№ 56
гр. Карнобат, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Георги Т. Добрев
при участието на секретаря Марияна Д. Тасева
като разгледа докладваното от Георги Т. Добрев Гражданско дело №
20212130100830 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от
ищецът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Витоша, ж. к. Малинова Долина, ул. Рачо Петков-
Казанджията № 4-6, с процесуален представител адв. Д. П.- АК Стара Загора,
със съдебен адрес: гр. Стара Загора, бул. Цар Симеон Велики № 115, ет. 2 –
преупълномощена от „Иванов и Денев-Адвокатско дружество“, с която са
предявени обективно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422, във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, с
които са желае съдът да признае за установено по отношение на ответника Д.
ИВ. Ж. с ЕГН **********, с адрес: област Бургас, община ***, гр. ***, ул.
*** № 8, че дължи на ищеца „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, сумата в размер на
5126, 44 лева, от които: главница 3000,00 лева –частично претендирана от
общо дължимата главница в размер на 17 537, 19 лева, договорна лихва 1335,
61 лева частично претендирана лихва за периода от 24. 05. 2018 г. до 24. 04.
2019 г. включително, лихва за забава 790, 83 лева /за претендираната
главница/, представляващи неизпълнено задължение по Договор за
потребителски кредит FL487924 от 24. 07. 2009 г. ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от
ГПК – 26. 05. 2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
Исковете са за установяване на вземанията по издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 121 от 27. 05. 2021
г., по която в законовият срок е било подадено възражение от длъжника.
1
Претендира се ответника да бъде осъден да заплати направените по исковото
производство разноски и направените разноски по заповедното производство.
Към исковата молба са представени писмени доказателства.
Съдът е проверил исковата молба и е намерил, че същата е редовна и
допустима за разглеждане, съобразно разпоредбите на чл. 129 и чл. 130 от
ГПК, след което е изпратил препис от нея ведно с приложенията и на
ответника Д. ИВ. Ж., по реда на чл. 131 и сл. от ГПК, на който е указал да
даде писмен отговор в едномесечен срок, като му е указал задължителното
съдържание на отговора по чл. 131, ал. 2 от ГПК и последиците от
неподаването на отговора по чл. 133 от ГПК, както и за възможността му да
ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това.
В законния едномесечен срок ответникът, редовно уведомен по чл. 131,
ал. 1 от ГПК е подал писмен отговор по така предявения иск, с който отговор
твърди, че предявения иск е недопустим, понеже не е посочено
претендираните 3000 лева главница за какъв период се отнасят, което според
него води до нередовност на иска и го поставя в невъзможност да организира
адекватно защитата си, оспорва дължимостта на претендираните суми с
възражение позовавайки се на чл. 110 и следващите от ЗЗ, твърдейки, че е
искът е погасен по давност. Моли съдът да отхвърли предявения иск като
неоснователен и недоказан. Представя писмено доказателство.
Преди първото по делото заседание е постъпило писмено становище от
упълномощен представител на ищеца, с което същия желае да бъде даден ход
на делото в негово отсъствие, като не възразява срещу проекто доклада,
поддържа исковата молба, оспорва възраженията на ответника изложени в
писмения отговор по чл. 131 от ГПК, като твърди, че представената от
ответника покана от Фронтекс Инт. Сървис ЕООД не е покана за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, твърди че на същата няма надлежна дата на
връчване, посоченият в поканата договор за кредит не отговаря на
индивидуализираният процесен договор, оспорва правомощията на адв. Г.Д.
да съобщава за предсрочна изискуемост от името на цедента по процесния
договор, твърди, че възражението за изтекла погасителна давност по чл. 111
от ЗЗД е неоснователно. Твърди, че не са налице периодични плащания със
самостоятелни падежи, а при договора за кредите е налице неделимо
плащане и договореното връщане на кредита на вноски, не го превръща в
такъв за периодични плащания, като при това следва да се приложи нормата
на чл. 110 от ЗЗД, а именно вземането да се погася с изтичането на
петгодишен давностен срок, а вземането на лихви с изтичането на три
годишен давностен срок. Сочи съдебна практика в тази насока. Твърди, че в
конкретния случай предсрочната изискуемост е съобщена на 25. 09. 2020 г. и
спрямо главницата и лихвата от тази дата започва да тече погасителния
давностен срок. Твърди, че в настоящия случай е налице неплащане на
погасителни вноски и волята на кредитора да обяви кредита за предсрочно и
незабавно дължим, изразена в волеизявление достигнало до
2
кредитополучателя на 25. 09. 2020 г.. Твърди се, че кредитора е реализирал
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, поради което
субективният елемент е налице след съобщаването . Счита, че предвид
изложеното възраженията за настъпила давност са неоснователни.
В първото по делото съдебно заседание ищецът не се явява, не се явява
законен или упълномощен представител.
В първото по делото съдебно заседание ответника не се явява, явява се
негов упълномощен представител, който поддържа отговора на исковата
молба, твърди, че представената от тях покана е косвено доказателство, че в
предходен период кредита е бил обявен за предсрочно изискуем, като твърди,
че това е станало на посочена от тях дата през 2013 г., желае събиране на
писмени доказателства.
От събраните по делото доказателства съдът установи следната
фактическа обстановка:
Установява се от приложеното ч. гр. д. № 20212130100583 / 2021 г. по
описа на Карнобатски районен съд, че по подадено заявление по чл. 410 от
ГПК, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 121 от 27.
05. 2021 г., с която е разпоредено длъжникът Д. ИВ. Ж. с ЕГН ********** да
заплати на ищеца в настоящото производство „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК
*********, следните суми: сумата 3000 лева, представляваща главница от 24.
05. 2018 г., сумата от 1335, 61 лева договорна лихва от 24. 05. 2018 г. до 24.
04. 2019 г. мораторна лихва от 24. 05. 2018 г. до 25. 01. 2021 г. в размер на
790, 83 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25. 05.
2021 г. (датата на подаване на заявлението в съда), до изплащане на
вземането. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 01. 06. 2021 г.
На 02. 06. 2021 г. в Районен съд гр. Карнобат е постъпило възражение от
длъжника Ж., в което същия посочва, че не дължи изпълнение на вземането
по издадената заповед за изпълнение на парично задължение, поради
погасяване на главницата по давност на основание чл. 110 от ЗЗД, както и че
поради недължимост на главното задължение, не дължи изпълнение и на
акцесорните задължения за лихва и разноски.
С оглед постъпилото възражение от ответника, съдът е указал на
заявителят, на основание чл. 415, а. 1 от ГПК, че може да предяви иск за
претендираното вземане в едномесечен срок.
От приложените към исковата молба и приети като доказателство по
делото Договор за потребителски кредит № FL487924 / 24. 07. 2009 г. се
установява, че на 24. 07. 2009 г. е сключен договор за потребителски кредит
между „Юробанк И Еф Джи България“ АД и Д.И. Ж. ЕГН **********, по
силата на който на ответника Ж. е отпуснат кредит за текущи нужди в размер
на 18410 лева за срок от 144 месеца, с годишна лихва за първата година -12 %,
а за всяка следваща година годишната лихва в размер на БЛП на БПБ Ад за
потребителски кредити, за съответния период на начисляване на лихвата
плюс договорна надбавка в размер на 4, 250 пункта. ГПР по кредита е 15, 08
3
%. Крайния срок за погасяване на кредите е до 24. 07. 2021 г., като в чл. 7, ал.
1 от Договора е посочено, че кредитополучателя погасява кредита на равни
/анюитетни/ месечни вноски, посочени като брой и размер в Погасителния
план, включващи лихва и главница, с размер на всяка вноска. В чл. 9 на
Договора е посочено, че при просрочие на дължимите погасителни вноски,
както и при предсрочна изискуемост на кредита, Кредитополучателят дължи
лихва/неустойка/ за времето на забавата върху просрочените суми в размер
на законната лихва за забава. В чл. 15 от същия договор е посочено, че при
непогасяване изцяло или отчасти на която и да е от вноска от главницата или
лихвата по кредита, както и при неизпълнение на което и да е друго
задължение по договора, вземането на Банката за възстановяване на целия
кредит става предсрочно изцяло изискуемо, без да се прекратява действието
на договора. Изискуемостта настъпва, без да е необходимо каквото и да е
волеизявлението на страните. Посочено е, че длъжника дължи законна лихва
от датата на подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист.
Към договора е приложен погасителен план подписан от ответника,
чийто подпис не е оспорен.
В чл. 18, ал. 1 от Договора е посочено правото на Банката, във всеки
един момент от действието на договора за кредит, Банката едностранно да
прехвърли вземанията си, произтичащи от договора на други дружества.
Кредита е бил усвоен на 24. 07. 2009 г. изцяло. Ответника Ж. е платил
част от вноските, след което е изпаднал в забава.
С Договор за възлагане на вземания /цесия/ от 18. 01. 2016 г. между
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД (с предишно наименование „Българска
пощенска банка“ АД и „Юробанк И Еф Джи България" АД), с ЕИК *********
и „ЕОС Матрикс” ЕООД с ЕИК *********, задължението на Д. ИВ. Ж., по
Договор за потребителски кредит № FL487924 / 24. 07. 2009 г. е изкупено от
„ЕОС МАТРИКС” ЕООД.
На 25. 09. 2020 г. ответникът Ж. получил уведомление за цесия и
уведомление за предсрочна изискуемост изхождащи от ищеца.
На 25. 05. 2021 г. в КбРС е постъпило Заявление от ищеца „ЕОС
МАТРИКС” ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
по което е образувано ч. гр. д. № 583 / 2021 г. и е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 121 от 27. 05. 2021 г., с която е
разпоредено длъжникът Д. ИВ. Ж. с ЕГН ********** да заплати на ищеца в
настоящото производство „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, конкретно посочени
суми. Срещу така издадената заповед е постъпило възражение от ответника
Ж. в законовия срок. С оглед подаденото възражение, ищецът е реализирал
правото си да предяви иск за вземането си, като в посоченият срок е
постъпила искова молба, по която е образувано и гр. дело № 830 / 2021 г. по
описа на КбРС.
Тъй като ответника Ж. не оспорва размера на неплатените задължения,
по делото не е допусната и назначена съдебно счетоводна експертиза.
4
От така установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
Предявените установителни искове по чл. 422 от ГПК са процесуално
допустими. Налице е хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК предвид
подаденото в срок възражение срещу издадената по ч. гр. д. № 583 / 2021 г. по
описа на КбРС, Заповед за изпълнение на парично задължение № 121 от 27.
05. 2021 г., с оглед на което за ищеца е налице правен интерес от предявяване
на установителен иск. Исковата молба е подадена в срока по чл. 422 от ГПК.
Разгледани по същество, исковете са основателни, поради следните
съображения:
Безспорно се установява наличието на облигационно правоотношение
между страните по договор за потребителски кредит. Налице е подписан
между страните писмен договор, чиято автентичност не е оспорена.
Паричната сума, предмет на договора, е усвоена от кредитополучателя и
нейния размер, както и размера на неплатените задължения не се оспорват от
ответника.
Към момента на сключване на договора е действал Закон за
потребителския кредит/отм./. Към момента на сключването на същия са
спазени всички изисквания за формата и съдържанието на договора. По
силата на процесния договор за ответника е възникнало задължението да
върне предоставената му по кредита парична сума, както и уговорената
договорна лихва, представляваща възнаграждението на кредитодателя.
Безспорно се установява, че ответника Ж. е неизпрана страна по договора ,
като по същия договор са били направени частични плащания, които са били
преустановени.
По делото е представен договор за цесия, по силата на който вземанията
на Банката кредитор спрямо ответника са прехвърлени на ищеца „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД. Съгласно т. 5. 1. 1 от този договор и приложените от
ищецът изрични пълномощни, цесионера „ЕОС МАТРИКС” ЕООД и „Иванов
и Денев - Адвокатско дружество“ са упълномощени от цедента „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” АД, да извършват уведомяване от името и за сметка на Цедента.
От приложената обратна разписка от 25. 09. 2020г. е видно, че ответника Д.
ИВ. Ж. е получил лично уведомлението за цесия и предсрочна изискуемост
на постоянния му адрес, който съвпада с този, посочен в Договора за
потребителски кредит. Предвид на изложеното, към датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК, предсрочната изискуемост на цялото
задължение по договора за кредит е била настъпила. Освен това от ищеца е
направено искане на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК, съдът да приеме, че
длъжника е надлежно уведомен втори път с връчването на Уведомление
изходящо от цедента, като приложение към исковата молба, което съдът
приема за основателно.
Съдът не счита за основателно възражението на ответника, чрез неговия
процесуален представител ,за настъпила предсрочна изискуемост на
5
задължението по кредита много по рано от посочената от ищеца дата, като се
твърди, че за същата предсрочна изискуемост ответника е бил уведомен още
на 17. 05. 2013 г., когато е празнувал юбилей. Твърди, се, че най късно
предсрочната изискуемост е настъпила на 14. 09. 2015 г. към датата на
съставяне на писмо до ответника от оторизирания представител на Банката за
събиране на вземания „Фронтекс интернешънъл Сървисис” ЕООД / л. 106/. В
тази връзка се излагат твърдения, че във въпросното писмо „Покана за
незабавно плащане” е възпроизведено съдържание на предходни писма за
предсрочна изискуемост на дълга,изхождащи от Банката и достигнали до
ответника, като се твърди, че текста на писмото недвусмислено изявява
волеизявлението на Банката за плащане на задължението по договора като
крупна сума, а не текуща вноска или просрочени вноски, както че са
изпращани множество покани за доброволно плащане и, че писмото
съставлява последна покана. В тази насока са и показанията на разпитаният
по делото свидетел З.К.В., който твърди, че на 17. 05. 2013 г. ответника Ж. ,
бил получил писмо от банката, на което пишело незабавно плащане на
кредит, който ответника теглил с всички лихви и сумата била около 19000-
20000.
На първо място относно твърденията за настъпила предсрочна
изискуемост, извеждани от получената последна покана от оторизирания
представител на Банката за събиране на вземания „Фронтекс интернешънъл
Сървисис” ЕООД- видно от цялото съдържание на писмото, в същото е
посочен съвсем друг договор от процесния. На следващо място във
въпросната покана не се съдържа израза предсрочна изискуемост, а
единствено, че задължението не е погасено. Освен това- в случай, че е
обявена предсрочна изискуемост на цялото задължение по какви причини
ответника е канен да предоговаря условията по договора, да погасява
задълженията си според неговите конкретни възможности, консултант за
планиране и уговаряне на плащанията си и т. н.
Също така следва да бъде отбелязано, че процесния договор за
потребителски кредит е сключен при разпоредбите на Закон за
потребителския кредит /отм./, в който не са въведени специални изисквания
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и би следвало приложение да
намерят правилата на Закона за кредитните институции-по отношение на
действията на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем чл. 60,
ал. 2 ЗКИ. С Тълкувателно решение № 4 от 18. 06. 2014г по т. д. № 3 / 2013г.
ВКС е дал следното разрешение относно хипотезата, която се отнася и за
настоящия казус: „В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК за
вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият
кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой
вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането
си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или
настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си
да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника
6
предсрочната изискуемост.“ От така посоченият текст на тълкувателното
решение /задължително за съдът/, следва да бъде направен извода, че за
настъпване на предсрочната изискуемост на вземането е необходимо
осъществяването на 2 кумулативно дадени предпоставки – първо, банката да е
упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и второ,
преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, да е
обявила на длъжника предсрочната изискуемост на вземането. Такива
предпоставки не са доказани за твърденият от ответника период 2013- 2015 г..
В доклада по делото е указано на страните, че съгласно чл. 154 от ГПК в
тежест на всеки от тях е да установи всички факти на които основава
твърденията и възраженията си. От възражението, че предсрочната
изискуемост на вземането е обявена през периода 2013- 2015 г., но не по
късно от 14. 09. 2015 г. и следователно е изтекла общата погасителна давност,
единствено се ползва ответника и негова е доказателствената тежест при
условията на пълно и главно доказване да докаже обявената предсрочна
изискуемост от банката, както и че за същата е уведомен ответника. Такова
доказване не беше извършено, а единствено беше направен опит, чрез
съждения и позоваване на общи твърдения на ответника, както и показанията
на свидетел, който не може да посочи конкретното съдържание на писмо,
дата на получаването му, да се обоснове твърдението, за настъпила
предсрочна изискуемост и то именно към такъв момент, към който е изтекла
погасителната давност, но въпреки тези твърдения не беше посочена точната
дата, на която кредита е бил обявен за предсрочно изискуем, а единствено
предположения. Твърденията на ответника, че процесуалното поведението на
ищеца следва да се преценя съгласно чл.161 от ГПК, т.е. съдът може да
приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречка за
събиране на доказателства не може да бъде прието, най малкото, че за токова
отново ответника не е посочил каквито и да било доказателства, а единствено
изхожда от твърдението, че банката не би бездействала и ищеца не бил
представил кореспонденция свързана с действията и по събирането на дълга.
След като ответника оспорва, че е налице такава кореспонденция по какви
причини не представи поне малка част от нея или да посочи предприети
действия по принудителното събиране на вземането, което според него е
предсрочно изискуемо още от 2013 г., не става ясно. След като вземането е
било обявено за предсрочно изискуемо и според ответника, банката не би
бездействала по какви причини тя или неин упълномощен представител в
лицето на посочените дружества не се е снабдил с изпълнителен титул, което
би било много по лесно преди постановяването на Тълкувателно решение №
4 от 18. 06. 2014г. по т. д. № 3 / 2013г. ВКС. В случая цялата защита на
ответника се гради върху представеното писмо „Покана за незабавно
плащане”, което между другото е оспорено и от ищеца по отношение на
пълномощията на адв. Г.Д. да съобщава предсрочна изискуемост от името на
цедента по процесния договор. Понеже не са представени доказателства,
какви са били пълномощията на дружеството „Фронтекс интернешънъл
7
Сървисис” ЕООД, но съдейки от текста на самата покана за незабавно
плащане „е дружество специализирано ексклузивно в събиране и управление
на клиентски вземания“ едва ли въпросното дружество е могло да обявява
вземанията по кредити за предсрочно изискуеми, за да се твърди, че
въпросната покана е доказателство за това или за настъпила по рано
предсрочна изискуемост по волята на кредитора.
Предвид всички изложени аргументи, съдът намира за недоказано и
неоснователно твърдението на процесуалният представител на ответника, че
предсрочната изискуемост е настъпила преди 25. 09. 2020 г., когато ответника
Д. ИВ. Ж. е получил Уведомление за цесия и Уведомление за предсрочна
изискуемост от ищеца „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД.
В тази връзка съдът счита за неоснователни твърденията на ответника
за изтекъл погасителен давностен срок.
За неоснователни съдът счита и твърденията на ответника, че вноските
по кредита са задължения с разсрочено плащане и всяка погасителна вноска
по кредита става изискуема с настъпването на съответния падеж, поради
което следва да се приеме, че искът е погасен по давност по отношение на
неплатените дължими вноски по главницата отпреди 24. 02. 2016г. до размер
на 4983, 71 лева, това е така поради следните причини: на първо място
ищецът претендира много по малък размер на главницата от посочения в
писмената защита на процесуалният представител на ответника размер от
4983, 71 лева. Ищецът претендира за частично изплащане на главница в
размер на 3000 лева. В случая е налице задължителна практика по този
въпрос постановено по реда на чл. 290 от ГПК, между които и Решение № 38
от 26. 03. 2019 г. на ВКС по т. д. № 1157 / 2018 г., II т. о., ТК, в което много
ясно е посочено „В множество постановени по реда на чл. 290 ГПК решения
на Върховен касационен съд, част от които са цитирани в определението по
чл. 288 ГПК, е прието, че уговореното между страните връщане на
предоставена в заем (кредит) сума на погасителни вноски не превръща този
договор в такъв за периодични платежи, а представлява уговорка за
изпълнение на задължението на части. Това становище съответства изцяло и
на дадените с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС
задължителни разяснения относно съдържанието на понятието "периодични
плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД. С оглед мотивите на
тълкувателния акт и разгледаните в него примери за периодични плащания
(вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни
дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги) се налага
извода, че макар да са породени от един и същ факт, периодичните
задължения са относително самостоятелни и че периодичността е характерна
за престациите и на двете страни по договора (в посочените в тълкувателното
решение примери повтарящото се задължение на едната страна е за доставка
на стоки и услуги през съответния период, а на другата страна – за
заплащането на конкретно получените през този период стоки и услуги). По
отношение на договора за кредит това изискване не е налице, тъй като нито
8
задължението на банката-кредитор за предоставяне на уговорената сума, нито
задължението на длъжника за връщането й, е повтарящо се. Връщането на
предоставената за ползване сума на погасителни вноски представлява по
своята същност изпълнение на основното задължение на длъжника на части
(чл. 66 ЗЗД). Ето защо, приложима по отношение на това задължение е
общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД, изчислена от датата на уговорения
краен срок за погасяване на кредита, а не кратката 3-годишна давност по чл.
111, б. "в" ЗЗД, изчислена от датата на падежа на отделните погасителни
вноски.“ Или в процесния случай при прилагане на института на давността,
следва да се считат за погасени по давност дължимите вноски преди 25. 09.
2015 г.- считано от датата на обявяване на предсрочната изискуемост или в
другия случай вноските преди 26. 05. 2016 г. – датата на подаването на
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. И в
двата случая, размера на дължимите вноски по главницата са много по големи
от размера посочен от пълномощника на ответника по делото.
Колкото до претендираните лихви от ищеца е видно, че се претендира
договорна лихва за периода 24. 05. 2018 г. до 24. 04. 2019 г., за който период
задълженията за лихви не са погасени по правилата на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД,
както и се претендира лихва за забава за претендираната главница, която
също не е погасена по давност по реда на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Предвид изложените аргументи съдът счита предявените обективно
кумулативно съединени искове за основателни и като такива следва да бъдат
уважени.
По отношение на иска по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на законната лихва
върху претендираната главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на вземането- предвид уважаването на станалите искове, съдът
счита ,че като акцесорен по отношение на останалите искове следва да бъде
уважен и иска по чл. 86 от ЗЗД и да бъде присъдена законовата лихва върху
главницата за посочения период.
По отношение на разноските в заповедното и в настоящото
производство: От ищеца са претендирани направените по делото разноски.
Предвид уважаване на исковете, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответника
дължи на ищеца направените по делото разноски съобразно представения
списък по чл. 80 от ГПК. С оглед разясненията, дадени по т. 12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18. 06. 2014г. по тълк. д. № 4 / 2013г., ОСГТК
на ВКС, съобразно които съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената
заповед за изпълнение, съдът намира, че на ищецът следва да се присъдят
направените в заповедното производство разноски в размер на 102, 53 лева
държавна такса, както и направените разноски в исковото производство от
120, 91 лева , представляващи внесена държавна такса.
9
Поради изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр.
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД по отношение на Д. ИВ. Ж. с ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: област Бургас, община ***, гр.
***, ул. *** № 8, че дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н Витоша, ж. к. Малинова
Долина, ул. Рачо Петков-Казанджията № 4-6, представлявано от Р.И.М. - Т. в
качеството и на управител, с процесуален представител адв. Д. П.- АК Стара
Загора, със съдебен адрес: гр. Стара Загора, бул. Цар Симеон Велики № 115,
ет. 2, сумата в размер на 5126, 44 /пет хиляди сто двадесет и шест лева и
четиридесет и четири стотинки/ лв. от които: главница 3000 (три хиляди
лева) лв. - частично от общо дължимата главница - 17 537, 19 лв.; договорна
лихва-1335, /хиляда триста тридесет и пет лева и шестдесет и една стотинки/
лв.- частично претендирана лихва за периода от 24. 05. 2018г. до 24. 04.
2019г. включително; лихва за забава-790, 83 /седемстотин и деветдесет лева
и осемдесет и три стотинки /лв. за претендираната главница, представляващи
неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит № FL487924 /
24. 07. 2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26. 05.
2021 г. -датата на постъпването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в съда, по което е
издадена Заповед № 121 / 27. 05. 2021г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 20212130100583 / 2021 г. на
КбРС до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Д. ИВ. Ж. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:
област Бургас, община ***, гр. ***, ул. *** № 8, с адрес за получаване на
призовки и съобщения: област Бургас, гр. Карнобат, ул. Сашо Кофарджиев №
2, чрез адвокат С.Г.- Трайкова да заплати на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Витоша, ж. к.
Малинова Долина, ул. Рачо Петков-Казанджията № 4-6, представлявано от
Р.И.М. - Т. в качеството и на управител, с процесуален представител адв. Д.
П.- АК Стара Загора, със съдебен адрес: гр. Стара Загора, бул. Цар Симеон
Велики № 115, ет. 2 направените по заповедното производство-ч. гр. д. №
20212130100583 / 2021 г. на КбРС, разноски в размер на 102, 53 лева/ сто и
два лева и петдесет и три стотинки/.
ОСЪЖДА Д. ИВ. Ж. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:
област Бургас, община ***, гр. ***, ул. *** № 8, с адрес за получаване на
призовки и съобщения: област Бургас, гр. Карнобат, ул. Сашо Кофарджиев №
2, чрез адвокат С.Г.- Трайкова да заплати на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Витоша, ж. к.
Малинова Долина, ул. Рачо Петков-Казанджията № 4-6, представлявано от
Р.И.М. - Т. в качеството и на управител, с процесуален представител адв. Д.
10
П.- АК Стара Загора, със съдебен адрес: гр. Стара Загора, бул. Цар Симеон
Велики № 115, ет. 2 направените по по настоящото гр. д. № 830 / 2021 г. по
описа на КбРС, разноски в размер на 120, 91 лева /сто и двадесет лева и
деветдесет и една стотинки/ основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд Бургас.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
11