Решение по дело №1119/2019 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№………./16.10.2020 г.

гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

                          

                      СЪДИЯ: НЕЙКО ДИМИТРОВ

 

при секретар Галина Стефанова,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 1119 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове от П.П.Г., Й.З.А. и С.З. *** за заплащане по 100 000 лв. на всяка от тях, представляващи обезщетения за неимуществени вреди - болки и страдания вследствие смъртта на тяхната майка З. А. Ш., загинала при наводнението на 19.06.2014 г. в гр. Варна, кв. "Аспарухово", причинено от неизпълнение задължението на служителите на общината за почистването на дерето публична общинска собственост, затлачено от естествени наноси, незаконно строителство и незаконно сметище и от изграждането на водостоци, които не отговарят на техническите правила и норми, по чл. 49 ЗЗД, евентуално причинено от вещта, по чл. 50 ЗЗД, както и по 51 621 лв. на всяка от трите ищци, представляващи обезщетения за забава в размер на законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди, считано от 19.06.2014 г. до датата на предявяване на исковата молба – 18.06.2019 г., по чл. 86 ЗЗД, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на предявяване на исковата молба до окончателното им изплащане, с присъждане разноските.

Ответникът оспорва исковете. Предявява възражение за съпричиняване чрез пребиваването от Зоя Ш. в незаконно построена сграда в дерето.

По същество страните поддържат становищата. Ищците представят бележки. Ответникът възразява за прекомерност на възнаграждението.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, прие за установено следното:

Исковете и отговорът са допустими и надлежно предявени.

По твърдяните действие и бездействие и противоправността:

От представения от ответника заверен препис (л. 74) се установява, че е оставено в сила постановление за прекратяване на досъдебно производство, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 123 НК.

В практиката се приема, че това не е пречка да се установи бездействие в гражданския процес. Това е прието именно за процесния случай и в решение № 1131, постановено на 18.03.2019 г. по гр. д. № 7697/2018 г. на ВРС, LXI-ти състав, изменено с решение по в. гр. д. гр. № 969/2019 г. на ВОС, V-ти състав (л. 154-174), чието касационно обжалване не е допуснато с определение № 484 от 19.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4385/2019 г., IV г. о., ГК.

От представените документи (л. 286-302) се установява, че ответникът е възложил почистването и приел извършените работи през 2011 г.

Между страните е безспорно, че извън урбанизираната територия дерето е било обрасло с ниска и средно висока растителност, профилът му не е бил почистван, а в урбанизираната част е имало плътно незаконно застрояване по ул. "Горна студена" и отпадъци, което е довело до значително намаляване пропускателната способност на дерето.

Безспорно е също, че водостокът е изграден от ответника и е бил с проводимост 5.18 куб. м/сек. Нормативното изискване за пропускане на 21 куб. м/сек не е спазено.

Безспорно е също, че падналите валежи в периода от 08:00 часа на 19.06.2014 г. до 20.06.2014 г. са били 74.3 л/кв. м т.е. няма непреодолима сила.

От представеното писмо от 2009 г. (л. 272) е видно, че основният орган по строителния контрол ДНСК приема, че премахването на паянтови постройки в деретата са в правомощията на кмета.

Съдът приема, че само премахването на незаконни постройки, които не са опасни, може да се приеме за нарушение правото на притежание по ЕКПЧ.

Аргументът на ответника в становището по същество за предписване на противоречиво поведение с различните съдебни решения не може да бъде споделен. Общината е била длъжна да поиска премахване на постройките.

Съдът приема, че служителите на общината не са изпълнили задължението за почистването на дерето от наноси и незаконни постройки и са изградили водосток, който не отговаря на техническите правила и норми.

По възражението за съпричиняване:

Между страните е безспорно, че сградата, в която се е намирала З. А. Ш. е построена без строителни книжа и в нарушение на строителните правила и норми до долния край на дерето, в най-ниската част на ул. "Гривица", непосредствено след плочестия водосток и покрай открития канал на водостока на ул. "Перекоп", пресичаща ул. "Горна студена" и "Гривица" така както се вижда по извлеченията от кадастралната карта (л. 252).

От представените от ответника конструктивни становища за други сгради (л. 85-119) се установява, че сградата не е оцеляла като обект на обследване за разлика от съседните.

Съдът приема, че пребиваването в незаконна и неустойчива постройка до долния край на дерето, представлява съпричиняване на противоправния резултат в размер 50 %.

В показанията си свидетелите Д. В. и Ж. Ш. (леля на ищците) сочат, че ищците са били отчаяни от загубата на майка си. Съдът приема, че първо заради неизвестността, а после и поради внезапната загуба на много близки ищците действително са страдали много и продължават да страдат.

По размера на обезщетението:

Съгласно раздел II-ри от ППВС № 4 от 23.12.1968 г., обезщетението за неимуществени вреди се определя след преценка на всички обстоятелства, имащи отношение към понесените от пострадалия вреди, каквито са характерът на увреждането; начинът на извършването му; обстоятелствата, при което е извършено; причинените морални страдания и други фактори, имащи отношение към преценката за справедлив размер на обезщетението.

лист втори от решение от 17.10.2020 г. по гр. д. № 1119/2019 г. ВОС, ХII-ти с-в

 

В съдебната практика се приема, че се преценяват вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания, продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки (решение № 202 от 24.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6375/2014 г., IV г. о., ГК).

В практиката се е приемало, че справедливото обезщетение за загуба на майка през 2014 г., поради неизпълнение на задължение на община възлиза на 80 000 лв. (решение № 9 от 2.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2017 г., III г. о., ГК).

Съдът приема, че справедливият размер на обезщетенията и в случая е по 80 000 лв. за всяка от ищците, а с оглед определения процент на съпричиняване на вредата, е 40 000 лв.

Исковете за по 40 000 лв. са основателни и следва да бъдат уважени.

Исковете за горниците до претендираните по 100 000 лв. са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Следва да бъдат присъдени обезщетения за забава от настъпването на вредите до окончателното изплащане.

Минималният размер на възнаграждението е 3530 лв. Съдът приема, че следва да бъде определено възнаграждение за безплатната адвокатска помощ в размер на 4000 лв. Ответникът следва да заплати на адвокат П.С. по 1600 лв. за защита на всяка от ищците.

Ответникът следва да заплати таксите, от които ищците са освободени.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА община Варна да заплати на П.П.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, Й.З.А., ЕГН **********, с адрес: *** и С.З.Ш., ЕГН **********, с адрес *** по 40 000 (четиридесет хиляди) лв. на всяка от тях, представляващи обезщетения за неимуществени вреди - болки и страдания вследствие смъртта на тяхната майка З. А. Ш., ЕГН **********, загинала при наводнението на 19.06.2014 г. в гр. Варна, кв. "Аспарухово", причинено от неизпълнение задължението на служителите на общината за почистването на дерето публична общинска собственост, затлачено от естествени наноси, незаконно строителство и незаконно сметище и от изграждането на водостоци, които не отговарят на техническите правила и норми, на основание чл. 49 ЗЗД, ведно с обезщетения за забава в размер на законната лихва върху присъдените обезщетения, считано от 19.06.2014 г. до окончателното им изплащане.

ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от П.П.Г., Й.З.А. и С.З.Ш. *** за заплащане горниците над присъдените суми по 40 000 (четиридесет хиляди) лв. до претендираните суми по 100 000 (сто хиляди) лв. на всяка от тях, представляващи обезщетения за неимуществени вреди - болки и страдания вследствие смъртта на тяхната майка З. А. Ш., ЕГН **********, загинала при наводнението на 19.06.2014 г. в гр. Варна, кв. "Аспарухово", причинено от неизпълнение задължението на служителите на общината за почистването на дерето публична общинска собственост, затлачено от естествени наноси, незаконно строителство и незаконно сметище и от изграждането на водостоци, които не отговарят на техническите правила и норми, на основание чл. 49 ЗЗД, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на предявяване на исковата молба до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА община Варна да заплати на адв. П.Г.С. от САК по 1600 лв. (хиляда и шестстотин) лева, представляващи възнаграждения за оказана безплатно адвокатска помощ на всяка от ищците П.П.Г., Й.З.А. и С.З.Ш. с. ЕГН, с. а. в производството пред ВОС, съразмерно уважената част от иска, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА община Варна да заплати в полза на ВОС по 1600 лв. (хиляда и шестстотин) лева, държавна такса по уважената част от исковете, от които ищците са освободени, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на преписи от решението на страните пред ВАпС.

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: