Решение по дело №28/2023 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 април 2023 г.
Съдия: Даниела Василева Дилова
Дело: 20237170700028
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 10 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                  

Р   Е  Ш   Е   Н   И    Е

 

203

       

гр. Плевен,  13.04.2023 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

         Административен  съд-Плевен, първи състав, в публично съдебно  заседание на тринадесети март през две хиляди и двадесет и трета  година, в състав:                                                               

                                                                    Председател: ДАНИЕЛА ДИЛОВА

 

при секретаря В.Мушакова, като разгледа докладваното от съдия  Дилова   административно дело  № 28  по описа на Административен съд Плевен за 2023  година и  за да се произнесе,  взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно – процесуалния кодекс във вр. с чл.211 от Закона за министерството на вътрешните работи.

 Производството по делото е образувано по  жалба подадена  от Н.В.Г. *** против Заповед № 316 з-5064/16.12.2022г. на Директора на ОД на МВР-Плевен, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест месеца.  В жалбата се твърди, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е неправилна и незаконосъобразна, издадена в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Твърди се, че в диспозитива на заповедта са посочени две основания за налагане на дисциплинарно наказание, а именно че Н.Г. е нарушил служебната дисциплина- чл. 194 ал.2 т.1 от ЗМВР и не е изпълнил служебните си задължения- чл. 194 ал.2 т.2 от ЗМВР.  Твърди се, че при описване на нарушението е посочено, че Г. е нарушил служебната дисциплина, но никъде не е описано с какви действия или бездействия е извършено нарушението. Сочи, че при определяне на наказанието административнонаказващия орган е посочил като нарушени разпоредбите на чл. 194 ал.2 т.2, вр. с чл. 197 ал.1 т.3 и чл. 200 ал.1 т.11, като отново не са посочени мотиви за приложение на тези законови разпоредби, още повече, че т.11 съдържа няколко хипотези и непосочването на правната норма е съществено нарушение, което е накърнило правото на защита на жалбоподателя. Твърди, че е налице разминаване в описанието и квалифициране на нарушението, което води до порочност на издадената заповед. Излага доводи, че преди да бъде издадена заповедта дисциплинарнонаказващия орган  не е събрал достатъчно доказателства затова, че Г. е нарушил задълженията си и правомощията си вменени му по закон. Твърди, че нарушението не е доказано от субективна страна, както и че в заповедта липсват съществени реквизити, и не е посочено в какъв срок подлежи на обжалване. Моли съда да отмени оспорената заповед и му присъди направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, представлява се от адв.М., която изразява становище, че поддържа подадената жалба.Претендира разноски

В съдебно заседание ответникът ОД на МВР Плевен се представлява от юрк. А., която изразява становище, че издаване на заповедта за дисциплинарно  наказание е законосъобразна и следва да бъде потвърдена. Излага становище, че в хода на дисциплинарното производство са събрани всички необходими доказателства. Твърди, че едно от основните задължения на служителите от сектор „Пътна полиция“ е установяване на възникналите пътно транспортни произшествия, както и техния механизъм, изготвянето на необходимите документи според извършеното ПТП. Излага доводи, че в случая не е имало съгласие между участниците в РТР, поради което е било необходимо служителите на полицията да установят, кой е бил водачът на автомобила и по този начин се прикрива извършването на административно нарушение на водача на автомобила. Моли съда да отхвърли жалбата и потвърди заповедта. Прави искане за присъждане на разноски в размер на 100 лв.

         Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

         По делото не се спори, че към датата на издаване на оспорената заповед жалбоподателят Н.Г. е заемал длъжност младши автоконтрольор  II ст. в група „Охранителна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР Плевен. Това се установява от представената по делото кадрова справка /стр.87/

         Видно от представения по делото доклад/ стр. 39/ до Директора на Дирекция „Вътрешна сигурност“, е че инспектор от вътрешна сигурност е уведомил директора затова, че е придобил информация за неправомерни действия  от страна на служители на ОД на МВР Плевен. В  доклада е посочено, че при среща с лице, което е служител на застрахователна компания „Армеец“ е споменало, че на 04.02.2022г. в офиса на застрахователната компания са се явили лицата В. Х. и М. Г. и са депозирали заявления за изплащане на щета по МПС. Разглеждайки заявленията служителят на застрахователя е установил, че на 03.02.2022г. около 19,30 ч. в гр. Плевен, на паркинга на бл. 51 в ж.к. „Сторгозия“ лицето Н.И. от гр. Плевен извършвайки маневра на заден ход с лек автомобил „***“ с  рег. ***е реализирала ПТП с паркирал лек автомобил „*** пасат“ с рег***собственост на М. Г., вследствие на което по двете МПС са  нанесени материални щети. В. Х. е представила подписан от двамата участника двустранен констативен протокол за ПТП. При проведена от служителя на застрахователната компания беседа с М. Г., служителят на застрахователя е установил, че на 03.02.2022г. около 19.30 ч. Г. е бил уведомен от негова съседка, че на паркинга пред блока л.а. с рег.№ ***връщайки на заден ход е блъснал неговия автомобил, след което си е заминал. Според очевидката, лекия автомобил е бил управляван от младо момиче. След като Г. слязъл на паркинга и видял пораженията по автомобила се обадил на тел. 112 за да съобщи за случилото се.Впоследствие, с него се е свърза служител на КАТ, който му е заявил, че  служителите на ПП КАТ в момента са ангажирани с обработка на тежко ПТП и след като приключат, ще го потърсят. На следващия ден, Г. бил потърсен от служители на ПП КАТ, които му казали да отиде на ул. „Г. Бенковски“ в гр. Плевен за разрешаване на проблема. Явявайки се на мястото,  Г. бил посрещнат от жена на 55-60 г. възраст и полицейски служители, които му казали че жената ще попълни констативен двустранен протокол за настъпилото ПТП и с него да отиде при нейния застрахователза изплащане на обезщетение за причинените му вреди.Жената е попълнила протокола, подписали го и са се разделили.Направен е извод, че водачът на лекия автомобил „***“ е била В. Х., а не майка и Н.И.. Х. е била длъжна след реализиране на ПТП да уведоми полицейските органи за случилото се и да ги изчака на място за вземане  на отношение, и като е напуснал ПТП водачът на л.а. „***“ е извършил нарушение по чл. 123 ал.1т.3 от ЗДП и подлежи на санкция по чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП. Като са установили единствено собственика на л.а. „***“ напуснал ПТП и са му съдействали да осъществи контакт със собственика на блъснатия автомобил с цел попълване на протокол за ПТП , но не са изпълнили задължението си да установят подробности по случай и да вземат отношение спрямо закононарушителя.

Във връзка с посочения доклад в Дирекция Вътрешна сигурност на МВР е извършена проверка, при която е изискана информация относно лицето, което е подало сигнала за ПТП, както и какво отношение е взето по сигнала. В отговор на искането Директора на ОД на МВР Плевен е отговорил, че сигнала за настъпилото ПТП е подаден в 19,40 ч. на тел. 112 и е предаден на екип в състав мл. автоконтрольор С.Н.и мл. автоконтрольор М. Г. от сектор ПП при ОД на МВР Плевен. Поради ангажиране на екипа с настъпило тежко ПТП в индустриална зона сигнала не е отработен. На 04.02.2022г. сигнала е подаден от дежурен инспектор Д. П. на екип в състав мл. автоконтрольор Н. Г. и мл. автоконтрольор Л.Ц. от сектор ПП при ОД на МВР Плевен за вземане на отношение.На място на произшествието, по данни от на служителите участниците в ПТП са установени и е изготвен двустранен протокол, поради което не е взето отношение от екипа и не е съставен АУАН и протокол за ПТП. Видно от представената справка от  Национална система 112, е че на 03.02.2022г.  и на 04.20.2022г. на тел. 112 има постъпили повиквания на тел.112 две от които- на 03.02.2022г.- 19,31ч. и в 21,13 ч. от лице представило се като Мария П. и на 04.02.2022г.- 07.10 ч. от лице представило се като М. Г..     

Видно от представеното при проверката сведение от М. П. е, че на 03.02.2022г. около 19,30 ч. се е прибирала от работа и завивайки пред бл. 51 в ж.к. „Сторгозия“, срещу тях се е движило бяло „***“ управлявано от младо момиче. Тъй като не могли да се разминат, момичето предприело маневра назад и ударило паркирания автомобил „***“, собственост на съседа и М. от първия етаж. Според П., момичето слязло от колата, погледнало и след това потеглила със своя автомобил. П. се обадила на тел. 112 и съобщила данните на автомобилите, а съпругът и отишъл да уведоми съседа. След като 2 часа след това не са дошли полицаи, П. отново се обадила на 112 за да попита дали ще дойдат полицаите, и оттам я уведомили че полицаите  още са заети и по-късно ще се отзоват на сигнала. Впоследствие разбрала от М., че е търсен от полицаите и е съставен двустранен протокол за ПТП, а майката на момичето поела отговорност за инцидента .

По делото са представени обяснения от М. Г.,  дадени по време на проверката, от които е видно че е бил уведомен за станалото ПТП от съседа си Ц., а съпругата на Ц. е съобщила на тел. 112 за станалото ПТП.  Тъй като полицаите не са дошли тогава, на сутринта той отново е позвънил на тел. 112 и оттам е пренасочен към полицаите в Плевен.  Полицаите му казали, че са минали през нощта и са огледали автомобила на Г., открили са другия водач и трябва да отиде на ул. „Г.Бенковски“ на кръстовището с ул. „А. Кънчев“ тъй като са открили другия водач. Твърди, че когато е отишъл там  полицаите са представили собственика на „***то“, която е била възрастна жена и  от нея е разбрал, че е майка на момичето, която е блъснала автомобила му и тя ще поеме вината за катастрофата и в присъствие на полицаите, под тяхна диктовка тя попълнила протокола. Видно от представеното обяснение от Н.И. е, че на 04.02.2022г. е получила обаждане от полицаи във връзка с ПТП , след 30 мин. Полицаите да дошли пред домът и за изясняване на ситуацията и са присъствали на подписване на протокола с потърпевшия собственик.  Представено е и обяснение от В. Х., от което се установява че на 03.02.2022г. при извършване на маневра на заден ход на паркинга до блок в ж.к. „Сторгозия“ е блъснала леко паркиран автомобил, записала е номера му с цел на следващия ден да потърси собственика за да попълнят протокол, тъй като щетите били почти незабележими, след което се е прибрала в къщи.

По делото е представено сведение от инспектор Д. П., от което е видно, че на 04.02.2022г. е бил на работа и около 08.00 ч. на вътрешен тел. 797 /дежурен КАТ/ е получил обаждане от Н. И. от гр. Плевен, собственик на л.а. „***“ с рег.№ ***, която е заявила че през нощта автомобилът е управляван от дъщеря и и има удар по автомобила, а дъщеря и е заявила че е от дупка. И. се е усъмнила за начина на причинената деформация, поради което е информирала контролните органи, като е предоставила актуален телефон за връзка. На място е бил изпратен екип 21 със старши Л. Ц. да провери подадената информация.Екипът е докладвал, че става информация за ПТП от вечерта и е съставен двустранен протокол за ПТП. Взети са обяснения и от служителите на ПП КАТ. В даденото от Н. Г. на 13.06.2022г. сведение във връзка с проверката извършена от Дирекция „Вътрешна сигурност“ е посочено, че при проведения с Н. И. разговор, тя е заявила, че автомобилът е управляван от нейната дъщеря.

По делото/ стр. 35/ е представен доклад до директора на дирекция „Вътрешна сигурност“, в който е направен извод, че служителите на ПП КАТ не са изпълнили служебните си задължения да санкционират водача на лекия автомобил „***“  Х., която след като е причинила ПТП е била длъжна да уведоми полицейските власти за случилото се и да ги изчака на място за вземане на отношение, след като е напуснала местопроизшествието, В. Х. е нарушила разпоредбите на чл. 123 ал.1 т.3 в от ЗДП и подлежи на санкция на осн. чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП

Видно от представената по делото заповед № 316 з-2999/04.08.2022г. издадена от Началник сектор ПП КАТ е, че във връзка с доклад на Дирекция „Вътрешна сигурност“, в който се съдържат факти и обстоятелства за неизпълнение на служебните задължения от мл. инспектор Л. Ц. и мл. инспектор Н. Г. е разпоредено да бъде извършена проверка от комисия в състав ст. инспектор Р. т. и инсп. С.С. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 27.08.2022г. Със заповед № 3595/12.04.2022г. срокът за извършване на проверката е удължен до 30.09.2022г.

По делото е представена покана от 30.08.2022г. до Н. Г., в която му е указано в срок до 31.08.2022г. да представи възражения или писмени обяснения във връзка с провежданото срещу него дисциплинарно производство. Поканата е връчена на 27.08.2022г.

 По делото са представени обяснения дадени от Н. Г. , в които той е заявил, че не му е било известно, че единия от участниците е напуснал ПТП, при разговор с дежурен ПТП не е бил уведомен, че се касае за напускане на ПТП от виновен водач, а са им били представени само данните на водачите. Заявил е, че колегата му Ц. се е обадил на потърпевшия, и след като е разбрал че автомобила не се намира на мястото на ПТП са преценили, че не е възможно да се направи оглед на автомобила и затова не са посетили мястото, другия водач се е обадил в сектор ПП КАТ и е оставил актуален телефон. Твърди, че към този момент не е имал информация, че се касае за напускане на произшествието от виновния водач.Заявява, че дежурният инспектор, при провеждане на инструктажа им е поставил задача да установят участниците в ПТП,и те са изпълнили поставената задача. Заявил е, че след като са установили водачите са извършили проверка за правоспособност и сключени застраховка ГО и тъй като не е имало противоречия между тях относно възникване на ПТП, водачите са попълнили двустранен протокол. Заявил е, че към момента на даване на обяснения не е му е известно кой е управлявал автомобила виновен за настъпване на ПТП, при попълване на двустранния протокол собственика на виновния автомобил е заявила, че тя го е управлявала.

По делото е представен часови график, от който е видно, че на 04.02.2022г. от 07.00 до 09.00 служителите Л. Ц. и Н. Г. са работили по ПТП от 03.02.2022г.- отразено е, че е попълнен двустранен протокол.

 Видно от представената по делото обобщена справка е, че на 19.10.2022г. комисията е представила на Началника на сектор ПП КАК  справка относно извършване на проверка по издадената заповед № 316 з-2999/04.08.2022г., в която е прието че В. Х.  в качеството си на участник в ПТП , при което са причинени само имуществени вреди не е указала съдействие за тяхното установяване, не е изпълнила задължението си като участник в ПТП, при което няма съгласие относно обстоятелствата свързани с него, напуснала е произшествието и не е уведомила съответната служба на МВР на територията на която е настъпило. Прието е, че тези факти са станали известни на служителите Л. Ц. и Н. Г., което обосновава извода, че служителите на МВР  не са приложили разпоредбите на ЗДвП в качеството им на длъжностни лица, на които е възложен контрол на реда и организацията за осъществяване дейности по контрол на пътното движение.Комисията е приела, че като не са взели отношение спрямо В. Х. и не са изготвили протокол за възникналото ПТП, са извършили нарушение на чл. 99 т. 5 от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014г. за реда, организацията на осъществяване на дейности по контрол на пътното движение, издадена от Министъра на вътрешните работи. Комисията е предложила на Г. и Ц. да бъде наложено наказание порицание за срок от 3 м.  По делото е представена покана от 19.10.2022г./стр. 35/ за запознаване на Н.Г. с представената обобщена справка и всички материали по проведеното дисциплинарно производство срещу него.Уведомен е , че в срок до 24 ч. след запознаване с обобщената справка има право да даде допълнителни писмени обяснения или възражения в деловодството на сектор „пътна полиция“ при ОД ВМВР Плевен. Обобщената справка е връчена на Н. Г. на 25.10.2022г.

Видно от Заповед № 316 з-5064/16.12.2022г. е, че  Началник сектор ПП при ОД на МВР Плевен на  на осн. чл. 194 ал.2 т.2 вр.чл.197 ал.1 т.3, вр. чл. 200 ал.1 т.11 предл.  първо от ЗМВР  за неизпълнение на служебни задължения  е наложил на мл.инсп. Н.Г. дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест месеца.  

По делото като свидетел е разпитан Л. Ц., от показанията на който се установява че на 04.02.2022г. при провеждане на инструктаж инструктиращия офицер им е поставил задача да отработят ПТП възникнало на 03.02.2022г., което не е било посетено, като им е дал регистрационните номера на автомобилите. След като са направили справка, не са могли да установят телефонния номер на собственика на единия автомобил, по-късно им се е обадил инструктиращия офицер и е заявил, че собственикът на автомобил „***“ се е обадил в КАТ и е оставил номера си. След това двамата с колегата са посетили адреса на ул. „Г.Бенковски“ , където се е намирал л.а. „***“ , дошъл е и потърпевшия и двамата собственоръчно са попълнили двустранен протокол тъй като имало минимални следи от ПТП. Твърди, че освен телефонния номер на автомобилите и номера на водача Н., никакви други данни за произшествието не са им съобщавани.Твърди, че когато се съставя двустранен протокол нямат задължение да съставят протокол за ПТП, както и че никой не им е съобщил, че друго лице а не тази жена е управлявала лекия автомобил . 

Видно от представения по делото двустранен протокол за ПТП е, че в него и като собственик, и като водач на МПС „***“  с рег.№ ***е посочена Н.И., която е написала-  „Виновна съм за настъпилото ПТП“ и се е подписала.

         При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена в срок, от надлежна страна-адресат на заповедта, пред компетентния съд и против подлежащ на обжалване административен акт.

По делото не се спори, а и от представената кадрова справка се установява, към датата на издаване на оспорената заповед Н. Г. е заемал длъжност мл. инспектор, мл. автоконтрольор I ст. В „ОДПКПД“ сектор Пътна полиция при ОД на МВР Плевен и до настоящия момент изпълнява същата длъжност.

Съдът намира, че оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 204 от ЗМВР, в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизити по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно чл. 204, т. 3 на ЗМВР дисциплинарното наказание "порицание" се налага от ръководителите на структурите по чл. 37 – за всички наказания по чл. 197 за служителите на младши изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на младши изпълнителски длъжности

Оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган – Началник сектор ПП при ОД на МВР Плевен.  Издадена е в рамките на преклузивните срокове по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно цитираната разпоредба дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по- късно от една година от извършването му. Според чл. 196, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. В ал. 2 на чл. 196 от ЗМВР е предвидено, че установяването на дисциплинарното нарушение се осъществява в момента, в който материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. Твърдяното нарушение е било извършено на 04.02.2022 г. Със справка рег. № 316р-36542/19.10.2022 г. дисциплинарно наказващият орган е запознат на 19.10.2022 г., видно от поставения входящ номер с дата, като процесната заповед е издадена на 16.12.2022 г., т. е. в рамките на срока по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР.

При издаване на заповедта,  не е допуснато и нарушение на нормата на чл. 206, ал. 1 ЗМВР, съгласно която дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Тук алтернативно са посочени два начина, а именно – да изслуша или да приеме писмени обяснения. На жалбоподателя е връчена покана за писмени обяснения, като същият е депозирал такива на 08.09.2022г.

Спазени са правилата за провеждане на дисциплинарното производство, разписани в чл. 16 и сл. от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи, издадена от Министъра на вътрешните работи, на основание чл. 215а от ЗМВР (обн., ДВ, бр. 34 от 12.05.2015 г.).

Съдът намира, че от мотивите на оспорената заповед, както и от цялата дисциплинарна преписка се установява, че вменените на Н. Г. дисциплинарни нарушения са  : неизпълнение на служебни задължения, а именно   Н. Г. не е взел отношение към водач на МПС, който като участник в ПТП е напуснал мястото на произшествието, и не е съставил протокол за ПТП на В. Х., с което жалбоподателя са вменени  нарушения по чл. 194, ал. 2 т.1 и т. 2 от ЗМВР Като фактически обстоятелства за налагане на дисциплинарното наказание е изложено, както следва: служителят Н.Г. в качеството си на длъжностно лице, на което е възложен контрол по реда и организацията за осъществяване на дейности по контрол на пътното движение не е приложил разпоредбите на ЗДвП и не е взето административно отношение спрямо В. Х., не е изготвен протокол за настъпило ПТП, което е неизпълнение на чл. 99 т.5 от Инструкция № 812з-749/20.10.2014 за реда, организацията и осъществяване на дейности по контрол на пътното движение, издаден от Министъра на вътрешните работи, т.е извършеното от Г. нарушение е затова, че не е изпълнил служебните си задължения при обработване на ПТП, като не е установил и документирал причините и обстоятелствата по настъпването на ПТП, като не е съставил АУАН на В. Х., водач на л.а. „***“ ****, която като участник в ПТП е нарушила чл. 123, ал. 1, т. 3. „в" от ЗДвП.

 В диспозитива на  оспорената Заповед № 5064/16.12.2022г дисциплинарното нарушение  е квалифицирано като нарушение на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, съставомерно по чл. 200 ал.1 т.11 предл. 1 от ЗМВР.

От изложеното в оспорената заповед се установява неизпълнение на две задължения: - жалбоподателят не е установил и документирал причините и обстоятелствата по настъпването на ПТП; и не е съставил АУАН на водач на МПС, който като участник в ПТП е нарушил чл. 123, ал. 1, т.3, б. „в" от ЗДвП.

От приетите по делото писмени и гласни доказателствата се установява, че пътно транспортното произшествие е било осъществено на 03.02.2022г. и не е било посетено от служители на ПП при ОД на МВР Плевен, поради това, че по това време е имало друго ПТП с пострадал човек, което е било посетено от дежурния екип на ПП КАТ. Жалбоподателят Г. и колегата му Ц. са били на смяна на 04.02.2022г, когато при инструктажа са били уведомени за това, че трябва да обработят ПТП от 03.02. на следващия ден, и когато са потърсили по телефона пострадалия, той е бил на работа с автомобила, на който са причинени щети в резултат на ПТП, поради което не е било възможно да посетят мястото в ж.к.  Сторгозия“ и да извършат оглед на място. Установили са другия участник, механизма на осъществяването му и настъпилите щети. Установява се още, че  служителите на ПП КАТ не са взели отношение по ангажиране на административно наказателната отговорност на участниците в произшествието тъй като между тях е подписан двустранен констативен протокол.  Видно от представения по делото двустранен констативен протокол е, че Н.И., която е собственик на л.а. „***“, виновен за ПТП е написала в двустранния протокол, че тя е била водач на автомобила и е виновна за настъпилото ПТП. След като двамата участници в ПТП са постигнали съгласие да попълнят двустранен протокол за ПТП, жалбоподателят е приел, че  е отпаднала необходимостта да състави протокол за ПТП и да се съставя  АУАН на виновния водач.

 Безспорно по делото, че на 03.02.2022г. водач на л. а „***“ с ДКН ЕН 2963КХ е причинил ПТП с материални щети. Безспорно по делото е, че тези щети са минимални, както и че на следващия ден водачът на причинил ПТП и собственикът на пострадалия автомобил са попълнили двустранен протокол.  Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3, буква "в" от ЗДвП, водачът на пътното превозно средство - участник в ПТП, е длъжен когато при произшествието са причинени само имуществени вреди, ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, без да напуска местопроизшествието уведомява съответната служба за контрол на МВР на територията, на която е настъпило произшествието и изпълнява дадените им указания.  В процесния случай се твърди, че липсват доказателства между участниците в произшествието да има съгласие относно обстоятелствата, свързани с това произшествие. Доказателствата по делото  сочат, че  виновния за ПТП водач е спрял след удара, и е продължила пътя си. В тази хипотеза причинилия ПТП няма как да установи дали има или няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с произшествието с другия участник в него.Наличието на противопоставени тези на участниците в произшествието може да се констатира само ако двамата участници проявят воля да разберат всеки от тях каква теза защитава. След като водачът на виновното  МПС е напуснала произшествието без да спре и да установи какво е мнението на другия участник в произшествието, на другия ден след установяване на собствениците на леките автомобили,  същите са попълнили двустранен протокол за ПТП, в който като водач на виновното МПС е посочена Н.И., поради което съдът приема, че в случая между участниците в ПТП е постигнато съгласие и макар на следващия ден, няма пречка те да съставят двустранен констативен протокол за станалото на 03.20.2022г. ПТП.  По делото няма доказателства, че другия участник в ПТП- в случая собственика на паркирания автомобил при подписване на двустранния протокол да е възразил, че водач на ударилия го автомобил е друго лице. Със съставяне на двустранния протокол, за служителите на ПП КАТ е отпаднало задължението да съставят протокол за ПТП. Независимо от това, видно от даденото на 16.06.2022г. сведение от Г., на него и другия служител на ПП е било известно, че  при извършване на ПТП, водач на лекия автомобил „***“ е била дъщерята на Н. Иванов - В. Х.,  която е осъществила състав на административно нарушение по чл. 123 ал.1 б. „в“  от ЗДП, за което няма данни да е съставен АУАН.

По отношение на второто вменено нарушение с оспорената заповед нарушение, а именно че жалбоподателят не е съставил АУАН на водач на МПС, който като участник в ПТП е нарушил чл. 123, ал. 1, т. 1, б. "в" от ЗДвП, следва да се има предвид следното: Съставянето на АУАН е регламентирано в ЗАНН, ЗДвП и Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, в частност Раздел II на глава 4. Разпоредбата на чл. 99, т. 5 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. регламентира издаването на необходимите документи (протоколи за ПТП, АУАН, фишове, скици на ПТП). Нарушаването на тези нормативни актове (каквото не е дисциплинарното обвинение) представлява нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, а не по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, както е посочено в заповедта. От друга страна следва да бъде посочено, че никъде в раздел II на дл. характеристика няма вменено задължение за съставяне на АУАН, вкл. и по отношение на напуснал ПТП водач. Вмененото задължение на служителя е да посещава и регистрира пътни произшествия в обслужвания район. Съгласно чл. 37 от ЗАНН Актове за установяване на административно нарушение могат да съставят длъжностните лица:

а) посочени изрично в съответните нормативни актове;

б) определени от ръководителите на ведомствата, организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е възложено приложението или контрола по приложението на съответните нормативни актове.

Съгласно чл. 189 ал.1 от ЗДвП с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон. По делото не са представени доказателства, че жалбоподателят е упълномощен да съставя актове за установяване на административно нарушение по ЗДвП. На съда служебно е известно, че определени  служители на полицията са упълномощени със заповед на Директора на ОД на МВР Плевен да съставят АУАН по ЗДвП, но такава заповед по делото не е представена, поради което съдът приема че по делото не е доказано, че за жалбоподателя е съществувало задължение да съставя АУАН по ЗДвП.

Отделно от изложеното при издаване на оспорената заповед ДНО е нарушил разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, съгласно която при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Посочените обстоятелства не са обсъдени поотделно от органа в своята конкретика. Изброяването им в заповедта декларативно, без да се обсъжда всяко едно от тях конкретно и с факти, не дава възможност на съда да упражни ефикасен съдебен контрол върху тези обстоятелства.

 Предвид изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден при допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, поради което се явява немотивиран и недоказан и поради това постановен в несъответствие с материално-правните разпоредби и целта на закона. В този смисъл жалбата против Заповед № 316 з-5064/16.12.2022 г. на началник отдел "Пътна полиция" при ОД на МВР Плевен се явява основателна и същата следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

С оглед изхода на спора, в полза на оспорващия следва да се присъдят направените по делото разноски, претендирани в размер на 10 лева държавна такса и 350 лева  представляваща адвокатско възнаграждение по договор за защита.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на Н.В.Г. ЕГН  ********** *** Заповед № 316 з- 5064/16.12.2022 г. на Началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР РПлевен, с която на осн. чл. 194, ал. 2, т. 2 вр. чл. 197, ал. 1, т. 3, вр. чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. 1 от ЗМВР на Н.В.Г. е наложено наказание "Порицание" за срок от шест месеца.

ОСЪЖДА  ОД на МВР Плевен да заплати на Н.В.Г. ЕГН  ********** ***  сумата от 360 лв.  представляваща направени по делото разноски.

 

Решението е окончателно.

 

 

                                                         СЪДИЯ: