№ 64
гр. София, 06.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 102-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Н. Б. В.
при участието на секретаря Й. П. Т.
и прокурора С. Д. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Н. Б. В. Частно наказателно дело №
20231110200183 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание и след неговото приключване
установи следното:
Производството по делото е образувано по искане на СРП с правно
основание чл.64 от НПК, в което се предлага спрямо Г. С. А. – обвиняем по
досъдебно производство № 229-ЗМК-17/2023г. по описа на 05 РПУ – СДВР,
прок. преп. № 2076/2023г. на СРП, да бъде взета мярка за неотклонение
„задържане под стража”.
В рамките на съдебните прения прокурорът счита, че са налице
законовите предпоставки за уважаване на искането, което е внесено спрямо
обв. Г. С. А..
Защитникът счита, че липсват законовите предпоставки за това
искането да бъде уважено, каквато е позицията в лична защита на обвиняемия
А..
В производството по чл.64 от НПК съдът следва да провери дали
обвинението, което е повдигнато спрямо лицето, е за престъпление, което
се наказва с наказание „лишаване от свобода”; дали са налице реална
опасност от укриване и/или извършване на престъпление, както и дали е
обоснован изводът на прокурора, че даденото лице, обвинено в посоченото
престъпление, наистина е съпричастно към това деяние като негов автор.
От материалите по досъдебното производство се установява, че
прокуратурата на 05.01.2023г., с постановление за привличане на обвиняемо
лице по досъдебно производство № 229-ЗМК-17/2023г. по описа на 05
РПУ – СДВР, прок. преп. № 2076/2023г. на СРП, е привлякла като обвиняемо
лице Г. С. А. за престъпление по чл.281, ал.2, т.1 и т.5 вр. ал.1 от НК. За това
престъпление законът предвижда наказание „лишаване от свобода”.
1
От разпитите на свидетелите, както и от останалите събрани писмени
доказателства по делото може да се направи обоснован извод, че обв. Г. А. е
съпричастен към инкриминираното деяние, т. е. тезата на държавното
обвинение към настоящия момент е обоснована на фона на събраната
доказателствена наличност.
Опасност, реална, според съдебният състав, от извършване на
престъпление не може да бъде изведена, тъй като обв. А. не е осъждан, а няма
данни и за висящи наказателни производства, като не са отразени никакви
данни в досъдебното производство за негови криминални прояви в минали
моменти, а механизмът на извършване на деянието, в конкретния случай, е
вече социално известен в българското общество – това е традиционен трафик
на мигранти, осъществяван от българо-турската граница по посока Република
Сърбия, и с нищо престъплението не е забележително, че да бъде приета
тезата, че неговият механизъм на извършване и организация, сочи на
завишена степен на обществена опасност на лицето, за да бъде обоснован
довод, че е налице опасност от извършване на друго престъпление.
Според състава обаче, има реална опасност от укриване, тъй като
обвиняемото лице има доста адреси, на които няма данни да пребивава, а не
пребивава трайно в столицата. Няма данни да пребивава на ул. „ххх” №хх в
гр. ххх, както е посочил пред полицията, а очевидно не пребивава и на
известния за него постоянен адрес в гр. ххххх, което крие сериозен риск от
укриване, на фона на липсващи документи за самоличност, както се установи
в днешното заседание.
По тези съображения може да се прецени, че има основания обв. Г. А.
да остане задържан под стража до решаване на наказателното
производство, водено срещу него, т. к. другите мерки за неотклонение, според
съдебният състав, няма да свършват никакъв процесуален ефект: мярката
„домашен арест” не е известено на какъв адрес би се изпълнявала; мярка
„парична гаранция”, при липса на събрана информация от полицията за
имущественото състояние на обвиняемия и при неговите данни, че не работи,
също не може да бъде подходяща, а най-леката мярка за неотклонение
„подписка” предполага известна адресна ангажираност, за да може лицето е
на разположение на полицията, но няма такива данни и съдът не разполага с
точен адрес на пребиваване на лицето, което води до извод, че от мерките за
неотклонение единствената възможна е „задържане под стража”.
По тези съображения и на осн.чл.64 от НПК СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА по отношение на Г. С. А. с ЕГН: ********** – обвиняем по
досъдебно производство № 229-ЗМК-17/2023г. по описа на 05 РПУ – СДВР,
прок. преп. № 2076/2023г. на СРП, мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ
ПОД СТРАЖА”.
2
Определението подлежи на незабавно изпълнение, като ПРЕПИС от
него да се изпрати на Началника на Ареста при НСлСл – за сведение и
изпълнение.
ПРЕПИС от определението, след влизането му в сила, да се изпрати на
наблюдаващия делото прокурор и разследващия орган – за сведение и
изпълнение.
Определението подлежи на обжалване и протест в тридневен срок
от днес пред въззивния Софийски градски съд, като в случай на жалба или
протест НАСРОЧВА делото за разглеждане пред СГС на 17.01.2023г. от
10:00 часа, за която дата и час служебният защитник е уведомен и се счита
редовно призован, а обвиняемият да се осигури за нуждите на въззивното
производство.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ПРЕПИС от протокола да се предостави на страните при изразено с
писмено заявление желание от тяхна страна.
Съдебното заседание приключи в 14:25 часа.
Протоколът е изготвен съгл. чл.311 вр. чл.129, ал.1 от НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
3