РЕШЕНИЕ
№ 789
гр. Пловдив , 10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Елена Д. Герцова
при участието на секретаря Сийка К. Радева
като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно
наказателно дело № 20215330202589 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-0438-000577/04.06.2020г.
на ВПД Началник на Трето РУ при ОДМВР гр. Пловдив, с което на
основание чл.183 ал.5, т.1 от ЗДвП и чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП на П. Л.
П., ЕГН **********, от ..., са наложени административни наказания
“ГЛОБА” в размери на 100 лв. и 10 лв., общо в размер на 110лв., съответно за
нарушения по чл.6, т.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП .
Жалбоподателят П. Л. П. обжалва наказателното постановление, като
моли същото да бъде отменено като незаконосъобразно, по съображения
изложени в жалбата. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява, а се
представлява от адв. С., който поддържа жалбата и пледира за отмяна на
наказателното постановление.
Въззиваемата страна – Трето РУ при ОДМВР-Пловдив, редовно
призована, не изпраща представител. До съда е депозирано писмено
становище, в което се излагат доводи за потвърждаване на НП. Претендират
се разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение. При евентуално
уважаване на жалбата се прави възражение за намаляване размера на
адвокатския хонорар до предвидения минимум.
Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на
1
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното Наказателно постановление е издадено против П. Л. П. за
това, че на 28.05.2020г. около 16.50 часа в гр. Пловдив на ул. „Васил Левски“
срещу № 50 като водач на лек автомобил „Ауди А6 Олроуд Куатро” с рег. №
... преминава на забраняващ червен сигнал на светофарната уредба, работеща
в нормален режим. Не представя контролен талон към СУМПС.
1. Не съобразява поведението си със светлинните сигнали.
2. Не носи контролен талон от свидетелството за управление.
С това виновно е нарушил чл.6, т.1 и 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН с
бланков номер 598206 от 28.05.2020г., съставен от В. В. Л. – м. п. и. към
ОДМВР - Пловдив, който бил подписан от жалбоподателят без възражения,
като такива не постъпили и в тридневния срок по чл.44 от ЗАНН, а въз основа
на така съставния акт било издадено и обжалваното НП като отразената в
същото фактическа обстановка пресъздава по идентичен начин тази, описана
в АУАН.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие
свидетел - актосъставителят В. В. Л., който изцяло поддържа изложените в
АУАН констатации. Допълва, че лично е констатирал нарушението, като в
първия момент водачът намалил на светофара, но след това потеглил още на
червен сигнал, поради което бил настигнат и му се съставил Акт.
Съдът кредитира същите показания като логични, непротиворечиви и
съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност.
Така при събрания обем от гласни и писмени доказателства съдът прие,
че чл. 6, т.1 от ЗДвП предвиждащ, че участниците в движението съобразяват
своето поведение със светлинните сигнали не е бил спазен, тъй като около
16.50 часа в гр. Пловдив на ул. „Васил Левски“ срещу № 50 ПЛ. ЛЮБ. П.,
като водач на лек автомобил „Ауди А6 Олроуд Куатро” с рег. № ..., е
преминал на забраняващ червен сигнал на светофарната уредба, работеща в
нормален режим. Наличните по делото доказателства – и гласните –
показанията на свидетеля Л., и писмените – АУАН, според съда са
категорични за изграждане на извод за извършването на посоченото както в
АУАН, така и в НП и правилно подведено към уреждащата го правна норма
нарушение. Съгласно законовата разпоредба на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно
2
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното, като следва да се посочи, че от страна на санкционираното лице
не се ангажираха никакви доказателства, които да опровергаят или поне да
внесат съмнение в достоверността на цитираните гласни и писмени
доказателства, така че да разколебаят съда в убеждението му за наличието на
това процесно административно нарушение, а напротив, дори самият
жалбоподател изобщо не отрича, че е извършил нарушението.
След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че
основателно е ангажирана и отговорността на жалбоподателя за
нарушаването на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Съгласно този текст водачът на
моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на
моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към
него. Нарушението е формално такова, като за консумирането на състава е
достатъчно да се установи, че в качеството си на водач на МПС, нарушителят
не носи в себе си, който и да е от изброените документи, като в случая е бил
контролният талон. Липсата на този документ у водача се установява с
категоричност. При извършването на проверката, П. е имал качеството на
водач, но не е носил у себе си контролен талон към СУМПС. Всъщност, дори
и самият жалбоподател в АУАН, в графата, обособена за обяснения и
възражения посочва, че няма такива във връзка с констатациите на
проверяващите органи. Действително в НП е посочено, че водачът "не
представя", вместо правилното "не носи", но това не представлява съществено
процесуално нарушение. Много ясно водачът е разбрал какво е извършеното
нарушение - ако е носил съответния документ, би го представил.
Що се отнася до размера на наложените наказания „ГЛОБА“, то видно от
правилно посочените санкционни норми на ЗДвП, те са в рамките на
определения твърд размер на санкциите за реализираните от жалбоподателя
нарушения. Следователно правилно административнонаказващият орган е
преценил всички обстоятелства по случая и е определил именно тези размери,
като е преценил конкретната тежест на извършеното. Това обстоятелство
лишава от възможност и съда да намали техния размер.
Не на последно място според съда липсват основания за приложението на
чл.28 от ЗАНН по отношение извършеното от жалбоподателя. В него е
предвидено, че за “маловажни случаи” на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно нарушение ще му бъде
наложено административно наказание – в случая нарушението е
констатирано за първи път. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от
12.12.2007г. на тълк. н.д. № 1/2005г., административнонаказателният процес е
строго нормирана дейност, при която за извършено административно
нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на санкцията на
административнонаказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на
3
законосъобразност и никога на целесъобразност. Посочва се, че общото
понятие на административно нарушение се съдържа в чл. 6 на ЗАНН, като в
чл. 28 и чл. 39 ал.1 от ЗАНН законът си служи още с понятията “ маловажни”
и “явно маловажни” нарушения, като при извършване на преценка дали са
налице основанията на чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи
правилно закона, като отграничи маловажните нарушения от тези, обхванати
от чл. 6 от ЗАНН. В цитираното Тълкувателно решение се приема, че
преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. Поради
това и настоящият състав ще обсъди тази преценка на
административнонаказващият орган.
В конкретния случай, съобразявайки вида на нарушението, факта, че
макар то да е първо по рода си за жалбоподателя, но като се взеха предвид и
всички по-горе обсъдени доказателства по делото – преминаване на червен
сигнал на светофара, не би следвало наказващият орган да приложи
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Последното се налага преди всичко предвид
обстоятелството, че по същество макар да липсват причинени с извършеното
деяние вреди, то е налице сериозно накърняване на правилата за движение по
пътищата, включително и свързана с безопасността на останалите участници
в движението. В този смисъл всяко нарушение на изискванията за такава
дейност, не на последно място и чрез неспазване сигналите на светофарната
уредба, крие висока потенциална опасност за неограничен брой лица, поради
което и се характеризира като такова с висока степен на накърняване на
обществените отношения. Не става въпрос и за моментно невнимание от
водача, тъй като от показанията на актосъставителя се установява, че П.
първо е намалил, тъй като е видял сигнала на светофарната уредба, но след
това вместо да спре е продължил движението си, решавайки да не се съобрази
с него.
Съдът не констатира допуснати в хода на административно –
наказателното производство съществени процесуални нарушения на
материалния и процесуалния закон, които да опорочават атакуваното
наказателно постановление и да налагат неговата отмяна.
Ето защо, настоящият състав намери, че атакуваното Наказателно
постановление № 20-0438-000577/04.06.2020г. на ВПД Началник на Трето РУ
при ОДМВР гр. Пловдив, с което на основание чл.183 ал.5, т.1 от ЗДвП и
чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП на П. Л. П., ЕГН **********, от ..., са наложени
административни наказания “ГЛОБА” в размери на 100 лв. и 10 лв., общо в
размер на 110лв., съответно за нарушения по чл.6, т.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1,
т.1 от ЗДвП, следва да бъде ПОТВЪРДЕНО като правилно и законосъобразно.
Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63, ал.5 вр. ал.3 ЗАНН на
въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в настоящото
производство за процесуално представителство от юрисконсулт. Същото
4
следва да бъде определено от съда съобразно нормата на чл. 27е от Наредба
за правната помощ в размер между 80 лева и 120 лева. С оглед фактическата и
правна сложност на делото, съдът намира, че юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде определено в размер на 80 лева.
За горните изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
По изложените мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0438-
000577/04.06.2020г. на ВПД Началник на Трето РУ при ОДМВР гр. Пловдив,
с което на основание чл.183 ал.5, т.1 от ЗДвП и чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП
на П. Л. П., ЕГН **********, от ..., са наложени административни наказания
“ГЛОБА” в размери на 100 лв. и 10 лв., общо в размер на 110лв., съответно за
нарушения по чл.6, т.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ПЛ. ЛЮБ. П., ЕГН ********** да заплати на ОДМВР –
ПЛОВДИВ сумата от 80 лева, представляваща разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му, по реда на Глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5