Р Е Ш Е Н И Е
Номер 10.05.2021 година град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският
окръжен съд Търговско
отделение
На 03.02.
2021 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ТРИФОНОВА
СЕКРЕТАР: ДИАНА ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдията ТРИФОНОВА
т.дело № 263 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с
правно основание чл. 284, ал. 3, т. 2 КЗ (отм.) във вр. с чл. 45 и сл. ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД.
Предявена е искова
молба от Н.К.И. с ЕГН ********** със съгласието на своята майка и законен
представител К.Я.Я. и от Б.Т.К. с ЕГН ********** чрез законния си представител
и негова майка К.Я.Я. и двамата с адрес: *** срещу Н., с адрес: гр. С.** с ЕИК ***,
с цена на исковете: 220 000 лева (по 110 000 лева на всеки ищец),
представляващи обезщетение за неимуществени вреди.
Ищците непълнолетната
Н.К.И. действаща със съгласието на своята майка и законен представител К.Я.Я.
/към момента на приключване на устните състезания вече пълнолетна/ и малолетният
Б.Т.К. чрез законния си представител и негова майка К.Я.Я. посочват в исковата
молба, че са наследници на починалата, вследствие на ПТП М.Г.Д., на 52 години.
Изложени са
обстоятелства, че на 18.08.2014 г. около 14:30 часа в Г., района П.,
Архонон-Астерусион, водачът С.Т.М., управлявал мотоциклет с peг. № **, с посока
С. към А. по ул. „**“ на 2-ри километър, нарушил правилата за движение по
пътищата, съгласно законодателството на държавата и реализирал удар в крайпътно
маслиново дърво. В резултат на ПТП-то е причинена смъртта на М.Г.Д., която е
била пътник, возещ се на седалката зад водача на мотоциклета. При процесното
ПТП на място е загинал и виновният водач на мотоциклета С.Т.М..
По случая е
образувано предварително разследване с протоколен номер № 2514/9/7/по описа на
Дирекция И.-Полицейски участък - П., Г., като случая е предаден в Районна
прокуратура - И.. Преписката е архивирана. В хода на производството е
установено, че виновен е водачът М., като няма друго лице, допринесло за
настъпване на пътния инцидент. Посочено е, че в случая съществува пряка причинна
връзка между деянието на водача С.Т.М. и настъпилите общественоопасни последици
- смъртта на М.Г.Д..
Описаното ПТП е
настъпило в Г. и е причинено от МПС с гръцка регистрация, като пострадалата е
българска гражданка. Отбелязано е, че ищецът по делото е увредено лице по
смисъла на приложимото гръцко право, а ответникът по делото, НББАЗ, заплаща
обезщетение за вреди в качеството на компенсационен орган. Задължението за
бюрото възниква дори да не може да се установи застрахователя на виновния
водач. Българският съд е компетентен да разгледа спора, съгласно чл. 4 и чл. 18
от КМЧП.
В резултат на
инцидента е загинала М.Г.Д., на 52 години, баба на ищците. Същата е получила
тежки несъвместими с живота телесни увреждания. Непосредствена причина за
настъпването на смъртта е нараняване на главата и гръдния кош, причинени при
автомобилна катастрофа.
Сочи се, че Н.К.И. и
Б.Т.К. са внуци на починалата. Пострадалата е била жена на 52 г., в
работоспособна възраст и работещ човек, в добро здравословно състояние. Смъртта
е настъпила неочаквано и несвоевременно и е огромен шок за семейството. Между
баба и внуци са съществували отношения, характеризиращи се с изключителна
близост, обич, уважение, взаимна привързаност, поддържали са постоянна връзка,
били са много близки и постоянно взаимно са си помагали. Твърди се, че внуците,
независимо от възрастта си, винаги имат нужда от грижите и подкрепата на
роднините си. Моралните страдания от неочакваната и несвоевременна загуба са
огромни и неописуеми и ще ги съпътстват през целия им живот. Загубата на баба
се отразява изключително негативно на здравословното и емоционалното им
състояние, търпят много болки и страдания във връзка с причинената смърт. Никой
не е очаквал смъртта й и несвоевременната загуба е огромен шок и трагедия за
семейството.
Заявено е, че
причинените болки и страдания на увредените следва да бъдат компенсирани.
Безспорно неимуществените вреди имат по-голямо значение и се оценяват по-високо.
Паричното обезщетение, не може да замести накърнените морални блага, но то би
обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло
да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване
на неблагоприятните последици от причинената смърт. Обезщетението за
неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем психичните
и емоционални болки, страдания и изобщо нематериалните последици, резултат от
извършеното деяние. За ищците е налице правен интерес да искат от съда
определяне на справедлив размер на обезщетението за претърпените от тях
имуществени и неимуществени вреди. Считат, че справедливо обезщетение за
компенсиране моралните вреди от загубата на баба, е сумата в размер на по 110 000
лева за всеки ищец. Намират, че предявеният иск е съобразен с принципа за
справедливост, установен от съдебната практика на съдилищата в Република Г.,
правните норми, на която са приложимо право в конкретния спор, с оглед
действително претърпените болки и страдания от безвъзвратната и несвоевременна
загуба на баба, а от друга страна с лимита на отговорност на „Помощния фонд”,
съгласно европейското законодателство и съдебната практика при компенсиране на
вреди от този вид.
Посочено е в
исковата молба, че ищците са предявили претенция за доброволно уреждане на
спора по образувана щета при ответника с № CB-GR-15-011, като по нея е платено
доброволно, но ответникът е заплатил обезщетение в размер само на по 4 000
евро, при практиката за подобни вреди на гръцките съдилища в размер около 60
000 евро на наследник, като твърдял, че в случая е приложим лимит на
отговорност за гръцкия „Помощен фонд” до тази сума.
Отбелязано е, че тъй
като в конкретния случай е приложимо гръцкото законодателство като място на
настъпване на преките вреди, самото произшествие, а и то е с МПС с гръцки
регистрационни номера, то приложимо е гръцкото законодателство (този въпрос
също не е спорен между страните в производствата по посочената щета). Съгласно
Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 юли 2007
година, относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II“) чл.
15 буква „е” и решение на Съда по дело С-350/14 т. 26, по приложение на
посочения регламент, приложимото към извъндоговорни задължения право определя и
кръга на лицата, които имат право на обезщетение за лично претърпени от тях
вреди. Съгласно гръцкото законодателство право на обезщетение имат и внуците на
покойния наследодател. Ето защо, ищците предявяват настоящата претенция като внуци
на М.Г.Д., като деца на нейната дъщеря К.Я.Я..
Молят да се има
предвид, че правата на увредените лица не могат да бъдат ограничавани до
лимити, установени специално за определени лица в това число „Помощния фонд” на
Република Г. и съответно различен от лимита на отговорност на застрахователните
дружества. Изложени са доводи, че подобна правна норма, както е изложено и от
Върховния съд на Република Г. (решение № 4/2017 година и решение № 5/2017
година), противоречи на Конституцията й (принципа на пропорционалност залегнал
в разпоредбата на чл. 25 от Конституцията на РГ.), както и на международни
договори (Международния пакт за гражданските и политическите права, част от
Гръцкото законодателство, по силата на Закон 2462/1997 година) и Конвенции, по
които тази държава е страна и които нормативни актове имат примат над
вътрешното й законодателство, когато си противоречат. Тълкуването на закона с
въвеждане на специален лимит за „Помощния фонд”, противоречи на международното
право, както и на вътрешното право на Република Г., което е приложимо право.
Изложено е, че изрично в съдебната практика на съдилищата на Република Г. е
посочено, че Закон 4092/2012 година, въвеждащ лимит на отговорност от 6 000
евро (4 000 евро, в зависимост на кръга на правоимащите) на „Помощния фонд” е
невалиден”, защото противоречи на чл. 1 § 4 от Втора Директива 84/5/ЕИО (чл. 10
§ 1 от Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета).
Ограничаването на отговорността на „Помощния фонд” противоречи и на чл. 1 от
допълнителния протокол от Европейската конвенция за правата на човека,
ратифицирана от Р Г. с указ 53/1974 година и в съответствие с чл. 28 от Конституцията на Р Г. има увеличена спрямо законите сила”. Подробни съображения
са изложени в цитираните решения на гръцкия Върховен съд. Въвеждането на
„специален” лимит на отговорност (различен от лимита на отговорност на
застрахователите), по отношение на „Помощния фонд”, влиза в противоречие с
международното право и вътрешните правила установени с Конституцията на Р Г..
Молят да се отчетат
разпоредбите на чл. 43 ал. 1 КМЧП (да се установи приложението на гръцкото
право), чл. 44 ал. 1 КМЧП (да се отчете как гръцкия ВС тълкува и прилага
специалния лимит, установен за гръцкия „Помощен фонд”) и чл. 45 КМЧП
(специалния лимит установен за „Помощния фонд” противоречи на българския
обществен ред).
Молят при определяне
размера на обезщетенията да се отчете приложимото право, за установяване на
справедливи стойности на обезщетението за неимуществени вреди и практиката по
определянето им по стойност на държавата, чието е приложимото право. Размерът
на обезщетенията за подобни вреди, според приложимото право на държавата по
мястото на извършване на деликта, прилагано от местния съд, установява
стойности по 60 000 евро, за съответния кръг наследници като претенцията на
ищците.
Правят искане, да се
осъди ответника Н., ЕИК ***, с адрес гр. С.**, да заплати на всеки от ищците Н.К.И.
и Б.Т.К. сумата от по 110 000 лева, за причинените им неимуществени вреди от
смъртта, на тяхната баба М.Г.Д..
Молят да им се
присъди и законната лихва върху обезщетението от датата на непозволеното
увреждане 18.08.2014 година, до окончателно изплащане.
Молят да им се
присъдят направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗА, като молят настоящата молба да се счита за списък на
разноски.
С оглед разпоредбата
на чл. 127 ал. 4 ГПК сочат банкова сметка.
***та молба, в който сочи, че обстоятелствата по случая
са следните:
На 18.08.2014 г. е
настъпило ПТП на 2-ри км, ул. “**“, община Г., в посока С. към А., Р. Г., с
мотоциклет с гръцки peг. № **, управляван от С.Т.М., който се е отклонил от
курса си и се е блъснал в крайпътно маслиново дърво. При произшествието е
починала М.Г.Д. (баба на ищците) - пътник на мотоциклета.
На 25.06.2018 г. от
името на ищците е подадена претенция до НББАЗ, в качеството му на
Компенсационен орган, за обезщетение на търпени от внуците на М.Г.Д.
неимуществени вреди от смъртта на баба им в резултат на описаното ПТП.
На 23.08.2018 г.,
въз основа на изрично одобрение от гръцкия Спомагателен (Гаранционен) фонд
(органът, който изплаща обезщетения при събития, причинени от МПС без сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите), на лицата е
определено обезщетение в размер по 4 000 евро за всеки, съгласно приложимия
гръцки закон.
Съгласно гръцкото
законодателство, преди изплащане на обезщетението лицата е следвало да
представят декларация, че приемат така определеното им обезщетение като
окончателно и нямат други претенции към гръцкия Спомагателен (Гаранционен) фонд
или към Компенсационния орган.
На 19.09.2018 г.,
след представяне на поисканите декларации, на лицата е изплатено определеното
им обезщетение по посочената от тях банкова сметка, *** - на адв. А.И..
При така изложената
фактическа обстановка, ответникът заявява следното:
Моли да се укаже на
ищците да уточнят как са формирани исковите суми в размер по 110 000 лева.
Отбелязва, че в исковата молба се сочи, че всеки от ищците е получил по 4 000
евро преди завеждане на делото, но от заявения петитум не става ясно дали пред
съда се претендира допълнително обезщетение извън вече платеното им от НББАЗ
или сумата от 110 000 лева е пълният размер на обезщетение, което всеки от
ищците претендира за себе си. Т.е., не е ясно на каква сума ищците оценяват
твърдените неимуществени вреди от смъртта на тяхната баба - на 110 000 лева
плюс платените им вече по 4 000 евро или общо на 110 000 лева.
По аргумент от
разпоредбата на чл. 130 от Семейния кодекс, ответникът моли да се укаже на
ищцовата страна да представи банкови сметки на името на Н.К.И. и Б.Т.К., с
оглед изпълнение на разпоредбата на чл. 127, ал. 4 от ГПК.
При евентуално
осъдително решение по настоящото дело, следва да бъдат определени мерки, с
оглед охраняване интереса на ищците, които към настоящия момент не са навършили
пълнолетие. Според ответника, в процесния случай се касае за обезщетение в
полза на ненавършили пълнолетие лица, което вземане съставлява тяхно имущество.
При действия на разпореждане с това вземане съдът следва да извърши преценка
дали разпореждането е в интерес на детето /по аналогия на чл. 130, ал. 3 от
Семейния кодекс/ и да съобрази прогласения в чл. 3, т. 3 от Закона за закрила
на детето принцип за осигуряване най - добрия интерес на детето.
Посочено е, че при
евентуално присъждане на обезщетение в полза на ненавършилите пълнолетие Н.К.И.
и Б.Т.К., съдът следва да разпореди същото да бъде изплатено по открити на
тяхно име банкови сметки, сумите по които до навършване на пълнолетие ще могат
да бъдат използвани в техен интерес, само при условията на чл. 130, ал. 3 от
Семейния кодекс.
Моли, на основание
чл. 213 от ГПК, да се съединят за общо разглеждане с настоящото производство
висящите пред Окръжен съд - Стара Загора, Търговско отделение, I състав, т.д. №
264/ 2019 г. и т.д. № 265/ 2019 г., по което ответник е НББАЗ, поради връзка
между делата.
Счита, че са налице
предпоставките, визирани в нормата на чл. 213 от ГПК за съединяване на тези
дела, тъй като правопораждащите юридически факти са идентични. Сочи, че се
касае за предявени искове на едно и също правно основание - искове на увредени
от един и същ правопораждащ факт лица, какъвто е настъпилото на 18.08.2014 г.
пътнотранспортно произшествие, като се претендира обезщетение за неимуществени
вреди от Компенсационен орган, по смисъла на чл. 284 и сл. от Кодекса за
застраховането (отм.), респ. чл. 515 и сл., във връзка с чл. 506, ал. 3 от
Кодекса за застраховането (в сила от 01.01.2016 г.).
Изложено е, че
тъждеството на спорното правоотношение в частта за вината за настъпилото ПТП и
в частта за предпоставките, обуславящи отговорността на Компенсационния орган, както
и условията за намаляване на неговата отговорност, налага постановяване на
еднакво решение в тези части спрямо всички адресати. Единственото, което ще се
установи поотделно за отделните ищци, е видът и степента на претендираните
вреди, но тази разлика няма да доведе до затрудняване на разглеждането на
настоящото дело, тъй като делата са на една и съща процесуална фаза.
Изложени са
аргументи, че съединяването на делата ще доведе и до процесуална икономия и
икономия на разноските по спора, тъй като по всички дела се налага извършването
на съдебни поръчки с едно и също съдържание за установяване на приложимото по
спора материално право, както и общите факти ще бъдат доказани с едни и същи
доказателства, без да се налага многократно събиране на един и същ вид
доказателства в различни производства и реализиране на разноски по всяко от
делата, напр. няколко автотехнически и съдебномедицински експертизи за едни и
същи обстоятелства.
По
отношение на приложимото към процесния спор материално право:
Посочено е, че видно
от исковата молба и приложените към нея писмени доказателства, в случая е
налице частноправно правоотношение с международен елемент, възникнало в
резултат на пътнотранспортно произшествие от 18.08.2014 г., настъпило в държава
- членка на ЕС (Г.), с участник - МПС с гръцка регистрация, при което е
причинена смъртта на гражданин на Р. България. Това правоотношение следва да
бъде уредено съобразно едни и същи материалноправни норми, независимо къде се
разглежда спорът.
Наведени са
твърдения, че приложимото право се определя съобразно разпоредбите на Регламент
(ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и Съвета относно приложимото право към
извъндоговорни задължения (Регламент „Рим II“), който се прилага за вредоносни
факти, настъпили след 11.01.2009 г.
Нормата на чл. 4,
пap. 1 от Регламента гласи: „Освен ако не е предвидено друго в настоящия
регламент, приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от
непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е настъпила вредата,
независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя
държава или държави настъпват непреките последици от този факт“.
Когато може да се
установи, че е настъпила пряка вреда, какъвто обикновено е случаят при ПТП,
мястото на тази пряка вреда е релевантният за определяне на приложимото право
критерий за привързване, а непреките последици са без значение. Пряката
(непосредствената) вреда от непозволеното увреждане, към която се фиксира
привръзката относно приложимото право, касае всеки случай, при който е нарушен
телесният интегритет на непосредствено пострадалото лице - нарушаване на
телесната цялост, увреждане на здравето, смърт и др. под. Второто изречение на
съображение № 17 от Регламента (видно от текста на Регламента на английски
език) гласи: „В случай на телесно нараняване/увреждане на здравето (personal
injury), държава, в която настъпва вредата е държавата, където е претърпяно
нараняването/увреждането на здравето (injury) Привръзката относно приложимото
право е фиксирана към относително сигурния факт къде е претърпяно увреждането
на непосредствено пострадалото лице, независимо от непреките последици, които
произтичат от телесното увреждане, тъй като с оглед международния характер на
казусите, регулирани от Регламента, тези непреки последици могат да настъпват
поетапно и в рамките на различни държави.
Заявено е, че с
Решение на Съда на Европейския съюз от 10.12.2015 г. по дело С-350/14 е
извършено тълкуване на понятието „място, в което е настъпила вредата“ и е даден
отговор на въпроса „Представляват ли за целите на прилагането на член 4, пap. 1
от Регламента имуществените и неимуществените вреди, претърпени в страната на
тяхното пребиваване от родствениците на лице, починало в настъпило в държавата
на съда пътнотранспортно произшествие, „ вреди“ по смисъла на първата част от
член 4, пар. 1, или „непреки последици“ по смисъла на втората част от тази
разпоредба“.
Според Съда на
Европейския съюз разпоредбата на чл. 4, пap. 1 от Регламент „Рим II“ трябва да
се тълкува за целите на определянето на приложимото право към извъндоговорни
задължения, произтичащи от ПТП, в смисъл, че вреди, които са свързани със смърт
на лице при такова произшествие в една държава-членка и които са претърпени от
негови близки роднини с местопребиваване в друга държава-членка, трябва да се
квалифицират като „непреки последици“ от това събитие.
Според ответника,
тези вреди се третират като непреки последици и те не въздействат върху
определянето на приложимия национален закон. При причинена смърт не са
непосредствени вреди за целите на застрахователните правоотношения всички
по-нататъшни последици от смъртта на лицето, като напр. страданията и мъката на
близките, търпени от смъртоносното увреждане на непосредствено пострадалото
лице, загуба на издръжка от починалото лице, загуба на доход, погребални
разходи и др. под. Обръща внимание, че така се гарантира, че всички претенции
от нараняването на определено лице или лица ще се уреждат от едно и също
приложимо право.
Сочи се, че в
процесния случай непосредствената вреда - смъртоносното увреждане на здравето
на пострадалото лице М.Г.Д. - е настъпила в Г. и приложимо относно
непозволеното увреждане е гръцкото право.
Допълнително, по
делото се претендира обезщетение по задължителна съгласно гръцкия закон
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите относно мотоциклет с
гръцки регистрационен номер. Съгласно този закон, за вредоносни събития,
настъпили на територията на Г., застраховката покрива гражданската отговорност
до степента и за сумите, предвидени в специалните гръцки правни разпоредби от
областта на застрахователното и гражданското право.
Пояснено е, че
такава е правната уредба и съгласно относимото общностно право - Директива
2009/103/ЕО (кодифицирана версия), както и съгласно приложимите правила на
международното частно право.
Изложено е, че
задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите относно
моторни превозни средства, обичайно намиращи се на територията на държави -
членки на Европейското икономическо пространство (ЕИП), покрива гражданската
отговорност, произтичаща от загуба или увреждане на здравето, причинени на
територията на държава - членка, съгласно законодателството на тази държава -
членка. В случая е посочено, че пътнотранспортното произшествие и смъртоносното
увреждане на здравето на М.Г.Д. са настъпили на територията на Г., следователно
гражданската отговорност, произтичаща от това, се урежда съобразно гръцкото
право.
Сочи, че преди
завеждане на настоящите искове пред съда ищците са получили обезщетение за
търпените от тях неимуществени вреди от смъртта на тяхната баба, чийто размер е
определен съгласно приложимия гръцки закон и съдебна практика.
В настоящия случай,
към датата на ПТП, относно моторното превозно средство - мотоциклет с гръцки
peг. № ** - не е имало сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите. В този случай, ответникът посочва, че гръцкият Спомагателен
(Гаранционен) фонд поема изплащането на обезщетения по претенции по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, вкл. и
тези, които са предмет на настоящото дело. Основанията за ангажиране
отговорността на гръцкия Спомагателен (Гаранционен) фонд и размера на неговата
отговорност се уреждат от Закон № 489/1976 г. за задължителното застраховане
при ПТП на гражданска отговорност, допълнен и изменен от Закон № 1569/1985 г. и
Президентски укази № 1019/1981 г. и № 118/1985 г., кодифициран с Президентски
указ № 237 от 10.06./18.07.1986 г.
Излага доводи, че
съгласно чл. 19, ал. 1 от Президентски указ № 237/1986 г., гръцкият
Спомагателен (Гаранционен) фонд изплаща обезщетение за неимуществени вреди при
смърт и телесни увреждания, в резултат от ПТП, когато: виновният водач е
неизвестен; по отношение на увреждащото МПС не е налице сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите; гарантира застрахователни вземания
при отнемане на лиценз и несъстоятелност на застраховател; увреждащото МПС е
със специална регистрационна табела. Конкретно, съгласно чл. 19, ал. 1, б. „б“
от указа, Спомагателният (Гаранционният) фонд е длъжен да изплати обезщетение
на лицата, претърпели вреди в резултат на смърт, когато произшествието е
причинено от автомобил, по отношение на който задължението за сключване на
договор за застраховка, обезпечаващ гражданската отговорност на водача, не е
изпълнено. Съгласно чл. 19, ал. 2 от указа, „обезщетението, изплащано от Спомагателния
(Гаранционния) фонд за парично удовлетворение поради емоционално страдание, не
може да надхвърля сумата от 6 000 евро за всеки бенефициент”. Намира, че именно
въз основа на тази разпоредба е определен размерът на обезщетението, платено на
ищците в рамките на извънсъдебното уреждане на претенциите им.
Според ответника, в
случая, българският Компенсационен орган не може да прави преценка по същество,
а следва инструкциите на чуждестранния застраховател, респ. Спомагателен/
Гаранционен фонд или Компенсационен орган. Съгласно чл. 3.4. и чл. 7.2. на
Споразумението между Компенсационните органи и Гаранционните фондове (към което
препращат чл. 6 (3), б. „а“ от Директива 2000/26/ЕО (отм.), респ. чл. 24 (3),
б. „а“ от Директива 2009/103/ЕО, съгласно които сключването му представлява
условие за функциониране на Компенсационните органи и урежда задачите и
задълженията на Компенсационните органи и условията за възстановяване на сумите
между тях, поради което има нормативен характер), относно платимите от Компенсационния
орган обезщетения последният е задължен да спазва приложимото право на
държавата, където е настъпило произшествието. Съответно, само тези суми
подлежат на реимбурсия на българския Компенсационен орган от насрещната
чуждестранна институция.
На следващо място
сочи, че ищците са приели определения им размер на обезщетение от 4 000 евро
като окончателен, което съгласно приложимия гръцки закон (чл. 454 от
Гражданския кодекс на Г.) препятства предявяването на последващи съдебни искове
от тях срещу Спомагателния (Гаранционния) фонд на Г., а оттам - и срещу
Компенсационния орган, чиято отговорност възниква при предпоставките и в обема,
при които възниква отговорността на чуждестранния застраховател (при наличие на
сключена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите), респ.
Спомагателен или Гаранционен фонд (при незастраховани МПС). Заявява, че
съгласно приложимия гръцки закон, когато кредиторът се съгласи с длъжника
относно уреждането на дълга/ задължението или изрично признае, че няма дълг,
тогава отговорността/ задължението на длъжника отпада/ не възниква. В случая, с
представените пред Компенсационния орган декларации ищците са приели
определеното им обезщетение от по 4 000 евро като окончателно и са заявили, че
нямат други претенции към гръцкия Спомагателен (Гаранционен) фонд, във връзка
със същото събитие. Последица от подписването на декларация с това съдържание е
невъзможността за предявяване на съдебен иск за същите вреди от същото събитие.
Прави възражение за
изтекла давност и/или преклузия по приложимия гръцки закон по отношение на
претендираните по настоящото дело вземания за обезщетение на неимуществени
вреди.
При условията на
евентуалност, прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на загиналата М.Д., съгласно приложимия закон относно непозволеното
увреждане, поради следното:
- същата се е возила
на мотоциклета без поставена предпазна каска, което е допринесло в значителна
степен за причинените й тежки увреждания по главата, в резултат на които е
настъпила смъртта й (видно от съдебномедицински доклад, приложен към настоящия
отговор) - чл. 300 от Гражданския кодекс на Г.;
- качила се е на
мотоциклет, управляван от водач, който е бил в тежка степен на алкохолно
опиянение - 3%о (видно от токсикологичен доклад, приложен към настоящия
отговор) и е бил неправоспособен към датата на настъпване на събитието (видно
от приложеното към исковата молба копие от книгата за нарушения - събития и
оплаквания на 18.08.2014 г.), с което сама се е поставила в риск от настъпване
на ПТП и на тежките за нея последици.
Отбелязано е, че
съгласно приложимото гръцко законодателство, приносът на пострадалата следва да
бъде отчетен при определяне на обезщетение за неимуществени вреди на нейните
близки.
Оспорва претърпяването
и обема на твърдените неимуществени вреди, съгласно гръцкото законодателство.
Оспорва исковите претенции и по размер, съгласно приложимия гръцки закон и
съдебна практика.
Намира, че в
конкретния случай следва да се има предвид, че видно от приложения към исковата
молба документ „Подаване на приложение“ - Протоколен № 2514/9/7-0, пострадалата
баба на ищците М.Г.Д. е живяла в Г. към датата на смъртта си, притежавала е
гръцка лична карта, била е жител ***. Нейните внуци, от своя страна, живеят в
България. Същите не са живели в едно домакинство със своята баба, не са имали
постоянни контакти с нея, внуците не са били отглеждани от бабата.
Оспорва предявените
искове по посочените по-горе съображения и съобразно българското
законодателство.
Оспорва дължимостта
и периода на претенцията за лихва към Компенсационния орган съгласно българския
закон.
Наведени са
твърдения, че претенцията за лихва е неоснователна и предвид следното:
Съгласно чл. 285,
ал. 2, изр. 2 от Кодекса за застраховането (отм.), респ. чл. 516, ал. 4 от
Кодекса за застраховането, Компенсационният орган дължи законна лихва за
забава, считано от датата, на която изтича двумесечният срок за произнасяне по
извънсъдебната претенция на увреденото лице, до датата на плащането, а не от
датата на непозволеното увреждане, както е заявено в исковата молба.
На самостоятелно
основание, прави възражение за частично погасяване на предявения иск за лихви
по давност и сочи, че съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, претенцията за лихви е
погасена за период, превишаващ 3 години преди завеждане на иска (от 18.08.2014
г. до 08.08.2016 г.).
Предвид
извънсъдебното поведение на гръцкия Спомагателен (Гаранционен) фонд, както и на
НББАЗ като Компенсационен орган, ответникът заявява, че не оспорва
обстоятелството, че съгласно гръцкия закон правоимащи лица да претендират
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на близък родственик са внуците
на починало при непозволено увреждане лице.
Направено е следното
особено искане:
Моли, на основание
чл. 43, ал. 1 от КМЧП, да бъде установено относимото към спора гръцко
законодателство, по реда на Европейската конвенция за обмен на правна
информация между държави, по следните въпроси:
1. Обезщетение за
нематериални вреди по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите в
случай на причинена смърт при пътнотранспортно произшествие, с всички негови
компоненти - вид на покритите вреди; деяние, противоправност и вина; начин на
доказване и доказателствена тежест; размер на дължимото плащане; предпоставки
за плащане на обезщетението; подписване на декларации за отказ от понататъшни
претенции за обезщетение и др. под.;
2. Разпоредбите,
уреждащи функциите и отговорността на гръцкия Спомагателен (Гаранционен) фонд
при обезщетяване на вреди, причинени от незастраховано МПС (и конкретно
разпоредбите на Закон № 489/1976 г. за задължителното застраховане при ПТП на
гражданска отговорност, Закон № 1569/1985 г„ Президентски указ № 1019/1981 г.,
Президентски указ № 118/1985 г. и Президентски указ № 237/1986 г.);
3. Погасителната
давност и/или преклузия на правото да се търси обезщетение за нематериални
вреди по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите при причинено
пътнотранспортно произшествие - начален момент, срок, начин на изчисляване на
срока;
4. Разпоредбите,
уреждащи последиците от подписване на декларация, с която кредиторът се
съгласява с длъжника относно уреждане на задължението и неговия размер и
заявява, че няма друго вземане/ претенции към длъжника (и конкретно чл. 454 от
Гражданския кодекс на Г.), вкл. по отношение правото на лицата за предявяване
на съдебен иск за същите вреди след подписване на такава декларация;
5. Непозволеното
увреждане - фактически състав, доказване, основания за намаляване или
изключване на отговорността;
6. Задължения на
пътниците на мотоциклет за поставяне на предпазна каска и последици върху
правото на обезщетение за нематериални вреди, в случай на неспазване на това
задължение (и конкретно чл. 300 от Гражданския кодекс на Г.);
7. Последици върху
правото на обезщетение за нематериални вреди, когато увреденото трето лице е
знаело или е било длъжно да знае, че водачът на моторното превозно средство,
при който се е возило, е бил под въздействието на алкохол по време на
пътнотранспортното произшествие или е бил неправоспособен,
като се посочат
нормативните актове, които уреждат тези въпроси, в редакцията им към 18.08.2014
г., както и относимата съдебна практика за размер на обезщетението за
неимуществени вреди на внук от смъртта на баба/дядо.
Претендира разноски
по делото, които към настоящия момент възлизат на 8 952 лева - разноски за адв.
възнаграждение, съгласно фактура № 732/ 02.10.2019 г. и извлечение от сметката
на адв. дружество от 07.10.2019 г. Моли настоящото да се счита за списък на
разноските по чл. 80 от ГПК, при необходимост.
В допълнителната
искова молба е заявено от ищците, че са съгласни изцяло, с посочената в
отговора на исковата молба на стр. 2 Фактическа обстановка, че: На 18.08.2014
г. е настъпило ПТП на 2-ри км, ул. “**“, община Г., в посока С. към А., Р. Г.,
с мотоциклет с гръцки peг. № В BN 0062, управляван от С.Т.М., който се е
отклонил от курса си и се е блъснал в крайпътно маслиново дърво. При
произшествието е починала М.Г.Д. (баба на ищеца) - пътник на мотоциклета. Молят
да се отдели като безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване.
Не оспорват, че по
доброволен ред на 25.06.2018 г. е подадена претенция до НББАЗ, в качеството му
на Компенсационен орган, за обезщетение на търпени от внуците на М.Г.Д. (в това
число и от Н.И. и Б.К.) неимуществени вреди от смъртта на баба им в резултат на
описаното ПТП.
Не оспорват, че на
23.08.2018 г., въз основа на изрично одобрение от гръцкия Спомагателен
(Гаранционен) фонд (органът, който изплаща обезщетения при събития, причинени
от МПС без сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите),
на лицата е определено обезщетение в размер по 4 000 евро за всеки наследник,
съгласно приложимия гръцки закон, в това число и на Н.И. и Б.К..
Не оспорват, че
представените с отговора на исковата молба нотариално заверени декларации от
31.07.2018 година изхождат от Н.И. и Б.К.. Оспорват, че така определеното им
обезщетение окончателно е репарирало причинените им вреди. Сочат, че имат
претенция към гръцкия Спомагателен (Гаранционен) фонд или към Компенсационния
орган, като е отразена с представената в съда искова молба.
Не оспорват, че на
19.09.2018 г., на Н.И. и Б.К. е изплатено определеното им по доброволен ред
обезщетение в размер на левовата равностойност на 4 000 евро, съгласно
приложените с отговора на исковата молба платежни документи.
По възраженията за
нередовност на исковата молба от стр. 2 поясняват следното:
Исковата сума в
размер 110 000 лева е формирана, като разлика между изплатеното обезщетение, в
размер на 7 823.32 лева и действителния размер на вредата. Дължимото се
обезщетение за подобен род вреди следва да е съгласно практиката на гръцките
съдилища за съответния ред наследници, в случая внуци на покойната. Сумата, на
която се оценяват неимуществените вреди е приблизително в размер на
присъжданата от гръцките съдилища от 60 000 евро, което в левова равностойност
е 117 349 лева, от която сума е извадено платените вече 7 823.32 и се получава
приблизително, с малка разлика сумата от 110 000 лева. Изложено е, че банкова
сметка, ***. 127 ал. 4 ГПК е посочена.
По отношение
приложимото към правния спор материално право:
Заявено е, че в
исковата молба е изложено становище, че приложимо е гръцкото законодателство,
като място на настъпване на преките вреди, самото произшествие, а и то е с МПС
с гръцки регистрационни номера. Съгласно Регламент (ЕО) № 864/2007 на
Европейския Парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година, относно приложимото
право към извъндоговорни задължения („Рим II“) чл. 15 буква „е” и решение на
Съда по дело С-350/14 т. 26, по приложение на посочения регламент, приложимото
към извъндоговорни задължения право определя и кръга на лицата, които имат
право на обезщетение за лично претърпени от тях вреди. Съгласно гръцкото законодателство
право на обезщетение имат и внуците на покойния наследодател. Намират, че тези
въпроси също не са спорни между страните и в производствата по посочената щета,
както и видно от отговора на исковата молба.
По отношение
оспорването на исковете като недопустими и неоснователни, съгласно приложимото
гръцко законодателство, макар да считат, че е по съществото на спора, заявяват
следното:
Определеното и
изплатено обезщетение от 4 000 евро на ищците не е съобразено с принципа за
справедливост, установен от съдебната практика на съдилищата в Република Г.,
правните норми, на която са приложимо право в конкретния спор, с оглед
действително претърпените болки и страдания от безвъзвратната и несвоевременна
загуба на баба, а от друга страна с лимита на отговорност на „Помощния фонд”,
съгласно европейското законодателство и съдебната практика при компенсиране на
вреди от този вид. Посочват, че е платено доброволно, но ответникът е заплатил
обезщетите в размер само на 4 000 евро, при практиката за подобни вреди на
гръцките съдилища в размер около 60 000 евро, като твърди, че в случая е
приложим специален лимит на отговорност за гръцкия „Помощен фонд” до тази сума.
В действителност, според ищците, законовата норма (чл. 19 от президентски Указ
№ 237/1986 година), която въвежда лимит на отговорност за помощния фонд до 4
000 евро за внуци на покойния, не се прилага от гръцките съдилища, като
противоречаща на Конституцията на Република Г., европейското законодателство,
като страна членка на ЕС и международни договори, по които Република Г. е
страна и които имат примат над гръцкото законодателство. В този смисъл сумата,
която е изплатена доброволно е и в противоречие с чл. 45 КМЧП, макар случаят да
не е съдебен към датата на доброволно уреждане на претенцията.
Твърди се, че ищецът
не е имал друга възможност освен да подпише декларацията, защото иначе, НББАЗ
щели да постановят отказ, а ищците имали
спешна нужда от средства поради крайно тежкото им финансово състояние. Касаело
се за декларация, за приемане на обезщетение, което е определено по доброволен
ред, а не за подписано споразумение или отказ от право да се търси репариране
на вредата в пълен размер. Сочи се, че няма формирана правнозначима воля, с
което декларатора да се отказва от законовото си право да получи справедливо
обезщетение. Декларацията според трайната практика на българския ВКС, няма
право-погасяващо действие за вреди в по - голям размер от декларирания.
Декларацията е подписана и при условията на крайна нужда и при явно неизгодни
условия, тъй като ищцовата страна е в много тежко финансово състояние, а
ответникът не би изплатил доброволно определеното обезщетение, ако не се
подпише декларацията! От друга страна се сочи, че сумата е явно неизгодна
предвид стойностите на обезщетенията, които се определят от гръцките съдилища
за този ред наследници, за неимуществени вреди, при загубата на близък в ПТП.
Ако се приеме декларацията за валиден отказ от права, то молят съда да се
произнесе по тези насрещни възражения, с окончателния съдебен акт.
Намират, че
давността не е изтекла, тъй като и по гръцкия закон тя е 5 години от датата на
ПТП. Исковата молба е депозирана на 08.08.2019 година, а ПТП настъпва на
18.08.2014 година.
Оспорват
възражението за съпричиняване като неоснователно и сочат, че М.Д., умира
вследствие на тежка съчетана травма в областта на главата и гръдния кош.
Наличието или липсата на предпазна каска не може да я предпази или да допринесе
за гръдната травма, която в случая сама по себе си е била смъртоносна. Посочено
е, че с оглед скоростта, с която настъпва ПТП предпазната каска също така не би
могла да предпази М.Д.. На следващо място, оспорват тя да е знаела, че водачът
е употребил алкохол и че е неправоспособен.
За неоснователно
намират оспорването на неимуществената вреда
и сочат, че в тази връзка са ангажирани свидетелски показания, като
държат на това доказателство. Считат, че изложените в отговора на исковата
молба факти не водят до направения от ответника извод, още повече, че те са
непълни, като не отчитат реалните отношения между покойната и ищеца.
Заявено е, че
съобразно законодателството и на двете държави, ищците имат право на
обезщетение.
Поддържат иска за
лихва, както е предявен.
Молят да се отдели
като безспорно, че ищците попадат в кръга на правоимащите лица съгласно гръцкия
закон, който е приложимото право. Твърденията на ответника и ищеца съвпадат.
Придържат се към
изразеното особено искане на ответника, във връзка с чл. 43 ал. 1 КМЧП и
поставените въпроси. Счита обаче, че следва да се изиска и съдебната практика
на гръцкия съд относно приложимост на лимита от 4 000 евро, установен специално
за Помощния фонд в чл. 19 от президентски Указ № 237/1986 година, при
обезщетяване на вреди от загубата на починал в ПТП близък. Отбелязват, че е
наложително да се изиска съдебна практика, с оглед разпоредбата на чл. 44 ал. 1
КМЧП и установеното с приложените с исковата молба две съдебни решения на
гръцкия Върховен съд, относно неприложимост на материално правни норми, пряко
засягащи настоящия казус, предвид противоречието им с европейското
законодателство, Конституцията на Република Г. и международни договори, по
които Република Г. е страна. Спорният въпрос се концентрира основно върху това
дали определената сума от 4 000 евро, което е максималният лимит на обезщетение
за този кръг наследници, платимо от Помощния фонд на Република Г., се прилага
или не, като противоречаща правна норма на нормативни актове от по - висша
степен. Дали се полага обезщетение до този лимит или за Помощния фонд се
прилага общия лимит на отговорност като за застрахователните дружества, с цел
пълноправното репариране на вредата. По принцип ищцовото твърдение се покрива с
изразеното становище в мотивите към решенията на гръцкия Върховен съд, както е
и по нашето законодателство - Гаранционен фонд отговаря в лимитите, в които
застрахователите, така следва да е и за гръцкия Помощен фонд, както приема
гръцкия Върховен съд, както следва да се приложи и от българския съд, най -
малко с оглед чл. 45 ал. 1 КМЧП.
По делото е постъпил
допълнителен отговор, с който ответникът заявява, че поддържа всички възражения
и оспорвания на исковите претенции, изложени в отговора на исковата молба, и
държи на всички доказателствени искания, както и на исканията, касаещи
установяване на приложимото към спора материално право.
Не възразява срещу
направеното уточнение относно размера на исковите претенции, като запазва
възраженията си срещу допустимостта, основателността и размера на предявените
срещу Компенсационния орган искове.
Поддържа оспорването
по отношение размера на отговорността на гръцкия Спомагателен (Гаранционен)
фонд при обезщетяване на причинени Вреди на трети лица от незастраховани МПС.
Конкретно по
отношение действителността и правните последици на представените с отговора на
исковата молба нотариално заверени декларации, подписани от името на ищците, че
лицата приемат така определеното им обезщетение в размер на по 4 000 евро като
окончателно и нямат други претенции към гръцкия Спомагателен (Гаранционен) фонд
или към Компенсационния орган, счита, че същите следва да бъдат преценявани
съобразно приложимото гръцко материално право, а не по българския закон и
съдебна практика.
В тази връзка,
поддържа заявеното в отговора на исковата молба, че съгласно приложимия гръцки
закон (чл. 454 „Отпадане/опрощаване на дълг/задължение“ от Гражданския кодекс
на Г.) съгласието/ волеизявлението, изразено в тези декларации, препятства
предявяването на последващи съдебни искове от лицата срещу Спомагателния
(Гаранционния) фонд на Г., а оттам - и срещу Компенсационния орган, чиято
отговорност възниква при предпоставките и в обема, при които възниква
отговорността на Спомагателния (Гаранционния) фонд.
Поддържа
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналата М.Д.,
поради това, че се е возила на мотоциклет без поставена предпазна каска, което
е допринесло в значителна степен за причинените й тежки увреждания по главата,
в резултат на които е настъпила смъртта й, както и поради това, че се е качила
на мотоциклет, управляван от водач, който е бил в тежка степен на алкохолно
опиянение - 3%о и е бил неправоспособен към датата на настъпване на събитието,
с което сама се е поставила във висок риск от настъпване на ПТП и на тежките за
нея последици.
Поддържа оспорването
по отношение претърпяването и обема на твърдените неимуществени вреди, както и
по отношение на техния размер, съобразно приложимия гръцки закон и съдебна
практика.
Поддържа оспорването
по отношение дължимостта и периода на претенцията за лихва към Компенсационния
орган, съобразно българския закон, вкл. и възражението за частично погасяване
на предявения иск за лихви по давност.
Съдът като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено
следното:
По делото не
е спорно, че на 18.08.2014 г. е настъпило ПТП на 2-ри км, ул. “**“, община Г.,
в посока С. към А., Р. Г., с мотоциклет с гръцки peг. № В BN 0062, управляван
от С.Т.М., който се е отклонил от курса си и се е блъснал в крайпътно маслиново
дърво. При произшествието е починала М.Г.Д. (баба на ищците) - пътник на
мотоциклета.
На
25.06.2018 г. е подадена претенция до ответника НББАЗ, в качеството му на Компенсационен
орган, за обезщетение на търпени от внуците на М.Г.Д. – ищците по делото
неимуществени вреди от смъртта на баба им в резултат на описаното ПТП.
На
23.08.2018 г., въз основа на изрично одобрение от гръцкия Спомагателен
(Гаранционен) фонд (органът, който изплаща обезщетения при събития, причинени
от МПС без сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите),
на ищците е определено обезщетение в размер на по 4 000 евро за всеки от тях,
съгласно приложимия гръцки закон.
Не е спорно,
че на 19.09.2018 г. на ищците е изплатено, чрез адвоката им адв. И.,
определеното им по доброволен ред обезщетение в размер на левовата
равностойност на по 4 000 евро / в левова равностойност от 7 823.32 лева
по фиксинга на БНБ/ за всеки от двамата ищци, съгласно приложените с отговора
на исковата молба платежни документи.
По
настоящото дело е изготвена съдебна поръчка по реда на Европейската конвенция
за обмен на правна информация, с която е изискана информация за действащите към
18.08.2014 г. /датата на настъпване на процесното ПТП/ и приложимите нормативни
актове на Република Г. за уреждане на отговорността за обезщетение на
увредените лица при причинена смърт в резултат на пътно-транспортно
произшествие.
С придружително
писмо от Министерство на правосъдието с вх. № 264480/30.11.2020 г. е постъпила
изисканата от съда информация от Гръцкия институт по международно и
чуждестранно право.
От
заключението на комплексната автотехническа и медицинска експертиза се
установява следното:
Механизмът
на произшествието е следният: Произшествието е настъпило около 14:30ч. на
18.08.2014г. на ул.“Стерион А.у“, в посока от С. към А. - Г.. Стоян М. е
управлявал мотоциклет марка GORGOLIS KRIS II, с рег. № ВВN-0062. Водачът е бил
под въздействието на алкохол с концентрация в кръвта - 3,0%о. Като пътник на
задната седалка на мотоциклета е била М.Д. на 52г. Времето е било слънчево,
сухо, платното за движение е било с асфалтова покритие. Улицата е имала
хоризонтална крива - десен завой считано спрямо посоката на движение на
мотоциклета. Движението е било неинтензивно /в превода на доклада за оглед на
ПТП е използван израза - слабо/. Водачът не е успял да опише кривата на завоя с
управлявания от него мотоциклет. Продължил е по тангентата към завоя.
Мотоциклетът се е ударил в левия бордюр, качил се е на левия тротоар и се е
ударил в маслиново дърво. Пътничката и водачът са паднали на тротоара на около
9м. в дясно от дървото, а мотоциклетът е спрял на около 7м. в дясно (след)
телата на пострадалите.
Причините за
настъпване на процесното ПТП са:
забавените реакции на водача поради
концентрация на алкохол в кръвта му - 3,0 %о и неправоспособността на водача.
В резултат
на описаното ПТП М.Г.Д. е получила следните травматични увреждания:
-Черепномозъчна
травма, изразяваща се в охлузвания и кръвонасядания на лицето, многофрагментно
счупване на лицевите кости, линейно счупване на черепния покрив и
многофрагментно счупване на черепната основа, масивни контузии на мозъка.
-Гръдна
травма, изразяваща се в охлузвания и кръвонасядания на гръдния кош, счупвания
на ребра двустранно, контузии на десния бял дроб, разкъсване на дясното
предсърдие с набиране на минимално количество кръв в околосърцевата торбичка.
-Охлузвания
и кръвонасядания на крайниците.
Загиналата М.Г.Д.
не е носила предпазна каска към момента на ПТП.
При описания
механизъм на ПТП, ако пострадалата е носила предпазна каска, щеше да получи по
леки травматични увреждания в областта на главата, но не и на останалите части
от тялото. В конкретния случай смъртта се дължи на съчетана черепномозъчна и
гръдна травма. Гръдната травма сама по себе си също е смъртоносна.
От
заключението на съдебно медицинската експертиза се установява следното:
Установено съдържание
на алкохол в кръвта на водача на мотоциклета С.Т.М. е повече от 3%о.
Установеното
съдържание на алкохол отговаря на тежка степен на алкохолна интоксикация
(алкохолно повлияване) по клинични данни за българското население. Същевременно
може да се приеме, че е била налична индивидуална характеристика на значителна
„устойчивост” на токсичното въздействие у М., която е позволявала да управлява
МПС безкритично и самоуверено.
Тази степен на алкохолно опияняване се
отразява драстично и значимо на индивидуалното движението, координацията,
наблюдателността, мисловната дейност и възможностите да управлява мотоциклет
като снижава рефлексите, променя координацията, възприемането на обстановката
и надценява възможностите. Същото състояние може да предшества и пълна загуба
на висша нервна дейност - сензорна и двигателна в последваш етап от време, но
за това липсват данни в документите по делото.
Обичайно
видимите/външни признаци в поведението на лице с установеното съдържание на
алкохол в кръвта са добре познати (дъх на алкохол, зачервено лице и конюнктиви,
залитане, „фъфлене” при говор, дискоординация на движението, действия на
надценени възможности, моменти на унесеност и заспиване - всичко това е видимо
за околните като белег на алкохолното опияняване. Описаното се отнася за лица с
висока поносимост към алкохол или в ранната резорбционна фаза преди
повлияването, характерно за тежката степен - нарушение на съзнанието, общо
увреждане, сопор- кома - смърт.
По делото са
събрани гласни доказателства.
Свидетелят А.Ж.И.е
съпруг на семейни начала без сключен граждански брак с ищцата Н.К.И., живее от
7 години с Н. на съпружески начала в М., имат едно дете. Майката й К. ***.
Свидетелят познава на Н. баба й, виждал я е два пъти към 2012г. Твърди, че Н. и
баба й били много близки, купувала подаръци от Г. и ги изпращала. Често
говорили по телефона, дори Н. я наричала „маминко“, защото й купувала подаръци.
Н. много зле приела смъртта на баба си, плачела, тъгувала за нея, защото М. й
била като втора майка. Постоянно си спомняла за баба си, постоянно говорела за
нея и тъгувала за нея. Според свидетелят М. си идвала за кратко, постоянно била
в Г.. На Б. купувала подаръци. Свидетелят посочва, че откакто познава Н. от 7
години, баба й била в Г., но си говорели по телефона.
Свидетелят Т.К.М.
е съпруг на К.Я.Я. без сключен граждански брак и баща на малолетния Б..
Посочва, че познава К. от 2004г., като от нея има едно дете Б., а К. има още
две деца М. и Н.. Живеят в Д.. Заявява, че много добре познава М., която работи
в Г., много отдавна. Твърди, че откакто започнали да живеят през 2004 г. с К., М.
вече работела в Г. сезонна работа - по един, два месеца и се връщала пак
обратно.
Били в много
добри отношения, М. много си гледала внуците, пращала подаръци, помагала с
парични суми, когато можела. Когато Б. се родил през 2009г. баба му М. била в България, тъй като се
върнала за раждането на Б., за да почерпи, останала два - три месеца и пак се
върнала в Г.. От раждането на Б. до нейната смърт, М. много пъти го била
виждала. Когато М. се връщала в България, тя живеела в Д. в друга къща различна
от тяхната. И двете деца били в много добри отношения с баба си, много се грижела
за тях, много ги обичала и Н. и Б., понякога й викали майка. Докато родителите
били на работа, баба им М. се грижела за децата. Според свидетелят децата много
обичали баба си, защото им купувала дрехи.
При така установено от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата
на чл. 284, ал. 3, т. 2 от КЗ (отм.) НББАЗ в качеството си на Компенсационен
орган заплаща обезщетение на увредено лице, пребиваващо в Република България и
когато в двумесечен срок от настъпването на застрахователното събитие в държава
членка, различна от Република България, не може да се определи застрахователят
на виновния водач. В настоящия случай безспорно е установено, че събитието е
настъпило на територията на Република Г. и е причинено от водач на МПС, за
което липсва сключен застрахователен договор „гражданска отговорност, поради
което приложение намира нормата на чл. 284, ал. 3, т. 2 от КЗ /отм./.
Безспорно е,
че към настоящия случай приложение следва да намери
правото на Република Г., в която е
настъпила пряката вреда от осъществения деликт, а именно – смъртта на бабата на
ищците съгласно чл. 4, параграф 1 на Регламент ЕО № 864/2007 г. на Европейски
парламент и Съвета относно приложимото право към извъндоговорни задължения.
Като взе
предвид постъпилите по делото доказателства от Гръцкия институт за международно
и чуждестранно право, което е компетентния орган на Република Г. по реда на
Европейската конвенция за обмен на правна информация, за приложимото
законодателство на Република Г. от областта на застрахователното и гражданското
право, съдът намира следното:
Безспорно е,
че на 18.08.2014 г. около 14:30 часа в Г., района П., Архонон-Астерусион,
водачът С.Т.М., управлявал мотоциклет с рег. № ВВN 0062, с посока С. към А. по
ул. „**“ на 2-ри километър, нарушил правилата за движение по пътищата, съгласно
законодателството на държавата и реализирал удар е крайпътно маслиново дърво. В
резултат на ПТП-то е причинена смъртта на М.Г.Д., която е била пътник, возещ се
на седалката зад водача на мотоциклета. При процесното ПТП на място е загинал и
виновният водач на мотоциклета С.Т.М..
Не оспорено,
че на 23.08.2018 г., въз основа на изрично одобрение от гръцкия Спомагателен
(Гаранционен) фонд (органът, който изплаща обезщетения при събития, причинени
от МПС без сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите),
на ищците е определено обезщетение в размер по 4 000 евро.
Безспорно е,
че на 19.09.2018 г. на Н.И. и Б.К. е изплатено определеното им по доброволен
ред обезщетение в размер на левовата равностойност на 4 000 евро за всеки.
Първият
спорен въпрос между страните е, че след като ищците са получили обезщетение за
търпените от тях неимуществени вреди от смъртта на тяхната баба, в размер на по
4 000 евро (в левова равностойност от 7 823, 32 лв. по фиксинга на БНБ) и
са подписали декларации съгласно приложимия гръцки закон (чл. 454 от Гражданския
кодекс на Г.), това обстоятелство препятства ли предявяването на съдебни искове
от тях срещу Спомагателния (Гаранционния) фонд на Г., а оттам - и срещу Компенсационния
орган. Според ответника с подписване на декларациите ищците са приели
определеното им обезщетение от по 4 000 евро като окончателно и са заявили, че
нямат други претенции към гръцкия Спомагателен (Гаранционен) фонд, във връзка
със същото събитие, което води до недопустимост на предявените искове.
Видно от нормата на чл. 454 от Граждански кодекс
на РГ., когато заемодателят се договори с длъжника за опрощаване на дълга или с
договор с него признае, че дългът не съществува, настъпва отпадане на вината. В
този смисъл съдът намира, че подписването на декларациите от страна на ищците не
представляват договор, а представляват едностранно изявление, поради което не може да намери приложение
разпоредбата на чл. 454 от Граждански
кодекс. Поради това съдът намира, че предявените искове са допустими и следва
да бъдат разгледани по същество.
Приложимите към настоящия случай норми от гръцкото
законодателство се съдържат в Президентски указ № 237/1986 г. Според чл. 2, § 1
от указа собственикът или притежателят на МПС, което е в движение в Г. е длъжен
да има застраховка "гражданска отговорност" срещу трети лица. Съгласно
чл. 19, § 1, б. „б“ когато инцидентът е причинен от автомобил, по отношение на
който задължението по чл. 2 не е изпълнено /няма застраховка „гражданска
отговорност/ Помощният фонд е длъжен да изплати на лицата, претърпели вреди
според § 2 на чл. 19 в резултат на смърт или телесни повреди. Поради това съдът
намира, че в настоящия случай е налице осъществено противоправно деяние, а
именно нарушение на чл. 19, § 1, б. „б“, връзка между деянието и вредите и вина
съгласно разпоредбата на чл. 914 от ГК. Съгласно нормата на чл. 19, § 2 дължимото
обезщетение при душевно страдание не може да надвишава 6 000 евро за всеки
бенефициент.
Другият спорен въпрос между страните е дали действително
ищците са претърпели неимуществени вреди вследствие смъртта на тяхната баба.
Съдът намира, че от приложения към исковата молба документ
„Подаване на приложение“ - Протоколен № 2514/9/7-0 е видно, че М.Г.Д. е притежавала гръцка лична
карта, била е жител ***, от което може да се направи извод, че М.Г.Д. е била
трайно установена в Г.. Това се установява и от свидетелските показанията и на
двамата свидетели, които посочват, че М. живее в Г. още преди 2004 г.
Свидетелят А. Ж. И., който живее с Н.К.И. от 7 години на съпружески начала в М.,
установява, че към 2012 г. е виждал М. два пъти, тъй като същата си идвала за
кратко в България. По отношение на Б.Т.К., се установява, че когато е роден, М.
не е живяла в България, а само се прибрала за раждането му. Поради това следва
да се направи извод, че ищците и баба им не са контактували постоянно и следователно
не може да се приеме, че са съществували особено трайни и близки отношения
между тях. Видно от свидетелските показания, Н. и Б. са свързвали с баба си,
купуване на подаръци /така според свидетелят А.Ж.И.„Н. я наричала „маминко“,
защото й купувала подаръци, а според свидетелят Т.К.М., „децата много обичали
баба си, защото им купувала дрехи“/. Не
на последно място следва да се вземе предвид и факта, че с оглед възрастта на Б.К.
/четири години към момента на смъртта на баба си/ е почти невъзможно същият да
е осъзнавал връзката, която е имал с баба си и съответно последиците от нейната
смърт. Следва да се посочи, че свидетелските показания не установяват конкретни
факти, от които може да се направи извод за причинените на Н. и Б. болки и страдания. Освен
това съдът преценява свидетелските показания като твърде общи и неубедителни
относно действителните отношения на ищците със загиналата им баба, а и с оглед
разпоредбата на чл. 172 от ГПК с възможната тяхна заинтересованост. Ето защо с оглед
изложеното съдът намира, че ищците не установяват, с оглед разпределената им
доказателствена тежест, какви душевни страдания са преживели вследствие смъртта
на тяхната баба.
Предвид гореизложеното съдът намира, че предявеният иск от Н.К.И.
против Н. за заплащане на сумата от 110 000 лв. за причинени неимуществени
вреди от смъртта, на нейната баба М.Г.Д., ведно със законната лихва върху
обезщетението от датата на непозволеното увреждане 18.08.2014 г. до окончателно
изплащане следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Предвид гореизложеното съдът намира, че предявеният иск от К.Я.Я.,
като майка и законна представителка на Б.Т.К. против Н. за заплащане на сумата
от 110 000 лв. за причинени неимуществени вреди от смъртта на неговата баба
М.Г.Д., ведно със законната лихва върху обезщетението от датата на
непозволеното увреждане 18.08.2014 г. до окончателно изплащане следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С оглед отхвърлянето на предявените искове, съдът не
дължи произнасяне по възраженията на ответника за съпричиняване и за изтекла
погасителна давност.
По отговорността за разноски:
Процесуалният
представител на ищците е направил възражение за прекомерност на заплатеното от Н.
адвокатско възнаграждение в размер на 8 952 лв.
По силата на чл. 2, ал. 5 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по
граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на
предявените искове, за всеки един от тях поотделно.
В производството са предявени
два иска с материален интерес, както следва:
По предявения иск от Н.К.И. за
неимуществени вреди в размер на 110 000 лв. минималното адвокатско
възнаграждение, изчислено на основание чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на
сумата от 3 730 лв. Видно от представените доказателства, върху адвокатското
възнаграждение е начислено ДДС, поради което дължимото възнаграждение е в
размер 4 476 с ДДС /3 730 лв. х 20% = 4 476 лв.
По предявения иск от К.Я.Я.,
като майка и законна представителка на Б.Т.К. за неимуществени вреди в размер
на 110 000 лв. минималното адвокатско възнаграждение, изчислено на основание
чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения възлиза на сумата от 3 730 лв. Видно от
представените доказателства, върху адвокатското възнаграждение е начислено ДДС,
поради което дължимото възнаграждение е в размер 4 476 лв. с ДДС /3 730
лв. х 20% = 4 476 лв.
Следователно общият размер
на дължимото адвокатско възнаграждение е 8 952 лв., като видно от
представеното банково извлечение Н. е заплатило адвокатско възнаграждение именно в този размер, поради
което същият не следва да бъде намаляване, тъй като е в минимално предвидения
размер.
Ответникът Н. е заплатило
следните разноски: възнаграждение за комплексната съдебна автотехническа и
медицинска експертиза в общ размер на
1 000 лв.; възнаграждение за съдебна медицинска експертиза от вещо лице токсиколог в общ
размер на 405 лв.; депозит за превод на документи в общ размер на 930 лв.;
възнаграждение за превод на документи по щета CB – GR – 15 – 011 в размер на 54
лв.
Съдът не следва да присъжда
поисканите от ответника пътни разходи, тъй като разходът за пътуване на
адвоката не съставлява съдебно деловодни разноски по делото и не може да се
претендира на осн. чл. 78 ГПК, съответно и в производството по чл. 248 ГПК (в този смисъл съдебната практика, напр. решение № 192 от 25.06.2014 г. по гр. д. № 5663/2013 г., IV
г. о. на ВКС). Довереник и доверител
имат възможност при уговаряне на възнаграждението да предвидят неговия размер и
с оглед предстоящите пътни разходи.
С оглед изхода на делото ищците следва да заплатят на
Сдружение “Н.” направените по делото разноски в общ размер на 11 341 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от Н.К.И. с ЕГН ********** с адрес: ***, против Н. с ЕИК ***
с адрес: гр. С.** за
заплащане на сумата от 110 000 лв. за причинени неимуществени вреди от
смъртта, на нейната баба М.Г.Д., ведно със законната лихва върху обезщетението
от датата на непозволеното увреждане 18.08.2014 г. до окончателно изплащане като
неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от К.Я.Я., като майка и законна представителка на Б.Т.К. с ЕГН ********** с адрес: *** против Н. с ЕИК *** с адрес: гр. С.** за заплащане на сумата от
110 000 лв. за причинени неимуществени вреди от смъртта на неговата баба М.Г.Д.,
ведно със законната лихва върху обезщетението от датата на непозволеното
увреждане 18.08.2014 г. до окончателно изплащане като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА Н.К.И. с ЕГН ********** с
адрес: *** и К.Я.Я., като майка и законна представителка на Б.Т.К. с ЕГН **********
с адрес: *** да заплатят на Н. с ЕИК *** с адрес: гр. С.** направените
по делото разноски в общ размер на 11 341 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: