РЕШЕНИЕ
гр.София,08.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с. СИМОНА УГЛЯРОВА
при секретаря Ирена Апостолова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 3172 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 23.11.2018 г. по гр.д. №46121/16
г., СРС, ГО, 173 с-в ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между
„ДЗИ - О.З." ЕАД, ЕИК
********, и
Д.А.Т., ЕГН **********, на основание чл. 422 ГПК вр. чл.
274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.), че Д.А.Т. дължи на „ДЗИ - О.З."
ЕАД, сумата от 5571,89 лв. (пет хиляди петстотин седемдесет и един лева
и осемдесет и девет стотинки), представляваща заплатено застрахователно
обезщетение от ищеца в полза на ЗАД „Алианц
България" във връзка с пътно-транспортно произшествие, настъпило на
14.09.2006г. в град Хасково, при което Д.А.Т., управлявайки лек автомобил
„БМВ-740" с рег. № ********, нарушил правилата за движение и по този начин
нанесъл на автобус „Рено-Трафик" с рег. № *********, управляван от А.М.М.и собственост на „Промобил
Лизинг", значителни вреди, с включени ликвидационни разходи, ведно
със законната лихва от подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение (02.11.2015г.) до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Д.А.Т.,
ЕГН
**********, да заплати на „ДЗИ - О.З." ЕАД, ЕИК ********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 536,43лв. (петстотин тридесет и
шест лева и четирдесет и три стотинки),
представляваща разноски по делото в заповедното производство и сумата от 971,43лв.
(деветстотин седемдесет и един лева и четирдесет
и три стотинки), представляваща разноски по делото в първоинстанционното
исково производство.
Срещу
постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника. Във въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно и
незаконосъобразно.Излага съображения,че съдът не направил задълбочен анализ на
доказателства,от които било видно,че ответникът не се отклонил от извършването
на проверка за алкохол,останал на местопроизшествието ,протоколът за ПТП не е
подписан от него,а наказателното постановление не му е връчено лично.Неправилно
е прието,че възражението за давност е неоснователно.
Иска се от настоящата
инстанция да отмени решението като неправилно. С въззивната
жалба се претендират разноски.
По въззивната жалба е постъпил отговор,с който същата се
оспорва.Претендират се разноски.
Съдът, след като обсъди
по реда на
чл.236, ал.2 от ГПК събраните
по делото доказателства и становища на страните, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество
е неоснователна, поради следното:
Фактическите и правни констатации
на СРС са правилни и съдът препраща към тях ная
основание чл.272 ГПК.
По направените във въззивната жалба възражения, СГС излага следните мотиви:
Установени са всички елементи от пораждащия регресното право на „ДЗИ-О.З.” ЕАД фактически състав на осн. чл. 274, ал.1, т.1 КЗ (отм.), а именно: валидно застрахователно правоотношение между „ДЗИ-О.З.” ЕАД и застрахования ответник Д.А.Т., ЕГН ********** по застраховка „Гражданска отговорност” в „ДЗИ-О.З.” ЕАД, съгласно застрахователна полица № 065060599013 със срок на действие от 23.06.2006 г. до 24.03.2007 г.. В изпълнение на задължението си по застрахователния договор „ДЗИ-О.З.” ЕАД заплатил на ЗПАД „Алианц България” сума в размер на 5 556, 89 лв., съгласно извършено прихващане на насрещно дължими вземания между дружествата, представляваща застрахователно обезщетение за увредения автобус „Рено-Трафик”, с рег.№ *****, вследствие настъпилото по вина на ответника застрахователно събитие по застраховка „Гражданска отговорност”.
От заключението на ССчЕ е доказана датата и извършеното плащането от дружеството на застрахователното обезщетение.
Установено е виновното и противоправно поведение на ответника, който на 14.09.2006 г., около 23.00 ч. в гр.Хасково, управлявайки лек автомобил „БМВ-740”, с рег.№ *****, собственост на същия, движейки се по ул.”Св.Св. Кирил и Методий”, нарушавайки правилата за движение по пътищата, поради неспазване на пътните знаци за предимство - пътен знак „Б1” , се удря в движещия се по път с предимство автобус „Рено-Трафик”, с рег.№ *****, управляван от А.М.М., ЕГН **********, собственост на „Промобил Лизинг”, ЕИК *****и става причина за реализиране на ПТП. След настъпилото ПТП Т. е отказал да се подложи, като виновно се е отклонил от проверка за наличие на алкохол, наркотично вещество, или негов аналог. За събитието е съставен протокол за ПТП № 888352/14.09.2006 г. от органите на ПК гр.Хасково, в който подробно са описани механизма на ПТП, както и настъпилите щети вследствие виновното поведение на ответника, като му е съставен акт за установяване на административно нарушение с. Т № 042009/14.09.2006 г., на основание чл. 6, ал.1 от ЗДвП и му е издадено НП № 4303/10.10.2006 г., на основание чл. 179, ал.2 и чл. 174, ал.З от ЗДвП, връчено и влязло в законна сила на 22.03.2007 г.. При настъпилото по вина на ответника ПТП, са нанесени щети на автобус „Рено- Трафик”, с рег.№ *****. От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на САТЕ е доказан размера на вредите настъпили по автобус „Рено-Трафик”, като стойността необходима за отстраняването им по средни пазарни цени е в размер на 5 541, 89 лв., които щети се намират в причинно следствена връзка с процесното ПТП.
Направеното от ответната страна възражение за изтекла погасителна давност на предявеният от дружеството срещу ответника иск е неоснователно. В настоящия случай се прилага общата погасителна давност, която започва да тече от плащането на застрахователното обезщетение на правоимащото лице, а именно от дата 04.05.2011г..
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е входирано на дата 02.11.2015 г, т.е. преди изтичане на пет годишния давностен срок.
Протоколът за ПТП е официален документ, съставен от длъжностно лице служител на МВР, който е посетил произшествието на място, възприел е щетите от удара, които са описани, както и изявленията на участниците в ПТП, направени пред него и описани като обстоятелства, при които е настъпило, включително представени като схема. Този извод съдът е направил, съобразявайки правилото на чл. 179, ал. 1 ГПК, според което официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ. В съставения протокола за ПТП № 888352/14.09.2006 г. е направено отбелязване, че ответника е отказал да бъде изпробван за наличие на алкохол в кръвта. Приетия по делото протокол за ПТП не е оспорен от ответната страна по надлежен ред, не е оборена неговата обвързваща доказателствена сила.
Предвид изложеното при постановяване на Решението си първоинстанционния съд е анализирал в цялост събрания по делото доказателствен материал, въз основа на което е направил правилни, пълни и обосновани изводи, а подадената въззивна жалба срещу решението се явява неоснователна.
Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционното решение ,поради което то следва да се потвърди,а жалбата да се остави без уважение като неоснователна.
На възиваемата страна следва да се присъдят сторените разноски в размер на 615.65 лв.за адвокатски хонорар.
Водим от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
от 23.11.2018 г. по гр.д. №46121/16 г., СРС, ГО, 173 с-в
ОСЪЖДА Д.А.Т., ЕГН **********, да заплати на „ДЗИ - О.З." ЕАД, ЕИК ********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 615.65 лв.разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните..
ПРЕДСЕД АТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1
2.