№ 7418
гр. София, 16.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20231110161015 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от Т. И. И. против „Аксес Файнанс“ АД.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който на първо място
се прави възражение за недопустимост на производството срещу него. Сочи се, че по
силата на договор за цесия от 27.04.2022 г. вземанията по процесния договор за кредит
„Бяла карта“ са прехвърлени на „Агенция за контрол на просрочения задължения“ АД,
от който момент последното дружество се явява кредитор на вземанията по процесния
договор. Твърди се, че ищецът е надлежно уведомен за извършената цесия, като
цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за извършената цесия
съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
С разпореждане № 8271/16.01.2024 г. съдът указа на ищеца Т. И. И., че в
едноседмичен срок от съобщението следва да ангажира становище във връзка с
направеното възражение на ответника за недопустимост на производството спрямо
него, както и да посочи дали е уведомен за извършената цесия преди образуване на
делото.
С молба с вх. № 36115/05.02.2024 г. ищецът заявява, че не е надлежно уведомен за
извършената цесия по реда на чл. 99 ЗЗД.
По направеното от ответника искане за прекратяване на производството
поради липса на процесуална легитимация, съдът намира следното:
От съществено значение за допустимостта на производството в случая е дали
уведомяването е настъпило в хода на висящ съдебен процес, иницииран от
кредитополучателя, в който случай същото следва да се съобрази като факт от
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, или уведомяването е
настъпило преди образуване на делото. В случай че уведомяването е настъпило след
завеждане на делото, то същото следва да продължи между първоначалните страни при
съобразяване с чл. 226 ГПК, като аргументи в тази връзка се съдържат и в решение №
243 от 06.08.2017 г. по т.д. 3501/2015 г. на Върховния касационен съд, I т.о. В случай
обаче, че уведомяването е настъпило преди депозиране на исковата молба в съда, то
предишният кредитор не е процесуално легитимиран да отговаря по предявения иск, а
1
ищецът няма правен интерес от установяване нижощност на договора спрямо него.
Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска и ако
в хода на делото твърденията за наличието на такъв не се установят, то съдът следва да
прекрати производството, без да се произнася по основателността на иска /в този
смисъл ТР № 8/2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.
С оглед на горното, възражението на ответника за недопустимост на
производството спрямо него е неоснователно. Правно релевантно за действието на
цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от цедента /стария
кредитор/, но не и съобщението, извършено от цесионера /новия кредитор/ - с
изключение на случаите на надлежно упълномощаване, в които цесионерът действа
като пълномощник на цедента. Цесионерът става титуляр на вземането в отношението
със стария кредитор с прехвърлянето му, но действието спрямо длъжника е от
съобщаване на прехвърлянето от цедента, на осн.чл.99, ал.4 ЗЗД /в този смисъл са напр.
решение № 449/06.03.2013г. по гр.д. № 1268/2011г. на ВКС, IV г.о. и решение №
123/24.06.2009г. по т.д. №12/2009г. на ВКС, II т.о./. В случая ответникът, в
качеството му на цедент, не доказа преди образуване на настоящото производство
длъжникът да е надлежно уведомен за извършената цесия. Ето защо, същият е
процесуално легитимиран като ответник в настоящото производство. Възражението за
недопустимост е неоснователно.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства по опис,
обективиран в същата.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 28.03.2024 г.
от 09:40 ч., за когато да се призоват страните.
На страните да се връчи препис от настоящото определение, като на ответника се
връчи и препис от молба с вх. № 36115/05.02.2024 г..
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявен е за разглеждане установителен иск с правно основание по чл. 26, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожност на чл. 20 вр. чл. 15, ал. 1
от договор за Бяла карта от 03.07.2021 г. поради накърняване на добрите нрави, а в
условията на евентуално – и поради противоречие със закона и неговото заобикаляне.
Ищецът Т. И. И. твърди, че на 03.07.2021 г. сключил с „Аксес Файнанс“ ООД
договор за кредит „Бяла карта“, по силата на който кредиторът предоставил на
ответника револвиращ кредит в максимален размер от 500 лева, под формата на
разрешен кредитен лимит, който се усвоявал чрез международна платежна карта – Бяла
карта. ГПР бил уговорен на 45,9 %. Сочи, че съгласно чл. 15, от договора,
кредитополучателят се задължил в срок до 5 дни, считано от датата на активиране на
предоставения платежен инструмент по чл. 4, ал. 2 , да предостави на кредитодателя
едно от изброените в разпоредбата обезпечения. В чл. 50 било предвидено, че в случай
на неизпълнение на задължението за представяне на обезпечението в уговорения срок,
кредитополучателят дължи на кредитодателя неустойка в размер на 10 % от усвоената
и непогасена главница, включена в текущото задължение за настоящия месец.
Неустойката се начислявала на шесто число на всеки месец до момента на
предоставянето на изисканото обезпечение.
2
Сочи, че в случая се касае за договор, сключен с потребител, респ. са приложими
правилата на ЗЗП. Намира, че включената в договора неустоечна клауза за
непредставяне на обезпечение е неравноправна, респ. нищожна, тъй като е в
отклонение от основания принцип за добросъвестност и справедливост. Сочи, че
предвидената неустойка е за задължение, което не е основното задължение на
кредитополучателя, като в случая самата неустойка изпълнявала ролята на
обезпечение. Освен това била в завишен размер и надхвърляла допустимия санкционен
характер на неустойките. Освен това, включването й в погасителния план, наред с
останалото задължение, придавало и наказателен характер на неустойката. Освен това
предвидените изисквания за представяне на обезпечение в чл. 15 от договора били
неизпълними от потребителя, като предвидената неустойка имала характер на
допълнителна печалба за кредитора под формата на договорна възнаградителна лихва.
Счита, че процесната клауза заобикаля разпоредбата на чл. 143, т. 3 ЗЗП, като излиза
извън присъщите й функции. Сочи, че освен това противоречи и на разпоредбата на чл.
143, т. 5 ЗЗП. Освен това намира, че размерът на неустойката неправилно не е включен
в ГПР, като по този начин същият би надвишил максимално допустимия размер
съобразно 19, ал. 4 ЗПК. Поради тези и останалите подробно изложени съображения
моли предявеният иск да бъде уважен, като процесната клауза бъде прогласена за
нищожна. Претендира разноски.
В срочно постъпил отговор ответникът оспорва както допустимостта, така и
основателността на предявените искове. Счита, че ищецът няма правен интерес от
предявяване на установителни искове за прогласяване нищожността на отделни
договорна клауза, при положение, че ответникът не е предприемал действия по
събирането на процесната неустойка. Счита, че процесният договор, и в частност
клаузата за неустойка, отговаря на изискванията на закона, като не води до
накърняване на добрите нрави, нито противоречи или заобикаля закона. Излага
подробни съображения. Твърди се, че договорът за паричен заем отговаря на
изискавинята на ЗПК, както и че не е налице скрито завишаване на ГПР. Моли
исковете да бъдат отхвърлени.
По установителния иск с правно основание по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22
ЗПК:
В тежест на ищеца по предявения главен иск за прогласяване нищожността на
отделна клауза от договора поради накърняване на добрите нрави, противоречието й
със закона и неговото заобикаляне, е да докаже при условията на пълно и главно
доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a
именно че: между него и ответника е възникнало облигационно отношение по договор
за кредит „Бяла карта“ от 03.07.2021 г., както и че клаузата от процесния договор,
касаеща заплащането на неустойка при непредставяне на обезпечение, накърнява
добрите нрави, респективно - противоречи на закона и води до негово заобикаляне.
ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се
от доказване обстоятелствата, че между страните е сключен договор за кредит „Бяла
карта“ от 03.07.2021 г.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3