Решение по дело №107/2022 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 59

гр. Видин, 15.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

Пети административен състав

в публично заседание на

Девети юни

през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

Председател:

Росица Славчева

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Росица Славчева

Административно дело №

107

по описа за

2022

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 14а от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД).

Делото е образувано по жалба на В.Б.П. против заповед № ЗСПД/Д-ВН/1288/29.04.2022г. на Директорът на ДСП-гр.Видин, с която е отказано отпускането на месечна помощ за дете.

В жалбата се развиват съображения, че заповедта е незаконосъобразна и необоснована. Възражението е, че е включен м.март 2021 като доход в служебната бележка, а би трябвало да е от април 2021 год.

Иска се да бъде постановено решение, с което да се отмени обжалваната заповед.

Ответникът по жалбата оспорва жалбата, като неоснователна и моли съда да не я уважава. Претендира разноски.

От данните по делото във връзка с оплакванията в жалбата, Административният съд намира, че същата е неоснователна по следните съображения :

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, при спазване изискванията на закона, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства, доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

След подаване на молба от страна на жалб.П. за отпускане на помощ за дете по чл.7, ал.1 от ЗСПД, Директора на Д”СП” Видин е отказал отпускането й и е обжалвана пред АС Видин.

С процесната заповед № ЗСПД/Д-ВН/1288/29.04.2022г. на Директорът на ДСП-гр.Видин,  е отказано отпускането на месечна помощ на основание чл.4а от ЗСПД и чл.3, ал.1, ал.3, ал.4 и ал.5 ППЗССПД

С молба-декларация от 27.04.2022 г. /на л. 11 и сл. от делото/ до Д "СП" – Видин П. е искала отпускане на месечна помощ за деца – Добромир Антонов Петров. Към молбата били приложени изискуемите декларации, удостоверение за трудови възнаграждения на бащата А. М. П. 5 броя, удостоверение за доход на П. и справка за доходи. По молбата е извършена проверка от социален работник, който е изготвил социален доклад с предложение за отказ за отпускане на помощ. Като причина е посочено, че средномесечния доход (СМД) надвишава нормативно определения, който трябва да бъде до 610.00 лв., а той е 613.23 лв., съгл. чл. 4 от ЗСПД.

Въз основа на така събраните доказателства е издадена процесната Заповед, с която е отказана месечната помощ за деца с мотив, че средномесечния доход на семейството за предходните 12 месеца е по-висок от нормативно определения.

При така установените релевантни за спора факти, настоящият състав прави следните изводи:

Жалбата е подадена в законоустановеният срок, при наличие на правен интерес и е допустима за разглеждане. Жалбоподателката е оспорила № ЗСПД/Д-ВН/1288/29.04.2022г. на Директорът на ДСП-гр.Видин направо пред Административен съд - Видин, без да се възползва от възможността за проверка на същата и произнасяне от горестоящ административен орган, в случая регионален директор на "СП". Последното обаче неправи недопустимо съдебното производство, доколкото според ЗСПД административния контрол не е въздигнат като задължителна предпоставка за разглеждане на жалбата от съда.

Заповедта, предмет на настоящото производство е издадена името на Директора на дирекция "Социално подпомагане", гр. Видин. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ППЗСПД, директорът на дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него длъжностно лице се произнася по подадените молби-декларации, за отпускане на помощ по този закон, със заповед. Жалбоподателката е декларирала постоянен адрес ***, следователно директорът на Дирекция "Социално подпомагане", гр. Видин е бил освен материално и териториално компетентен да се произнесе по подадената молба-декларация. Изискванията на закона за компетентност на органа са спазени.

Издаденият индивидуален административен акт относно отказ за отпускане на семейна помощ за деца, е издаден в предписаната от закона писмена форма, по утвърден образец. При постановяването на акта не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Ответникът е изяснил правилно фактическата обстановка и е приложил правилно материалния закон.

Доходът надвишава предвидения с Закона за бюджета на РБ за 22 година праг от 610 лева за член на семейството. Изложено е, че лицето не отговаря на условията на чл. 4 ЗСПД. Последният предвижда, че право на семейни помощи по чл. 2, ал. 1, т. 1, 6 - 8 имат семействата и бременните жени със средномесечен доход на член от семейството за предходните 12 месеца, по-нисък или равен на дохода, определен за целта в закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, но не по-малък от предходната година. В този смисъл неоснователни са възраженията на жалбоподателката П.. Видно от справка за регистрирани доходи месеците, които са взети предвид при изчисление на средномесечния доход са от 01.04.21 година до 01.03.22 година. Общият доход е в размер на 22076.24 лв., разделен на 12 месеца, разделен на тримата члена на семейството се равнява на 613.22 лв., както е приел и органа. Според § 1, т. 2 от ДР на ЗСПД "доход" са всички брутни доходи на семейството, които са облагаеми по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, както и получаваните пенсии, обезщетения, помощи и стипендии, с изключение на добавката за чужда помощ по чл. 103 от Кодекса за социално осигуряване, стипендиите на учащите се до завършване на средно образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст, както и помощите и средствата, получени по този закон и по Закона за закрила на детето и Закона за хората с увреждания.

Следователно доходът по чл. 4а от ЗСПД се определя въз основа на две групи получени средства – доходи облагаеми по ЗДДФЛ и необлагаеми по ЗДДФЛ пенсии, обезщетения, помощи и стипендии, с изключение на изрично посочените. В дохода са включени всички получени средства предвидени по закон, именно от м.април 21 година, както и жалбоподателката претендира, че трябва да стане.

Предвид това, правилна е преценката на административния орган, че жалбоподателката не е отговаря на изискването за получаване на  помощ за дете.

Обжалваният административен акт е издаден при спазване на материалноправните предпоставки за законосъобразност и жалбата следва да се отхвърли.

При този изход на правният спор и предвид своевременно направеното искане на процесуалния представител на ответника, както и на основание чл.143, ал.3 от АПК, оспорващият следва да бъде осъден да заплати на ответната страна направените по делото разноски, съставляващи 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Б.П. против заповед № ЗСПД/Д-ВН/1288/29.04.2022г. на Директорът на ДСП-гр.Видин, с която е отказано отпускането на месечна помощ за дете.

ОСЪЖДА В.Б.П. *** ДА ЗАПЛАТИ на Д“СП“ Видин сумата от 100.00 лева, представляваща юристконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване съгласно чл. 10, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца.

СЪДИЯ :