РЕШЕНИЕ
№ 202
гр. гр. Хасково, 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Иванова
при участието на секретаря Галя В. Ангелова
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело №
20215640103011 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 26,
ал. 1, във вр. чл.143, ал.1 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД,
от Е. М. Г., от с.М., Община Х., против „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Славянска“ № 29, ет.7.
Ищцата твърди, че сключила с ответника два договора за потребителски
кредит, а именно - Договор с № 510627 от 29.03.2021г. и Договор с № 539514
от 24.06.2021г. Съгласно клаузите на първия договор тя трябвало да върне на
дружеството главница в размер на 400 лева, при ГПР 49.93 %, годишен
лихвен процент - 40.05 %, както и неустойка в размер на 163.36 лева,
разсрочени на 17 равни вноски, като общото задължение по договора било в
размер на 595 лева. Съгласно клаузите по втория договор трябвало да му
върне главница в размер на 450 лева, при ГПР 49.7 %, годишен лихвен
процент - 40.05 % , както и неустойка в размер на 194.50 лева, разсрочени на
17 равни вноски, като общото задължение по този договор било в размер на
680 лева. Сочи се и че заплатила цялата сума и по двата договора. Счита, че
така уговорените клаузи за неустойки в чл.8 от Договор № 510627 от
29.03.2021г. и в чл.11, ал.1 от Договор № 539514 от 24.06.2021г. били
1
нищожни на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от
ЗЗП, както и поради нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК, вр. чл.21, ал.1 от ЗПК,
като се излагат подробни съображения в тази връзка. На първо място бил
накърнен принципът на „добри нрави“ по смисъла на чл.26, ал.1, т.3 от ЗЗД,
което водело до значителна нееквивалентност на насрещните престации по
договорните съглашения, до злепоставяне интересите на ищцата с цел
извличане на собствена изгода на кредитора. Клаузите за неустойка били
нищожни като противоречащи на добрите нрави и неравноправни по смисъла
на чл.143, т.19 от ЗЗП, тъй като претендираните с тях суми били в размер на
почти от размера на сумите по отпуснатите кредити, което пък нарушавало
принципите за добросъвестност и справедливост. На следващо място, те били
неравноправни и по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП, тъй като предвиждали
заплащането на необосновано високи неустойки. Наред с горното, клаузите за
заплащане на неустойки били нищожни на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП, вр.
чл.24 от ЗПК, тъй като същите не били индивидуално уговорени по смисъла
на чл.146, ал.2 от ЗЗП, а били част от стандартни и бланкетни отнапред
изготвени условия на договорите, като липсвала възможността на
кредитополучателите да влияят върху съдържанието им към момента на
сключване на договорите. Оспорваните клаузи на двата договора били
нищожни още и за това, че с тях се целяло заобикалянето на закона.
Предвидените с тях разходи по кредита съставлявали такива по дейността по
управлението му, поради което следвало да бъдат включени в ГПР, като с
невключването им в същия се стигало до заобикаляне на императивната
норма на чл. 19, ал.4 от ЗПК. От друга страна пък, поради невключване на
уговорката за неустойка в размера на ГПР, последният не съответствал на
действително прилагания в отношенията между страните в кредитните
правоотношения такъв, което представлявало заблуждаваща търговска
практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП. Предвид нищожността
на оспорваните клаузи за неустойка, ищцата счита, че не следвало да заплаща
претендираните от нея суми за тях по процесните договори и тези суми
следвало да й бъдат върнати като получени без правно основание, съгласно
чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД. Предвид изложеното, моли съда да постанови
решение, с което да се обявят за нищожни клаузата на чл.8 от сключения с
ответника Договор за потребителски кредит № 510627 от 29.03.2021г. и
клаузата на чл.11, ал.1 от сключения с ответника Договор за потребитерски
2
кредит № 539514 от 24.06.2021г., на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.143,
ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК,
вр. чл.21, ал.1 от ЗПК; както и да бъде осъден ответника да й заплати сумата
от 163.36 лева, представляваща недължимо платена сума по недействителна
клауза за неустойка, предвидена в чл.8 от Договор за потребителски кредит
№ 510627 от 29.03.2021г., и сумата от 194.50 лева, представляваща
недължимо платена сума по недействителна клауза за неустойка, предвидена
в чл.11, ал.1 от Договор за потребителски кредит № 539514 от 24.06.2021г.,
ведно със законните лихви върху сумите считано от 30.12.2021г. до
окончателното им изплащане, като се присъдят на ищцата направените
разноски по делото.
Ответникът счита предявените искове за неоснователни. Оспорва
твърденията, че ищцата заплатила сумите по оспорваните неустоечни клаузи.
Твърди, че те не били нищожни поради противоречие с добрите нрави, тъй
като се явявали единствения възможен и нормативно допустим способ за
ликвидиране на вредите от неизпълнението на съществено задължение на
ищцата за предоставяне на обезпечение по сключените кредити, което тя не
била изпълнила. На следващо място клаузите не били неравноправни по
смисъла на чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП, тъй като размерът на неустойките бил
цифром ясно посочен за целия период на договора, поради което
потребителят бил информиран каква точно финансова тежест следва да
понесе. Неоснователни били твърденията за необосновано високи размери на
договорните неустойки, тъй като същите били съобразени с финансовия риск,
който се поемал от кредитора при предоставяне на заемни средства при
неизпълнение на задължението на потребителя да предостави исканото
обезпечение. Не било налице и заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от
ЗПК, тъй като процесната уговорена неустойка имала характера на
обезщетение, а то не попадало в обхвата на общите разходи и не следвало да
се взема предвид при изчисляване на ГПР по кредита. Посоченият в
договорите ГПР бил определен съобразно нормативните изисквания, поради
което несъстоятелно се явявало и твърдението за нелоялна търговска
практика. Поддържа, че прогласяването на процесните клаузи за неустойка за
нищожни не водело автоматично до противоречие на договорите с
изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и прогласяването на нищожност на
неустоечните клаузи не обосновавало нищожност на целия договор за кредит
3
на основание чл.22 от ЗПК. Предвид изложеното, моли съда да отхвърли
предявените искове и да присъди разноски на ответника.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и от представените по делото писмени
доказателства се установява, че между ищцата Е. М. Г. и ответника “Сити
Кеш“ ООД е сключен Договор за потребителски кредит № 510627 от
29.03.2021г., по силата на който ответното дружество е предоставило на
ищцата заем в размер на 400 лева, която сума тя се е задължила да върне за 17
седмици, на 17 погасителни вноски, с размер на погасителна вноска: 2 х 3.12
лева и 15 х 28.36 лева, при ГПР 49.93 % и ГЛП 40.05 %. Сумата в размер на
400 лева е била изцяло усвоена от ищцата, по което обстоятелство по делото
не се спори. Общият размер на всички плащания по договора възлиза на
сумата от 431.64 лева. От договора се установява още, че ищцата дължи
заплащане и на неустойка по чл.8 от договора в размер на 163.36 лева,
разсрочена на 17 вноски.
Безспорно е също, че между ищцата Е. М. Г. и ответника “Сити Кеш“
ООД е бил сключен и Договор за потребителски кредит № 539514 от
24.06.2021г., по силата на който ответното дружество е предоставило на
ищцата заем в размер на 450 лева, която сума тя се е задължила да върне за 17
седмици, на 17 погасителни вноски, с размер на погасителна вноска: 2 х 3.50
лева и 15 х 31.90 лева, при ГПР 49.77 % и ГЛП 40.05 %. Сумата в размер на
450 лева е била изцяло усвоена от ищцата, по което обстоятелство по делото
не се спори. Общият размер на всички плащания по договора възлиза на
сумата от 485.50 лева. От договора се установява още, че ищцата дължи
заплащане и на неустойка по чл.11, ал.1 от договора в размер на 194.50 лева,
разсрочена на 17 вноски.
В съдебно заседание, проведено на 13.03.2023г., на основание чл.161 от
ГПК, съдът прие за доказано по делото, че ищцата Е. М. Г. е заплатила сумата
от 163.36 лева, представляващи неустойка по чл.8 от сключения между нея и
ответника по делото „Сити Кеш“ ООД, Договор за потребителски кредит №
510627/29.03.2021г., както и че ищцата Е. М. Г. е заплатила сумата от 194.50
лева, представляваща неустойка по чл.11, ал.1 от сключения между нея и
ответника по делото „Сити Кеш“ ООД, Договор за потребителски кредит №
4
539514/24.06.2021г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Съдът намира предявените искове с правно основание чл.26, ал.1, във
вр. чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП за основателни по следните
съображения:
Съдебната практика приема, че неустойката представлява обезщетение
за претърпените от неизпълнението на договорното задължение вреди и има
санкционен характер. В случая обаче чрез процесните клаузи за неустойка
кредиторът обезпечава неизпълнение на договорно задължение, което не е
нито пряко, нито косвено обвързано с основното задължение на потребителя
по връщане на заемната сума. Неустойката изпълнява роля на обезпечаване
неизпълнението на длъжника да обезпечи отпускания му кредит, което е
недопустимо. Съгласно чл.71, предл. посл. от ЗЗД, при неизпълнение на
задължението длъжникът да обезпечи вземането на кредитора, последният
има право да поиска изпълнение на срочното задължение и преди срока.
Законът допуска единствено възможност за кредитора да обяви вземането за
предсрочно изискуемо и да пристъпи към събирането му. Уговарянето на
неустойка в случая надхвърля законовите рамки, както и нейния
обезпечителен и санкционен характер и накърнява добрите нрави. Така
уговорена, неустойката в процесните договори за потребителски кредит е
сериозна санкция за длъжника и неоснователно обогатява кредитора, за
когото е ясно, че при тези условия и за такъв кратък срок длъжникът е
поставен в невъзможност да осигури исканото от него обезпечение.
Неизпълнението води до имуществена санкция за потребителя, която е в
размер на почти половината от сумата по заемите и която се прибавя към
дължимата сума, т.е. дългът на заемателя се увеличава необосновано, дори и
при точно изпълнение. Ето защо, съдът намира, че клаузите за неустойка са
неравноправни по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП, тъй като, както вече бе
посочено, предвиждат заплащането на необосновано висока неустойка. Нещо
повече – уговорената в чл.8 от първия договор и в чл.11, ал.1 от втория
договор за потребителскки кредит, неустойка е нищожна на основание чл.146,
ал.1 от ЗЗП, вр. чл. 24 от ЗПК, тъй като не е индивидуално уговорена по
смисъла на чл.146, ал.2 от ЗЗП, като според съда безспорно е, че тя е част от
5
стандартно, предварително изготвен формуляр на договор и на практика
заемателят е бил лишен от възможността при сключването му да влияе върху
неговото съдържание.
Процесните клаузи за неустойка са нищожни и поради факта, че с тях се
цели заобикаляне изискванията на закона. Предвидените с тях разходи по
кредита съставляват такива по дейността по управлението му, поради което
следва да бъдат включени в ГПР, като с невключването им в ГПР се
заобикаля чл.19, ал.4 от ЗПК. От друга страна, поради невключване на
уговорката за неустойка в размера на ГПР, същият не съответства на
действително прилагания в кредитното правоотношение такъв, което е
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от
ЗЗП.
С оглед всичко изложено, клаузата за неустойка по чл.8 от Договор №
510627/29.03.2021г. и по чл.11, ал.1 от Договор № 539514/24.06.2021г. е
нищожна. Нищожността е пречка за възникване на задължение по нея, поради
което платените от ищцата суми в размер на 163.36 лева по първия договор и
в размер на 194.50 лева по втория договор са предадени при начална липса на
основание и подлежат на връщане, съгласно чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД,
поради което и тези искове също са основателни и следва да бъдат уважени,
ведно с претендираната законна лихва от подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
С оглед изхода на спора и тъй като ищцата е била освободена от
заплащането на държавни такси и разноски по делото, ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – Хасково, държавна такса,
на основание чл.78, ал.6, вр. чл.72, ал.1, вр. чл.69, ал.1, т.4 от ГПК, в размер
на общо 260 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния
представител на ищцата – адвокат Д. В. М., сумата от 1800 лева,
представляваща възнаграждение за осъщественото от него процесуално
представителство, защита и съдействие по настоящото дело, определено
според размера и броя на исковете и по правилата на чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2
от Закона за адвокатурата, вр. чл.2, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 и чл.7, ал.1, т.4 от
Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /ред. ДВ, бр.68/31.07.2020г./.
6
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожна клаузата, съдържаща се в чл.8 от Договор
за потребителски кредит № 510627/29.03.2021г., сключен между Е. М. Г., ЕГН
**********, от с.М., ул.**************, Община Х. и „Сити Кеш“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр.София, ул.“Славянска“
№ 29, ет.7, предвиждаща заплащане на неустойка, на основание чл.26, ал.1,
предл.3 от ЗЗД, във вр. с чл.143, ал.1, чл.146, ал.1 от ЗЗП и чл.19, ал.4 от ЗПК.
ПРОГЛАСЯВА за нищожна клаузата, съдържаща се в чл.11, ал.1 от
Договор за потребителски кредит № 539514/24.06.2021г., сключен между Е.
М. Г., ЕГН **********, от с.М., ул.**************, Община Х. и „Сити Кеш“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.София,
ул.“Славянска“ № 29, ет.7, предвиждаща заплащане на неустойка, на
основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, във вр. с чл.143, ал.1, чл.146, ал.1 от
ЗЗП и чл.19, ал.4 от ЗПК.
ОСЪЖДА, на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, „Сити Кеш“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.София,
ул.“Славянска“ № 29, ет.7, да заплати на Е. М. Г., ЕГН **********, от с.М.,
ул.**************, Община Хасково, сумата от 163.36 лева като получена
без основание по Договор за потребителски кредит № 510627/29.03.2021г.,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 30.12.2021г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, „Сити Кеш“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.София,
ул.“Славянска“ № 29, ет.7, да заплати на Е. М. Г., ЕГН **********, от с.М.,
ул.**************, Община Х., сумата от 194.50 лева като получена без
основание по Договор за потребителски кредит № 539514/24.06.2021г., ведно
със законната лихва върху нея, считано от 30.12.2021г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр.София, ул.“Славянска“ № 29, ет.7, на основание чл.78, ал.6 от
ГПК, да заплати по сметка на Районен съд – Хасково държавна такса в размер
на 260 лева.
7
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр.София, ул.“Славянска“ № 29, ет.7, да заплати на адв. Д. В.
М., ЕГН **********, с адрес на кантората - гр.**************, сумата от
1800 лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.
8