Р Е Ш Е Н И Е
№ 4
гр. Велико
Търново, 05.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на петнадесети
януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНКА ДАБКОВА
КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
При участието на секретаря М.Н.и прокурора от ВТОП Илиан
Благоев разгледа докладваното от съдия Калчев касационно НАХД № 10281/2020 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за административните нарушения и наказания.
Касаторът Областна дирекция на МВР – Велико Търново обжалва Решение № 260012 от 08.10.2020 г. по НАХД № 228/2020 г. по описа на Районен съд – Свищов, с което е отменено Наказателно постановление № 2020-352-25-0056/24.06.2020 г., издадено от директора на ОД на МВР – Велико Търново. Според касатора решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Сочи, че съдът неправилно е приел, че извършеното деяние е „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Съдът не съобщавал в решението си каква според него е била ситуацията около въведеното извънредно положение за периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., че да определи нарушението като маловажно. Всеизвестно било, че именно поради спецификата и сложността на ситуацията за посочения период в държавата са въведени строги противоепидемични мерки, които е следвало да бъдат стриктно спазвани. Твърди, че съдът не е взел предвид и струпването на много хора на едно място по време на извършване на нарушението. Без значение била и възрастта на нарушителя, като тежестта на нарушението, подбудите на неговото извършване, смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя са обстоятелства, които са от значение при индивидуализиране на наказанието по реда на чл. 27 от ЗАНН, но не са такива, които да аргументират определяне на нарушението като маловажно. Счита, че въведената със заповед на здравния министър противоепидемична мярка е безусловна и са без значение обстоятелствата, на които съдът се е позовал. В състава на нарушението не се включвало настъпването на общественоопасни последици, поради което и липсата на такива не може да обоснове маловажност на нарушението. Формалният характер на нарушението сочел, че законодателят е окачествил обществените отношения, свързани с ограничаване разпространението на заразната болест, като нуждаещи се от особена закрила. По тези изложени в жалбата съображения се иска отмяната на решението на районния съд и постановяване на друго по същество от касационната инстанция, с което да бъде потвърдено изцяло издаденото наказателно постановление.
Ответникът по
касационната жалба – Б.Е. ***, чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата като неоснователна. Сочи, че постановлението на Свищовската
прокуратура за отказ да се образува наказателно производство не е връчвано на Б. и административната фаза
на процеса е протекла без негово участие, при което е нарушено правото му на защита по чл. 55, ал. 1 от НПК. Поддържа, че заповедта
на министъра на
здравеопазването е нормативен
акт, който е лишен от правно действие, защото не е изпълнена
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от АПК и нормата на чл. 5, ал. 5 от Конституцията, като в тази насока се позовава на
практика на АСВТ. Не били ангажирани и доказателства за обективната
страна на нарушението, а именно спортни съоръжения на открито, доколкото се
явяват държавна и общинска собственост и това е следвало да бъде доказано от
административнонаказващия орган.
Цитира данни за заболеваемостта от Ковид-19 в България за различни периоди, като в този аспект
поддържа приложимостта на чл. 28 от ЗАНН.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за основателност на жалбата.
Настоящият състав на Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Жалба е подадена от надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима.
Съгласно чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна, тъй като оспорваното решение е валидно, допустимо и правилно. Аргументите на съда за този извод са следните:
С Решение № № 260012 от 08.10.2020 г. по НАХД № 228/2020 г. по описа на Районен съд – Свищов е отменено Наказателно постановление № 2020-352-25-0056/24.06.2020 г., издадено от директора на ОД на МВР – Велико Търново, с което на Б.Е.Б., на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/ е наложена глоба в размер на 300 лева за това, че на 15.04.2020 г. около 18.00 ч. е посетил спортно съоръжение на открито обществено място – стадион в с. Морава, ул. „Цветан Дамянов Цанков“ № 86, с което виновно е нарушил противоепидемична мярка по чл. 209а от ЗЗ, въведена с т. І, подточка 1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на министъра на здравеопазването, издадена на основание чл. 63 от Закона за здравето /ЗЗ/.
За да постанови съдебния си акт, СвРС е приел за установена следната фактическа обстановка: В НП изрично е посочено, че се издава въз основа на Постановление от 19.05.2020 г. на Прокурор от РП Свищов, за отказ да се образува досъдебно производство по материалите по преписка № 460/2020 г. на РП Свищов, /преписка ЗМ 202/2020 г. по описа на РУ Свищов/ при условията на чл. 36, ал.2 от ЗАНН. Съдът е приел, че видно от мотивите на това Постановление, полицейските служители И.Ц., Т.Г.и Е.А.са посетили стадиона в с. Морава, общ. Свищов, по сигнал, че на 15.04.2020 г. около 18,00 часа определени лица, сред които и ответникът по касация, са се разделили на два отбора и са започнали да играят футбол. Същото е определено като нарушение на Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на министъра на здравеопазването, издадена на основание чл. 63, ал.1 вр. с ал. 7 от ЗЗ, която в т.1 постановява, че се преустановяват посещенията в парковете, градски градини, спортни и детски площадки, открити и закрити обществени места във връзка с въведеното на територията на страната извънредно положение. За това нарушение е бил съставен АУАН № 2020-352-25-0056/22.04.2020 г., връчен и подписан без възражения от нарушителя. На основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН административнонаказателното производство, образувано въз основа на горепосочения АУАН е прекратено и материалите са изпратени на прокуратурата, с оглед данни за извършено престъпление. С Постановление от 19.05.2020 г. на прокурор от РП Свищов е отказано да се образува досъдебно производство с мотив, че няма извършено престъпление по чл. 355 от НК, като деянието съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. Вследствие на това е издадено процесното наказателно постановление.
Въззивният съд е изложил мотиви, че е налице идентичност на субектите на отговорност по двете производства и техния предмет, а констатираното и впоследствие санкционирано нарушение е осъществено от обективна и субективна страна, както и че жалбоподателят е имал възможност да разбере какво нарушение му се вменява. За да отмени НП съдът е приел, че извършеното от жалбоподателя деяние представлява „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Според съда изложените в НП мотиви в тази насока са общи, не касаят конкретния случай, конкретния нарушител, ситуацията и подбудите му, каквото следва да се прецени съгласно разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Приел е, че следва да се отчете и специфичната ситуация около въведеното извънредно положение за периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., както и личността на жалбоподателя. Същият бил на 52 години и видно от обясненията му е бивш футболист, активно спортувал и ходил на стадиона в селото да бяга. Също и въпросния ден отишъл, видял че има хора, поритали топка и си тръгнали. Ответникът по касация живеел в малко село, в което и тогава и понастоящем нямало констатирани случаи на зараза, което по всяка вероятност му е попречило да осмисли сериозността на въведените забрани. Игрището, на което е отишъл да поспортува било в края на селото и от това мероприятие не са последвали никакви вредни последици. Спортната дейност е продължила около половин час и била прекратена без намеса на полицията.
Решението е правилно като краен резултат, но не по изложените от съда мотиви. На ответника по касация е наложено административно наказание за това, че на 15.04.2020 г. около 18.00 ч. е посетил спортно съоръжение на открито обществено място – стадион в с. Морава, ул. „Цветан Дамянов Цанков“ № 86, с което виновно е нарушил противоепидемична мярка по чл. 209а от ЗЗ, въведена с т. І, подточка 1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на министъра на здравеопазването, издадена на основание чл. 63 от Закона за здравето. Въпросната подточка гласи: „Преустановяват се посещенията на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места“. Същевременно със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването, в сила от 12.04.2020 г., е допълнена Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., изм. и доп. с последващи заповеди, като е създадена т. 9, а именно: „Всички лица, когато се намират в закрити или на открити обществени места /в т.ч. транспортни средства за обществен превоз, търговски обекти, паркове, църкви, манастири, храмове, зали, улици, автобусни спирки и др./ са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата /в т.ч. кърпа, шал и др./. За целите на тази мярка обществени са и местата, и пространствата, които са свободно достъпни, и/или са предназначени за обществено ползване /в т.ч. всички места, на които се предоставят обществени услуги./“. Следователно към момента на извършване на вмененото нарушение /15.04.2020 г./ Заповед № РД-01-197/11.04.2020г. е действащ акт, като според настоящата инстанция с цитираната т. 9 от нея е мълчаливо отменена т. І, подточка 1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г., тъй като Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. е по-нов акт, уреждащ едни и същи обществени отношения по начин, различен в сравнение с предходната заповед. Аргумент в подкрепа на това становище е и фактът, че съгласно информацията на интернет страницата на Министерство на здравеопазването, Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. е отменена с последваща Заповед № РД-01-263/14.05.2020 г. на министъра на здравеопазването, но при запознаване със съдържанието на последната се установява, че тя не отменя изрично Заповед № РД-01-143/20.03.2020г., което се обяснява именно с това, че същата вече е била мълчаливо отменена. Предвид изложеното, нарушение към 15.04.2020 г. е било пребиваването на открито обществено място /каквото безспорно е стадиона/ без защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата. От НП обаче е видно, че такова нарушение не е вменено на ответника по касация, а същият е санкциониран за това, че е пребивавал на стадиона в с. Морава. Налага се изводът, че поведението на Б., така както е описано, е било несъставомерно към датата на нарушението, поради което въззивният съд правилно като краен резултат е отменил наказателното постановление.
При така изложеното настоящият състав намира, че
обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за
отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което
следва да бъде оставено в сила.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260012 от
08.10.2020 г. по НАХД № 228/2020 г. по описа на Районен съд – Свищов.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.