Р Е Ш Е Н И Е
261834/3.6.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 14 състав, гражданско отделение в открито
съдебно заседание, проведено на девети март две хиляди двадесет и първа година в състав:
Районен съдия: Даниела Павлова
при
участието на секретаря Кичка И. като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 20891 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен
е иск с пр.осн.чл.422 ГПК от кредитор „А.з.к.н.п.з.”
ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление ***, партер, офис 1-2, представлявано от Росен Георгиев Антов и
Тервел Янчев Кънчев за установяване на вземането му от длъжника Т. Грозданова Р. с ЕГН ********** *** по заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
12516/2019 г. за следните суми:
сумата
от 490,90 лв. (четиристотин и деветдесет лева и деветдесет стотинки),
представляваща дължима главница по договор за кредит ,, Бяла карта“ с № 542194
от 26.04.2018г., сключен между длъжника Т. Граздалинова
Р. и „Аксес Файнанис“ ООД,
сумата от 73,06 лв. (седемдесет и три лева и шест стотинки), представляваща
договорна лихва за периода от 30.04.2018г. до 06.09.2018г., сумата от 158,86
лв. (сто петдесет и осем лева и осемдесет и шест стотинки), представляваща
неустойка за неизпълнение на задължение, сумата от 200,00 лв. (двеста
лева),представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране, сумата от 43,25
лв. (четиридесет и три лева и двадесет и пет стотинки) представляваща законна
лихва за периода от 07.09.2018 г. до 30.07.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 06.08.2019 год. до окончателното й изплащане,
задълженията по който договор за кредит „Бяла Карта“ са прехвърлени с
Приложение № 1 от 27.03.2019г. към Рамков договор за прехвърляне на парични
вземания /цесия/ от 11.11.2016г. в полза на „Агенция
за контрол и просрочени задължения“ ЕООД.
Вземането на кредитора произтича от задълженията по Договор за кредит „Бяла
Карта“ № 542194 от 26.04.2018 г., сключен между длъжника Т. Гродалинова
Р. и „Аксес Файнанс“ ООД са
прехвърлени с Приложение № 1 от 27.03.2019г. към Рамков договор за прехвърляне
на парични вземания /цесия/ от 11.11.2016г. в полза
на „Агенция за контрол и просрочени задължения“ ЕООД. Длъжникът е бил уведомен
по реда на чл.99 от ЗЗД за извършената продажба на вземането на 29.03.2019 г.
от „Аксес Файнанс“ ООД
посредством писмо с обратна разписка.
Ищецът моли за уважаване на предявените
искове и за осъждане на ответника да му заплати
разноски за заповедното и за исковото производство.
Ищецът черпи права от следните факти и обстоятелства:
Вземането
произтича от следните обстоятелства:
договор за паричен заем № 459032 от 13.03.2016г., сключен с „Аксес файнанс“ ООД, като
задължението е прехвърлено на заявителя „А.з.к.н.п.з.” ООД на 11.11.2016 г. съгласно приложение № 1 към рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 10.01.2018 г.
Съгласно договора за заем от заемополучателят е усвоил сума в размер на 500.00 лева от
предоставения максимален кредитен лимит като вследствие на извършените операции
по картата, дължимата главница към датата на подаване на исковата молба е в
размер на 490.90 лева. Съгласно чл.4,
ал.1, т.2, чл.8 и чл.22, ал.2 от договора, върху усвоената непогасена главница,
кредитополучателят дължи дневен лихвен процент в размер на 0.12%, представляващ
договорна/възнаградителна лихва за периода от
30.04.2018 г. – датата на първата транзакция по кредитната карта до 06.09.2018
г. – датата на настъпване на предсрочна изискуемост, като предпоставките за
настъпване на същата са визирани в в чл.22, ал.1 от
договора. В настоящия случай дължимата договорна лихва е в размер на 73.06
лева.
В
срока за отговор е постъпил такъв от
ответника, чрез упълномощен процесуален представител. Оспорва в цялост исковата
претенция като счита същата за допустима, но неоснователна и недоказана поради,
което моли за отхвърлянето й. Не
оспорва, че между ответницата и праводателя на ищцовото дружество „Аксес файнанс“ ООД е бил сключен договор за кредит „Бяла карта“ №
542194 от 26.04.2018 г. Видно от представения като писмено доказателство по
делото Уведомление, на ответника не е било връчено уведомително писмо за
извършената цесия, поради което счита и оспорва, че кредитополучателят е редовно
уведомен за извършеното прехвърляне на вземанията, както и че такова прехвърляне действително е било
извършено.
Оспорва същият и на основание, че представените доказателства не носят
подпис на страните, за да се възприеме по категоричен начин, че точно за този
договор за кредит е и вземането по него е сключен договор за цесия.
Ако все пак съдът прецени, че ищецът е
легитимен по силата на договор за цесия, моли съдът да приеме следните
възражения срещу иска:
Оспорва твърдението, че дружеството е предоставило на ищцата сума в размер 500 лв,
както и че тя е усвоила същата сума.
Счита, че да се говори за предсрочна изискуемост при условията на прекратен
договор е недопустимо.
На свой
ред и в случай, че не бъде възприето, че договорът е прекратен, то следва да се
приеме, че не са налице доказателства относно уведомяването за настъпване на
автоматична предсрочна изискуемост. Ответницата
по никакъв начин не е уведомявана за настъпването на предсрочна
изискуемост, още по-малко в твърдяното от ищеца кратко текстово съобщение.
Не са
изпълнени и предписанията на TP № 4/ 18.06.2014 г. и по конкретно в т. 18. от
тълкувателното решение, в която се приема, че предсрочната изискуемост на вземането,
произтичащо от договор за банков кредит настъпва, след като банката е упражнила
правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила това на длъжника,
за което заявителят трябва да представи доказателства заедно с извлечението от
сметка.
Липсват представени доказателства и наведени твърдения от ищеца относно
броят и размерът на просрочените вноски, липсва доказателства и твърдения и
относно предоставянето на срок за доброволна заплащане на задължението.
Към момента на сключване на Договора за паричен заем (26.04.2018 г.)
редакция на разпоредба на чл.11, ал.2 от ЗПК, Общите условия са неразделна част
от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по
логовора, а от страна на ищеца не е представен
заверен препис от Общите условия към Договора за паричен заем.
Към представеният с исковата молба договор за паричен заем освен общи
условия към договорът липсва и погасителен план, който да отговаря на
съответните реквизити за погасителен план посочени в чл. 11, т. 2 на ЗПК, а
именно разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент и когато е
приложимо - допълнителни разходи.
С оглед разпоредбата на чл.22 във
връзка с чл. от Закона за потребителския кредит, намира, че Договор за паричен
заем, въз основа на който ищецът - като купувач на вземанията на заемодателя по
договора, основава претенциите си, е недействителен на това основание и не
установява наличието на изискуеми вземания на ищеца против ответника. Когато не са спазени изискванията на чл. 11,
ал.1, т.7 -12 и т.20, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на
последиците по чл.22 ЗПК - изначална недействителност на договора за
потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тази
недействителност също е по особена по вид с оглед на последиците й, визирани в
чл. 23 ЗПК. В настоящия случай категорично не са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК
поради което договора е недействителен.
По
повод съдържанието на сключения договор за потребителски кредит между ответника
и „Аксес Файнанс ООД",
счита, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т. 11 от ЗПК, поради
което договорът за потребителски кредит е недействителен.
Доколкото на новия кредитор длъжникът може да противопостави всички
възражения, които е имал спрямо цедента, това дава
възможност да изложи възраженията си за прекомерен размер на договорената
лихва, неустойка и годишния процент на разходите, водещ до нищожност на
договора в тази част, като договорени между страните в противоречие на закона и
в нарушение на добрите нрави.
Счита, че не би могло да се приеме, че заемополучателят
би могъл да разбере какъв е лихвеният процент след извършване на съответните
математически изчисления, а именно от сбора на определените погасителни вноски
да извади размера на главницата по договора за кредит и по този начин да получи
сумата, която дължи, като договорна лихва. Посочен е годишен лихвен процент, от
който обаче не става ясно по какъв начин той се отразява в размера на
погасителните вноски. Липсва погасителен план, съставен съгласно изискванията
на закона, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването.
В
ЗПК е посочено изчерпателно какво следва да е съдържанието на договора за
кредит. Липсата на изрично посочените в чл. 22 във вр.
с чл. 11 ЗПК реквизити на договора за кредит водят до недействителност на
същия, като в закона не е предвидена възможност тези реквизити да са
определяеми такива.
Оспорва дължимостта и на начислената законова
лихва. Освен изложеното по – горе, ответникът счита, че ищеца не конкретизира своето вземане
както по основание така и по размер. От изложеното не става ясно върху коя
стойност и върху коя от забавените вноски се претендира лихва за забава върху
първоначално отпуснатия размер на вземането.
Оспорва претенцията за дължимостта на сума в
размер на 158,86 лв. представляваща неустойка за неизпълнение. Видно от изложеното в чл. 15 на Договорът за
паричен заем клаузата за начисляване на неустойка при неосигуряване на
поръчители, които да отговарят на конкретни материални условия и да следва да
поискат да сключат договор за поръчителство за обезпечение на предоставения
кредит или валидна банкова гаранция е неравноправна и в явно противоречие с
изискванията за законност, равнопоставеност и
добросъвестност. Касае се за опит от страна на кредитора да си осигури
допълнителна печалба, прикрита формално зад уговорка за „неустойка".
Очевидно е, че така уговорената неустойка не е свързана с непосредствено
претърпени вреди, излиза извън присъщите си по закон функции и цели само и
единствено да постигане неоснователно обогатяване. Видно е още, че посредством
така уговорената неустойка се заобикаля разпоредбата на чл. 33, ал.1 ЗПК,
според която при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. В случая се добавя още едно акцесорно задължение, което е недопустимо.
С
оглед на изложеното оспорва и дължимостта на претендираната сума от 200 лв. разходи и такси за
извънсъдебно събиране на просрочено задължение. Не са ангажирани каквито и да
било доказателства какво представляват тези разходи и действително извършвани
ли са, съответно заплащани ли са от страна на „Аксес Файнанс" ООД.
Ответницата моли за отхвърляне на иска и заплащане на разноски за
производството.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и становищата на
страните и въз основа на закона, приема
да установено следното от фактическа и правна страна:
Предвид характера на предявения иск за установяване съществуването на вземането
по заповедта за изпълнение и предвид разпределението на доказателствената
тежест в настоящото производство тежестта на доказване е върху ищеца, който следва да установи по
пътя на главно и пълно доказване предпоставките довели до дължимост на
претендираната сума и наличието на
задължението, а в тежест на ответника е да докаже изпълнение на
задълженията си и другите си възражения въз основа на които претендира отхвърлянето на предявения
иск.
Между страните няма спор, че между ответницата и праводателя на ищцовото
дружество „Аксес файнанс“ ООД е бил сключен договор за кредит „Бяла карта“ №
542194 от 26.04.2018 г. Ответницата оспорва, че й е връчено уведомително писмо за извършената
цесия и твърди, че не е уведомена редовно
за извършеното прехвърляне на вземанията, както и че такова прехвърляне
действително е било извършено. В евентуалност
възразява, че дружеството й е
предоставило сума в размер 500 лв, както
и че тя е усвоила същата сума.
От доказателствата по делото се
установява следното:
С договор за паричен
заем „Бяла карта“ КИД 542194 от 26.04.2018
г. и страни по договора „Аксес Файнанс“ ООД - заемодател и Т. Граздалинова
Р. – заемател същите
са се съгласили първата страна да предостави
на втората страна кредитна карта с лимит
500 лева, като главницата по усвоената
сума от кредита следва да се погасява до
2-ро число на текущия месец. С приложение № 1 към договора за кредит с КИД
542194 от 26.4.2018 г. издателят открива и води на картодържателя
картова платежна сметка, която обслужва извършените с картата трансакции.
С рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 11.11.2016 г. „Аксес файнанс“ ООД с ЕИК *** - продавач е прехвърлило на ищцовото дружество „А.з.к.н.п.з.“ ООД с ЕИК *** –
купувач свои ликвидни и изискуеми вземания, произхождащи от договори за заем по
смисъла на ЗЗД и ТЗ и потребителски заеми по смисъла на ЗПК и по реда на Закона
за предоставяне на финансови услуги от разстояние, които същият е отпуснал на
свои клиенти, като вземанията ще се индивидуализират в Приложение № 1 към този
Договор. Покупната цена ще бъде посочена в Анекс към конкретното приложение 1
/едно/. В приложението към договора е посочено задължението на ответника Т. Граздалинова Р. с
посочен размер на главницата и на обезщетението за забава.
С потвърждение за сключена цесия на основание
чл.99, ал.3 ЗЗД и чл.4.4 от рамковия договор продавачът е потвърдил извършената
цесия на всички вземания, като е потвърдил, че ако след прехвърлянето получи
цялостно или частично плащане на суми по някое от продадените и прехвърлени
вземания, сумите, събирани от задължените лица в резултат на доброволно или
принудително изпълнение ще бъдат превеждани по банковата сметка, посочена от цесионера в договора.
От изисканото и приобщено по делото ч.гр.д.№ 12516/2019 год. по описа на ВРС се установява, че в полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 07.08.2019 г. срещу длъжника за следните
суми: 490,90 лв. (четиристотин и
деветдесет лева и деветдесет стотинки), представляваща дължима главница по
договор за кредит „Бяла карта“ с № 542194 от 26.04.2018 г., сключен между
длъжника Т. Граздалинова Р. и „Аксес
Файнанис“ ООД, сумата от 73,06 лв. (седемдесет и три
лева и шест стотинки), представляваща договорна лихва за периода от
30.04.2018г. до 06.09.2018г., сумата от 158,86 лв. (сто петдесет и осем лева и
осемдесет и шест стотинки), представляваща неустойка за неизпълнение на
задължение, сумата от 200,00 лв. (двеста лева),представляваща разходи и такси
за извънсъдебно събиране, сумата от 43,25 лв. (четиридесет и три лева и
двадесет и пет стотинки) представляваща законна лихва за периода от 07.09.2018
г. до 30.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
06.08.2019 год. до окончателното й изплащане, задълженията по който договор за
кредит „Бяла Карта“ са прехвърлени с Приложение № 1 от 27.03.2019г. към Рамков
договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/ от 11.11.2016г.
в полза на „Агенция за контрол и просрочени задължения“ ЕООД, както и съдебно –
деловодни разноски в общ размер на 75,00 лв. (седемдесет и пет лева), от които
25,00 лева – заплатена от заявителя държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Посочено е, че
вземането произтича от задължения по
Договор за кредит „Бяла Карта“ № 542194 от 26.04.2018 г., сключен между
длъжника Т. Граздалинова Р. и Аксес
Файнанс“ ООД са прехвърлени с Приложение №1 от
27.03.2019г. към Рамков договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/ от
11.11.2016г. в полза на „Агенция за контрол и
просрочени задължения“ ЕООД.
Няма данни за
уведомяването на длъжника за извършената продажба на вземането по реда на чл. 99, ал.4 ЗЗД.
От заключението на
проведената ССЕ, което съдът цени като пълно, ясно, обосновано и компетентно
дадено се установява размера на задълженията на кредитополучателя по договор за
кредит с № 542194 от 26.04.2018 г. към 27.03.2019 г. Същите са посочени в таблица 1, както следва: главница – 490.90 лева, договорна лихва 73.06
лева, неустойка 158.86 лева, разход за събиране по чл.21, ал.4 от договора
80.00 лева, разход за събиране по чл.21, ал.4 и ал.5 от договора 120.00 лева,
лихва за забава 28.42 лева. Същите суми
не са платени. Посочен е начина на разпределение на постъпили суми на
25.06.2018 г., на 30.07.2018 г. като е спазена договорената поредност
на погасяване на задълженията съгласно договора. Към 30.07.2019 г. лихвата за
забава върху главницата 490.90 лева е 43.25 лева, общото задължение 966.07
лева. Сумите кореспондират по размер и
основание със заявните в исковата молба.
Ответницата не е оспорила в производството, че е сключила договор за паричен заем с праводателя на ищеца, но същевременно оспорва да е получила
предоставената й в заем сума в размер на 500 лева и заявява, че не е
уведомявана за цесията. В евентуалност е
заявила, че е получила сувата в размер на 500 лева.
От доказателствата по делото е установено,
че на 26.04.2018 г. между „Аксес Файнанс“
ООД и Т. Граздалинова Р. е сключен договор за кредит
„Бяла карта“ по силата на който първата
страна – кредитодател се е задължила да предостави на
втората страна – кредитополучател револвиращ кредит в
максимален размер на 500.00 лева под формата на разрешен кредител
лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта Бяла карта /Access Finance/iCardе, а кредитополучателят се задължава да го ползва и
върне съгласно условията на договора. От
приложение № 1 към договора се установява, че рамковиятя
договор, Общите условия и Тарифата са му били предостгавени
предварително и той йги е прочел, разбрал и приел
безусловно целия текст на изброените документи. С подписването на рамковия
договор картодържателят удостоверява, че е получил
надлежно картата плюс плик с ПИН кода на карта с № 542194. Двата документа са
подписани от страните, като кредитополучателят-картодържател
е изписал собственоръчно името си. Липсата на оспорвания по предвидения в ГПК
ред води до извод, че същите са подписани от Т. Граздалинова
Р.. В срок от два дни от подписване на договора, кредитополучателят се
задължава да регистрира кредитната си карта в личния си акаунт на посочения
сайт по указания му начин за получаване на подробна информация относно месечни
извлечения за транзакции с картата, информация за всяка транзакция и съобщения
от кредитодателя.
В раздел III „Погасяване“ са посочени срокове, ред и начин за
заплащане на дължимите суми и връщане на предоставената в заем сума,
обезщетения за забава, неустойки, такси и т.н. – чл.11-15 от договора. Правата
и задълженията на страните са уговорени в раздел VI – л.16-19, раздел VII-„Отговорност
за неизпълнение“ – чл.20-21. Договорът се прекратява при условията на чл.23,
ал.1. Общите условия също са подписани от кредитополучателя.
По делото е налице доказателство за упълномощаване на цесионера
от страна на цедента за уведомяване
на всички длъжници по всички вземания на
дружеството, които са цедирани съгласно рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 11.11.2016
г.
Съгласно
разпоредбата на чл.99 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен
ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това.
Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с
изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Предишният кредитор е длъжен да
съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у
него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено
станалото прехвърляне. В чл.99, ал.4 ЗЗД е посочено, че прехвърлянето има
действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено
на последния от предишния кредитор.
Доколкото по делото липсват
безспорни доказателства за уведомяване на ответника за цесията преди получаване на заповедта за изпълнение,
която е получена лично от длъжника на
08.11.2019 г., следва да се приеме, че именно това е датата на уведомяването му
за извършената цесия. В този смисъл е и
практиката на ВКС в постановени решения /решение № 78/9.7.2014 г. на ВКС, по т.д.2352/2013 г.,
решение
№123/24.6.2009 г. по т.д.№ 12/2009 г. на
ВКС, решение № 3/16.4.2014 г. по т.д.№ 1711/2013 г. на ВКС и други/. Няма
редовно връчване на уведомлението преди връчване на заповедта за изпълнение по
чл.410 ГПК, поради което следва да се
приеме, че длъжникът е уведомен най-рано
с връчване на заповедта за изпълнение по смисъла на осн.чл.99, ал.4 ЗЗД, а именно на 08.11.2019 г. и най-късно
с връчването на исковата молба.
При така установеното от фактическа страна
от събраните в производството доказателсва съдът намира, че
с оглед вида на предявения иск
и тежестта на
доказване, която носи ищецът, същият е установил по пътя на главно
и пълно доказване в настоящото производство вземането му от
ответника към датата на подаване
на заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК за следните суми: 490,90 лв. (четиристотин и деветдесет лева и деветдесет стотинки),
представляваща дължима главница по договор за кредит ,,Бяла карта“ с № 542194
от 26.04.2018г., сумата от 73,06 лв. (седемдесет и три лева и шест
стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 30.04.2018г. до 06.09.2018г.,
сумата от 43,25 лв. (четиридесет и
три лева и двадесет и пет стотинки) представляваща законна лихва за периода от
07.09.2018 г. до 30.07.2019г.
На осн.чл.86, вр.чл.84 ЗЗД при
изпадане в забава, длъжникът дължи и
обезщетение за забава след падежа, когато същият е определен. В
настоящия случай падежа е на 2-ро число на текущия месец като текущото
задължение се формира като сбор на задълженията към всяко последно число на
месеца включващо сумите по чл.3, ал.3 на договора. Договорът за кредит не
противоречи на посочените в отговора текстове на ЗПК, доколкото са спазени изискванията за форма и съдържание,
посочени в чл.22 ЗПК, поради което не е
налице нищожност на договора по смисъла на чл.21 ЗПК и възражението на
ответника в този смисъл е неоснователно.
По отношение на вземането за претендираните суми с основание неустойка за неизпълнение и
разходи и такси за извънсъдебно събиране, съдът намира следното:
За да е налице нищожност е
необходимо да е налице значителна липса на еквивалентност на насрещните престации или вземането на едната страна да е в размер,
който чувствително надвишава насрещната престация,
като това несъответствие цели обогатяване, а не само възмездяване. Във всеки отделен случай, въз основа на
доводите на страните и събраните доказателства по конкретното дело, съдът може
да прецени дали поведението на конкретния правен субект съставлява действие,
което накърнява "добрите нрави" като
преценката за
такива обстоятелства следва да се направи за всеки отделен случай като се преценява наличието
на действия, които да правят договора
нищожен поради накърняване на добрите нрави. Принципно, възнаградителната
лихва съставлява цена за предоставеното ползване на заетата сума. Когато е
налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената за това
цена, се нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните
отношения /решение № 452/25.06.2010 г. по гр. д. № 4277/2008 г. на ВКС, ІV г.
о. „… понятието „добри нрави“ предполага известна
еквивалентност на насрещните престации и при тяхното
явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност....".
Клаузата за неустойка
при неизпълнение на задълженията за
осигуряване на обезпечение чрез поръчител
в 3 - дневен срок след падежа на текущо задължение при забава от страна
на кредитополучателя в плащанията, който поръчител да отговаря на определени
условия е нищожна, като противоречаща на добрите нрави. Същата е в противоречие с изискването,
вменено като задължение за кредитора в разпоредбата на чл.16 от Закона за потребителския кредит,
както и член 8, параграф 1 от Директива
2008/48 в светлината на съображение 28, че
преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на
кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може
да включва да се направи справка в съответната база данни. В този смисъл в
съображение 26 се посочва, че в условията на разрастващ се кредитен пазар е
особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не
предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а
държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на
такова поведение и да приложат необходимите средства за санкциониране на
кредиторите в случаите, в които те не процедират по този начин. Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка
на кредитоспособността на кредитополучателя, доколкото цели да предпази
потребителите от свръхзадлъжнялост и
неплатежоспособност, допринася за постигането на целта на Директива 2008/48,
която се състои, както става ясно от съображения 7 и 9, в предвиждането в
областта на потребителските кредити на пълна и наложителна хармонизация в
редица ключови области, която се приема като необходима, за да се осигури на
всички потребители в Съюза високо и равностойно равнище на защита на техните
интереси и за да се улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на
потребителски кредити. В този смисъл
параграф 40-43 от Решение от 27 03. 2014 г. по дело C-565/12 на четвърти състав
на СЕС.
Изложеното води до
извод, че клауза, която предвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване на
поръчител, което задължение става изискуемо 3 дни след падежа при изпадане в забава на кредитополучателя на
което и да е периодично плащане е в
пряко противоречие с целта на Директивата. Това е така защото така
разписаното прехвърля риска от
неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка
на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително
увеличаване на размера на задълженията след като кредита е отпуснат. Така се увеличава опасността от свърхзадлъжнялост
на длъжника и то след отпускане на кредита.
Целта на ЗПК и на Директивата е при
съмнение в платежоспособността на длъжника, първо да се поиска
обезпечение и след предоставянето му да се да отпусне кредит. Обратното
означава, че при отпускане на кредита кредиторът е приел, че неговия длъжник е
платежоспособен и е обезпечил вземането, но при забава дори само на едно
плащане приема обратното. Съдът има задължение да се придържа към Директивата
при тълкуването на националния закон, като той следва да се тълкува изцяло във
връзка и с оглед целите на директивата (решения по дело C-106/89 Marleasing и дело С-14/83 Von Colson).
На следващо място
следва да се посочи, че неустойка за неизпълнение на акцесорно
задължение, което не е свързано пряко с
претърпени вреди е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си
обезпечителни функции и цели единствено обогатяване на кредитора при липса на законово
основание за това, при заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК, съгласно която при забава се дължи
само обезщетение в размера на законната лихва. На практика така се стига до кумулирана неустойка за забава, компенсаторна неустойка и
иск за реално изпълнение, което е недопустимо /решение от 01.10.2019 г. по
гр.д.№ 52/2019 г. на РС Габрово/.
Съдът намира, че договора в частта за
задължение с основание „такса разходи“
също е в противоречие с добрите
нрави, поради което е налице нищожност на осн.чл.26,
ал.1 ЗЗД, като договорени в противоречи с
императивната разпоредба на чл. 33, ал.1 ЗПК, съгласно която при забава
на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума
за времето на забавата. Такова обезщетение за забава е предвидено в договора под формата на лихва за забава. Така договорената санкция за
кредитополучателя цели забранена от
закона облага за по-силната икономически страна като второ поред обезщетение за забава. Същата е и в пряко противоречие на забраната
за неоснователно обогатяване, като в същността си представлява неустойка,
излизаща извън присъщите й от закона функции, поради което се явява нищожна.
Съгласно чл.26, ал.4 ЗЗД нищожността на отделни клаузи не влече нищожност на договора, когато те са
заместени по право от повелителни норми на закона или когато може да се
предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части.
От изложеното следва,
че предявения иск е частично основателен за вземането за което е налице
действителност на договора от който то произтича за сумата 490,90 лв. (четиристотин и деветдесет лева и
деветдесет стотинки), представляваща дължима главница по договор за кредит
,,Бяла карта“ с № 542194 от 26.04.2018г.,
за сумата 73,06 лв. (седемдесет и три лева и шест стотинки),
представляваща договорна лихва за периода от 30.04.2018г. до 06.09.2018г., за сумата
43.25 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 07.09.2018 г. –
30.07.2019 г., както и за законна лихва
върху главницата от подаване на заявлението до окончателеното
изплащане на сумата.
По въпроса за
разноските:
При този изход на
спора ответникът дължи на ищеца разноски
съгласно представения списък по чл.80 ГПК в размер на 219.99 лева за уважената
част на иска.
Ищецът дължи на
ответника разноски съгласно представения списък по чл.80 ГПК в размер на 111.44 лева за отхвърлената част на иска.
Мотивиран от изложеното, съдът,
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на длъжника Т. Граздалинова
с ЕГН **********, че съществува вземането на кредитора „А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление *** по заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК от 07.8.2019 г., издадена по ч.гр.д.№ 12516/2019 г.
на РС Варна за следните суми: 490,90 лв. (четиристотин и деветдесет
лева и деветдесет стотинки), представляваща дължима главница по договор за
кредит „Бяла карта“ с № 542194 от 26.04.2018г., сключен между длъжника Т. Граздалинова Р. и „Аксес Файнанис“ ООД, прехвърлени
с Приложение № 1 от 27.03.2019г. към Рамков договор за прехвърляне на парични
вземания /цесия/ от 11.11.2016г. в полза на „Агенция
за контрол и просрочени задължения“ ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението - 06.08.2019 год. до окончателното изплащане; 73,06
лв. (седемдесет и три лева и шест стотинки), представляваща договорна лихва
за периода от 30.04.2018г. до 06.09.2018г.; 43,25 лв. (четиридесет и три лева и двадесет и пет стотинки)
представляваща законна лихва върху главницата за периода 07.09.2018 г. - 30.07.2019г., на осн.чл.422 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за
вземане в размер на 158,86 лв.
(сто петдесет и осем лева и осемдесет и шест стотинки), представляваща
неустойка за неизпълнение на задължение и в размер на 200,00 лв. (двеста лева), представляваща
разходи и такси за извънсъдебно събиране на основание договора за кредит „Бяла
карта“ № 542194 от 26.04.2018г.
ОСЪЖДА Т. Граздалинова
с ЕГН ********** да заплати н. „А.з.к.н.п.з.”
ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление *** разноски за производството в размер на 219.99 лева, на осн.чл.78 ГПК.
ОСЪЖДА А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление *** да заплати на Т.
Граздалинова с ЕГН ********** разноски за производството в размер на 111.44
лева, на осн.чл.78 ГПК.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: