РЕШЕНИЕ
Номер Година
2020 Град
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд
петнадесети състав
На двадесет и
седми февруари Година
две хиляди и двадесета
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ ЦУЦАКОВА
СЕКРЕТАР :
РАДОСТИНА И.
като разгледа докладваното от съдията АНД
№ 664 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „А Т.З.Т.” ООД- ***, представлявано от М. Г. А.,
депозирана чрез адв. М. Ж., против Наказателно постановление № 23-0000089,
издадено на 23.01.2020г. от Началник Областен отдел „АА" - гр. Варна, с
което на дружеството е било наложено адм. наказание
„имуществена санкция“ в размер на 3000 / три хиляди/лв. за нарушение и на
основание чл.96г, ал.1, пр.2 от Закона
за автомобилните превози.
Жалбата е подадена в срок, от
надлежна страна, поради което като допустима е приета от съда за разглеждане.
С жалбата се изразява становище, че
НП е незаконосъобразно, издадено при грубо нарушение на процесуалните правила,
визира се като нарушена нормата на чл.34 ал.1 пр. последно от ЗАНН, тъй като се
приема, че нарушителят е установен на 17.07.2019г., а АУАН е съставен на
21.11.2019г., т.е. след изтичане на преклузивния
тримесечен срок по смисъла на ЗАНН и се иска отмяна на НП
В съдебно заседание въззивното
дружество, при редовност на призоваването, не се представлява, ние ангажира
доказателства в подкрепа на жалбата и не се изразява становище в хода на делото
по същество.
Процесуалния представител на
въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде
потвърдено, а жалбата отхвърлена като неоснователна въз основа на аргументите,
изложени в становището по преписката, като в съпроводителното писмо е направено
искане и за присъждане на възнаграждение за процесуално представителство.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
С покана от
05.09.2019г. , от управителя на санкционираното дружество били изискани
документи относно транспортната дейност на дружеството за периода от
01.02.2019г. до 31.07.2019г., като поканата била връчена на представляващи
дружеството на 09.09.2019г.
На 19.09.2019г. ,
упълномощено от превозвача лице предоставило документи, фигуриращи в
призовката, за което бил изготвен приемо-предавателен протокол.
С допълнителна покана от
23.10.2019г., от дружеството били изискани и допълнителни документи, нужни за
проверката, като допълнителната покана била връчена на представляващия
дружеството на 24.10.2019г., а изисканите документи били предоставени на
13.11.2019г.
Проверката на предоставените документи,
в която участвал и св.И., приключила на 21.11.2019г., като резултатите от
същата били отразени в КП.
В хода на документалната проверка св.И. установил,
че превозвачът
"А Т.З.Т." ООД, притежаващ лиценз на Общността за превоз на пътници №
10029, валиден до 27.05.2028г., е допуснал до управление на автобус марка
"Ивеко", кат.М2, с рег.№ В6240НК, с който е
извършен обществен превоз на пътници - случаен, видно от информация от
дигиталната карта на водача за дата 17.07.2019г. и пътническа ведомост за
случаен превоз от дата 17.07.2019г., водачът В. Т. Ц. с ЕГН: **********, който
не отговаря на изискванията за психологическа годност по смисъла на Наредбата
по чл.152, ал.1, т.2 отЗДвП, уредени в чл.7а, ал.2, предл.3 отЗАвП. Установено било,
че водачът Ц. за периода от 15.07.2019г.
до 12.09.2019г. е бил без издадено валидно удостоверение за психологическа
годност, съгласно справка в Регистър на психологическите изследвания. Прието
било за установено, че нарушението не е изолиран случай съгласно информацията
от дигиталната карта на водача и пътническите ведомости за случаен превоз за
дати 26.07.2019г. и 27.07.2019г., предоставени за проверка.
Въз основа на гореизложеното на
21.11.2019г. св.И. съставил срещу
въззивното дружество АУАН, в който описал приетото за установено нарушение,
извършено от дружеството превозвач,
което квалифицирал по чл.96г, ал. 1, пр.2 от ЗАвП
. Актът бил надлежно предявен и връчен на
представляващия дружеството, който го подписал без възражения.В срока по
чл.44 от ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу АУАН, поради което въз
основа на материалите по преписката на 23.11.2020год., АНО издал НП , предмет
на настоящата въззивна проверка, като възприел изцяло
фактическите констатации, изложени в акта, и на основание чл.96г, ал. 1, пр.2
от ЗАвП
наложил на „А Т.З.Т.” ООД- *** административно наказание имуществена
санкция в размер на 3000лв.
Съдът
напълно кредитира показанията на св. И., тъй като същите са
последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по
делото.
Съдът кредитира напълно и писмените материали по делото/ АУАН,
покани, приемо-предавателни протоколи, КП и др./, тъй
като същите са непротиворечиви по между
си и кореспондиращи с установената по делото фактическа обстановка.
Гореописаната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното
следствие доказателства, както писмени, така и гласни, които са последователни,
взаимно допълващи се и непротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат
други фактически изводи.
Съдът,
предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено
от компетентен орган- Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация”
–гр.Варна, / към настоящия момент с наименование РД-„АА”-Варна/ съгласно
приетата по делото заповед , като АУАН
също е съставен от компетентно лице- инспектор в Областен отдел „Автомобилна
администрация” –гр.Варна към момента на проверката.
В
конкретния случай съдът намира, че при провеждането на АНП не са
допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН и издаденото въз основа на
него НП са съставени в сроковете по
чл.34 от ЗАНН и съдържат от формална страна всички изискуеми реквизити,
предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в акта така и в НП са посочени дата и място
на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено,
доказателствата, които го потвърждават, както и нарушената законова норма.
Налице е и пълно съответствие между фактическо и юридическо обвинение, които са
формулирани пълно, точно и ясно. Процесното нарушение
е индивидуализирано по начин, даващ
възможност на жалбоподателя да разбере в
извършването на точно какво нарушение е
обвинен и по този начин адекватно да организира защитата си. На първо място следва да се посочи, че в АУАН и НП ясно е посочено
извършеното от дружеството нарушение. Както в акта, така и в наказателното
постановление са изложени конкретни факти, относно статута на наказаното
дружество – превозвач, посочени са данни за издадения му лиценз. Ясно и
категорично са посочени времето и мястото на извършване на нарушението. В
конкретния случай АНО и актосъставителя са
индивидуализирали неправомерното поведение – допускането до управление
на автобус, с който е извършен международен обществен / совалков/ превоз на
пътници, на водач, който не отговаря на изискванията за психологическа годност,
тъй като не притежава валидно удостоверение за такава годност. Предвид горното
съдът намира, че в АУАН и НП са посочени всички данни, касаещи съставомерните признаци на нарушението, включително на кои изисквания съгласно
нормата на чл.7а, ал.2 от ЗАвП не отговаря водачът
/за психологическа годност-липса на валидно удостоверение за психологическа годност/,
по смисъла на Наредбата по чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП, поради което фактите,
касаещи съставомерните
признаци на нарушението за което е
ангажирана отговорността на нарушителя
фигурират недвусмислено.Отговорността на дружеството е ангажирана за това, че е
допуснало до управление на горепосочения автобус на 17.07.2019г. водач, който
не притежава валидно удостоверение за психологическа годност и в този смисъл
същият не е отговаря на изискванията за психологическа годност. Неоснователни
са възраженията, че не е спазен срокът по смисъла на чл.34 ал.1 от ЗАНН за
съставяне на АУАН, тъй като ЗАНН не регламентира срокове за съставяне на АУАН
от датата, в която би могло да бъде установено едно нарушение, а срокове от
датата на установяване на нарушението, което безспорно изисква надлежна
проверка, чието начало в конкретния случай е поставено с връчването на покана
за предоставяне на документи, случило се на 09.09.2019г.,
а АУАН е съставен на 21.11.2019г. и в този смисъл тримесечният срок е безспорно
спазен.
Предвид гореизложеното съдът намира,
че в хода на АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да
налагат отмяна на НП.
След преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът счете, че правилно е
приложен материалния закон по следните съображения:
Не е спорно между страните, че „А Т.З.Т.”
ООД- *** е "превозвач", доколкото
същият в качеството си на юридическо лице, регистрирано като търговец – ЕООД,
извършва обществен превоз на пътници с
помощта на превозни средства, предназначени за тази цел. Не е спорно между
страните и че дружеството-превозвач, притежава лиценз на Общността за превоз на пътници, валиден до
27.05.2028г..
Съгласно чл. 7а, ал.2, пр.3 от ЗАвПр, лицензираните
превозвачи могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи,
които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за
управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с
наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата.
Съгласно Директива 2006/126/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно свидетелства за
управление на превозни средства (преработена), транспонирана в Закона за движението по пътищата, видно от § 35, т.3 от последния,
доказателство за наличие на съответствие на водачите на превозни средства,
които се използват за транспорт на пътници или стоки с минималните стандарти за
физическа и умствена годност за управление на превозно средство, следва да се
предоставя, когато свидетелството се издава и периодично след това. А съгласно чл. 152, ал.1, т. 2, б. "б" от Закона за движението по пътищата, министърът на
транспорта, информационните технологии и съобщенията определя изискванията за
психологическа годност на водачите на моторни превозни средства и условията и
реда за психологическото изследване на водачите, извършващи обществен превоз
или превоз за собствена сметка на пътници или товари, както и на председателите
на изпитни комисии.
С Наредба № 36/10.05.2006 година, която
урежда реда за придобиване на удостоверение за психологична годност се
определят изискванията за психологическа годност и условията и редът за
провеждане на психологическите изследвания на водачите на автомобили за
обществен превоз на пътници или товари. Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 4 с нея се
определят изискванията за психологическа годност и условията и редът за
провеждане на психологическите изследвания на: водачите на автомобили за
обществен превоз на пътници или товари. А според чл. 1, ал. 2 от Наредбата,
изследвания за психологическа годност на водачи на МПС могат да се извършват и
извън случаите по ал. 1 при постъпване на работа или при други случаи по искане
на работодателя на водача. Последната норма е в пряка връзка със задължението
на лицензираните превозвачи по чл. 7а, ал. 2 от Закона за автомобилните превози да
осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на
изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни
превозни средства от съответната категория и за психологическа годност,
определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата. В глава шеста
от тази наредба, озаглавена: "Удостоверение за психологическа
годност", е посочено, че след приключване на психологическото изследване
дадените заключения се регистрират посредством специализирания програмен
продукт. На всички лица, получили положително заключение, се издава
удостоверение за психологическа годност. Удостоверението съдържа личните данни
на лицето, целта/целите, за които то е получило положително заключение за
психологическа годност, града, протокола и датата на психологическото
изследване, наименованието на психологическата лаборатория, датите на издаване
и на валидност.
Действително, Директива № 2006/126/ЕО урежда взаимното признаване на
СУМПС, издадени от държавите – членки, но в случая задължителното изискване
водачите на автомобили за обществен превоз на пътници или товари да имат
издадено удостоверение за психологическа годност по чл. 7а, ал. 2 от Закона за автомобилните превози е спрямо
лицензирания превозвач, който ги е наел, т.е. въззивника, и това е видно от
текста на нормата, а не спрямо водача.
За превозвачите, установени на
територията на Република България, се прилагат изискванията на Директива № 2006/126/ЕО по начина, по който е
транспонирана в националното законодателство, вкл. и за установеното задължение
лицензираните превозвачи да ползват за осъществяване на дейността си само
водачи, разполагащи с удостоверение за психологическа годност, издадено по реда
на чл. 152, ал. 1, т.2, б. "б" от Закона за движението по пътищата и Наредба № 36/2006 година без значение къде е
извършен превозът. В конкретния случай е санкционирано поведението на
превозвач, допуснал до работа водач, който не отговаря на някое от изискванията
за управление, а не извършването на превоз, за да се изследват изискванията на
съответната държава.
Видно от представената справка от
регистър на психологическите изследвания на водачите, водачът Ц. е притежавал
удостоверение за психологическа годност със срок на валидност до 15.07.2019т. и
е придобил валидно удостоверение едва на 12.09.2019г.. Същевременно събраните
по делото доказателства установяват, че същото лице е осъществило превоз на
пътници за превозвача- въззивник освен на датата, приета, като дата на
извършване на нарушението, така и на 26
и 27.07.2019г.. При тези данни безспорно се установява описаното в НП
нарушение, а именно извършване на обществен превоз на пътници от страна на посочената дата, с водач, който не притежава валидно
удостоверение за психологическа годност в нарушение на чл. 7а, ал.2, предл.3 от Закона за автомобилните
превози.
За съставомерността на процесното
деяние от значение е, че именно превозвачът, който се явява работодател на
процесния водач, е допуснал извършването на превоза, като е нарушил задължението си да извършва превоз на пътници
и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за психологическа
годност- чл.7а, ал.2 от ЗДвП.В този смисъл приетото за установено нарушение, допуснато от възивното
дружество, се явява доказано от обективна страна. Въпросът за субективната
страна е ирелевантен, доколкото е ангажирана
обективната безвиновна отговорност на дружеството
превозвач.
Предвид горното съдът намира, че
дружеството правилно е санкционирано именно по чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП, т.к. именно този текст предвижда санкция в абсолютен
размер от 3000 лв. за превозвач, който допусне водач, който не отговаря на
някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни
актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз
или превоз за собствена сметка на пътници или товари.Наложеното административно
наказание е в абсолютния размер, предвиден от санкционната норма, поради което
съдът го намира за справедливо и е лишен от възможност да го ревизира.
В конкретния случай съдът намира,
че не са налице предпоставките на чл. 28
от ЗАНН, тъй като извършеното административно нарушение не се отличава със
степен на обществена опасност, различна от обичайната за съответния вид
нарушение.Ирелевантен е въпросът, дали от нарушението
са настъпили вредни последици, тъй като
нарушението е от категорията на т. нар. "формални" нарушения и
наличието на вреди не е съставомерно. С оглед на изложеното и отчитайки
засегнатите с извършеното нарушение обществени отношения – защита на здравето и
живота на пътниците в автобуса и на останалите участници в движението, се
налага извод, че процесният случай не следва да бъде
квалифициран като маловажен.
С оглед
крайния изход на спора и направеното изрично искане от въззиваемата страна в
писмен вид в съпроводителното писмо за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на РД „Автомобилна
администрация“-гр.Варна/ с бивше наименование ОО“АА“-Варна/ юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27 Е от Наредба за заплащането на
правната помощ. Макар законът и цитираната наредба да предвиждат възнаграждение процесуално
представителство по ЗАНН за една
инстанция в размер от 80 до 120 лв. , съдът намира, че следва да бъде присъдено
такова в минимален размер, тъй като
липсва фактическа и правна
сложност на случая, изискваща специални
процесуални усилия по поддържане
на обвинителната теза на АНО в с.з..Това мотивира съда да присъди
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Поради всичко гореизложено съдът
счита, че НП следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1
от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
23-0000089, издадено на 23.01.2020г. от Началник Областен отдел „АА" - гр.
Варна, с което на „А Т.З.Т.” ООД- ***, представлявано от М. Г. А., е било
наложено адм. наказание „имуществена санкция“ в
размер на 3000 / три хиляди/лв. за нарушение и на основание чл.96г, ал.1,
пр.2 от Закона за автомобилните превози.
ОСЪЖДА „А Т.З.Т.”
ООД- *** Булстат:*********, представлявано от М. Г. А. да заплати на РД
„Автомобилна администрация“-гр.Варна сумата от 80 лв. /осемдесет/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
СЪДИЯ при РС- Варна: