Решение по дело №3241/2019 на Административен съд - Варна

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№.................../   .12. 2019г.,  гр.Варна

            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Десети касационен състав в съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:      ЕВГЕНИЯ БАЕВА  

ЧЛЕНОВЕ:     1.РАЛИЦА АНДОНОВА

     2. НАТАЛИЯ ДИЧЕВА

при секретаря  Анна Димитрова при участието на прокурора Александър Атанасов като разгледа докладваното от съдия Наталия Дичева касационно адм. дело № 3241/2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „Б.Т.К.“ ЕАД гр. София против Решение № 1802/08.10.2019 година, постановено по НАХД № 3052/2019 година по описа на Районен съд – Варна

В жалбата се поддържа, че решението на ВРС е постановено при неправилно приложение на материалния закон – отменително основание по чл.348, ал.1 от НПК. Сочи се, че неправилно ВРС се е произнесъл по фактическата обстановка, която е подкрепена с доказателствен материал. Изтъква се, че доказателствата са неправилно ценени поотделно и в съвкупност, с което е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. Моли за отмяна на решението на ВРС и за отмяна на НП.

Ответникът в касационното производство – Комисия за защита на потребителите- Варна  не изразяват становище по делото.

Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е редовна и допустима - подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство и в срока по чл.211, ал.1 от АПК.

Административният съд, като прецени доводите на страните, фактите, които се установяват събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл.218, ал.2 АПК, намира за установено следното:

ВРС е бил сезиран с жалба на „БТК” ЕАД срещу Наказателно постановление  № В-0046975/27.05.2019г. на Директора на регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра към КЗП, с което на „БТК” ЕАД е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер  на  1000 лева, на основание чл. 222А  от Закона за защита на потребителите.

За да потвърди НП, ВРС приема, че при извършената служебна проверка в хода на административно – наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения.

От фактическа страна ВРС установява, че дружеството  не е изпълнило административното си задължение да приведе потребителската стока- дефектирало мобилно устройство HUAWEI Р9 LITE mini, закупено с договор за лизинг на 23.03.2018г., в съответствие с договора за продажба в рамките на един месец, считано от предявяване на рекламацията от потребителя, с което е нарушил разпоредбата на чл. 113, ал. 2 във връзка с чл.222а от Закона за защита на потребителите.

Съдебното решение е неправилно.

Основните мотиви във въззивната и в касационната жалба са за допуснати нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон  от ВРС.

След извършената проверка от касационната инстанция, се установи, че ВРС действително е допуснал при разглеждането на делото процесуално нарушение.

Според разпоредбата на чл.105, ал.2 от ЗЗП, продавачът отговаря за всяка липса на съответствие на потребителската стока с договора за продажба, която съществува при доставянето на стоката и се прояви до две години след доставянето й, дори и да не е знаел за несъответствието.

Всяко задължение, поето от търговеца или производителя към потребителя в допълнение към неговото задължение по ЗЗП да осигури съответствие на стоката с договора за продажба, да възстанови заплатената сума или да замени или поправи стоката, или да предостави друг вид обслужване, свързано със стоката, когато тя не отговаря на спецификациите или евентуално на други изисквания, несвързани със съответствието на стоката с договора за продажба, посочени в заявлението за предоставяне на гаранция или в съответната реклама, направена в момента на сключване или преди сключване на договора, се дефинира от чл.117 от ЗЗП като „търговска гаранция“. Съгласно ал.2 от същата разпоредба, тя обвързва този, който я предоставя, съобразно условията, посочени в заявлението за предоставяне на търговска гаранция и в рекламата за нея. Според чл.118 от ЗЗП, търговската гаранция се предоставя на потребителя в писмена форма или на друг траен носител, който е достъпен за него. Следователно отговорността на търговеца за съответствие по чл.112 – чл.114 от ЗЗП и гаранционната отговорност са два различни вида отговорности на продавача, които се пораждат от различен фактически състав, но имащи обща цел – да обезпечат правото на потребителя да получи в резултат на сключения договор стоката, предмет на договора, при спазване на изискванията по чл.106 от ЗЗП. В случай, че при употребата на потребителската стока настъпят обстоятелства, които я правят негодна за обичайната и желана от потребителя употреба или се установят отклонения от обичайните качества и характеристики на стоките от същия вид, в срока по чл.105, ал.2 от ЗЗП и/или в срока на гаранцията, потребителят има два способа за защита – рекламация по чл.113 от ЗЗП и гаранция по чл.118 от ЗЗП. Тъй като общата и гаранционната отговорност имат за цел удовлетворяване на правото на потребителя да получи съответната на договора стока, то постигането на тази цел чрез която и да е от отговорностите води до отпадане на необходимостта от прилагане на другата. Обратно, ако рекламацията по гаранционната отговорност не е довела до удовлетворяване на потребителя, това не води до отпадане на отговорността за съответствие по чл.112 – 114 от ЗЗП.

Съгласно разпоредбата на чл.119 ал.1 т.1 от ЗЗП отпадането на гаранционната отговорност не води до отпадане на отговорността за съответствие по чл.112 – чл.114 от ЗЗП. Без съмнение разпоредбата на чл. 113, ал.1 от ЗЗП изисква от търговеца да приведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба.

Видно от приложените доказателства към административната преписка, съществуват множество документи, относно обстоятелството дали потребителската стока - мобилно устройство- „HUAWEI Р9 LITE mini“, закупено с договор за лизинг на 23.03.2018г., изобщо подлежи на гаранционен  сервиз или е бил на извънгаранционен ремонт. Те не са анализирани от ВРС, а съдът изцяло се е позовал на констатациите в НП.

Писмените документи са посочени и в касационната жалба, но настоящата съдебна инстанция не може да ги коментира за първи път в касационното производство. Едва след като обсъди всички доказателства по делото, ВРС следва да формира отговор относно отговорността на търговеца по чл.113 ал.2 от ЗЗП. Като не е сторил това, първоинстанционния съд е постановил решение при неизяснена фактическа обстановка и в нарушение на процесуалните правила, което налага неговата отмяна. Делото следва да бъде върнато на друг съдебен състав за ново разглеждане, при което да бъдат обсъдени цитираните по-горе писмени доказателства, въз основа на които да се направи преценка за това има ли осъществено от съответното дружество нарушение.

Мотивиран от изложените съображения Административен съд –Варна, десети касационен състав

Р       Е        Ш         И :

ОТМЕНЯ Решение № 1802/08.10.2019 година, постановено по НАХД № 3052/2019 година по описа на Районен съд – Варна

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд-Варна, съобразно дадените в мотивите на решението указания.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

           ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                    ЧЛЕНОВЕ : 1.

                                                                                        2.