РЕШЕНИЕ
№ 52
гр. Велико Търново , 24.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и
четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Сара Стоева
Членове:Йордан Воденичаров
Светослав Иванов
като разгледа докладваното от Светослав Иванов Въззивно гражданско дело
№ 20214100500128 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 435 и сл. ГПК.
С постановление за налагане на глоба от 21.12.2020 г. по изп. д. № 1171/2020 г. на
частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Виктор Георгиев, район на действие Великотърновски
окръжен съд (ВТОС), е наложена глоба в размер на 400 лева на длъжника по изпълнението
М. Н. Д., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. В. Т., ул. „А.“ № ., и с настоящ адрес: гр.
Р., „С.“ № ., бл. „..“, вх. , ет. , ап. за това, че като майка на детето Н. И.И., ЕГН: ..., на
19.12.2020 г. не е изпълнила решение № 414/13.06.2016 г. по гр. д. № 2950/2015 г. на
Великотърновския районен съд (ВТРС), влязло в сила на 03.11.2016 г., съгласно което е
постановен режим на лични отношения на детето с баща му И. И. Р., ЕГН: **********, гр.
В. Т.ърново, ул. „П.“ № ., вх. „.“, ет.., ап. ..
Срещу това постановление е подадена жалба от длъжника по изпълнението М.Н. Д.,
чрез адв. Н. Н. от Великотърновската адвокатска колегия. В жалбата се навеждат
оплаквания, че глобата била неоснователно наложена. Това било така, понеже, от една
страна, никога длъжникът не е изпълнявал задължението си да предаде детето на баща му,
при което решението на ВТРС не следвало да се изпълнело и на 19.12.2020 г. От друга
страна, се сочи, че М.Д. не е изпълнила дълга си на 19.12.2020 г., защото била болна от
COVID-19, поради което тя и детето Н.И. били под карантина до Коледа. Най-сетне,
тежкото здравословно състояние на майката също било причина да не се яви пред ЧСИ, за
да изпълни дълга си – да предаде детето на баща му. Моли ВТОС да отмени атакуваното
постановление на ЧСИ В. И. и да отмени наложената ѝ глоба.
Взискателят И. И. Р. е подал писмени възражения срещу жалбата. В тях той навежда
доводи, че същата е неоснователна. Това било така, защото М.Д. е представила
1
доказателства, че е била болна от COVID-19, едва след като е била глобена от ЧСИ, вместо
да го уведомяла по-рано за това, в т. ч. и чрез своя процесуален представител. Моли ВТОС
да остави жалба без уважение.
ЧСИ Виктор Иванов в приложени по делото мотиви към обжалвания акт намира, че
подадената жалба е неоснователна и моли ВТОС да я остави без уважение, тъй като
длъжникът М.Д. системно не е изпълнявала задължението, за което е осъдена с влязло в
сила решение на граждански съд.
След като взе предвид събраните по делото доказателства, посредством предвидените
в закона доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите, възраженията и
оплакванията на страните, съгласно правилата на чл. 437 ГПК, Великотърновският окръжен
съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата на М.Н. Д., гр. В. Т., е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от надлежна
страна – длъжник по изпълнението, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния
изпълнител – постановление за налагане на глоба (чл. 435, ал. 2, т. 1 ГПК). По тези
съображения съдът намира, че жалбата се явява процесуално допустима и редовна.
Разгледана по съществото обаче, жалбата се явява неоснователна.
По фактите:
Процесното изп. д. № 1171/2020 г. на ЧСИ В. Иванов е образувано по изпълнителен
лист (ИЛ) № 1126/15.07.2019 г. по гр. д. № 2950/2015 г. на ВТРС, по силата на което е
определен личен режим на отношения между И. И. Р. и сина му Н. И. И.. Режимът е
следния: През първите три месеца от влизането в сила на решението бащата може да вижда
детето всяка първа и трета събота от 10 ч. до 12 ч. в присъствието на служител на ДСП – гр.
Велико Търново и майката по местоживеенето на детето. В следващите три месеца бащата
ще може да вижда детето всяка първа и трета събота от 10 ч. до 13 ч. в присъствието само на
майката или на посочено от нея пълнолетно лице. След този период на адаптация бащата ще
може да вижда детето всяка първа и трета събота от месеца за времето от 10 ч. до 18 ч., а при
съгласие между майката и бащата – всеки път.
На майката е изпратена призовка от 03.12.2020 г. от ЧСИ, получена на 03.12.2020 г.
от процесуалния представител – адв. Н. Н.. В призовката ЧСИ Виктор Иванов е посочил
на М.Д., че следва да доведе детето в кантората му в гр. В. Т., ул. „В. Л.“ № ., ет. ., за да
може детето да осъществи личен контакт с баща си в присъствието на майката. На
09.12.2020 г. на М. Н. Д. е направен бърз антигенен тест за COVID-19, който е бил
положителен (л. 9 от в. гр. д. № 128/20201 г. на ВТОС). На 19.12.2020 г. в 10 ч. майката Д.
не се е явила в кантората на ЧСИ, за което в 10:30 ч. е бил съставен протокол, подписан от
бащата Р. и съдебния изпълнител. За това неизпълнение ЧСИ е глобил длъжника по
изпълнение Д. с глоба в размер на 400 лв. От приложеното по изп. д. е видно, че М.Д.
никога не е изпълнявала задължението си, за което е бил издаден процесния ИЛ, поради
което е била глобявана многократно от ЧСИ.
По правото:
Съгласно чл. 528, ал. 5 ГПК, ако длъжникът не изпълни доброволно задължението си
2
да предаде детето, съдебният изпълнител може да му наложи глоба в размер до 400 лв. (чл.
527, ал. 3 ГПК). В настоящия случай се установява, че определеният режим на лични
отношение на детето Н. И. с баща му И.Р. не е бил изпълняван доброволно от майката М.Д.,
за което е било образувано процесното изп. д. Длъжникът по изпълнението Д. обаче е
продължила да не изпълнява задължението си да предаде детето, поради което
няколкократно е била глобявана от ЧСИ, но въпреки това не е изпълнила дълга си. Спорът в
случая е била ли обективно възпрепятствана М.Д., за да изпълни дълга си да предаде детето
на 19.12.2020 г., или тя не неправила това виновно. ВТОС намира, че М.Д. не е изпълнила
дълга си виновно.
Това е така, защото вината в гражданското право се предполага до доказване на
противното (арг. от чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 81 ЗЗД, срвн. и чл. 45, ал. 2 ЗЗД). При това
длъжникът трябва да докаже обстоятелствата, които изключват вината му. Първото
основание, което се сочи като обективна пречка за не изпълнението на дълга, а именно:
това, че длъжникът не е изпълнявал никога задължението, за което е бил осъден (както
признава самият той), по никакъв начин не би могло да го екскулпира от това да изпълни
дълга си по-късно. Никой не може да черпи права от противоправното си поведение.
Второто основание, което М.Д. релевира, за се оневини,е, че е била карантинирана, заедно с
детето, тъй като е била болна от COVID-19, видно от антигенен тест от 09.12.2020 г. Само че
това обстоятелство не е обективна пречка за изпълнението на задължението , защото
бързите антигенни тестове за COVID-19 към м. декември 2020 г. не са били основание за
поставяне под карантина, и то на когото и да било.
Видно от заповед № РД-01-610/22.10.2020 г. на министър на здравеопазването,
издадена на основание чл. 61, ал. 7, 9 и 12 ЗЗ и чл. 73 АПК на задължителна изолация и/или
лечение в домашни условия за период от 14 дни подлежат лица, които са имали
положителен тест по метода на полимеразно верижна реакция (polymerase chain reaction
или PCR). Представеният положителен тест в случая е антигенен, при което той не е бил
основание за поставяне под карантина. Освен това поставянето под карантина става с
предписание за поставяне под карантина на Регионалната здравна инспекция, и то както
този, който е имал положителен PCR тест, така и на лицата, с които съжителствал. В случая
липсват каквито и да било данни, че М.Д. и сина Николай Иванов са били поставени под
карантина, при което на основание чл. 154, ал. 1 ГПК съдът е длъжен да приеме за
ненастъпило всичко, което не е било надлежно доказано по делото.
С оглед на всичко, посочено по-горе, така наложената глоба на длъжника по
изпълнението М. Н. Д. от ЧСИ Виктор Иванов с постановление от 21.12.2020 г. по изп. д. №
1171/2020 г. в размер на 400 лв., поради това че длъжникът не е изпълнил задължението си
да доведе детето Н. И. И. в кантората на съдебния изпълнител в гр. Велико Търново, за да
осъществи контакт с баща му И. И. Р., за което е бил издаден ИЛ от ВТРС, е правилно
наложена, при което обжалваното постановление трябва да бъде потвърдено, а жалбата на
длъжника – оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 437 ГПК, Великотърновския окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление за налагане на глоба от 21.12.2020 г. по изп. д. №
1171/2020 г. на ЧСИ Виктор Георгиев, район на действие ВТОС, с което на длъжника по
3
изпълнението М. Н. Д., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. В. Т., ул. „А.“ № ., и с
настоящ адрес: гр. Р., „С.“ № ., бл. „Д.-1“, вх.., ет. ., ап., е наложена глоба в размер на 400
лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4