№ 9234
гр. София, 15.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА Частно
гражданско дело № 20221110138805 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по молба с вх. №
149763/19.07.2022 г., подадена от Г. АНТ. Б., с която се отправя искане да й
бъде разрешено да продаде собствения си недвижим имот, представляващ
апартамент № 5, находящ се в гр. София, район Слатина, ул. „Гео Милев“ №
116Б, вх. А, ет. 3.
В молба се сочи, че молителката е италианска гражданска, като на
20.03.1997 г. е сключила гражданки брак с лицето Винченцо Б., от който
нямат родени деца. Излага се, че процесният недвижим имот не представлява
семейно жилище по смисъла на § 1 от ДР на СК, тъй като не е обитаван от
двамата съпрузи, но причината за инцииране на производството е формалното
изискване на нотариус съпругът на молителката да даде съгласие за
извършване на продажбата.
Съдът, след като съобрази изложените в молбата доводи и
приложените към нея писмени доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
От представените към сезиращата молба писмени доказателства, както
и от служебно изготвената от съда по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г.
справка за молителката се установява, че на 20.03.1997 г. същата е сключила
граждански брак с Винченцо Б., от който брак няма родени деца, като
процесният апартамент е лична нейна собственост.
По делото е представена и декларация по чл. 534 от ГПК, подадена от Г.
АНТ. Б., в която същата декларира, че от 2009 г. живее със съпруга си в
Италия в семейно жилище – изключителна нейна собственост, като съпругът
1
й никога не е живял в апартамент № 5, находящ се в гр. София, район
Слатина, ул. „Гео Милев“ № 116Б, вх. А, ет. 3.
Съгласно разпоредбата на чл. 26 от СК за разпореждане със семейното
жилище, дори и когато то е лична собственост на единия съпруг, съгласието
на другия съпруг е задължително. Това изискване е гаранция срещу
накърняване на интересите на семейството. Такова изискване обаче няма в
случаите, когато двамата съпрузи имат друго жилище - обща собственост или
лична собственост на всеки един от тях, както и в случаите, когато имотът
лична собственост на единия от съпрузите не е семейно жилище по смисъла
на §1 от ДР на СК, т.к. обратното по съществото си би ограничавало правото
на собственост. Ето защо, а и предвид обстоятелството, че самата молителка
твърди, че процесният недвижим имот не е семейно жилище на нея и
съпруга й по смисълът на §1 от ДР на СК, включително че семейното жилище
представлява апартамент, находящ се в Италия – изключителна собственост
на съпругата, а от брака няма ненавършили пълнолетие деца, исканото
разрешение по чл. 26 от СК се явява неоснователно. В тази връзка и при така
изложените и подробно описани по-горе твърдения на молителката досежно
процесния недвижим имот и изричното посочване, че последният не е
семейно жилище по смисъла на закона, при разпореждане с такъв имот -
лична собственост на молителя, не е необходимо съгласието на съпруга й. С
правилото на чл. 26 от СК, както бе отбелязано, се ограничава правото на
лична собственост и затова то не може да бъде тълкувано разширително.
Недействителни са само договори, които законът обявява за такива, а
разпореждането с недвижим имот, лична собственост на единия от съпрузите,
който не е семейното им жилище, е действително, т.к. този имот дори не е
служил за задоволяване на жилищните нужди на съпрузите. В тази връзка
съдът намира за необходимо да отбележи още, че за него не лежи служебно
задължение да събира доказателства в полза на изложените от молителя
твърдения, целящи удостоверяване на данни за гражданския му статус,
притежаваното от съпрузите недвижимо имущество и др. п. обстоятелства,
респ. улесняване изповядването на бъдеща сделка, а задължението да
прецени дали молбата, предмет на настоящото разглеждане, е допустима,
с оглед изложените в нея твърдения и направените въз основа на тях
искания, и основателна, с оглед приложените към нея доказателства, като в
случай на наличието на предвидените в закона формални предпоставки за
издаване на исканото разрешение, следва да се води единствено от интереса
на ненавършилите пълнолетие деца и семейството. Предвид изложеното и
доколкото по делото не се установява наличието на кумулативно
предвидените в закона предпоставки, в които единствено е допустимо да се
ограничава правото на лична собственост с правилото на чл. 26 от СК, съдът
2
приема молбата, предмет на настоящото разглеждане, за неоснователна и
като такава следва да я остави без уважение, без да излага доводи дали
проектната разпоредителна сделка би навредила или не на интересите на
семейството.
Воден от горното и на основание чл. 26 от СК съдът,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 149763/19.07.2022 г.,
подадена от Г. АНТ. Б., ЕГН **********, с която се отправя искане да й бъде
разрешено да продаде собствения си недвижим имот, представляващ
апартамент № 5, находящ се в гр. София, район Слатина, ул. „Гео Милев“ №
116Б, вх. А, ет. 3.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на молителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3