„ I т.о. на ВКС „не е допустимо авалистите да противопоставят на приносителя на менителничния ефект възражения, произтичащи от каузалното правоотношение между него и издателя на записа на заповед. С оглед самостоятелния характер на авала, е възможно авалистите да противопоставят на приносителя и относителните възражения на хонората по каузалното правоотношение, в хипотеза когато страни по него са само приносителя и хонората. Това изключение се свързва с недобросъвестност или злоупотреба с право на приносителя, както и в Решение № 120 от 30.07.2010г. по т.д. № 988/2009г„ ТК, II т.о , съгласно което „Принципът за акцесорност на договора за поръчителство в гражданското право, установен в разпоредбите на чл. 147 ЗЗД и чл. 148 ЗЗД не намира нормативна опора в правния режим на менителничното поръчителство (авала), уредено в чл. 483 ТЗ - чл. 485 ТЗ, като самостоятелно (неакцесорно) от главното задължение, поради което разпоредбите на чл, 146, ал. 3 ЗЗД, чл. 147 ЗЗД и чл. 148 ЗЗД не намират приложение при менителничното поръчителство (авала)". Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса /чл. 154 ТПК/, злоупотребата с право и недобросъвестността на приносителя.... подлежи на изрично доказване от авалиста.Ето защо авалистът има право или да твърди, че менителничното му задължение е вече погасено, или да противопоставя възражения срещу иска, черпени от записа на заповед, като същият няма право да се позовава на факти, свързани с каузалното правоотношение, в което той не участва. Менителничният поръчител може да черпи такива възражения само по изключение и то, ако докаже, че ищецът е недобросъвестен или злоупотребява с права. В хода на делото авалистът нито е правил твърдения в тази посока, нито е ангажирал някакви доказателства, поради което не са налице предпоставките за прилагане на изключението.Затова липсата на договор за заем за нея е напълно ирелевантно обстоятелство, тъй като не може да я ползва по никакъв начин - тя се е задължила валидно по записа на заповед.

Съобразно мотивите към т.17 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2014 г- ОСТТК ття ВКС, съществуването или несъществуването на каузално правоотношение е от значение само и единствено доколкото възраженията, основани на него, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед". А в случая  авалистът не е направил конкретни възражения, водещи до погасяването на вземането на абстрактната ценна книга.

По изложените съображения съдът намира подадените жалби за неоснователни.

             Не се доказаха твърдяните пороци на обжалваното решение,поради което то следва да се потвърди като правилно и законосъборазно.

             Във въззивното производство въззиваемата страна  е сторила разноски за адвокатска защита в размер на 3000 лв.Направено е възражение за прекомерност на платения адвокатски хонорар.Съобразно Наредба №1/2004 г.за МРАВ минималният хонорар е 1067.75 лв.Предвид фактическата и  правна сложност на делото,защитата по две жалби съдът намира,че следва да определени хонорара на 1 200 лв.

           

             Предвид изложените съображения, съдът

                                                 

                                                           Р  Е   Ш   И:

 

                

 

                 ПОТВЪРЖДАВА решение от 03.11.2015 г. по гр.д. №29584/15 г., СРС, ГО, 76 с-в

      ОСЪЖДА  К.Г.П., ЕГН **********, и В.И.Л., ЕГН **********,***, съд.адр.: гр. София, ул. „******. чрез адв. А.Ч., да заплатят на Г.И.Г., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, чрез адв. С.Т., сумата от 1 200 лв.разноски за адвокатски хонорар пред въззивната инстанция.

       РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срот връчването му на страните.

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ   :

                                          

                              

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:1.        

 

                       

 

                                                                     2.