Решение по дело №1373/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 1163
Дата: 22 август 2022 г.
Съдия: Атанас Кеманов
Дело: 20221000501373
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 май 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1163
гр. София, 22.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Надежда Махмудиева

Снежана Бакалова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело №
20221000501373 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №26016/15.03.2022г., постановено по гр.д.№463/2020г., КнОС е осъдил
Община Кюстендил да заплати на М. В. Т., ЕГН**********, на основание чл.49 и чл.86, ал.1
от ЗЗД, сумата от 16 000/шестнадесет хиляди/лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – болки, страдания, в резултат на получено травматично увреждане –
счупване на шийката на дясната бедрена кост, което е причинено от блъскане от
безстопанствено куче, настъпило на 22.09.2019г., ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на увреждането – 22.09.2019г. до окончателното изплащане на вземането,
като е отхвърлил иска за разликата над 16 00лв. до пълния предявен размер от 25 001лв.,
като неоснователен.
Срещу решението в отхвърлителната му част е постъпила жалба от ищцата М.Т., в
която се правят оплаквания за неговата неправилност. Присъденото от съда обезщетение е
несъобразено с действително претърпените вреди, продължителността на възстановителния
период и липсата на пълно възстановяване на здравословното състояние на пострадалата.От
събраните по делото доказателства се установява, че вследствие на поведението на
агресивно безстопанствено куче ищцата е загубила равновесие и е паднала, вследствие на
което е получила счупване на дясна бедрена шийка.От получената травма е изпитвала много
силни болки, раната е зараствала продължително и болезнено.От инцидента е получила и
1
психическа травма, като от претърпения стража и ужас е изпаднала в шок.И към настоящия
момент изпитва страх от бездомни кучета.С оглед на горното моли съда да отмени
решението в обжалваната му част и постанови друго по същество, с което да уважи изцяло
предявения иск.
Ответникът Община Кюстендил не е депозирал отговор на подадената жалба.
Срещу решението в осъдителната му част е постъпила жалба от ответника Община
Кюстендил, в която се правят оплаквания за неговата неправилност, тъй като от събраните
по делото доказателства не се установяват предпоставките за ангажирането на нейната
отговорност за претърпените от насрещната страна неимуществени вреди.Не се установява
по несъмнен начин твърдения от ищцата механизъм на настъпване на увреждането - била е
бутната от безстопанствено куче, вследствие на което е паднала на земята е и получила
счупване в областта на десния крайник.Следва да се отчете заинтересоваността на един от
разпитаните свидетели, който е съпруг на пострадалата, както и обстоятелството, че както в
неговите показания, така и на св.И. не се дава описание на кучето, което е причинило
инцидента, от които да може да се установи, че то е безстопанствено животно и се намира
под надзора на Община Кюстендил.Не се установи агресивно поведение на кучето спрямо
ищцата, което на основание чл.50, ал.2 от ЗЗЖ изключва противоправността на поведението
на ответника.По своето естество получения удар от бягащо куче представлява случайно
деяния и не може да обоснове отговорност на ответника.Съдът не е съобразил, че
последният е предприел мерки за овладяване и контрол над популацията на
безстопанствените кучета, съгласно Закона за ветиринарномедицинската дейност и Закона
за защита на животните – кучетата се маркират и настаняват временно в приют, ваксинират
се и остават там докато не бъдат осиновени или върнати по местата, от които са взети.В
условията на евентуалност се правят оплаквания за прекомерност на присъденото
обезщетение, което не съответства на вида на полученото увреждане.Моли съда да отмени
решението в обжалваната му част и отхвърли изцяло предявения иск, евентуално да намали
размера на обезщетението.
Ищцата не е депозирала отговор на въззивната жалба.
Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените
по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Жалбите на страните са срок и производството пред въззивния съд е
допустимо.Разгледани по същество са неоснователни.
В процесния случай се установява, че поради поведението на агресивно
безстопанствено куче, което побягва към ищцата и я блъска в гръб, същата е загубила
равновесие и паднала на земята, при което е получила счупване на шийката на дясната
бедрена кост.Неоснователни са оплакванията на ответника, че показанията на св.Т., който е
съпруг на ищцата не следва да се кредитират, тъй като те кореспондират изцяло с тези на
св.И., който също е бил очевидец на инцидента.От техните показания се установява, че
съприкосновението между пострадалата и кучето не е било случайно, а се касае за агресивно
2
поведение на животното – „средно голямо куче с черен гръб и кафяви лапи, виждам как
скача върху нея отзад и тя пада жената“.И двамата свидетели дават описание на животното,
което е било с поставена маркировка на едното ухо.Кучето е било без стопанин, тъй като от
3-4г. е била забелязано да стои в близост до магазина, до който е станало
инцидента.Непосредствено след падането лицето е било отведено в болница, където са били
проведени необходимите рентгенови изследвания, при които е установена фрактурата на
бедрената кост.
Разпоредбата на чл. 41, ал. 1 ЗЗЖ предвижда, че безстопанствените животни се
настаняват от органите и организациите по чл. 40, ал. 4 и 6 в приюти, регистрирани по чл.
137, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.По силата на чл. 41, ал. 2 ЗЗЖ
органите на местната власт изграждат приюти за безстопанствени животни, за чиято дейност
съгласно чл. 41, ал. 3 ЗЗЖ отговарят кметовете на населените места. Според разпоредбата на
чл. 47, ал. 3 кучетата, за които не се явят лица, желаещи да ги отглеждат като компаньони, се
маркират и се настаняват във временни приюти, определени от съответния общински съвет,
или се връщат по местата, от които са взети. Кучетата са под надзора и грижите на
общините, организациите за защита на животните или други лица, които са подписали
декларация за спазване изискванията на чл. 49 и 50.Когато се касае за безстопанствени
кучета, задължението за осъществяване на надзора и грижите за тях е на съответната
община, като това задължение съществува не само в случаите, когато безстопанствените
кучета са настанени в приют, но и тогава, когато след предприемане на действията по чл. 47,
ал. 1 ЗЗЖ те са върнати на местата, от които са взети. Нормата на чл. 50, т. 2 ЗЗЖ изрично
задължава лицата по чл. 49 ЗЗЖ да вземат мерки за предотвратяване на агресивно поведение
на кучетата към хора или животни.От изложеното следва, че са налице формалните
предпоставки за ангажиране отговорността на ответника Община Кюстендил за
бездействието на негови служители , на които е възложено извършване на конкретни
дейности по ЗЗЖ.
По делото е представена Програма за овладяване на популацията на
безстопанствените кучета на територията на Община Кюстендил, която сама по себе си, не
освобождава ответника от гаранционно-обезпечителната отговорност. Това е така, защото
не е доказано, че залегналите в програмата мерки са ефективни и достатъчни, за да не
допускат агресивни безстопанствени кучета свободно да обитават територията на общината
и да предотвратяват възможността да нападат гражданите.
От заключението по допуснатата по делото СМЕ, кредитирано от съда като
обективно и компетентно дадено се установява, че вследствие на инцидента ищцата е
получила счупване на шийката на бедрената кост, като до провеждането на операцията е
била поставена на директна скелетна екстензия.Впоследствие е извършена оперативна
интервенция, при която са поставени три винта с цел заздравяване на костта и съхраняване
на биологичната глава на дясната бедрена кост.Последвал и гладък следоперативен период и
на следващия ден след операцията е започнала рехабилитация, изразяващо се в сядане и
постепенно раздвижване без стъпване на оперирания долен крайник за период от три
3
месеца.След третия месец е започнало постепенно натоварване на оперирания крак.След
операцията и по време на рехабилитацията пострадалата е изпитвала силни болки и не е
могла да се обслужва сама в ежедневието си, поради което се е нуждаела от чужда помощ
през първите няколко месеца.След този период болките постепенно са започнали да
намаляват и движенията да увеличават обема си.
От представената медицинска документация се установява, че 8-9 месеца след
инцидента при ищцата се е появила венозна тромбоза, но от заключението по СМЕ се
изключва категорично причинна връзка между получената травма и тромбозата.
С оглед на естеството на проведенето лечение, сравнително неголямата
продължителност на лечебния и възстановителен период, както и липсата на трайни и
невъзстановени увреждания, съдът намира, че в полза на ищцата следва да се присъди
обезщетение за неимуществени вреди от 16 000лв., ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.
При определяне на обезщетението съдът съобрази съдебната практика в сходни
случаи : С определение № 845 от 8.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2097/2020 г., III г. о., ГК не
е допуснато касационно обжалване на решение на СГС, с което за идентично увреждане е
присъдено обезщетение от 28 000лв.Същото обаче е било по-тежко по степен, настъпило е
усложнение при възстановителния период – скъсяване на крака и поясно изкривяване на
гръбначния стълб, което е наложило провеждането на втора оперативна интервенция.
Налице е съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд,
поради което обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.
На страните не следва да се присъждат разноски за въззивното производство, тъй
като жалбите на всяка една от тях са били отхвърлени като неоснователни.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №26016/15.03.2022г., постановено по гр.д.№463/2020г.
на КнОС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5