№ 1349
гр. София, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в публично заседание на осми
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Бойчева
при участието на секретаря Цветелина В. Пецева
като разгледа докладваното от Мария Бойчева Търговско дело №
20221100900715 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по предявени искове с правно искове чл. 266, ал. 1 вр.
с чл. 79, ал. 1, предл. първо и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът “ТС Т.**” ООД, ЕИК ****, твърди, че на 26.06.2019 г. между
него, като изпълнител, и ответника “Т.Р.” ЕООД, ЕИК ****, като възложител,
е сключен договор, по силата на който изпълнителят следва да предостави,
със собствени сили и средства, изкопаване и извозване на земни маси и
строителни отпадъци, а при необходимост и доставка на инертни материали
на обекта на възложителя – жилищна сграда с подземни гаражи в УПИ III-
239, кв.97 и административен адрес гр. София, ж.к. “Люлин 8”.
Твърди, че по аргумент от чл. 5.2 и чл. 5.3 от сключения договор
страните са се съгласили, че плащанията ще се извършват в срок до 20 дни
след представяне на издадена фактура и двустранно подписан протокол за
извършена работа.
Твърди, че страните са сключили и анекс от 26.06.2019 г. към договора
и споразумение за осъществяване на безопасност и здравословни условия на
труд.
Ищецът твърди, че е изпълнил възложените работи, същите са приети
от възложителя без забележки. Твърди, че на същия са издадени
необходимите документи, поради което за възложителя е възникнало
задължение за плащането им. Твърди, че за възложена през 2019 г. работа,
приета с протокол от 07.10.2019 г. за сумата от 35 440,80 лева, е издадена
фактура № 757/2019 г., по която възложителят е заплатил частично 10 000
лева. Твърди, че остатъкът по същата е в размер на претендираната сума в
производството от 25 440,80 лева с ДДС.
Твърди, че за възложена допълнителна работа, отразена в
1
Опис/протокол от 03.12.2020 г. за сумата от 5 600 лева, е издадена фактура №
924/2020 г., която не е платена.
Твърди, че общият размер на неплатените суми по договора възлиза на
32 160,80 лева.
Твърди, че между страните са водени множество разговори за
заплащане на дължимите суми, но възложителят, поради необходимост от
оборотни парични средства, не извършва плащане на задължението по
договора.
Ищецът претендира да бъде осъден ответникът да му заплати сумата в
общ размер на 32 160,80 лева, представляваща дължима сума за изпълнени и
приети строително-монтажни работи по договор от 26.06.2019 г., сключен
между “Т.Р.” ЕООД, като възложител, и “ТС Т.**” ООД, като изпълнител,
включваща сумата от 25 440,80 лева с ДДС съгласно фактура № 757/2019 г.
(остатък) и сумата от 6 720 лева с ДДС съгласно фактура № 924/2020 г.,
сумата в общ размер на 5 483,01 лева, представляваща лихви за забава върху
претендираните главници, включваща сумата от 4 967,87 лева – лихва върху
главницата от 25 440,80 лева за периода 01.11.2019 г. до 18.04.2022 г., и
сумата от 515,20 лева – лихва върху главницата от 6 720 лева за периода от
01.01.2021 г. до 18.04.2022 г., както и законната лихва върху претендираните
главници в общ размер на 32 160,80 лева за периода от датата на подаване на
исковата молба (18.04.2022 г.) до окончателното им плащане.
Ищецът претендира направените по делото разноски.
В дадения срок ответникът “Т.Р.” ЕООД не е депозирал отговор на
исковата молба.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
По делото е представен от ищеца договор от 26.06.2019 г., сключен
между “Т.Р.” ЕООД, като възложител, и “ТС Т.**” ООД, като изпълнител, по
силата на който възложителят възлага, а изпълнителят приема да извърши
СМР на обект – жилищна сграда с подземни гаражи в УПИ III-239, кв. 97, гр.
София, ж.к. “Люлин” 8, а именно: изкопаване и извозване на земни маси и
строителни отпадъци, доставка на инертни материали при необходимост.
Съгласно чл. 4 от договора, същият се сключва за срок, съвпадащ със
срока на строителство на обекта.
Съгласно чл. 5.1. от договора, цената за изкопаване и извозване на
земни маси и доставка на инертни материали подлежи на уточняване с анекс
към договора, съобразно количеството на земните маси и доставения инертен
материал.
Съгласно чл. 5.2. от договора, заплащането на услугата се извършва
срещу представени от изпълнителя протокол за извършената работа и
фактура.
Съгласно чл. 5.3. от договора, срокът на плащане е до 20 дни от
издаването на фактурата.
Представено е от ищеца и споразумение към договор от 26.06.2019 г.,
сключено между страните, касаещо съвместно осигуряване на здравословни и
2
безопасни условия на труд (ЗБУТ) и пожарна безопасност (ПБ) при
едновременна работа на обект: УПИ III-239, кв. 97, гр. София, ж.к. “Люлин”
8.
Представени са от ищеца протокол (акт № 19) за извършени видове
строителни и монтажни работи от 07.10.2019 г., подписан между страните, и
издадената въз основа на него фактура № **********/07.10.2019 г.
Представени са от ищеца опис № 1/03.12.2020 г. за услуга с транспорт и
механизация, подписан между страните, и издадената въз основа на него
фактура № **********/03.12.2020 г.
По делото е изслушано, неоспорено от страните и прието заключение на
съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Р. Г.. Вещото лице дава
заключение, че при “ТС Т.**” ООД в хронологията на сметка 411 “Клиенти”
процесните фактури са осчетоводени, извършено е частично плащане в
размер на 10 000 лева и салдото, произтичащо като разлика между
начислените и платени суми възлиза на 32 160,81 лева. Дава заключение, че
от предоставените дневници за продажби м.10.2019 г. е видно, че е включена
фактура № **********/07.10.2019 г. с данъчна основа 29 534,00 лева и ДДС в
размер на 5 906,80 лева и дневник за продажби м. 12.2020 г. е включена
фактура № **********/03.12.2020 г. с данъчна основа 5 600 лева и ДДС 1 120
лева. От предоставените справка-декларация за м.10.2019 г. и за м.12.2020 г. е
видно, че дължимото по процесните фактури ДДС е начислено и внесено.
Вещото лице дава заключение, че от предоставената информация от
“Т.Р.” ЕООД е видно, че процесните фактури са осчетоводени. Салдото по
сметка 401 “Доставчици” възлиза на 28 920,81 лева. От предоставените
дневници за покупки е видно, че за м. 11.2019 г. е включена фактура №
**********/07.10.2019 г. и за м.12.2020 г. е включена фактура №
**********/03.12.2020 г., като и по двете фактури е ползван данъчния кредит.
Вещото лице дава заключение, че от хронологията на сметка 411
“Клиенти” на “ТС Т.**” ООД е видно, че по процесните фактури е извършено
едно частично плащане на 09.11.2020 г. в размер на 10 000 лева по фактура №
**********/07.10.2019 г., а по фактура № **********/03.12.2020 г. няма
извършени плащания. Дава заключение, че общо вземането на “ТС Т.**”
ООД от “Т.Р.” ЕООД по процесните фактури възлиза на 32 160,81 лева (25
440,80 + 6 720).
Вещото лице дава заключение, че съгласно приложения към делото
договор между страните срокът за плащане по точка 5.3 е до 20 дни от датата
на издаване на фактурата. Дава заключение, че изчислената лихва възлиза на
8 339,12 лева за посочените в табличен вид фактури и периоди.
Съдът не кредитира заключението на вещото лице в частта по фактура
№ **********/24.07.2019 г., тъй като същата не е предмет на спора по
настоящото дело.
Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на
спора.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
По иска с правно основание чл. 266, ал. 1 вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо
от ЗЗД:
3
От събраните по делото доказателства се установява, че на 26.06.2019 г.
е сключен договор между “Т.Р.” ЕООД, като възложител, и “ТС Т.**” ООД,
като изпълнител, за извършване на СМР на обект – жилищна сграда с
подземни гаражи в УПИ III-239, кв. 97, гр. София, ж.к. “Люлин” 8.
Въз основа на сключения между страните договор е възникнало валидно
правоотношение по договор за изработка по смисъла на чл. 258 и сл. от ЗЗД.
Съгласно тази разпоредба изпълнителят се задължава на свой риск да
изработи нещо по поръчка на възложителя, а последният да заплати
възнаграждение. Изпълнението на възложената работа и нейното предаване
на възложителя обуславят правото на ищеца да претендира съответното
договорено възнаграждение съгласно чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, която норма
предвижда, че поръчващият трябва да заплати възнаграждение на
изпълнителя за приетата работа.
От представените по делото писмени доказателства - протокол (акт №
19) от 07.10.2019 г. и опис № 1/03.12.2020 г., се установява, че възложените
работи са изпълнени и приети без забележки от възложителя и настоящ
ответник “Т.Р.” ЕООД. За същите са издадени от ищеца на ответника
процесните фактури №№ **********/07.10.2019 г. и **********/03.12.2020 г.
От неоспореното и прието заключение на съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че процесните фактури са осчетоводени при
ответника, включени от него в дневниците за покупки по ЗДДС за съответния
отчетен период и е ползван данъчен кредит. Осчетоводяването на издадените
фактури от получателя (в случая ответника по делото), включването им в
справките-декларации по ЗДДС и в дневниците на покупките по ЗДДС,
съответно ползването на данъчен кредит, имат правната характеристика на
извънсъдебно признание както относно основанието на задължението във
вида, в който е материализирано във фактурите, така и относно
съществуването му. Поради това следва да се приеме, че ответникът по
делото е признал задълженията по процесните фактури (така в Решение № 42
от 19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. по описа на ВКС, Т.К., ІІ Т.О.; Решение
№ 67 от 31.07.2015 г. по т.д. № 631/2014 г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О.).
Поради изложеното съдът намира, че от съвкупния анализ на събраните
по делото доказателства се установява изпълнението на възложените СМР и
приемането им от възложителя, с което е изпълнен фактическият състав на
чл. 266, ал. 1 от ЗЗД. С оглед на това за възложителя възниква задължението
да изплати цената за извършените СМР по сключения между страните
договор (така в Решение № 250/11.01.2011 г. по т.д. № 535/2010 г. по описа на
ВКС, Т.К., II Т.О.).
По отношение на размера на претендираните суми същите се
установяват от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, като
непогасеното задължение за главници по процесния договор от 26.06.2019 г. и
фактурите възлиза в общ размер на 32 160,80 лева.
Ответникът, който носи доказателствената тежест за това, не доказва
плащането на претендираните от ищеца суми за изпълнените и неплатени
работи.
Обстоятелството, че в счетоводството на ответното дружество салдото
по сметка 401 “Доставчици” е по-малко, при липса на доказателства за
извършено пълно плащане от страна на ответника на процесните фактури, не
може да обори положителния извод за наличието на задължението към ищеца
4
в претендирания размер.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният осъдителен
иск с правно основание чл. 266, ал. 1 вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД за
сумата в общ размер на 32 160,80 лева е основателен и следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Поради основателността на главния иск, основателна е и акцесорната
претенция с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за законната лихва върху
претендираната главница в общ размер на 32 160,80 лева за периода от датата
на подаване на исковата молба (18.04.2022 г.) до окончателното й плащане.
Основателна е и акцесорната претенция за законната лихва върху
претендираната главница в общ размер на 32 160,80 лева, считано до
18.04.2022 г. Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
законната лихва върху главницата по фактура № **********/03.12.2020 г. от
6 720 лева възлиза на 882,94 лева за периода от 01.01.2021 г. до 18.04.2022 г.,
като не се кредитира заключението за изчисляване на законната лихва извън
процесния период. Съдът не кредитира заключението на вещото лице
касателно изчислената законна лихва относно задължението по фактура №
**********/07.10.2019 г., тъй като същото е изчислило законната лихва върху
пълната стойност на фактурата преди частичното плащане, а в случая се
претендира законната лихва за посочен период само върху остатъка по
фактурата от 25 440,80 лева. С оглед на това и на основание чл. 162 от ГПК, с
помощта на калкулатор на законната лихва, достъпен в интернет, съдът
изчислява законната лихва врху претендираната главница от 25 440,80 лева за
периода 01.11.2019 г. до 18.04.2022 г. и същата възлиза на 6 360,20 лева.
Доколкото претендираната лихва е в по-малък размер от изчисления и до
приключване на съдебното дирене не е направено от ищеца увеличение на
акцесорния иск, то съдът намира, че претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
следва да бъде уважена в пълния предявен размер.
По разноските:
Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ищецът
претендира разноски по делото в общ размер на 4 165,75 лева, от които
1 505,75 лева– държавна такса, 500 лева – депозит за вещо лице и 2 160 лева с
ДДС – адвокатско възнаграждение, което в представената фактура от
18.04.2022 г. е посочено като платимо по сметка. До приключване на
съдебното дирене не са представени от ищеца доказателства за плащането на
претендираното адвокатско възнаграждение, съгласно задължителните
указания в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело №
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Поради това същото не следва да бъде
присъждано и не се взема предвид при изчисляване на разноските на ищеца.
С оглед горното и предвид изхода на спора, в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски по делото в претендирания размер от 2 005,75 лева.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА “Т.Р.” ЕООД , ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, Столична община, район “Люлин”, ж.к. “Люлин 8”,
бул. “****, да заплати на “ТС Т.**” ООД , ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление: гр. София, Столична община, район “Надежда”, ж.к.
“Надежда” № ****, на основание чл. 266, ал. 1 вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата в общ размер на 32 160,80 лева (тридесет и
две хиляди сто и шестдесет лева и осемдесет стотинки), представляваща
дължима сума за изпълнени и приети строително-монтажни работи по
договор от 26.06.2019 г., сключен между “Т.Р.” ЕООД, като възложител, и
“ТС Т.**” ООД, като изпълнител, съгласно фактура № **********/07.10.2019
г. (остатък) и фактура № **********/03.12.2020 г., ведно със законната лихва
върху присъдената главница в общ размер на 32 160,80 лева за периода от
18.04.2022 г. до окончателното й плащане, и сумата общо от 5 483,01 лева
(пет хиляди четиристотин осемдесет и три лева и една стотинка),
представляваща лихви за забава върху претендираните главници, включваща
сумата от 4 967,87 лева – лихва върху главницата от 25 440,80 лева за периода
01.11.2019 г. до 18.04.2022 г., и сумата от 515,20 лева – лихва върху
главницата от 6 720 лева за периода от 01.01.2021 г. до 18.04.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “Т.Р.” ЕООД , ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район
“Люлин”, ж.к. “Люлин 8”, бул. “****, да заплати на “ТС Т.**” ООД , ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община,
район “Надежда”, ж.к. “Надежда” № ****, сумата от 2 005,75 лева (две
хиляди и пет лева и седемдесет и пет стотинки) – направените по делото
разноски пред СГС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6