РЕШЕНИЕ
№ 265
гр. Пловдив, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Николай К. Стоянов
Иванка П. Гоцева
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско дело
№ 20245300502616 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Съдът е сезиран с въззивна жалба депозирана от „Макси Грива“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. А., ул. „Юговска“ № 3,
представлявано от управителя Б.М.Г-М., чрез адв. Д., против Решение №
2964/01.07.2024 г., постановено по гр. дело № 6283/2024 г. по описа на ПдРС, XVII-ти
гр. Състав, с което е съдът е осъдил „Макси Грива“ ООД да опразни предоставената
му с Договор за наем с peг. № 317р-11638/12.11.2018 г. част от недвижим имот,
находящ се в гр. А., ул. ***, с поземлен идентификатор 00702.518.70, представляваща
едноетажна сграда със складови помещения и търговска площ, с обща нетна площ
89,70 кв.м, с предназначение – търговски обект, като освободи и предаде държането на
Министерство на вътрешните работи, ЕИК *********, с адрес: гр. София, ул. „Шести
септември“ № 29, представлявано от министъра К.Г.С.. Също така жалбоподателят е
осъден да заплати на Министерство на вътрешните работи, ЕИК ********* сумата от
792,54 лева /седемстотин деветдесет и два лева и петдесет и четири стотинки/,
представляваща направени по делото разноски.
С посоченото по-горе решение съдът е прекратил производството по гр. д. №
6283/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІІ гр. с-в, в частта по отношение
на предявения от Областна дирекция на МВР – Пловдив по реда на чл. 310, ал. 1, т. 2
1
ГПК иск с правно основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, с който се претендира осъждане
на ответникът „Макси Грива“ ООД, да опразни и да предаде на Областна дирекция на
МВР – Пловдив, държането на предоставената на „Макси Грива“ ООД с Договор за
наем с peг. № 317р11638/12.11.2018 г. част от недвижим имот, находящ се в гр. А., ул.
***, с поземлен идентификатор 00702.518.70, представляващ едноетажна сграда със
складови помещения и търговска площ, с обща нетна площ 89,70 кв.м, с
предназначение – търговски обект, който имот е публична държавна собственост,
актуван с Акт за държавна собственост № 434/03.12.1997 г., като недопустимо и е
върнал искова молба вх. № 38232/08.04.2024 г., в частта по отношение на предявения
по реда на чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК иск с правно основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД от
Областна дирекция на МВР – Пловдив срещу „Макси Грива“ ООД.
Във въззивната жалба са релевирани подробни доводи за недопустимост,
неправилност и незаконосъобразност на първоинстнационното решение, както и
постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и материалния закон, като се отправя искане до въззивния съд за неговото
обезсилване и прекратяване на производството по дело. В случай на евентуалност се
иска отмяната на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да бъдат
отхвърлени предявените исковете. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна- Министерство на вътрешните работи, ЕИК *********, с адрес:
гр. София, ул. „Шести септември“ № 29, чрез юрк. Д.- П., с който оспорва въззивната
жалба като неоснователна. Моли се първоинстанционното решение да бъде
потвърдено. Претендира разноски.
Постъпила е и частна въззивна жалба вх.№ 91592/05.09.2024 г., подадена от
същия жалбоподател, чрез адвокат Д., против определение № 9373/01.08.2024 г.
постановено по реда на чл. 248 от ГПК по гр. д. № 9283/2024 г. по описа на РС
Пловдив, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за допълване на Решение №
2964/01.07.2024 г., постановено по гр. д. № 6283/2024 г., по описа на Районен съд –
Пловдив, XVІІ гр. с., в частта, имаща характер на определение, относно прекратяване
на производството по делото по отношение на предявения от Областна дирекция на
МВР – Пловдив.
С частната жалба са въведени подробни оплаквания за неправилност на
постановеното по делото по реда на чл. 248 от ГПК определение, с което е отхвърлена
молбата на жалбоподателя за допълване на постановеното по делото решение №
2964/01.07.2024 г., в частта му имаща характер на определение. Твърди се, че
обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Отправено е искане за
отмяна на атакуваното определение и вместо това да бъде допълнено решение №
2964/01.07.2024 г., като бъдат присъдените на „Макси Грива“ ООД разноски по делото
за адвокатско възнаграждение в размер на 2100 лв.
В срок е постъпил отговор на частната жалба от - Министерство на вътрешните
работи, с който оспорва частната жалба като неоснователна. Моли се
първоинстанционното определение да бъде потвърдено.
В срока по чл. 276, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от Областна дирекция на
МВР – Пловдив, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди“ № 7.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията,
2
доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна
страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е
насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима, поради което следва да се разгледа по същество.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията
си по чл. 269, изр. първо от ГПК съдът намира, че същото е валидно и допустимо.
Съдебното решение ще бъде недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при
които делото може да се реши по същество, т. е. когато решението е постановено
въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, когато съдът е
бил десезиран, когато липсва положителна или е налице отрицателна процесуална
предпоставка. В настоящия случай решението на Районен съд – Пловдив е допустимо,
тъй като е постановено по допустим иск, надлежно предявен от легитимирана страна
при наличието на необходимите положителни процесуални предпоставки и при
липсата на отрицателни процесуални предпоставки.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че решението на първата
инстанция е недопустимо, тъй като са били налице предпоставки за спиране на
производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
В мотивите на Тълкувателно решение № 1/09.07.2019 г. по т.д. № 1/2017 г. на
ОСГТК на ВКС е прието, че наличието на обуславящо дело, без значение какъв е видът
му (гражданско, административно, наказателно дело) и кога е образувано (преди или
след обусловеното дело), актът по което следва да бъде зачетен от съда по обусловения
иск с оглед разпоредбите на чл. 297 - чл. 298, чл. 300, чл. 302 ГПК, е абсолютна
отрицателна процесуална предпоставка за упражняването на правото на иск и за
развитието на процеса по обусловеното дело. В посоченото тълкувателно решение е
прието, че решение, постановено при наличие на основание за спиране по чл. 229, ал.
1, т. 4 ГПК, е недопустимо.
Правилно районният съд не е спрял производството по разглеждания правен
спор до приключване на производството по гр. д. № 10877/2024 г., по описа на Районен
съд – Пловдив, /гр.д.№1889/2024 г. по описа на АсРС- към настоящия момент/. Делото,
което се твърди, че е преюдициално е със страни „Макси Грива“ ООД и Министерство
на вътрешните работи искове, и има за предмет установяване на нищожност на
Договор за наем с peг. № 317р-11638/12.11.2018 г., чийто предмет е временно и
възмездно ползване на следния имот: „част от недвижим имот публична държавна
собственост, находящ се в гр. А., ул. ***, актуван с Акт за държавна собственост №
434/03.12.1997 г., представляващ едноетажна сграда със складови помещения и
търговска площ, с поземлен идентификатор 00702.518.70, с обща нетна площ 89,70
кв.м, с предназначение – търговски обект“, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД като
противоречащ на закона, алтернативно на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, пр. 1 ЗЗД като
договор, който има невъзможен предмет. В производството по предявен облигаторен
иск по чл. 233, ал. 1, изр. първо от ЗЗД -за опразване на наето помещение подлежи на
установяване облигационно правоотношение, което има за обект договор за наем,
изпълнение на задължението на наемодателя да предостави на наемателя фактическата
власт върху вещта и прекратяването на договора. Наличието на други висящи искови
производства между страните по искове за собствеността на имота или за
недействителност на придобивното основание за ищеца, респективно за
недействителност на наемния договор, основана на възражения, изведени от твърдяно
3
право на собственост върху наетия имот или твърдения, че ищецът не е бил
собственик на имота към момента на сключване на процесния договор за наем нямат
преюдициално значение спрямо иска за опразване по чл. 233, ал. 1 ЗЗД /вж.
Определение № 213 от 19.03.2020 г., постановено по гр. д. № 606/2020 г., по описа на
ВКС, III г. о./.Освен това възражението за нищожност на процесния договор за наем е
недопустимо да се ревевира в отделен процес, тъй като в настоящото производство
ответникът е навел същите възражения за нищожност на наемния договор, настъпили
преди приключване на устните състезания пред първата инстанция и те са били
разгледани от съда.
Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да
бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при
служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни
норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правна квалификация по чл. 233, ал.
1, изр. първо от ЗЗД. Производството е образувано от Министерство на вътрешните
работи и Областна дирекция на МВР – Пловдив против „Макси Грива“ ООД, с искане
да се осъди ответника да опразни и да предаде на ищците – наемодатели държането на
част от недвижим имот, находящ се в гр. А., ул. ***, с поземлен идентификатор
00702.518.70, представляващ едноетажна сграда със складови помещения и търговска
площ, с обща нетна площ 89,70 кв.м, с предназначение – търговски обект, който имот е
публична държавна собственост, актуван с Акт за държавна собственост №
434/03.12.1997 г. и е предоставен за управление на ОД на МВР – Пловдив. В исковата
молба се твърди, че след проведена тръжна процедура бил сключен Договор за наем с
peг. № 317р-11638/12.11.2018 г. между Министерство на вътрешните работи и „Макси
грива“ ООД за част от недвижим имот, находящ се в гр. А., ул. ***, с поземлен
идентификатор 00702.518.70, представляващ едноетажна сграда със складови
помещения и търговска площ, с обща нетна площ 89,70 кв.м, с предназначение –
търговски обект. Посочва се, че процесният имот е публична държавна собственост,
актуван с Акт за държавна собственост № 434/03.12.1997 г. и същият е предоставен за
управление на ОД на МВР – Пловдив. Твърди се, че договорът за наем от 12.11.2018 г.
бил сключен за срок от пет години, а в чл. 4 от същия била уговорена наемна цена в
размер от 880 лева без включен ДДС. С Анекс peг. № 317л-1265/23.01.2023 г. към
договора за наем и на основание чл. 6, ал. 1 от същия, считано от дата 12.11.2022 г.,
наемната цена била актуализирана съобразно инфлационния индекс, като била
определена в размер на 1028,72 лева без включен ДДС. Твърди се, че срокът на
процесния договор е изтекъл на дата 12.11.2023 г., поради което на ответника –
наемател била връчена покана с рег. № 317000- 19824/13.11.2023 г. за освобождаване
на имота. Същият бил посетен на 30.11.2023 г. от комисия, назначена със заповед на
директор ОД на МВР – Пловдив, с оглед приемането му, но имотът не бил освободен
от наемателя. Неосвобождаването на обекта от страна на ответника наложило връчване
на втора покана на дата 13.03.2024 г., която била получена от управителя на ответното
дружество Б.Г-М.. Твърди се, че и към момента на подаване на исковата молба
ответникът – наемател отказва да освободи гореописания имот.
Ответното дружество оспорва предявения иск. Признава, че вследствие на
тръжна процедура между Министерство на вътрешните работи и ответното дружество
е сключен договор за наем с peг. № 317р-11638/12.11.2018 г. за част от недвижим имот
– публична държавна собственост, находящ се в гр. А., ул. ***, с поземлен
4
идентификатор 00702.518.70, представляващ едноетажна сграда със складови
помещения и търговска площ, с обща нетна площ от 89,70 кв.м, както и че наемното
правоотношение е възникнало за срок от пет години, считано от датата на сключване
на договора. Твърди се, че към момента на актуването на имота с Акт за държавна
собственост № 434/03.12.1997 г., същият представлява четири броя гаражи с обща
площ 80 кв.м., построени през 1978 г., като по силата на същия акт за държавна
собственост, имотът се предоставя за управление и стопанисване от Районно
полицейско управление – А. на основание Разпореждане на МС № 1717/08.09.1961 г. В
резултат на реализиран инвестиционен проект с обект „Изграждане и възстановяване
на едноетажна сграда със складови помещения и търговска площ в УПИ II – РУ на
МВР, кв. 187, град А.“ с инвеститор „Макси Грива“ ООД, на мястото на четирите
рушащи се гаража, които били съборени, била построена едноетажна сграда с нова
електрическа и ВиК инсталация, със складови помещения и обща използваема площ от
89,70 кв.м. Посочва се, че предназначението на обекта е за магазин за месо, който се
състои от търговско помещение, две камери за съхранение на месо и месни заготовки,
последните с технически спецификации, които отговарят изцяло на особеностите на
обекта, в който са разположени, съблекалня за персонала и офис помещение. Освен
новата електрическа и ВиК инсталация били изградени отоплителна и охлаждаща
система, видеонаблюдение, както и положено подово покритие от гранитогрес.
Процесът по изграждане на едноетажната сграда със складови помещения и търговска
площ на мястото на четирите рушащи се гаража, реализиран от ответното дружество,
завършил с окончателен доклад на строителен надзор № 176/28.11.2008 г., последван
от Разрешение за ползване на строеж № 405/12.12.2008 г. Твърди се, че от тогава до
сега, новоизграденият обект се ползва от ответника с конкретна и специфична
търговска цел, по силата на договори за наем, последният сключен на 12.11.2018 г. за
срок от пет години. Според ответника, в настоящия случай е приложима разпоредбата
на чл. 92 ЗС, съобразно която собственикът на земята става собственик на
постройката, което обосновава собствеността на държавата и върху новоизградения
обект, представляващ едноетажна сграда със складови помещение, в качеството й на
собственик на поземления имот. С оглед изложеното счита, че надлежен ищец по
предявения иск следва да е държавата, чието процесуално представителство е уредено
в закона. Поддържа, че нито Министерство на вътрешните работи, нито ОД на МВР –
Пловдив разполага с надлежна процесуална легитимация за предявяване на иска, което
счита за недопустимо, доколкото държавата следва да се представлява от министъра на
регионалното развитие и благоустройството. На следващо място се излагат
съображения за неоснователност на иска, доколкото Министерство на вътрешните
работи и ОД на МВР – Пловдив не са собственици на процесния имот и не са
оправомощени да представляват държавата като собственик на имота, за да инициират
настоящото производство. Твърди се, че в случая не е налице валидна облигационна
връзка между ищците и ответника по силата на сключен договор за наем. Навеждат се
доводи, че сключеният от Министерство на вътрешните работи като наемодател
договор за наем е нищожен поради противоречие с разпоредбите на чл. 14 и чл. 15 от
Закона за държавната собственост и не поражда правно действие, съответно не може
да бъде прекратен. С оглед обстоятелството, че счита сключения договор за наем за
нищожен, ответникът сочи, че владее построената от него сграда, като се позовава на
чл. 69 от Закона за собствеността. Поддържа, че дори да се приеме, че не е
добросъвестен владелец и няма правата по чл. 72 ЗС, то по силата на чл. 74 ЗС,
доколкото собственикът е знаел, че се правят подобрения върху имота му и не се е
противопоставил, правата на владелеца се уреждат съгласно чл. 72 ЗС. Предвид това е
5
направено възражение за право на задържане на вещта до заплащане на подобренията
и направените разноски за нейното създаване като подобрение и съответно за
запазването на същата. Според ответника, изложеното представлява самостоятелно
основание за отхвърляне на предявения иск. Изложени са подробни съображения за
това, че е налице правно основание ответното дружество да държи процесния обект.
Твърди се и че с предявяването на иска се злоупотребява с право, като целеният
резултат не съответства на вложените усилия от страна на ответника по изграждането
и разработването на процесния обект. Поддържа се, че ако така предявеният иск бъде
уважен, това ще засегне търговската дейност на ответното дружество, което ще доведе
до имуществени вреди, както и негативно влияние в правната сфера на заетите при
търговеца работници и служители, а последното ще доведе до накърняване на
конституционно закрепеното право на свободна стопанска инициатива и гаранция за
инвестициите на юридическите и физическите лица.
Предвид липсата на нови доказателства, които да са били събрани пред
настоящата инстанция, изводите на въззивния съд почиват единствено на събрания
доказателствен материал пред първата инстанция.
Основателността на иска по чл. 233, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД се обуславя от
установяване на следния фактически състав: валидно възникнало наемно
правоотношение, прекратяване неговото действие и неизпълнение на задължението на
наемателя да върне на наемодателя държането на неговите вещи. Ищецът носи
доказателствената тежест за установяване при пълно и главно и главно доказване на
фактите, съставляващи основателността на иска и имащи характер на положителни
такива, а именно наличието на твърдяната договорна връзка и преустановяване на
действието й. По отношение на неизпълнението доколкото то се изразява в
неосъществяване на дължимо поведение – връщане на вещта, е достатъчно
твърдението на ищеца за продължило от страна на ответника ползване и след
прекратяване на наемното правоотношение, като в тежест на ответника е да установи
положителния факт, който го изключва – изпълнение на задължението.
С Акт за държавна собственост № 434 – МВР, съставен на 03.12.1997 г. по реда
на чл. 70, ал. 2 ЗДС от служба МТОСОМВР-ДИ, е актуван като публична държавна
собственост недвижим имот, находящ се в гр. А., ул. „Ради Овчаров“, представляващ
масивна административна сграда на три етажа и четири броя масивни гаражи,
построени през 1978 г. В акта е посочено, че имотът се стопанисва и управлява от
Районно полицейско управление – гр. А. въз основа на Разпореждане на МС №
1717/08.08.1961 г.
Приложена към делото е извадка от Инвестиционен проект за възстановяване и
изграждане на едноетажна сграда със складови помещения и търговска площ в УПИ –
II – РУ на МВР, кв. 187 по плана на гр. А. с възложител „Макси Грива“ ООД за ОД
Полиция Пловдив. Видно от представените обяснителни записки към части
„конструктивна“, „архитектурна“, „електротехническа“ и „ВиК“ проектът е
предвиждал ремонт и преустройство на съществуващите в имота гаражи в магазин за
месо. С Разрешение за ползване № 405/12.12.2008 г., издадено от Дирекция МТОСО –
МВР, е разрешено ползването на строеж: „Възстановяване и изграждане на едноетажна
сграда със складови помещения и търговска площ“ - УПИ II – РУ МВР, кв. 187, А., с
6
местонахождение гр. А., ПИ 00702.518.70, с възложител: Областна дирекция на МВР –
Пловдив.
От приложените по делото писмени доказателства се установява, че на
12.11.2018 г. бил сключен договор за наем с peг. № 317р11638/12.11.2018 г. по силата
на който един от ищците - Министерство на вътрешните работи, чрез пълномощник –
Директора на ОД на МВР – Пловдив - в качеството му на наемодател е предоставил на
ответното дружество- „Макси Грива“ ООД, в качеството му на наемател временно и
възмездно ползване на част от недвижим имот – публична държавна собственост,
находящ се в гр. А., ул. ***, актуван с Акт за държавна собственост № 434/03.12.1997
г., представляващ едноетажна сграда със складови помещения и търговска площ, с
поземлен идентификатор 00702.518.70, с обща нетна площ от 89,70 кв.м., с
предназначение –търговски обект, срещу месечен наем в размер на 880 лв. без ДДС. В
чл. 2 от договора страните са постигнали съгласие за модалитета срок, като са приели
наемният договор да е срочен- за срок от 5 години от датата на сключването му. С
анекс от 23.01.2023 г. към договор за наем № 317р11638/12.11.2018 г., страните по
наемния договор са постигнали съгласие, че считано от 12.11.2022 г. наемната цена ще
се актуализира съобразно инфлационния индекс, като е уговорената нова наемна цена
в размер от 1028,72 лева без включен ДДС.
Видно от покана, рег. № 317000-19824/13.11.2023 г., получена от ответното
дружество на 13.11.2023 г., Министерство на вътрешните работи, чрез Областна
дирекция на МВР, е поканило „Макси Грива“ ООД, поради изтичане срока на действие
на договор за наем № 317р11638/12.11.2018 г., в срок до 27.11.2023 г., да предаде
процесния имот с приемопредавателен протокол. Със Заповед № 317з-12662 от
13.11.2023 г. на Директора на ОДМВР – Пловдив е назначена специална комисия, която
да приеме имота, предмет на процесния договор за наем. Видно от протокол рег. №
5750р-3150 от 30.11.2023 г. на същата дата комисията е посетила имота, но е
констатирала, че не е освободен в предоставения с поканата срок от наемателя, който
отказвал да стори това. Поради това с нова покана с рег. № 317000- 4274/07.03.2024 г.,
получена лично от управителя на ответното дружество на 13.03.2024 г., Министерство
на вътрешните работи, чрез Областна дирекция на МВР, е отправило ново искане за
освобождаване на наетия имот с предупреждение, че в противен случай ще бъдат
предприети действия по съдебен ред.
Досежно възражението, че надлежен ищец по иска с правна квалификация по
чл.233, ал.1, изр.1 ЗЗД във вр. с чл. 310, ал.1, т.2 от ГПК следва да е самата Държава, а
не Министерство на вътрешните работи, настоящият съдене състав го намира за
неоснователно.
На първо място от приетите по делото писмени доказателства се установява, че
с Акт за държавна собственост № 434/03.12.1997 г. е актуван като публична държавна
7
собственост имот, представляващ масивна административна сграда на три етажа и
четири броя масивни гаражи, част от който, след извършено преустройство, е
недвижимия имот, който е обект на договор за наем с peг. № 317р11638/12.11.2018 г.
Посоченият акт е съставен от служба МТОСО – МВР по реда на чл. 70, ал. 2 ЗДС,
съобразно който, в актуалната редакция към ДВ, бр. 55 от 11.07.1997 г., актовете за
държавна собственост на недвижими имоти, свързани с държавна тайна или със
сигурността и отбраната на страната, се съставят в два екземпляра от служба
„Държавна собственост“ на съответното министерство или ведомство, което
стопанисва имота. Правната норма на чл. 114 ППЗДС предвижда, че обстоятелствата,
констатирани в акта за държавна собственост, съставен по надлежния ред, имат
доказателствена сила до доказване на противното, което в случая налага извода, че
представеният Акт за държавна собственост № 434/03.12.1997 г. е достатъчен, за да се
приеме, че на Министерство на вътрешните работи е предоставено от Държавата
правото да ползва, стопанисва и управлява процесния имот по установения за това
ред. Поради това, както правилно е посочил първостепнният съд, и предвид
разпоредбата на чл. 12 ППЗДС, следва да се приеме, че Министерство на вътрешните
работи се явява процесуален субституент на Държавата и притежава активна
процесуална легитимация да предяви процесната искова претенция. Освен това
страната, която е сключила договора за наем, въз основа на проведен търг по ЗДС и
ППЗДС, като наемодател е Министерството на вътрешните работи. В закона няма
изискване наемодателят да е собственик на вещта, която отдава под наем. Правата на
трети лица върху наетата вещ не рефлектират върху наемното правоотношение още по
малко върху правата на наемателя. Тези права биха имали значение само ако бъдат
съдебно признати и ако в резултат на това наемателят бъде евинциран от наетия имот.
Това е така тъй като наемното правоотношение, което възниква от договора за наем е
относително облигаторно, няма вещно действие. За съществуването на наемното
правоотношение, което е облигационно, ирелевантен е факта свързан със
собствеността на отдадения под наем имот. Правата и задълженията на наемодателя
произтичат не от правото му на собственост върху имота, а от наличието на наемен
договор. Поради това именно Министерството на вътрешните работи е процесуално
легитимирано да води предявеният иск.
Обосновано районният съд е приел, че Областна дирекция на МВР – Пловдив не
притежава активна процесуална легитимация в настоящото производство и е
прекратил производството спрямо нея.
По делото е безспорно установено, че на 12.11.2018 г. между страните е валидно
сключен срочен /за пет години/договор за наем на следния недвижим имот- част от
недвижим имот, находящ се в гр. А., ул. ***, с поземлен идентификатор 00702.518.70,
представляващ едноетажна сграда със складови помещения и търговска площ, с обща
нетна площ 89,70 кв.м, с предназначение – търговски обект, който имот е публична
държавна собственост, актуван с Акт за държавна собственост № 434/03.12.1997 г. .
8
Ищецът- Министерството на вътрешните работи е изпълнил задължението си по
договора, като е предоставил на наемателя за ползване наетата вещ. От друга страна,
установи се, че срокът на договора за наем е изтекъл на 12.11.2023 г.
След изтичането на уговорения срок наемният договор се прекратява. За да
може да не се осъществи динамичния фактически състав на разпоредбата на чл. 236,
ал. 1 ЗЗД, според която ако след изтичане на наемния срок използването на вещта
продължи със знанието и без противопоставянето на наемодателя, договорът се счита
продължен за неопределено време, Министерство на вътрешните работи, чрез
Областна дирекция на МВР, са отправени покани от дата 13.11.2023 г. и дата
07.03.2024 г. до наемателя да освободи наетия имот. Поради това не е настъпила т.нар.
фигура на мълчаливо продължаване на срочния договор за наем /tacita reconduction/.
След като наетия имот се използва въпреки противопоставянето на наемодателя не
може да се осъществи фактическия състав на чл. 236, ал. 1 ЗЗД.
Ето защо съдът приема, че от 13.11.2023 г. сключения между страните договор
за наем е преустановил своето действие.
Ответникът – наемател не е освободил имота и не е предал държането му, като
продължава да го ползва, въпреки изричното противопоставяне на ищеца.
Касателно възражението на ответника, че процесния договор за наем е нищожен
поради противоречие със закона- чл. 14 и чл. 15 ЗДС, настоящият съдебен състав го
намира за неоснователно. Под закон се разбира всеки нормативен акт, който има общо
обвързващо действие и който Народното събрание приема по силата на чл. 84, т. 1 от
Конституцията; постановленията, разпорежданията и решенията, които Министерския
съвет приема в изпълнение на законите, съгласно чл. 114 от Конституцията;
международните договори, ратифицирани по конституционен ред и обнародвани и
влезли в сила за Република България, които имат предимство пред вътрешното си
законодателство, ако им противоречи (чл. 5, ал. 4 от Конституцията); наредбите,
приемани от отделни министерства въз основа на законова делегация, регламентите и
т.н. Съгласно Решение № 1444/04.11.99 г., по гр.д. № 753/99 г., на V г.о., противоречие
със закона е налице и когато има противоречие с правен принцип, който, макар и да не
е изрично формулиран, е въплътен в много отделни норми и е част от правната
система. До нищожност на това основание води противоречието само с императивни
правни норми. Съставът на това основание за нищожност е обективен, т.е. изцяло е без
значение субективното отношение на страните към наличното противоречие, и той
важи за всички видове сделки. Чл. 14 ЗДС предвижда, че министрите и
ръководителите на другите ведомства управляват предоставените им имоти и вещи -
държавна собственост.- ал. 1. Имотите и вещите - държавна собственост, се управляват
в съответствие с предназначението им за нуждите, за които са предоставени, с грижата
на добър стопанин- ал. 2. Управлението върху обекти, имоти и вещи - държавна
собственост, включва правото на ведомствата и юридическите лица на бюджетна
издръжка да ги владеят, ползват и поддържат от името на държавата, за своя сметка и
на своя отговорност – ал. 3.Според чл. 15 ЗДС имоти - държавна собственост, се
предоставят безвъзмездно за управление на ведомствата и общините при условия и по
ред, определени с правилника за прилагане на закона- ал. 1. Министерският съвет
може да предоставя имоти - публична държавна собственост, за управление на
ведомствата и общините. Имоти - частна държавна собственост, се предоставят за
управление на ведомствата и общините от областния управител по местонахождението
на имота- ал. 2. Министрите и ръководителите на други ведомства могат да
предоставят за управление имоти - държавна собственост, предоставени им по реда на
9
ал. 2, на териториалните си административни звена и на други юридически лица на
бюджетна издръжка към тях. Копие от заповедта се изпраща на областния управител-
ал.3.Исканията за предоставяне на имоти на ведомствата се отправят до комисия,
чийто състав се определя от Министерския съвет, и се разглеждат от нея в
едномесечен срок –ал.4. При наличие на подходящи имоти комисията внася
предложение в Министерския съвет- ал.5. Имоти - публична държавна собственост по
смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 4, могат да се предоставят от Министерския съвет за
управление на вероизповедания, регистрирани по реда на глава трета от Закона за
вероизповеданията, по предложение на министъра на регионалното развитие и
благоустройството- ал. 6. Имоти – публична държавна собственост по чл. 13, ал. 2 от
Закона за водите, предоставени за управление на Държавно предприятие "Управление
и стопанисване на язовири", може да се предоставят безвъзмездно за управление от
Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието и храните на
сдружения за напояване, регистрирани по реда на Закона за сдруженията за напояване,
при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона- ал. 7.
Процесния договор за наем не противоречи с посочените по-горе императивни правни
норми.
Чрез тези свои възражения всъщност ответникът се опитва да докаже
твърденията си, че процесният обект не е собственост на отдалото го вътрешно
министерство, поради което ищецът не е процесуален субституент, който има право да
управлява имота и да го отдава под наем, съответно да защитава права в настоящото
производство. В това производство обаче възражения за собственост и за извършени
подобрения в наетия имот е недопустимо да се правят- арг. От чл. 314, ал. 3 ГПК.
При така установеното и по аргумент от чл. 233, ал. 1, изр. първо от ЗЗД
основателна се явява претенцията за връщане на отдадения под наем имот, с оглед
отпадналото основание за неговото ползване, а предявения иск като основателен
следва да бъде уважен.
До същите фактически и правни изводи е стигнал и първоинстанционният
съд, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като на
основание чл.272 от ГПК се препрати и към мотивите му.
По отношение на частната жалба вх.№ 91592/05.09.2024 г. против определение
№ 9373/01.08.2024 г. постановено по реда на чл. 248 от ГПК по гр. д. № 9283/2024 г. по
описа на РС Пловдив, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за допълване на
Решение № 2964/01.07.2024 г., постановено по гр. д. № 6283/2024 г., по описа на
Районен съд – Пловдив, XVІІ гр. с., съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, предявена от лице с правен интерес срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт – определение, с което е оставено без уважение
искането за изменение на съдебно решение в частта за разноските по реда на чл. 248
от ГПК.
С обжалваното определение РС е приел искането по чл. 248 от ГПК за
неоснователно, тъй като липсват доказателства, че претендираното адвокатско
възнаграждение е заплатено. Настоящата инстанция споделя този извод. Според чл.
78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото.
Разглеждния казус е точно такъв. По делото е представено пълномощно в полза на
10
„Адвокатско дружество Д., П. и Б.“, както и адв. И. Д. и адв. А. П.. Видно от
приложения договор за правна защита и съдействие от 19.04.2024 г., сключен между
„Макси Грива“ ООД, представлявано от управителя Б.Г-М. и „Адвокатско дружество
Д., П. и Б.“, представлявано от управителя адв. И. Д., е договорено възнаграждение в
размер от 2100 лева с вкл. ДДС, както е посочено, че същото е платимо по изрично
посочена в договора банкова сметка на адвокатското дружество в „Уникредит
Булбанк“ АД. Според т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело №
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в договора следва да е вписан начина на плащане – ако е
по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то
тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и
има характера на разписка. В случая не са представени банкови документи,
удостоверяващи плащането, поради което обжалваното определение следва да се
потвърди.
По отношение на разноските:
При този изход на делото въззивника следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемия направените пред настоящата инстанция разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1,
предл. 2-ро ГПК, тъй като се касае за търговско дело с цена на иска под 20 000 лв.
Настоящият съдебен състав намира, че ответникът - наемател - носител на
съществената престация по договора за наем, е търговец, по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1
вр. с чл. 64, ал. 1, т. 3 ТЗ и видно от характеристиката на имота и изводимото от
клаузите на договора /чл. 1, ал. 2/ наемането на същия е с цел осъществяване на
търговска дейност от наемателя, което установява търговски характер на сделката. С
оглед цената на предявения иск, с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД - за връщане
държането на отдаден под наем недвижим имот, след изтичане срока на договора,
която цена на иска, съгласно чл. 69, ал. 1, т. 5 ГПК и задължителните указания по т.20
от ТР №6 от 06.11.2013г. на ВКС по тълк.дело №6/2012г., ОСГТК, се формира от сбора
на дължимите наеми за една година /в случая възлизащ на 14813,52 лв. - 12 х 1234,46/,
решението не подлежи на обжалване.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2964/01.07.2024 г., постановено по гр. дело №
6283/2024 г. по описа на ПдРС, XVII-ти гр. състав в частта, в която „Макси Грива“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. А., ул. „Юговска“ № 3,
представлявано от управителя Б.М.Г-М. е осъдено да опразни предоставената му с
Договор за наем с peг. № 317р-11638/12.11.2018 г. част от недвижим имот, находящ се
в гр. А., ул. ***, с поземлен идентификатор 00702.518.70, представляваща едноетажна
сграда със складови помещения и търговска площ, с обща нетна площ 89,70 кв.м, с
предназначение – търговски обект, като освободи и предаде държането на
Министерство на вътрешните работи, ЕИК *********, с адрес: гр. София, ул. „Шести
11
септември“ № 29.
В останалата част, като необжалвано, решението, имащо характер на
определение, е влязло в законна сила.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 9373/01.08.2024 г., постановено по гр. д. №
6283/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив- XVII-ти гр. състав.
ОСЪЖДА „Макси Грива“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. А., ул. „Юговска“ № 3, представлявано от управителя Б.М.Г-М., да
заплати на Министерство на вътрешните работи, ЕИК *********, с адрес: гр. София,
ул. „Шести септември“ № 29, сумата от 200 лв. /двеста лева/, представляваща разноски
за юрисконсултско възнаграждение в производството пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 280, ал. 3 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12